№ 366
гр. Пазарджик, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20255220201124 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя С. В. Г. чрез пълномощника адв. П. Г. от САК, против Електронен
фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата (ЗП) издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ),
с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП) на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Жалбата е подадена
първоначално чрез АНО до РС- София, от където е изпратена по
компетентност в РС- Пазарджик.
В жалбата бланкетно е посочено, че ЕФ е незаконосъобразен поради
допуснати процесуални нарушения, както и се твърди, че дружеството не е
извършило вмененото му нарушение. Поради това се иска отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
пълномощник- адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
доказателствени искания и излага становище по същество, в което сочи
1
аргументи в подкрепа на искането си за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
Не претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява от
законовия или процесуален представител, но от последния по делото е
представено писмено становище, с което се оспорва жалбата, ангажират се
доказателства и се излага обосновано становище за законосъобразност и
правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване. Направено
е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на евентуално претендираните от ответната страна разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе
предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона,
по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това,
че на 23.09.2021 г. в 14:02 часа, било установено нарушение №
CD75872DE80E42A5E053011F160A1FDC, с ППС товарен автомобил „***“ с
рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО3, без ремарке, в община Пазарджик, за движение
по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.
Установено било, че собственик на ППС е дружество „***“ ЕООД,
чиито законен представител към инкриминираната дата бил С. В. Г., на което
ЮЛ е и регистрирано ППС.
Извършеното съставлявало нарушение на чл.187а ал.2 т.3 във вр. с
чл.102 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният
ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружеството-жалбоподател била
2
наложена имуществена санкция на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП в размер
на 2 500 лева.
В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по
чл.10б ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер
на 102,00 лева, както и че дружеството можело да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване
на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 450,00
лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на
компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по
чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 07.04.2025 г. по пощата,
видно от известие за доставяне, приложено по АНП, а жалбата против ЕФ е
подадена на 22.04.2025 г. (първият работен ден, т.к. срокът изтича на
21.04.2025 г.- неработен ден) от надлежно упълномощен от законния
представител на наказаното дружество адвокат, чрез АНО до СРС, от където
същата ведно с материалите по АНП е изпратена в РС- Пазарджик по
компетентност, поради което съдът я намира за процесуално ДОПУСТИМА
като подадена от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд в рамките на
законоустановения срок.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
снимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.
При установената фактология и анализ на доказателствения материал по
делото, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на направените в жалбата възражения за процесуална
неизправност на издадения ЕФ, макар и да не са конкретизирани, като
единствено в становището по същество пълномощникът на въззивника сочи че
ЕФ не съдържал дата на издаване, съдът счита следното:
ЕФ се издава и за нарушения на чл.179 ал.3б от ЗДвП в случаите, когато
нарушението е заснето и установено от електронната система по чл.167а ал.3
от ЗДвП. Този извод може да бъде направен като се има предвид
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.167а ал.2 т.8 и ал.4 от ЗДвП
3
и чл.189ж ал.1 и ал.7 от ЗДвП. В чл.167а от ЗДвП е регламентирана
процедурата чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на
съответната такса по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата (ЗП) чрез електронната
система за събиране на пътни такси, в това число и правомощията на органите
на агенцията и актовете, с които те се произнасят при упражняването им. Така
в чл.167а ал.2 т.8 от ЗДвП изрично е посочено, че при изпълнение на
функциите си по този закон служителите на АПИ създават и връчват
електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3- 3в от ЗДвП. Освен това
разпоредбата на чл.189ж ал.7 от ЗДвП също визира ЕФ за нарушения по
чл.179 ал.3б от ЗДвП, като гласи че по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл.179 ал.3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189 ал.10 от
ЗДвП, а ал.8 на същия член пък разписва редът за връчване на ЕФ от
контролните органи, в т.ч. и за нарушения на чл.179 ал.3б от ЗДвП. Също така
анализът на разпоредбите на чл.187а ал.4 и ал.5 от ЗДвП, които регламентират
правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено
нарушение по чл.179 ал.3- 3б от ЗДвП, да се освободи от административно
наказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като
срокът за това действие започва да тече от връчването на АУАН или на ЕФ.
Имайки предвид изложеното, то следва несъмнения извод, че
законодателят е регламентирал възможността да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на съответните правни субекти
чрез издаване на ЕФ и за нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП с налагане на
санкция, в случаите когато нарушенията са установени и заснети от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП.
