№ 3517
гр. С., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110171439 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД осъдителни
искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми: 4423,16 лв., представляваща вземане за връщане на платено на застраховано
лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на
л.а. „Тойота“, модел „Я.”, с рег. № НОМЕР от настъпило ПТП на 19.12.2020 г., в гр. С., на
кръстовище на ул. „Околовръстен път“ и бул. „Самоковско шосе“, по вина на водач на л. а.
„БМВ“, с рег. № НОМЕР, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, с
включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба /13.12.2021 г./ до окончателното й погасяване, както и
сумата от 232,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
08.06.2021 г. до 13.12.2021 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско” на
МПС, сключен за л.а. „Тойота“, модел „Я.”, с рег. № НОМЕР, заплатил парична сума в
размер на 4408,16 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на процесния
автомобил от настъпило ПТП на 19.12.2020 г., в гр. С., на кръстовище на ул. „Околовръстен
път“ и бул. „Самоковско шосе“, по вина на водача на л. а. „БМВ“, с рег. № НОМЕР,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С покана за изплащане на
регресна претенция ищецът поискал от ответника да изпълни задължението си като плати
сума в размер на застрахователното обезщетение от 4423,16 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, но ответното дружество отказало да заплати претендираната сума,
поради което изпаднало в забава и следвало да заплати на ищеца и обезщетение за забава в
размер на 232,23 лв. за периода от 08.06.2021 г. до 13.12.2021 г. При тези твърдения иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочените по – горе суми, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2021 г.
до окончателното им заплащане. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Г., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на
процесното ПТП между ответното дружество и собственика на л. а. „БМВ“, с рег. №
НОМЕР. Оспорва твърдението на ищеца, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача
на л. а. „БМВ“, с рег. № НОМЕР. Релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера
на предявената претенция като силно завишена. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка
“Автокаско”, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
От представените по делото доказателства, в това число и застрахователна полица №
BG/01/120001027154 с валидност от 00:00ч. на 25.04.2020 г. до 24:00ч. на 24.04.2021 г., се
установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни
средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора – на 19.12.2020 г. около
16:45 часа в гр. С. е настъпило ПТП, за което застрахователят-ищец е изплатил обезщетение
за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 4408,16 лв., поради което е
встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият
увреден има такива права.
От заключението на САТЕ и показанията на свидетеля ЦВ. Ц. ИЛ. се установява, че
действията на водача на л.а. „БМВ“ с рег. № НОМЕР, съставляват граждански деликт. Той е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил
задължението си да осъществява непрекъснат контрол върху управляваното МПС, като не е
задействал навреме спирачната уредба и е реализирал удар в навлезлия в кръстовището
пред него л.а. „Тойота Я.“ с рег. № НОМЕР. Съгласно заключението на приетата без да бъде
оспорена съдебно – автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за
собственика на увреденото МПС са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по
силата на оборима законова презумпция (чл.45, ал.2 ЗЗД), която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да
2
бъде приложена.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за
съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). В конкретния случай в хода на съдебното
дирене по делото не се събраха доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а
това обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответника.
Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по
силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо
вредите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента. Застрахователят по имущественото застраховане може с оглед
основните принципи в облигационното право – свободата на договаряне и автономията на
волята (арг. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД), да се задължи да покрива в по-висок размер причинените на
застрахования имуществени вреди. В този смисъл страните по договора за имуществено
застраховане могат да уговорят, че увреденият автомобил, предмет на застрахователното
покритие, ще бъде отремонтиран при най-високите възнаграждения за извършване на този
вид работа – както в Република България, така и извън нейните териториални предели, вкл.
