Решение по дело №64/2019 на Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Ловеч………….. година

 

в  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешки   окръжен  съд …… първи гражд.състав………  в  открито заседание на……… двадесест и втори май  двехиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                                 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                 

 

при  секретаря Галина Аврамова и в присъствието на…прокурора ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА…………като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА гр.дело………№ 64….. по описа за       2019     година, и за да се произнесе съобрази :

 

 

 

            Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК

 

                        

Постъпила е искова молба вх. № 767/30.01.2019 г. от М.С. ***, чрез адв. Л.П., против Прокуратурата на Република България, с посочено правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 30 200 лева. Посочва , че през 2000 г. ищецът, след преминаване на конкурс е назначен, като полицай на длъжност „Надзирател – старши надзирател" в Затвора – Ловеч към ГД „Изпълнение на наказанията" при МП. Твърди,че сред колегите си от затвора, С. се е ползвал с уважение и добро име, а сред лишените от свобода с авторитет и респект, необходим за изпълнение на служебните му задължения. .Посочва,че мотивиран от обстоятелството, че има сигурна работа с добри перспективи за професионално развитие и израстване, през 2007 г. С. е изтеглил два банкови кредита на обща стойност 20 000 лв., през 2008 г. ищецът е започнал да живее във фактическо съжителство с Б.В.Б., като двамата възнамерявали да градят семейство и в резултат на отношенията им имат син М.М.С. роден на *** г., и след раждането на детето двамата възнамерявали да сключат брак. Подробно излага фактите, на които се основава исковата претенция, а именно, че в началото на 2011г в ОД-МВР Ловеч е образувано дознание №77/2011г, като С. е привлечен в качеството на обвиняем по същото и му е взета мярка за неотклонение „подписка". Обвинението е за престъпление по чл.313, ал.1, пр.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода 28.02.2008г-01.03.2010г в 3 бр. декларации, които се подават пред орган на власт ГДИН е затаил истина за притежавани от него недвижими имоти, като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление. Посоченото престъпление е във връзка със службата на С. в качеството му на полицай и държавен служител, и задълженията му като такъв обективирани в чл.187, ал.3 от ЗМВР /отменен/ и чл.19 от ЗИНЗС ежегодно да декларира придобитото от него имущество и доходи. Заявява, че повдигнатото обвинение е станало достояние на ръководството на Затвора – Ловеч, на колегите на ищеца и на лишените от свобода в затвора, тъй като действията по разследване, доколкото са касаели документи находящи се в личното кадрово дело на С. са се извършвали в затвора. Изтъква, че настъпват изменения в личността на С., който постепенно се затваря в себе си, става подтиснат, апатичен, безрадостен, умислен, изпитва срам и унижение, страх и несигурност, избягва да излиза от вкъщи, . В исковата молба се завява ,че в  хода на наказателното производство, психическото и нервно напрежение повлияват негативно на здравословното състояние на М.С. и в края на 2010 г. е установено наличието на бъбречно-каменна болест и търси  помощ в спешния център на гр. Ловеч, където с часове е оставал за вливане на системи. Посочва, че всички тези обстоятелства, както и постоянния страх и несигурност от това, че ще бъде осъден без да е виновен, ще загуби правото си на обезщетение и ще бъде дисциплинарно уволнен, го принуждават да напусне работата си, като със Заповед № Л 7553/02.10.2012 г. на Главния директор на ГДИН е прекратено служебното правоотношение с М.С.  по негово желание. Твърди, че ищецът е  останал безработен, като въпреки, че е регистриран в бюрото по труда не успява да се реализира на пазара на труда от една страна поради специфичните особености на образованието и квалификацията си, от друга страна поради това, че Ловеч е малко населено място с ограничени възможности за трудова заетост и в този момент помощ оказва близка на семейството Г.П., която осигурява минимално необходимите средства за прехрана. Заявява,че в началото на 2014 г. ЧСИ Румен Димитров с район на действие ОС – Ловеч налага запор на МПС и възбранява жилището му и други два поземлени имота във връзка със задълженията на ищеца по банковия кредит от 2007 г. към банка ДСК.