Разпоредбата на чл.189е ал.1 от ЗДвП разписва приложимия ред за
установяване на нарушения по чл.179 ал.3- 3в от ЗДвП, а не само по чл.179
ал.3б от ЗДвП и този ред следва да бъде спазван, но в случаите когато
нарушението не е установено и заснето от електронната система по чл.167а
ал.3 от ЗДвП, като например при спиране на водача от контролните органи на
АПИ и извършване на проверка, при която е констатирано нарушение от
посочения вид. Тогава се съставя АУАН и съответно деецът се санкционира с
издаване на НП.
Затова в случая настоящият съдебен състав счита, че редът за
санкциониране на дружеството с издаване на ЕФ не е нарушен и е спазена
4
процедурата по закон. В процесния ЕФ изискването за съдържание е спазено,
като е посочено конкретно в какво се изразява нарушението и
съответстващата му правна квалификация. Посочени са наименованието на
техническото средство и неговият уникален регистрационен номер, мястото
на нарушението и ППС, ведно с неговите технически характеристики, като
става ясно, че санкцията се налага на „***“ ЕООД в качеството на собственик
на процесното ППС.
От доказателствата по делото се установява и това, че е изпълнено
изискуемото по закон условие и към ЕФ е приложен и генерираният
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а ал.3 от
ЗДвП (приложен по АНП), съдържащ номера на нарушението, ведно с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал
(съдържащи се в АНП). Същите дават информация и относно
регистрационния номер на ППС, тол секцията, в която е засечено
нарушението и географските координати, дата и час на нарушението. От
приложения снимков материал се установят и данните за дата, час и тип
записващо устройство.
Възражението направено от пълномощника на въззивника относно
неспазването на процесуалните срокове за издаване на санкционния акт, с
което било допуснато СПН, според съда са неоснователни.
ЕФ по своите последици се приравняват на НП, съгласно чл.189 ал.8 и
ал.11 от ЗДвП, т.к. се издават за констатирани административни нарушения.
При това положение за тях важат общите правила за давностните срокове,
относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по
въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда
друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014
г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Императивната разпоредба на чл.80 ал.1, т.5 от НК разписва, че за
наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода
повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност,
когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на
този срок от извършване на административното нарушение изтича и
5
давността за административнонаказателно преследване. В ЗАНН не е
предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, нито
за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези институти
са напълно приложими и при административнонаказателните производства,
по силата на чл.11 от ЗАНН. В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено
регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло
в сила НП. В случая обаче ЕФ не е влязъл в сила и не тече изпълнителската
давност съгласно тази разпоредба.
В случая АНП е започнало с установяване на административното
нарушение, извършено на 23.09.2021 г. ЕФ не съдържа дата на издаване като
задължителен реквизит, с оглед нормативно установеното му съдържание.
Така датата на издаване на ЕФ е тази, на която е извършено нарушението.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС съкратеното производство за административнонаказателната
отговорност чрез издаване на ЕФ, въведено в ЗДвП, е изключение от общите
правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и
завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП са неприложими по отношение на електронните фишове.
Затова и възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения във връзка спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН са
неоснователни. Посочената разпоредба урежда сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по
издаване на ЕФ. При това производство нарушението се установява чрез
заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен
времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на
автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението
(23.09.2021 г.) е задължителен реквизит и релевантна при преценка за
давностния срок, изключващ последващото разследване за това нарушение.
Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в
процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират
определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес,
6
който в случая не е приключил в деня на заснемането на нарушението, тъй
като впоследствие се извършват действия с въвеждане на данни в съставяния
документ- ЕФ. Така този документ е обновяван и процесът на съставянето му
не е приключил към датата на самото нарушение.
Датата, обаче на която е приключил фактическият състав по съставянето
на ЕФ в процесния вид, в който се обжалва, не е меродавна за преценка на
давностните срокове, доколкото тя има значение само в рамките на
администрацията за техническото съставяне на документа, тъй като не е
законодателно предвидена като задължителен реквизит на ЕФ. До
настъпването на тази дата дори да са извършвани действия по обработка на
документа, то те не са такива по смисъла на чл.81 ал.3 НК, тоест не и
прекъсващи давността, респективно- действия по
административнонаказателно преследване, насочени срещу лицето, срещу
което се води. Следователно от датата на нарушението и към момента не е
изтекла абсолютната (четири години и шест месеца) погасителна давност по
смисъла на чл.81 ал.3 от НК, но на 23.09.2024 г. е изтекла обикновената
(тригодишна) давност, която препятства административнонаказателното
преследване, а ЕФ е връчен, както се посочи по-горе, на 07.04.2025 г.
