№ 1378
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100502183 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. Н. срещу Решение №
2624/05.08.2022 г., постановено по гр.д. № 5379/2022 г. по описа на Районен
съд - Варна, ХL състав, с което е оставена без уважение жалбата й за
налагане на мерки за защита от извършено спрямо нея на 18.04.2022 г. акт на
домашно насилие от съпруга й И. Н. Н., изразяващ се в опит за насилствено
влизане в обитаваното от Н. жилище в *** и е отказано издаването на заповед
за защита.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение
на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Отправя се искане
до съда за отмяна изцяло на решението на ВРС. Претендират се разноски.
Въззиваемият И. Н. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подаде ната жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
1
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане
на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на М. И. Н. против И.
Н. Н. с правно основание чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1, , т. 1 и т. 3 от ЗЗДН за
налагане на мерки за защита срещу съпруга й, а именно: задължаване да се
въздържа от актове на домашно насилие, забрана да приближава молителката
на повече от 100 м., да приближава дома й, находящ се на адрес: ***, както и
обичайните места, които посещава в свободното си време в гр. Варна.
Ответникът И. Н. Н. оспорва молбата като твърди, че на 18.04.2022 г.
действително е отишъл в жилището на молителката, като целта на
посещението му е била тя да му предаде ключовете и документите на
автомобила, който е закупен по време на брака, но с негови средства. След
отказа й да стори това и в тази връзка между страните възниква конфликт.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Молбата с правно
основание чл. 4 от ЗЗДН е допустима, тъй като за предявяването й е налице
правен интерес и същата е депозирана в съда в рамките на преклузивния 1-
месечен давностен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
2
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено
следното от фактическа страна:
Към молбата на М. И. Н. е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН.
Представено е медицинско удостоверение № 327/20.04.2022 г., издадено
от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД на М. И. Н., от което е видно, че при
палпация в областта на лявата й гръдно-ключична става се установява
значителна болезненост. В тази област личи сивкаво кръвонасядане с
диаметър около 4 см. Около него личат пръснати линейни ожулвания с
дължина до 6-8 см. Заключението е, че се касае за контузия на лявата гръдно-
ключична става, кръвонасядане в същата област – резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети; ожулвания в лявата гръдна половина – резултат
на удари с или върху предмети с подчертан ръб, каквито могат да бъдат
човешки нокти и др.
По искане на молителката, с оглед доказване на твърденията й, е
разпитан свидетелят Р. К. Д. /майка на молителката/, чийто показанията съдът
възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи
се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства
и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
С протоколно определение от 28.07.2022 г. е приет и приложен по
делото аудио запис на флаш памет като електронен документ. Това
доказателство не следва да бъде ценено от настоящата инстанция, тъй като
цитираният запис няма качеството на електронен документ по смисъла на чл.
184 от ГПК. Същият следва да се приобщи към доказателствения материал по
реда на чл. 204 от ГПК, което не е сторено от ВРС. Едва в решението си
първоинстанционния съд възпроизвежда съдържанието му в акта си, което е
недопустимо. Но във въззивната жалба и отговора на същата не са налице
оплаквания във връзка с допуснатото процесуално нарушение, както и
искания за събиране на доказателства в тази насока, поради което и
вещественото доказателство не следва да се взема предвид при постановяване
на въззивното решение.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и
пред настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз
3
основа на закона, в предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище.
В конкретния случай твърденията на молителката са за осъществено
спрямо нея физическо насилие от страна на съпруга й, с когото е във
фактическа раздяла, изразяващо се в избутване навътре към жилището й от
входната врата и нанасяне на удари с ръце по гръдния кош и шията.
Не се спори, че страните са съпрузи, но са във фактическа раздяла и
дори в процес на развод. Събраните по делото доказателства обаче не
установяват по безспорен начин твърдяното от Н. упражнено спрямо нея
физическо насилие в заявения обем. Настоящата инстанция приема, че на
въпросната дата Н. действително посещава жилището на съпругата си с цел
да получи от нея ключове и документи на придобития по време на брака лек
автомобил. При отказа на последната да ги предаде, въззиваемият прави опит
насилствено да влезе в апартамента, като започва блъскане и бутане на
входната врата от всяка от страните, при което молителката получава
контузия на лявата гръдно-ключична става, кръвонасядане в същата област –
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети; ожулвания в лявата
гръдна половина – резултат на удари с или върху предмети с подчертан ръб.
Не се установи по безспорен начин механизмът на увреждането на Н.,
доколкото същото е възможно да е получено и в резултат на натиска от
вратата, бравата и дръжката на същата, а не от удари нанесени от съпруга. Но
доколкото въззиваемият прави опит да влезе в жилището на въззивницата без
нейно съгласие и оказва натиск на входната врата, от което произтичат
контузии за последната, настоящата инстанция приема, че съпругът
осъществява домашно насилие спрямо Н..
Съгласно § 1 от ЗР на ЗЗДН приложими, въпреки характера на
производството, са разпоредбите на ГПК. Целта на производството е да се
установи твърдяното правонарушение /физически тормоз спрямо
молителката/. Тежестта на доказване лежи върху нея, съгласно разпоредбата
4
на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Разширени сравнение с ГПК са възможните и
допустими доказателствени средства, като законът изрично придава
доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Въз основа
на комплексната преценка на доказателствата, съдът намира молбата на Н. за
защита срещу домашно насилие осъществено спрямо нея отчасти основателна
досежно претендираната мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Смисълът и целта
на закона е именно упражняването на превенция срещу случаите на домашен
тормоз, а не толкова в санкционирането му. Тази форма на принуда над
личността е трудна за разкриване поради характера на отношенията и
връзките на лицата засегнати от нея. Молителите често са и обективно
възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят
релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по
реда на ЗЗДН. В това производство съдът разполага с разширен
инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2
от ЗЗДН. При липса на други доказателства съдът може да се произнесе и
само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от
закона.
Поисканите мерки съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, а именно: да се
забрани на Н. да приближава молителката на повече от 100 м., да му се
забрани да приближава дома й, находящ се на адрес: ***, както и обичайните
места, които посещава в свободното си време в гр. Варна обаче води до
прекалено ограничаване на правната сфера на въззиваемия с оглед на
установената по делото фактическа обстановка. Още повече, че от събраните
гласни доказателства по делото не се установи същият след инцидента да
посещава жилището на съпругата си, както и да търси контакт със същата.
Съдът разполага с възможност служебно да прецени, коя от мерките на
закрила предвидени в чл. 5 от ЗЗДН да приложи спрямо извършителя.
Настоящата инстанция намира, че по отношение на ответника следва да бъде
наложена мярката предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а именно: да се
задължи същия да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Н..
Въз основа на изложеното и с оглед на обстоятелството, че крайните
изводи на двете инстанции не съвпадат изцяло, решението на Районен съд -
Варна, с което е отхвърлена молбата за защита като недоказана и
неоснователна, следва да бъде отчасти отменено като неправилно, а
5
въззивната жалба – отчасти уважена с издаване на заповед за защита в полза
на молителката от въззивния съд с посочената по-горе мярка по чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН.
Актът на съда се ползва с изпълнителна сила и подлежи на незабавно
изпълнение, вкл. и със съдействието на органите на полицията.
С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 25 лева за първоинстанционното
производство, на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в
размер на 12.50 лева, на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /и
съобразно задължителните тълкувания дадени в т. 22 от Тълкувателно
Решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
2624/05.08.2022 г., постановено по гр.д. № 5379/2022 г. по описа на Районен
съд - Варна, ХL състав следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство молителката Н. е отправила
искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените
по делото разноски, като такива следва да й се присъдят, поради което
ответникът Н. следва да бъде осъден да заплати сумата от 400 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие /лист 43/.
Във въззивното производство въззивницата Н. е отправила искане с
правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, като такива следва да й се присъдят, поради което
въззиваемият Н. следва да бъде осъден да заплати сумата от 400 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие /лист 26/.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС и глоба в размер на 200
лева. Налагането на тази санкция не е предоставено на преценката на съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 2624/05.08.2022 г., постановено по гр.д. №
5379/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХL състав В ЧАСТТА, с която е
оставена без уважение молбата на М. И. Н., ЕГН ********** за налагане на
мярка за защита от извършено спрямо нея на 18.04.2022 г. акт на домашно
насилие от съпруга й И. Н. Н., ЕГН **********, изразяващ се в опит за
насилствено влизане в обитаваното от Н. жилище в *** и е отказано
издаването на заповед за защита и В ЧАСТТА за разноските и дължимата
държавна такса, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо М. И. Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
НАЛАГА на И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: *** ГЛОБА в размер
на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, която следва да се
заплати по сметка на Варненски окръжен съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на М. И. Н., ЕГН
**********, с адрес: *** за наложената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН, , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, както следва: сумата в размер на
25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса за
първоинстанционното производство, на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и сумата в размер на 12.50 /дванадесет лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща държавна такса за въззивното производство,
на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА 2624/05.08.2022 г., постановено по гр.д. № 5379/2022
г. по описа на Районен съд - Варна, ХL състав в останалата му част.
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.
И. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва: сумата от 400
/четиристотин/ лева – разноски за първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 400 /четиристотин/ лева – разноски
за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението и заповедта да се връчи на страните и на
7
Районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалото лице, с вписано предупреждение за последиците от
неизпълнението на същата по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8