Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. К., 28.06.2017 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

      Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при секретар-протоколиста Д. М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 727 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „М.С.” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Я.”, № *, представлявано от Г.Б.– изпълнителен директор, чрез юрк. П.Н.против Ц.В.С., ЕГН ********** ***, ж. к. „Н.”, бл. **, вх. „*”, еМ. *, ап. *5, с постоянен адрес ***, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответницата, че последната дължи сумата от 2 002.30 / две хиляди и два лева и тридесет стотинки / лева, ведно със законната лихва от 30.06.2016 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. 

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал 1 от ЗЕ за имот – апартамент № 85, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.”, бл. *, вх. „*”, еМ.*, абонатен № 154075. Същият е  използвал доставяната от ищеца топлинна енергия за периода от месец 05.2013 г. до месец 04.2015 г., но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

      Поддържа се още, че  ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и е образувано ч.гр.д. № 575 / 2016 г. по описа на РС – К., по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

      Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи общата сума от 2 002.30 / две хиляди и два лева и тридесет стотинки / лева, от които 1 753.86 / хиляда седемстотин петдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки / лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г.  - м. 04.2015 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 248.44 / двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки / лева, за периода от 30.06.2013 г. до 01.06.2016 г., ведно със законната лихва от 30.06.2016 г. до окончателно изплащане на вземането. С исковата молба е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски.

  В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответницата е  подала писмен отговор, чрез адв. Н.Х. и адв. Н.Ч., като заявява, че оспорва изцяло така предявените искове, същите са неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения. Същите са изразили становище, че претенцията за заплащане на топлинна енергия за месец май 2013 г. е погасена по давност. Моли да й се присъдят направените по делото разноски. Моли да се задължи ищеца да представи Протоколи за главни отчети на уредите, индивидуални сметки, изравнителни сметки, дебитни и кредитни известия на името на ответника през процесния период. 

 Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 2017 / 05.06.2017 г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, да се признаят така предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски / приложен е и списък по чл. 80 от ГПК / .  

Ответницата редовно призована не се явява, вместо нея се явява упълномощеният й защитник -  Н.Х. – САК, която моли съда да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани и излага подробно съображенията си. Същата е представила в определения от съда подробни писмени бележки. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски и в съдебно заседание представя списък по чл. 80 от ГПК.    

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От приложения като доказателство заварен препис от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 48, том III, рег. № 4280, дело № 399 / 2002 г. се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, тъй като Д.С.К.продава на Ц.В.С. следния свой недвижим имот, находящ се в землището на гр. С., а именно : АПАРТАМЕНТ № 85, ж.к. „Н.”, бл. *, вх. „*”, еМ.*, с площ 40.46 кв. м., състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи : стълбище, двор, И.М., М.и Р.М., заедно с избено помещение № 5, при съседи : коридор, Т.П. Ц.и Е.Д., заедно с 0.490% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 9 106.70 / девет хиляди сто и шест лева и седемдесет стотинки /  лева, която продавачът е получил напълно и в брой от купувача, при подписване на настоящия нотариален акМ.

Видно от представените по делото доказателства е, че ищецът е предявил претенцията си към ответницата за имот – АПАРТАМЕНТ № 85, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.”, бл. *, вх. „*”, еМ.*, абонатен № 154075.

Ищецът е предявил искове с общ размер 2 002.30 / две хиляди и два лева и тридесет стотинки / лева, от които 1 753.86 / хиляда седемстотин петдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки / лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г.  - м. 04.2015 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 248.44 / двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки / лева, за периода от 30.06.2013 г. до 01.06.2016 г., ведно със законната лихва от 30.06.2016 г. до окончателно изплащане на вземането.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П.П., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че задължението на ответника възлиза на сумата в общ размер 2 014.40 / две хиляди и четиринадесет лева и четиридесет стотинки / лева.

Същото изрично заяви в съдебно заседание, че е изготвил експертизата си само въз основа на данни предоставени по делото от ищеца и третото лице помагач – „Т.С.“ ЕООД, като той не носи отговорността относно верността на извършените изчисления по отделните фактури.