и в сервизи на застрахованото лице – по цени, които той самият определи, вкл. и при
гарантираната му висока печалба, но тези уговорки не могат по никакъв начин да обвържат
делинквента, който носи извъндоговорна отговорност (арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД, който
предписва, че договорът поражда действие само между страните по него, а спрямо трети
лица - само в предвидените в закона случаи), респ. застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, който е обезпечил неговата деликтна отговорност и поради това
обстоятелство обезпечително-гаранционната отговорност е функционално обусловена от
пределите на деликтната отговорност (в този смисъл е решение от 25.08.2014 г.,
постановено по в.гр.д. № 1352/2014 г. по описа на СГС, ГО, II „А” въззивен състав). В този
смисъл застрахователят по имуществено застраховане може да се задължи да заплати
извършения ремонт на увредения автомобил в официален или доверен сервиз, но ако
заплатеното възнаграждение по този договор за изработка надвишава действително
причинените на увредения имуществени вреди (по средни пазарни цени), възникналото
регресно право срещу делинквента, респ. срещу неговия застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” ще може да бъде удовлетворено само до размера, до
който делинквентът отговаря имуществено.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по заявление на
3
собственика на застрахования автомобил, при ищеца е заведена щета във връзка с вредите от
процесното ПТП, като по възлагане от ищеца и със съгласието на собственика е извършен
ремонт в сервиз на „ТМ АУТО“ ЕООД, който ремонт е на стойност 4408,16 лв. с ДДС,
съгласно издадена фактура от 25.02.2021 г., която сума е платена от ищеца на сервиза с
платежно нареждане от 08.03.2021 г.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по
средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ на 3617,04 лева.
Следователно предявеният иск е основателен до този размер плюс 15 лв. ликвидационни
разходи или общо 3632,04 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до пълния
предявен размер от 4423,16 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При забава изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът
дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е
обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал.
2 от ЗЗД.
Предвид частичното уважаване на главната претенция, следва да бъде и частично
уважена акцесорната претенция за обезщетение за забава.
В процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 411 КЗ е възникнало в
момента на плащане на обезщетението по застраховката "Каско на МПС" на увреденото
лице, като плащането по регреса следва да бъде извършено от застрахователя по
застраховката "Гражданска отговорност" в срок от 30 дни от представянето на всички
доказателства по реда на чл. 412, ал. 3 КЗ.
По делото се установява, че регресната покана до ответника е получена на 14.05.2021
г., като на 08.06.2021 г. ответникът е изпратил писмо, с което е отказал да извърши плащане.
Лихвата за забава върху главницата от 3632,04 лв. за периода 08.06.2021 г. – 12.12.2021
г. /денят, предхождащ датата на предявяване на иска/, определена от съда по реда на чл. 162
ГПК възлиза в размер на 189,69 лв. Тъй като ищецът претендира и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 13.12.2021 г. /арг. чл. 125 ГПК/ до
окончателното плащане на сумата, то крайният период на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде денят, предхождащ датата на предявяване на иска, доколкото е
неоснователно един и същи ден да бъде краен период на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и начален период на претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата.
Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане в рамките на срока,
поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от
189,69 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 232,23 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
4
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 226,93 лв., за депозит за
САТЕ в размер на 300 лв., за депозит за свидетел в размер на 50 лв., както и за адвокатско
възнаграждение в размер на 667,05 лв. с ДДС, т.е. общо 1243,98 лв. Съразмерно с уважената
част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1021,21 лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 100 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
17,90 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: **********,
представлявано от М.М.Г. и П.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.Ш.“ №
67А, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С.“ № 16, представлявано от П.Д.П. и А.Б.А., на основание чл. 411,
изр. 1, предл.2 КЗ, сумата от 3632,04 лв. – главница, представляваща вземане за връщане на
платено на застраховано лице застрахователно обезщетение (с включени 15 лв.
ликвидационни разходи) по имуществена застраховка „Каско“ на МПС за вредите,
причинени на л.а. „Тойота“, модел „Я.”, с рег. № НОМЕР от настъпило ПТП на 19.12.2020
г., в гр. С., на кръстовище на ул. „Околовръстен път“ и бул. „Самоковско шосе“, по вина на
водач на л. а. „БМВ“, с рег. № НОМЕР, гражданската отговорност на който е застрахована
по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 13.12.2021 г., до
окончателното плащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
189,69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 08.06.2021 г. до
12.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за главница за разликата
над уважения размер от 3632,04 лв. до пълния предявен размер от 4423,16 лв. и за лихва за
забава за разликата над уважения размер от 189,69 лв. до пълния предявен размер от 232,23
лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: **********,
представлявано от М.М.Г. и П.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.Ш.“ №
67А, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С.“ № 16, представлявано от П.Д.П. и А.Б.А., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 1021,21 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С.“ № 16, представлявано от П.Д.П. и А.Б.А., да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: **********, представлявано от М.М.Г. и
П.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 17,90 лв., представляваща сторените от ответника разноски в
настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5