Това прави основателен доводът на процесуалния представител на
въззивника за незаконосъобразност на ЕФ поради изтекла погасителна
давност, която налага отмяна на санкционния акт поради незаконосъобразното
бъдещо развитие на административнонаказателното производство.
В допълнение следва да се каже, че издаденият ЕФ е изправен откъм
форма и съдържание. Съгласно разпоредбите на §1 т.1 от ДР на ЗАНН и §6
т.63 от ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. С чл.189ж от
ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, което
е установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се
издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
7
задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити, поради
което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му
и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш по дефиниция, не следва
да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за
компетентността на определено лице да издава ЕФ не следва да се обсъжда.
По-нататък в ЕФ не се посочва и дата на издаването му. Вярно е, че
датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и е
релевантна при преценка за давностния срок, изключващ
административнонаказателното преследване за това нарушение. Вярно е и
това, че в това специално производство по санкциониране с ЕФ нарушението
се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък
и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от
автоматизирана система, като със заснемането на движението на ППС в
процесния участък в ел. система се генерира информация, която е и част от
реквизитите в ЕФ. Датата на съставянето на ЕФ има значение само за проверка
съответствието на документа с установения за него образец, предвид
съдържанието на материалноправната норма, установяваща издаване „по
образец“. Към тази дата е бил одобрен образец със заповед, който е следван за
изготвяне на процесния фиш (виж заповед и приложения на л.15 и сл. от
делото).
От извлечението от електронната система, поддържана от АПИ, се
установява и точното местонахождение на стационарната контролна точка
№10402, която е заснела нарушението, данните за която съвпадат с тези,
отразени в издадения електронен фиш. Представените доказателства за уреда
на контрол (л.20 и сл. от делото) сочат за неговата техническа изправност и
законосъобразност. По отношение на годността на техническото средство
съдебната практика е константна, като за пример могат да се посочат Решение
№ 11 от 11.01.2023 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1022/2022 г.,
Решение № 929 от 16.12.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. №
1023/2022 г. и др. В цитираните решения съдът е приел, че електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, (част от която е процесното устройство), не
подлежи на метрологичен контрол. Легално определение на електронната
система за събиране на тол такси се съдържа в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
8
смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и
на база изминато разстояние. Съгласно посочената разпоредба, това е
съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани
компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява
събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането
и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на
платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно
средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние,
установяване на размера им и тяхното събиране. Следователно чрез
електронната система за събиране на пътни такси се извършва събиране,
пренос, обмен и обработване на данни, чрез нея не се измерват стойности,
поради което тази система не попада в обхвата на чл.1 от Закона за
измерванията. Затова и възраженията във въззивната жалба свързани с
установяването на нарушението и използваното техническо средство не могат
да бъдат споделени от съда.
Видно от съдържанието на обжалвания ЕФ е, че той има всички
императивно предвидените от закона реквизити, които са разписани в
разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП, която норма е относима в случаите на
издаване на ЕФ при нарушение на чл.179 ал.3 от ЗДвП, в това число и за
нарушения на чл.179 ал.3а и ал.3б от ЗДвП, което е установено и заснето от
електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени
реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са
отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те
са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на
защита, което се реализира по фактите.
От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява
неправомерното поведение на дружеството собственик на процесното ППС, а
фактите, които са установени, съответстват на посочените нарушени
разпоредби в ЕФ, вкл. на тези, с които се регламентира видът и размерът на
9
наложеното наказание. В случаите, когато се касае за юридическо лице-
собственик на процесното ППС или негов ползвател, нормативно следва
налагането на имуществена санкция на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. ал.3
във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП, съгласно които, ако собственикът на пътното
превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната
такса по чл.10 ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по
чл.179 ал.3б в размер на 2500 лв.
Съгласно чл.10б ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика на
ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези
по чл.10а ал.7 и ал.9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две
точки.