А още с отговора ответникът първо направи възражение, че задължението за месец май 2013 г. е погасено по давност и оспори съдържанието на представените като доказателство 3 / три / броя   ненаименовани документи. Ответникът твърди, че същите са частни, издадени от ищеца и не са достатъчно доказателство за главницата по исковата претенция, доколкото съдържащата информация в тези извлечения от сметки е производна и нейната достоверност и обективност не може да бъде проверена без да е установено на база на какви количества и стойности са направени изчисленията, Т. е. какво е било действителното потребено количество топлинна енергия за процесния период.

Съгласно чл. 422 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – в настоящия случай същото е подадено с вх. № 3042249 /  30.06.2016 г., поради което съдът напълно споделя доводите на ответника, че претенцията за заплащане на топлинна енергия за месец май 2013 г. е погасена по давност, тъй като с ТР № 3 / 2011 г. ОСГКТК на ВКС се приема, че помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителни дружества, представляват периодични плащания по смисъла на разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и спрямо тях е приложима кратката тригодишна погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 154. ал. 1 от ГПК, доказването на претендираното количеството потребена топлинна енергия, в качеството му на основание на предявения главен иск, е било в тежест на ищеца, т.е. той е следвало да проведе неговото главно доказване. Съгласно правната теория (С.Ж., М.А., С.О, П.В., И.Р. „Българско гражданско процесуално право“, изд. „Сиела“', девето преработено и допълнено издание, стр. 256), за да изпълни предназначението си, главното доказване задължително трябва да бъде пълно - да създаде сигурно убеждение в истинността или неистинността на конкретно фактическо твърдение. Поради това с оглед оспорванията на ответника, касаещи изходните данни, въз основа на които са определени процесните задължения, ищецът е бил длъжен да докаже и тяхната достоверносМ. В случая това не е постигнато. Независимо от изричното му задължаване да представи Протоколи за главни отчети на уредите, индивидуални сметки, изравнителни сметки, дебитни и кредитни известия на името на ответника, такива документи не са били представени. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 190 ал. 2 от ГПК. вр. чл. 161 от ГПК  / за възможното прилагане на която ищецът е бил предупреден /, съдът намира, че такива документи не съществуват, а ако съществуват не съдържат данните, претендирани от „Т.- С.“ ЕАД. Това компрометира достоверността на отчетите за ползвана топлинна енергия през процесния период в сградата, в която се намира процесния топлоснабдсн имот. Така, изходните данни за правилното определяне на потребената от жалбоподателя топлинна енергия или липсват или са недостоверни. Същото важи и за всички следващи изводи и изчисления, основани на тези данни, вкл. и в заключението по ССЕ. Независимо че експертизата е изпълнена технически коректно и обосновано, тя не може да компенсира недостоверносгга на данните, въз основа на които е работила. Поради това, съдът намира за недостоверни и крайните резултати, отразени в заключенията по ССЕ, тъй като те са базирани именно па тези данни.

С оглед горното съдът намира така предявените искове за неоснователни и недоказани.

Тъй като ответникът е направили искане за присъждане на разноските /  представен е списък по чл. 80 от ГПК /, ищецът следва да заплати на същата направените по делото разноски в размер на 370.00 / триста и седемдесет / лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

 

     ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.С.” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Я.”, № *, представлявано от Г.Б.– изпълнителен директор искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД против Ц.В.С., ЕГН ********** ***, ж. к. „Н.”, бл. **, вх. „*”, ет. *, ап. *, с постоянен адрес ***, с които се иска да бъде признато за установено, вземането на ищеца за общата сума от 2 002.30 / две хиляди и два лева и тридесет стотинки / лева, от които 1 753.86 / хиляда седемстотин петдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки / лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г.  - м. 04.2015 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 248.44 / двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки / лева, за периода от 30.06.2013 г. до 01.06.2016 г., ведно със законната лихва от 30.06.2016 г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК „М.С.” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Я.”, № *, представлявано от Г.Б.– изпълнителен директор да заплати на Ц.В.С., ЕГН ********** ***, ж. к. „Н.”, бл. **, вх. „*”, ет. *, ап. *, с постоянен адрес *** разноските по настоящото производство в размер на 370.00 / триста и седемдесет / лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                             

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :