№ 23283
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20251110114545 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.12.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На девети октомври две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Г.ева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 14545 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр.************************ с ЕИК ***********, представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против Г. И. И., с ЕГН **********, от гр.
******************************. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че
на 24.03.2023 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г. И. И., А.Г.К., М.А.К., Г.А.К. И И.А.К., които да заплатят
разделно на „Т.С. сумата от общо 83,80 лв., от която: сумата от 46,78 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г.
до месец април 2022 г., сумата от 8,53 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г., сумата от 23,30 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 5,19
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
07.03.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания,
ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апар**, находящ се в гр.
******************, с абонатен № ****, за периода от месец май 2019 г. до месец април
2022 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза
на общо 41,90 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Х.Р. за
извършване услугата топлинно счетоводство. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния
период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва
за забавено плащане. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Г. И. И., че същият
дължи на „Т.С. – гр. София сума в общ размер на 41,90 лв., от която: сумата от 23,39 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 4,27 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г., сумата от 11,65 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 2,59
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
07.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Г. И. И..
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
подаденото възражение в заповедното производство за липса на облигационна връзка,
погасителна давност и липса на материалноправна легитимация. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.
С определение от 31.08.2025 г. „Х.Р. е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „Х.Р., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 15442/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
03.04.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Г. И. И., А.Г.К., М.А.К., Г.А.К. И И.А.К. са осъдени да заплатят разделно
на „Т.С. при квоти, както следва: Г. И. И. – 36/72 идеални части, А.Г.К. – 3/72 идеални части,
М.А.К. – 11/72 идеални части, Г.А.К. – 11/72 идеални части и И.А.К. – 11/72 идеални части от
следните суми: сумата от 46,78 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. ******************, ап.
4, абонатен № **** за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 8,53
лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г., сумата от 23,30 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2022
г., сумата от 5,19 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 07.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
24.03.2023 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. С определение от 31.01.2025 г. съдът е обезсилил
издадената заповед за 36/72 идеални части или за 1/2 идеална част от сумите и по отношение
на длъжниците А.Г.К., М.А.К., Г.А.К. И И.А.К.. По повод на подадено възражение от
длъжника Г. И. И. и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят
“Т.С., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С.” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Х.Р., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Х.Р. е
извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която
се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от Договор за продажба на държавен недвижим
имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от
01.04.1969 г. се установява, че И.Г. И Р.Г.Г. са придобили чрез покупко-продажба
собствеността върху апар**, находящ се на адрес: гр. ******************. Видно от
представените удостоверения за наследници след смъртта си на 25.02.1992 г. И.Г.И.. е
оставил за свои наследници и правоприемници съпругата си Р.Г.Г. и децата си М.И.К. Г. И.
И., а след смъртта си на 05.11.2010 г. Р.Г.Г. е оставила за свои наследници и правоприемници
сина си Г. И. И. и наследниците на починалата й дъщеря М.И.К., а именно: преживелият й
съпруг А.Г.К. и децата й М.А.К., Г.А.К. и И.А.К..
Като доказателства по делото са представени три броя съобщения към фактури, както
следва: фактура № ********** от 31.07.2020 г. за отчетния период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., фактура № ********* от 31.07.2021 г. за отчетния период от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., и фактура № ********** от 31.07.2022 г. за отчетния период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. Видно от представената справка за абонат № ********** задълженията за
периода от месец февруари 2020 г. до месец юли 2022 г. са в общ размер от 83,80 лв., от
които: сумата от 70,08 лв. за главница и сумата от 13,72 лв. – лихва за забава.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския
закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван
недвижим имот – апар**, находящ се на адрес: гр. ******************, на който адрес е
открита партида на абонатен № ****. По делото не се спори, че ответникът е съсобственик
на процесния недвижим имот. Безспорно се установява, че същият притежава 1/2 идеална
част от процесния отопляван недвижим имот. Спори се относно наличието на облигационна
връзка и размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
4
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период. Дори и да се приеме, че само част от
съсобствениците живеят в процесния имот, то за ответника остава открита възможността по
общия исков ред да защити правото си на собственост и да претендира обезщетение за
лишаването от правото да ползва имота и свързаните с ползването задължения.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от събраните по делото
писмени доказателства за процесния отопляван имот е потребена топлинна енергия в размер
на 46,78 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 46,78 лв. За 1/2 част от имота задължението възлиза на 23,39 лв.,
5
поради което претенцията следва да бъде уважена като основателна.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност в
подаденото възражение срещу заповедта по чл. 410 от ГПК, съдът намира следното: Съдът
приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД.
Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 24.03.2023 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец януари 2020 г. включително, като вземането за
месец февруари 2020 г., което е станало изискуемо в средата на месец април 2020 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Видно от представената от
ищеца справка начислената топлинна енергия е за периода от месец февруари 2020 г. до
месец април 2022 г. и е в размер на 46,78 лв. Ето защо исковата претенция се явява
основателна и доказана за размера от 46,78 лв. за целия имот или за сумата от 23,39 лв. за
частта на ответника, като същата следва да бъде отхвърлена за периода от месец май 2019 г.
до месец януари 2020 г., като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Процесуалният представител на ответницата е направила възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за
лихва за забава върху главниците за периода преди месец февруари 2020 г. са погасени по
давност. Доколкото претенцията за главница не е погасена по давност и се претендира лихва
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г., то същата е основателна за посочения
период, като съобразно представената справка същата възлиза на 8,53 лв. За 1/2 част от
имота задължението възлиза на 4,27 лв., поради което претенцията като основателна и
доказана следва да бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 11,65 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2022 г., съдът
6
намира, че същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга
дялово разпределение. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за
процесния период услугата дялово разпределение е била извършвана от „Х.Р.. Липсват
доказателства за възлагане събирането на тази сума от „Х.Р. в полза на ищеца. Ето защо
съдът намира, че исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 2,59 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.03.2020 г. до
07.03.2023 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
24,76 лв. от общо направените разноски в размер на 37,50 лв., представляващи 1/2 част от
разноските в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата
от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 107,27 лв. от общо направените
разноски в размер на 162,50 лв., от които: сумата от 62,50 лв. – платена държавна такса и
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
101,96 лв. от общо направените разноски в размер на 300 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
7
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, като в полза
на ответника следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 135,94
лв. от общо направените разноски в размер на 400 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 77 от ГПК ищецът следва да доплати по сметка на Софийския
районен съд в размер на 25 лв., представляваща дължима държавна такса.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С., с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********************,
представлявано от изпълнителните директори П.П. и М.Ц., против Г. И. И., с ЕГН
**********, от гр. ******************************, с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
Г. И. И. дължи на „Т.С. сумата от 23,39 лв. /двадесет и три лева и тридесет и девет стотинки/
– главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 4,27 лв. /четири лева и
двадесет и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението –
24.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции
за сумата от 11,65 лв. /единадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ - главница за дялово
разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 2,59
лв. /два лева и петдесет и девет стотинки/ - лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.03.2020 г. до 07.03.2023 г., както и претенцията за главница за периода от
месец май 2019 г. до месец януари 2020 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА Г. И. И., с ЕГН **********, от гр. ******************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С., с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********************, представлявано от изпълнителните директори П.П. и М.Ц., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 107,27 лв. /сто и седем лева и двадесет и
седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г. И. И., с ЕГН **********, от гр. ******************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С., с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********************, представлявано от изпълнителните директори П.П. и М.Ц., на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 24,76 лв. /двадесет и
четири лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 9791 от 03.04.2023 г. по гр.д. № 15442/2023 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „Т.С., с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
8
*********************, представлявано от изпълнителните директори П.П. и М.Ц., ДА
ЗАПЛАТИ на Г. И. И., с ЕГН **********, от гр. ******************************, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 135,94 лв. /сто тридесет и пет лева и деветдесет и
четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Т.С., с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********************, представлявано от изпълнителните директори П.П. и М.Ц., ДА
ЗАПЛАТИ на Г. И. И., с ЕГН **********, от гр. ******************************, на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 101,96 лв. /сто и един
лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 9791 от 03.04.2023 г. по гр.д. № 15442/2023 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „Т.С., с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********************, представлявано от изпълнителните директори П.П. и М.Ц., ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на Софийския районен съд, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 25
лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Х.Р., с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***************************, представлявано от управителя
В.И.Р., в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С., с ЕИК ***********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9