Подробно проследява развитието на наказателното производство по дознание  №77/2011г на ОД-МВР Ловеч до произнасянето на Решение №278 от 14.08.2014г е признал С. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото от прокуратурата обвинение по чл.313, ал.1, пр.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Посочва, че искът се основава на това, че в периода 2011 г. – 2014 г. по отношение на М.С. е водено наказателно производство за престъпление от общ характер, като с Решение № 278/14.08.2014 г. по НАХД № 195/2014 г. на РС – Ловеч ищецът е признат за невиновен и е оправдан, което налага извода, че воденото срещу С. наказателно производство е незаконно. Твърди, че това незаконно наказателно преследване по обвинение в престъпление, обосновава ангажиране отговорността на държавата по реда на специалния деликт уреден в ЗОДОВ за вреди причинени от дейността на правозащитни органи./ чл.2 от ЗОДОВ/.      Предвид горните обстоятелства и тяхното значение за продължителността, степента и интензитета на търпените от М.С. неимуществени вреди, както и обстоятелството, че част от негативните последици на обвинението С. търпи и в момента, а загубата на семейството и професията са необратими и завинаги, при съобразяване на икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на причиняване на увреждането- периода 2011г-2014г счита, че справедливо тези вреди могат да бъдат репарирани със сумата от 30,000 /тридесет хиляди/ лева. Във връзка с провежданото срещу него наказателно производство, С. е търпял и имуществени вреди, представляващи платен от него адвокатски хонорар за сумата от 200 /двеста/ лева. По изложените подробни съображения моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М.С.С. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от повдигане и поддържане на незаконно обвинение по дознание №77/2011г на ОД-МВР Ловеч, НАХД №1640/2012г на РС-Ловеч, ВНАХД № 256/2013 по описа на ОС-Ловеч, НАХД №1200/2013г на РС-Ловеч и НАХД №195/2014г на РС-Ловеч в размер на 30,000 /тридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от момента на влизане в сила на решение № 278/14.08.2014г. по НАХД №195/2014г на РС-Ловеч, до момента на окончателното изплащане на сумата. Да се осъди ответника да заплати на М.С. обезщетение за имуществени вреди – направените във връзка с незаконното наказателно производство деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 200 /двеста/ лева.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 1757/08.03.2019 г. от Окръжна прокуратура – Ловеч, като представител на Прокуратурата на Република България, в който оспорва така предявения иск по основание и размер.Изтъква, че от фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба ищецът чрез своя процесуален представител адв.Л.П. посочва в хронологичен ред развитието на наказателното производство по образуваното ДП №77/2011г. по описа на ОД на МВР – Ловеч – внасяне на предложение от РП – Ловеч с постановление от 06.12.2012г. за прилагане на чл.78а от НК и образуване на нахд №1640/12г. на PC – Ловеч. Посочва, че повдигнатото обвинение е за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК и в исковата молба е посочено, че взетата мярка за неотклонение е била „подписка", която мярка, счита, че на практика не е довела до ограничения в правото на ищеца С. да се придвижва свободно, да осъществява социални и други контакти в обществото. Посочва, че в приложената към исковата молба копие от Заповед №Л-7553/3 от 02.10.2012г. е посочено, че служебното правоотношение с ищеца се прекратява по негово собствено желание, поради което счита, че са неоснователни твърденията му за наличие на причинна връзка между воденото наказателно производство и възникнали след това финансови затруднения, изразяващи се в невъзможност да изплаща вноските си по банков кредит, взет през 2007г., както и предприети в тази връзка действия от ЧСИ за налагане на възбрани и запори върху имуществото му. Сочи, че е необходимо да е налице пряка причинна връзка между воденото срещу С. наказателно производство и настъпили неблагоприятни последици, като в случая липсва такава относно прекратяване на служебното правоотношение.Акцентира, че отговорността на държавата по ЗОДОВ има принципно обективен характер, но това не означава, че ищеца не носи доказателствена тежест за твърдените от него вреди, размер и пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение. В тази връзка сочи, че не се сочат конкретни доказателства, а заявените твърдения са по-скоро общи. Възразява, че към исковата молба не са приложени медицински документи, доказващи наличие на здравословни проблеми, възникнали по време на досъдебното производство.