Разпоредбата на чл.187а ал.4 от ЗДвП дава възможност на собственика
на процесното ППС да се освободи от административнонаказателна
отговорност във връзка с административни нарушения по чл.179 ал.3-3б от
ЗДвП чрез представяне в 7-дневен срок от връчването на АУАН или ЕФ на
декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от СУПМС за него. По-нататък, в нормата чл.187а ал.5
от ЗДвП е предвидено в случаите на подадена декларация от собственика, че
друго лице е управлявало МПС към времето на нарушението по издадения
АУАН/ЕФ, производството против собственика да се прекратява, а ЕФ- да се
отменя. В настоящия случай не е била подадената декларация по чл.187а ал.4
от ЗДвП от жалбоподателя, в качеството му на собственик на процесното
ППС.
На следващо място, ЕФ е издаден от компетентен орган. Разпоредбата
на чл.10 ал.10 от ЗП, посочва, че АПИ осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице,
събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и
на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. Съгласно чл.189ж ал.1 от ЗДвП, при изпълнение на своите
правомощия и при нарушение по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП, установено и заснето
10
от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да бъде издаван
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение.
За извършеното административно нарушение, както се посочи по-горе, е
генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него
статични изображения във вид на снимков материал са доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
посочения във фиша идентификатор- част от системата). Докладът от
електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП отразява данните за
техническите характеристики на процесното ППС, време и място на
преминаване през път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
преминаване е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.
Докладът от ел. системата и снимките от устройството са годни доказателства
за отразените в тях факти и обстоятелства съгласно чл.189е ал.8 от ЗДвП,
които ведно с останалите приети по делото писмени доказателства
установяват мястото, датата и часа на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Имайки предвид изложеното по-горе, съдът счита че няма допуснато
нарушение на нормативно установената процедура чрез издаване на
процесния ЕФ, с неговото конкретно съдържание, за нарушение по чл.179
ал.3б от ЗДвП.
Безспорно доказано по делото е, че собственик на процесното ППС е
дружеството-жалбоподател. Установи се несъмнено и че на процесната дата и
място, посоченото в ЕФ ППС- собственост на наказаното дружество, се е
движило в процесния пътен участък и е преминало съответния сегмент от
пътя- № ********** без да е заплатило тол такса, а също така и без да е
закупена предварително и маршрутна карта (виж становище от Отдел УИСИ
приложено по АНП).
11
От доказателствата по делото се установи, че дружеството-
жалбоподател е имало сключен договор с „“Интелигентни трафик системи“
АД договор за предоставяне на услугата по електронно таксуване на пътни
такси. От справката на цитираното дружество (л.27 и сл. по делото), става
ясно, че към датата на нарушението на процесното ППС е било асоциирано
бордово устройство, което към датата на нарушението не е генерирало тол
декларации, тъй като е било изключено или неправилно включено в ел.
захранване и с изчерпана батерия в периода от 23.09.2021 г. 11:24 часа до
24.09.2021 г. 16:27 часа, в който период попада и времето на заснемане на
нарушението, като в този период не е имало техническа неизправност в
системата за пътно таксуване, водещо до невъзможност за подаване на данни.
При тази данни съдът намира за безспорно доказано, че дружеството-
жалбоподател е осъществило вмененото му нарушение.
Съдът обаче счита, че от страна на АПИ не са били спазени
разпоредбите на регламент на ЕС, уреждащ възможността при недекларирана
пътна такса да се предостави възможност за отстраняване на нередността и
прилагане на принудителни мерки (Регламент за изпълнение (ЕС)2020/204 на
Комисията от 28.11.2019 г.).
Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане
на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента), доставчикът в случая „ИТС“ е следвало да
информира ползвателя на ел. услуга- дружеството-жалбоподател, за
недекларирането на пътната такса.
За това и съдът намира, че дружеството-жалбоподател не е допуснало
административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл.179
ал.3б във вр. с чл.102 ал.2 от ЗДвП се намират в противоречие с общностното
право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-
конкретно с разпоредбите на цитирания Регламент, които е следвало да
намерят пряко приложение.
Съгласно чл.2 §7 от Регламента: „Доставчиците на Европейска услуга за
електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) информират незабавно ползвателите на
12
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство“. Тази разпоредба обаче е съобразена във
вътрешното ни право едва с последното изменение на Закон за пътищата,
прието със Закон за изменение и допълнение на ЗП (ДВ бр.14 от 2023 г.). С
него към текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи, а именно ал.7,
ал.8 и ал.9, които са в сила от 01.01.2024 г.
Разпоредбата на чл.10б ал.7 от ЗП разписва, че в случай че е налице
частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3 (каквото е и
процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал.8. В случаите, когато се заплати тази такса в указания срок,
законът предвижда да не се образува административнонаказателно
производство.
Така формулирана ал.7 на чл.10б от ЗП в цялост е синхронизирана с
нормата на чл.2 §7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за
съответствието й с общностното право.
Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи
нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси
и по-конкретно текстовете на чл.102 ал.2 от ЗДвП, чл.179 ал.3б от ЗДвП и
чл.10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко
действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се
ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за
електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното
заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл.2 §7 от Регламента и
заплащането на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП.
Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на
чл.2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми на чл.10б от ЗП
влязоха в сила на 01.01.2024г. не променя този факт. Дори мотивите към
законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към
13
тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. Доколкото
действащото законодателство към датата на процесното нарушение е
поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл.102
ал.2 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения
с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били
уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол данни и
заплащането на тол такси, нормите на вътрешното право са били
несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при
упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук
аргументи е следвало да се прилага пряко чл.2 §7 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., което от своя страна е щяло
да доведе до извод, че дружеството не е извършило нарушение.
Това е така, тъй като в конкретния случай, към процесната дата-
23.09.2021 г. между дружеството-жалбоподател „***“ ЕООДи „Интелигентни
трафик системи“ АД е пораждал действие договор за предоставяне на услуга
за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо
плащане. За да съобрази разпоредбата на чл.2 §7 от Регламента, при
констатация на неотчетено ползване на платената пътна мрежа и незаплатени
такси, доставчикът на електронната услуга, респ. АПИ е следвало да уведомят
дружество „***“ ЕЕД да отстрани неизправността в бордовото устройство
(невключено или неправилно включено БУ) и да заплати доброволно
дължимата за съответния пътен участък тол такса. При наличието на
договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно
дължимата такса, идеята на чл.2 §7 от Регламента е в такива случаи
нередността да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране, което е
напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации, свързани с проблеми от
техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране на
отговорността.
Едва при констатирано последващо бездействие от страна на
дружеството, е следвало да се пристъпи към ангажиране на имуществената
отговорност на собственика на ППС. Този подход е бил именно верен и
допустим, за да се постигне резултат, съответстващ на цитирания Регламент, в
14
изпълнение и на изискването на чл.288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт
с общо приложение, той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко
във всички държави-членки.
В случая уведомяване не е извършено, така че да се коментира
бездействие на жалбоподателя след него, което налага и извод, че не е
допуснато нарушение и че АПИ не е провела производството
законосъобразно, което води и до незаконосъобразност на издадения ЕФ и
влече необходимостта от неговата отмяна.
Дори и обаче да се приеме, хипотитетично, че дружеството е
осъществило вмененото му нарушение, в смисъл че БУ, асоциирано към ППС
е било целенасочено изключено, тъй като в настоящия случай в резултат на
извършеното нарушение държавният бюджет е бил ощетен с 0,0,36 лева (виж
справка от отдел УИСИ, приложена по АНП)- равностойността на
незплатената тол такса за преминаване по път от РПМ, като за същото е била
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на дружеството-
нарушител.
Затова и според настоящия съдебен състав е основателно възражението
за несъразмерност на наложената санкция с размера на дължимата тол такса и
респективно неспазване на принципа на пропорционалност. Предвидената от
българския законодател имуществена санкция, не е съответна на принципа на
пропорционалност имайки предвид посоченото по-горе за размера на
дължимата тол такса за процесния сегмент № **********.
Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при
преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на Европейския съюз. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е
обвързан от фактическата и правна рамка на обвинението в ЕФ, а то е
единствено и само за сегмент № **********, км 196+643 от път I-8, не и за
целия пътен участък.
Горният извод, съобразен с директното приложение на чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) води до
извод за отмяна на атакувания електронен фиш поради незаконосъобразност.
15
В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024
год. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково /Р България/,
съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане
на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Ето защо съдът намира, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
При този изход на делото- отмяна на ЕФ, неоснователна се явява
претенцията на процесуалния представител на АПИ за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Основателна би била такава претенция от страна на въззивника, но
искане в тази насока не е било направено до обявяване на делото за решаване,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН,
Районен съд- Пазарджик в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя С. В. Г., за извършено нарушение на чл.102 ал.2
от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.187а ал.2 т.3 във
16
вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
лева. Жалбата е подадена първоначално чрез АНО до РС- София, от където е
изпратена по компетентност в РС- Пазарджик, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17