    В съдебно заседание М.С.,редовно призован се явява лично и с процесуален представител   адв.П.. Посочва, че поддържа исковата молба и моли да бъде уважена исковата претенция в пълен размер. В представена подробна писмена защита №3866/30.05.2019 г. М.С. доразвива тезата си за основателност на предявените искове в пълния претендиран размер.Посочва, че е получил главоболие и високо кръвно налягане, безсъние, загуба на апетит и тегло , засегната е професионалната му реализация и заетост,настъпили са имуществени вреди, разрушено е семейството му и ограничени социалните контакти.

   За Прокуратурата на Република България в съдебно заседание участва зам.окръжен прокурор Кръстинова. Заявява, че предявените искове  са неоснователни и недоказани. В писмени бележки №3937/03.06.2019 г.  посочва,че иска за неимуществени вреди е завишен по размер и не съответства на реално претърпените вреди. Анализира периода на наказателното производство, вид на взетата мярка за неотклонение,свидетелските показания по делото, здравословното състояние на ищеца .

             От представените писмени доказателства - Решение № 278/14.08.2014г. по НАХД № 195/2014г на PC-Ловеч; Копие на диплома за завършено средно образование серия С №010410; Копие на диплома за висше образование на М.С.; Копие на заповед № Л-7553/3 от 02.10.2012г. на Главния директор на ГДИН, за прекратяване на служебното правоотношение с полицай С.; Справка от отдел „Бюро по труда" гр.Ловеч; Копие на трудова книжка на С.;*** за Б.Б.; Копие на извлечение по банков кредит от 18.12.2012г- установява размера на банков кредит теглен от С. през 2007г.; Копие на извлечение по банков кредит от 18.12.2012г.; Копие на запорно съобщение № 4949/02.06.2014 г.; Копие на удостоверение за раждане на М.М.С., копие на договор за правна помощ и съдействие, медицинска бележка от 26.03.2019 год. от „Д.– АИП за ПИМП” ЕООД, НАХ д. № 195/2014 г., НАХ д. № 1200/2013 г., НАХ д. № 1640/2012 г., НАХ д. № 1344/2012 г. всички на РС – Ловеч и ВНАХ д. № 256/2013 г. на ОС – Ловеч; писмо с вх. № 2195/25.03.2019 г. от МП, ГД „ИН” Затвор -Ловеч и медицинска бележка от 26.03.2019 г. на „Д.- АИП за ПИМП” ЕООД и писмо от затвора – Ловеч вх. № 2195/25.03.2019 година, относно изискана справка за М.С.С.; справка от интернет сайта на ЗОК за здравноосигурителни права на ищеца М.С.,         от св.показания на Б.В.Б., Г.И.П., В.С.С., С.Ю.Б. и Н.Т.А., от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза №3382/13.05.2019 г., от становището на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност  съдът приема за установено следните фактически обстоятелства:

                       Ловешки окръжен съд приема, че исковото произодство е допустимо, на основание чл.104,т.4 от ГПК поправилата на родовата подсъдност и чл.7 от ЗОДОВ.М.С. има постоянен и настоящ адрес *** /предвид справка на съда по реда на Наредба №14/2009 г./.

                        Фактическата страна на делото се изяснява по представените писмени доказателства досежно развитието на наказателното производство- НАХД. № 195/2014 г . на ЛРС. От тях се установява,че  през периода 2011г.-2012 г. М. Янков е бил служител в Затвора Ловеч-старши надзирател. От 2009 г. до 2014 г. М.С. е живял при условията на фактическо съжителство с Б.В.Б. и двата  са родители на детето М.М.С., роден на *** г.

                      С постановление за образуване на досъдебно производство от втори август 2011 година е образувано дознание №77/2011 година на Областна дирекция на МВР град Ловеч срещу М.С.С., затова, че в периода 2000 на 2007 година в град Ловеч без съответно разрешение извършвал банкови и финансови сделки, за които се изисква такова разрешение и е причинил другиму значителни вреди и получил значителни неправомерни доходи в размер на около 50 хиляди лв. за престъпление по чл. 252, алинея 2 във връзка с алинея първа предложение първо и трето от Наказателния кодекс. Със значително мнение от 16 ноември 2011 година на главен разследващ полицай при МВР-Ловеч дознание №77/2011 година е изпратено на Окръжна прокуратура град Ловеч с мнение за прекратяване на основание член 243,алинея първа, точка втора от НПК. С постановление от 15-ти декември 2011 година Окръжна прокуратура Ловеч частично е прекратила наказателното производство срещу М.С. за престъпление по чл. 252, алинея втора във връзка с алинея първа от НК поради недоказаност и е изпратила досъдебното производство на Районна прокуратура по компетентност с оглед данни за извършени престъпления по смисъла на глава девета от Наказателния кодекс- документни престъпления. С постановление от 16 януари 2012 година на Апелативна прокуратура - Велико Търново е отменено постановлението на Окръжна прокуратура – Ловеч и е указано разпитване на някой от свидетелите по делото. С последващо постановление от 26 януари 2012 година Окръжна прокуратура - Ловеч е върнала дознание № 77 от 2011 година за допълнително разследване в изпълнение на указанията на Апелативна прокуратура - Велико Търново. Извършени са процесуални действия по разпит на свидетелите и е издадено заключително мнение от 21 май 2012 година на главен разследващ полицай при МВР – Ловеч, с което дознание № 77 / 2011 година по описа на ОД на МВР - Ловеч е изпратено на Окръжна прокуратура с мнение за прекратяване на основание чл. 243,алинея  първа, точка втора от НПК. Издадено е постановление, от 25 юни 2012 година дознание 77/2011 година по описа на ОД на МВР Ловеч, на Окръжна прокуратура- Ловеч, с което е прекратено досъдебно производство №77 2011 година по описа на ОД МВР на МВР - Ловеч против М.С.С., в частта досежно престъпление по чл. 252, алинея втора във връзка с алинея първа от НК поради недоказаносткато досъдебното производство е било изпратено на Районна прокуратура Ловеч по-компетентност с оглед данни за извършени от С. престъпления по смисъла на глава девета от Наказателния кодекс документни престъпления.   С постановление от 28 юни 2012 година Районна прокуратура Ловеч е изпратила Д№77/ 2011 година на ОД на МВР - Ловеч за продължаване на разследването относно престъпление по смисъла на глава девета от Наказателния кодекс документни престъпления. На 3-ти август 2012 година М.С. е привлечен за обвиняем, затова че през периода от 28.02.2008г. до 01.03.2010г., при условията на продължавано престъпление, затаил истина в писмени декларации, както следва:в декларация образец № 2 за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 28.02.2008г. не декларирал, че на 04.06.2007г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 от 2007г. на Н.Т.— нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, per. № *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулиран поземлен имот, находящ се в с.С., Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, както и че на 04.07.2007г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 22, том V, per. № 3333, дело № 820 от 04.07.2007г. на В.М.— нотариус с район на действие Районен съд гр.Д., per. № *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — апартамент № 4, находящ се в гр.Д., кв. „П., ул. „Боровец", бл. № 10, вх.А, със застроена площ от 64,92 кв.м. заедно с прилежащите му избено помещение с полезна площ от 9,76 кв.м. и 0,0611 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно Място;в декларация за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 06.03.2009г. не декларирал, че на 04.06.2007г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 от 2007г. на Н.Т.— нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, per. Na *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулиран поземлен имот, находящ сЕ в с.С., Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота стопанска постройка и навес; -в декларация образец № 2 за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 01.03.20Юг., не декларирал, че на 04.06.2007г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 от 2007г. на Н.Т.-— нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, per. № *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулиран поземлен имот, находящ се в с.С., Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, които по силата на закон — чл.20, ал.4 от Закон за изпълнение на наказанията /отм. ДВ бр.25 / 2009г./ във връзка с чл.187 от Закона за МВР и чл.19, ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража във връзка с чл.187 от Закона за МВР, се дават пред орган на властта — Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства — че притежава посочените недвижими имоти за престъпление по чл. 313,ал.1 пр.2 във връзка с ч.26,ал.1 от НК.

                  М.С. е работил като  „Надзирател – старши надзирател" в Затвора – Ловеч към ГД „Изпълнение на наказанията" при МП-София от 2000 година. Със заповед № 7553 от втори октомври 2012 година на главния директор на ГИДН-МП-София е прекратено служебното правоотношение с М.С.С. по негово желание и е освободен от  длъжност надзирател в Затвора-Ловеч. С постановление от 6 декември 2012 година по дознание №77/2011 година на ОД на МВР, Районна прокуратура Ловеч е направила предложение на основание член 375 от НПК Районен съд Ловеч да се произнесе по реда на чл. 376 от НПК след като признае М.С. за виновен и го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс за престъпление по чл. 313, алинея първа, предложение второ от НК във връзка с член 26, алинея първа от НК. Постановено е съдебно решение №262 от 21 май 2013 година по наказателно административен характер дело №1640/ 2012 година на Районен съд – Ловеч, с което М.С.С. е признат за виновен в това.че през периода от 28.02.2008г. до 01.03.2010г., при условията на продължавано престъпление, затаил истина в писмени декларации, както следва:

                         -в декларация образец № 2 за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 28.02.2008г.,като не декларирал, че на 04.06.2007г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 от 2007г. на Н.Т.— нотариус с район на действие Районен съд -Ловеч, per № *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в с.С., Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, както и че на 04.07.2007г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2,том V, per. № 3333, дело № 820 от 04.07.2007г. на В.М.— нотариус с район на действие Районен съд гр.Д., per. № *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — апартамент № 4, находящ се в гр.Д., кв. „Гювеляново, ул. „Боровец", бл. № 10, вх.А, със застроена площ от 64,92 кв.м. заедно с прилежащите му избено помещение с полезна площ от 9,76 кв.м. и 0,0611 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място;

                          -в декларация за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 06.03.2009г.,като не декларирал, че на 04.06.2007г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 от 2007г. на Н.Т.— нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, per. *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулира поземлен имот, находящ се в с.С., Ловешка област, с площ 1 000 кв.м., заедно с построените в имота стопанска постройка и навес;

                         -в декларация образец № 2 за имуществото и доходите държавен служител от ГД „ИН" от 01.03.2010г.,като не декларирал, че 04.06.2007г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 2007г. на Н.Т.— нотариус с район на действие Районен гр.Ловеч, per. № *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулиран поземлен имот, находящ се в с.С., Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, които по силата на закон — чл.20 ал.4 от Закон за изпълнение на наказанията /отм. ДВ бр.25 / 2009г7 във връзка с чл.187 от Закона за МВР и чл.19, ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража във връзка с чл.187 от Закона за МВР, се дават пред орган на властта — Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства — че притежава посочените недвижими имоти,поради което и на основание чл.78а,във връзка с чл.313,ал.1,пр.2,във връзка с чл.26,ал.1 от НК е освободен  от наказателна отговорност, наложено е административно наказание-глоба в размер на 500,00 /петстотин/лева,която да заплати в полза на държавата и е прекратено  наказателното производство по дознание № 77/2011год. по описа на ОД на МВР-Ловеч.          

                   Ловешки окръжен съд се е произнесъл със съдебно решение №75 от 17 юли 2013 година по НАХД №256/2013  година на ЛОС, като е отменил съдебно решение №262 от 21 май 2013 година по наказателно административен характер дело №1640/ 2012 година на Районен съд – Ловеч и делото е върнато на РП-Ловеч за отстраняване на отстраними процесуални нарушения-конкретизация на постановлението за привличане на обвиняем. Издадено е постановление от 21.10.2013 г. по дознание №77/2011 г. на Од на МВР и М.С. е привлечен като обвинаям, за това, че през периода от 28.02.2008г. до 01.03.20Юг., при условията на продължавано престъпление, затаил истина в писмени декларации, както следва:-в декларация образец № 2 за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 28.02.2008 г.,като не декларирал, че на 04.06.2007г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 от 2007г. на Н.Т.— нотариус с район на действие Районен съд - Ловеч, per. № *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в с.С., Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, както и че на 04.07.2007г. чрез покупко- продажба по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2,том V, per. № 3333, дело № 820 от 04.07.2007г. на В.М.— нотариус с район на действие Районен съд гр.Д., per. № *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — апартамент № 4, находящ се в гр.Д., кв. „П., ул. „Боровец", бл. № 10, вх.А, сьс застроена площ от 64,92 кв.м. заедно с прилежащите му избено помещение с полезна площ от 9,76 кв.м. и 0,0611 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място;-в декларация за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 06.03.2009г.,като не декларирал, че на 04.06.2007г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 от 2007г. на Н.Т.— нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, per. *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулира поземлен имот, находящ се в с.С., Ловешка област, с площ 1 000 кв.м., заедно с построените в имота стопанска постройка и навес;-в декларация образец № 2 за имуществото и доходите държавен служител от ГД „ИН" от 01.03.20Юг., като не декларирал, че 04.06.2007г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 2007г. на Н.Т.— нотариус, с район на действие Районен гр.Ловеч, per. № *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулиран поземлен имот, находящ се в с.С., Ловешка област, с площ от 1000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, които по силата на закон — чл.20 ал.4 от Закон за изпълнение на наказанията отм. ДВ бр.25  2009г. във връзка с чл. 187 от Закона за МВР и чл.19, ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, във връзка с чл. 187 от Закона заМВР, се дават пред орган на властта — Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства — че притежава посочените недвижими имоти-престъпление по чл. 313,ал.1,пр.2 във вр. с чл. 26,ал.1 от НК.

                   Ловешки районен съд е постановил съдебен акт №278/14.08.2014 г. по НАХД №195 по описа за 2014 г.С цитираното съдебно решение М.С.С. е признат за невиновен в това, че през периода от 28.02.2008 г. до 01.03.2010 г., при условията на продължавано престъпление, да е затаил истина в писмени декларации, както следва :

              -в декларация образец № 2 за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 28.02.2008 г., като не декларирал, че на 04.06.2007 г., чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 от 2007 г. на Н.Т.— нотариус с район на действие Районен съд - Ловеч, рег.№ *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в с.С., Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, както и че на 04.07.2007 г., чрез покупко-продажба по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2, том V, рег.№ 3333, дело № 820 от 04.07.2007 г. на В.М.— нотариус с район на действие Районен съд гр.Д., per. № *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — апартамент № 4, находящ се в гр.Д., кв.„П.», ул.„Боровец", бл.№ 10, вх.А, със застроена площ от 64,92 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение с полезна площ от 9,76 кв.м. и 0,0611 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място;

               -в декларация за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 06.03.2009 г., като не декларирал, че на 04.06.2007 г., чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 от 2007 г. на Н.Т.— нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, рег.*** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулира поземлен имот, находящ се в с.С., Ловешка област, с площ 1 000 кв.м., заедно с построените в имота стопанска постройка и навес;

                 - в декларация образец № 2 за имуществото и доходите на държавен служител от ГД „ИН" от 01.03.2010 г., като не декларирал, че 04.06.2007 г. чрез покупко-продажба по Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 130, том V, per. № 4537, дело № 659 от 2007 г. на Н.Т.— нотариус с район на действие Районен съд гр.Ловеч, рег.№ *** на Нотариалната камара, придобил недвижим имот — урегулиран поземлен имот, находящ се в с.С., Ловешка област, с площ от 1 000 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопанска постройка и навес, които по силата на закон — чл.20 ал.4 от Закон за изпълнение на наказанията /отм. ДВ бр.25/2009г./, във връзка с чл.187 от Закона за МВР, чл.19, ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, във връзка с чл.187 от Закона за МВР, във връзка с чл.29 от Закона за държавния служител, се дават пред орган на властта — Министъра на правосъдието, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства — че притежава посочените недвижими имоти - престъпление по чл.313, във връзка с чл.26, ал.1 от НК ,оправдан е по  така повдигнатото обвинение и е прекратено наказателното производство по дознание № 77/2011 г. по описа на ОД на МВР Ловеч. Съдебното решене не е протестирано и обжалвано и  е влязло в законна сила на 24.09.2014 г.

                    Хода на производството са изслушани  свидетелите посочени от ищеца- Б.В.Б., Г.И.П., В.С.С., С.Ю.Б. и Н.Т.А.. В съдебно заседание  на 17.04.2019 г. след изслушване на св. Б.Б. и в хода на изслушване на св.Г.П. *** е забелязал и направил възражение, че свидетелите ползват предварително написани показания и свидетелките са предоставили листите, ползвани като бележки. Писмени бележки при даване на св. показания ползва и св.С.Б.. За настоящата инстанция тези гласни доказателства на основание чл. 172 от ГПК не следва да се съобразяват, тъй като се касае не до непосредствено възпроизвеждане на впечатления на свидетелите, а до предварително подготвено изложение /написано по идентичен начин за всеки от свидетелите, с прибавка на имената на всеки от свидетелите и незначителни разлики/, което те само представят пред съда. Съдът дава вяра на св. показания на В.С., но тя не заявява конкретика относно физическото и психическо състояние на ищеца и не може да се направят конкретни изводи по казуса. Св.показания на Н.А.  съдът съобразява относно посочената 2011 г. , през която свидетелят е имал интензивни служебни контакти с М.С..

                        Съдът възприема констатациите в комплексната съдебно-медицинска експертиза като обосновани и компетентни и ги отчита при изясняване на делото от фактическа  страна, като ги съобразява доколкото съответстват на правните изводи. При проверка на медицинска документация за процесния период, вещите лица не са констатирали прегледи на М.С. за периода 2009 г. до 2016 г. в Спешно отделение на МБАЛ-Ловеч. Болнични листи на М.С. са издавани през периода 2005-2008 г., както и е регистрирана бъбречна криза през 2011 г., но се касае до период извън процесния. Преди 2011 г. С. е бил диагностициран с бъбречно-каменна болест, увреждане на нервните коренчета и плексуси и мононевропатия на горните и долните крайници. През 2012 г. е регистрирана втора бъбречна криза, но не се установява влошаване на бъбречно каменната болест за времето 2011 г.-2014 г. По медицинска документация не се установяват данни за регистрирана хипертонична болест,в т.ч. и към момента на прегледа .С. отрича симптоми на високо кръвно налягане.По представените мед.документи не се регистрират данни за цефалгичен синром и такъв се отрича и към момента на прегледа. М.С. е имал смесена тревожно - депресивна реакция  като резултат от остър стрес, но към момента на прегледа няма белези на психично разстройство и психичните му функции са напълно възстановени. Смесената тревожно –депресивна реакция е била с прояви на вътрешно напрежение, тревожност, депресивност, нарушена семейна и социална адаптация и констатациите на експертите свързват тези симптоми с воденото досъдебно производство.

                     Ловешки окръжен съд преценява,че с исковата молба са предявени с четири  обективно съединени иска с на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати сумата от 30000 лв., представляващи справедливо обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в причинените от страна на органите на Прокуратурата страдания, вследствие на постоянния, продължило наказателно производство; на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да  заплати сумата от 200 лева, представляващи размера на причинените имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство и на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3, вр. чл. 45 от ЗЗД, да бъде присъдена и законната лихва върху цитираните по-горе суми, считано от датата на увреждането до датата на окончателното изплащане на главницата.

 Съдът преценява, че на основание  т.11 от Тълкувателно решение №3/22.05.2005 г.  пасивно легитимирана страна по исковете е Прокуратурата на Република България. Кумулативните изисквания за реализиране на имуществената  отговорност на държавата  са  поддържане на обвинение,по което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда или прекратяване, вреди от  тези действия за ищеца и причинна връзка между тях. В настоящето производство са представени надлежни писмени доказателства относно развитието на наказателното производство срещу М.С. и тези факти са напълно изяснени. Ответникът не оспорва в казуса от фактическа страна образуването на досъдебното производство №772011 г. на РП-Ловеч против М.С., последвалите действия по ВНАХ №1640/12 г. на ЛРС и НАХД№1200/2013 г. на ЛРС. Отговорността на държавата в хипотезата на чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е обективна. Тя е обусловена от поддържане на обвинение,по което е постановена оправдателна присъда или наказателното производство е прекратено. Основните възражения на ответника са досежно обема на конкретните  вреди  и размера на дължимото обезщетение. За настоящата инстанция е установено осъществяването на фактическия състав по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ по изложените по-горе  в мотивите фактически обстоятелства и съдът ги приема за установени и доказани.

       Ловешки окръжен съд счита,че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан до размер на сумата 4000 лева и следва да бъде уважен за тази сума. Критерият за определяне на дължимото обезщетение за настоящия състав е продължителността на наказателното производство от 2011 г. до 2014 г. при установеното в съдебната практика определяне на обезщетение в размер на 1000 лева за всяка една година. Събраните гласни доказателства – св. показания на Н.А. и С. Б. навеждат извода, че М.С. е преживял негативно образуването на дознанието и последвалите действия по развитие на наказателното производство. Доколкото отговорността на държавата е обективна присъждането на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се извежда в хипотезата на чл. 2,ал.1, т. 3 от ЗОСОВ и се дължи заплащане на обезщетение на физическото лице, обект на незаконосъобразните действия. М.С. е изпитвал страх, изолирал се е от семейната си среда,възприел е  действията в наказателното производство като стресогенно събитие и е изпитвал демотивиране в изпълнение на трудовите си задължения. Съдът приема, че е преживял смесена тревожно-депресивна реакция-тревожност, безсъние, безпокойство, невъзможност да се справи със ситуация и страх от бъдещето, нарушение в осъществуване на ежедневните рутинни действия и комуникация с околните. Поради липса на отразяване на медикаментозно лечение при личния лекар на М.С. и в масивите на ЦСМП-БЛовеч , не може да се установи продължителността на тази реакция и съдът приема, че тя не е излязла извън нормалните поведенчески проблеми в конкретната ситуация за всяко лице. Предвид на това настоящата инстанция преценява дължимото обезщетение за неимуществени вреди, че следва да бъде определено в размер на сумата 4000 лева. В такава насока е утвърдената и актуална  съдебна практика, която съдът изцяло съобразява , целейки приложението на принципа за предвидимост на правораздавателната дейност - решение №281/30.11.2018 г. по гр.д. №582/2018 г. на ВКС, решение №60/17.05.2019 г. по гр.д. №2324/2018 г. на ВКС.

      Съдът приема, че искът за присъждане на сумата над 4000 лева до пълния претендиран размер на сумата 30000 лева или 26000 лева обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен . Анализът на фактическите данни по делото, в насоката на чл. 52 от ЗЗД, определят за съда, че М.С. не е претърпял увреда надхвърляща обичайните страдания и болки за този вид незаконни действия на държавните органи. Спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”,която не е ограничила съществено неговите права-правото му на придвижване и на изпълнение на ежедневните му задължения . Предвид действието на  Постановление 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВКС, Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС-т.11 и т.13 обезщетението за неимуществени вреди се обосновава от  принципа на справедливост и конкретната преценка на обстоятелствата-вида на престъплението, по което е обвинено лицето, времето на развитие на наказателното производство,характера на увреждането, здравословното и психическо състояние  и конкретните страдания,които следва да са пряка и непосредствена последица от поддържаното обвинение,приключило с оправдателен акт. М.С. не  е бил обвинен за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 197,т.3 от НК , не е понесъл тежка наказателна репресия предвид взетата мярка за неотклонение „подписка” и вида на производството. Съдът съобразява и процесуалните действия на РП-Ловеч, която последователно е поддържала, с постановление  от 06.12.2012 г. , с постановление от 21.10.2013 г. , с постановление  от 18.02.2014 г. ,предложение М.С. да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.

          В хода на наказателното производство не са констатирани заболявания , не са възникнали нови заболявания и няма отразяване в медицинска документация за влошаване на здравословното му състояние. Претърпяването на една бъбречна криза през 2012 г., е проява на заболяване, което е е диагностицирано преди процесния период- от 2010 г. и не може да се определи като тежко влошаване на здравето на ищеца, факт който се установява  и по съдебно-медицинската експертиза. Приложените в делото лист за преглед №008635/18.12.2017 г. на д-р Б.С., като и сл.бележка от 25.03.2015 г. са извън процесния период и не следва да се обсъждат. Липсват каквито и да са други писмени доказателства за ползване на медицинска помощ,предписване, прилагане на  медикаментозна терапия или закупуване на лекарствени средства.

           За настоящата инстанция остава недоказано и твърдението за прекратяване на трудовото правоотношение на М.С. на основание предявяването и поддържането на обвинението по Д№77/2011 г. на ОД на МВР-Ловеч.Представената заповед №Л-7553/3 от 02.10.2012 г. на гл.директор на ГД”Изпълнение на наказанията”-МП-София изяснява, че служебното правоотношение на М.С. е прекратено на основание рапорт на служителя № Пр.1 към №15421/13.09.2012 г. на основание чл. 13,ал.2, т. 4 от ЗМВР  ичл. 19,ал.2 ЗИНС, по искане на ищеца. Същата е връчена на 08.10.2012 г. и не е обжалвана от него. Следователно страната е реализирала правомощието да прекрати служебното правоотношение по свое искане , видно от изрично вписания в заповедта от 02.10.2012 г. текст „ По собствено желание” и не са произтекли непосредстевни вредни последици спрямо за ищеца.

             Не се доказва и позицията на С., че се е влошило рязко имущественото му състояние в резултат на воденото наказателно производство. Ищецът е бил собственик на 5 недвижими имоти и 5 бр.земеделски земи в с.Къкрина, фигуриращи в справка на АВ-София към 2011 г. ,в т.ч.урегулиран поземлен имот в с. С., Лов. Област с площ от 1000 кв.м. по плана на селото п.VІІ-пл. №39 в кв. 4 по плана на селото, ведно с жилищна сграда, стопанска постройка и навес закупен за сумата 112000 нед.лева-н.акт №130,т.V,вписан с №698 , акт №175,т.10 на СВ-Ловеч, апартамент №4 в гр.Д. ,кв. „П., ул.”Боровец,бл.10,вх.А на първи жилищен етаж с площ от 64.92 кв.м.,ведно с избено помещение №4 закупен за сумата 3926.20 лева -н.акт №22,т.5, рег.№3333,н.д. №820 от 04.07.2007 г. на нотариус №*** с район на действие РС-Д. и други. В личното кадрово досие на М.С. се съдържат жалби до работодателя – жалба №37-16.09.2002 г. от М.Янкова,в която е посочено, бе М.С. развива бизнес с производство на риба, жалба  №6637/05.11.2004 г.  Нина Ненчева относно получен заем от М.С.  срещу залог на златни накити .В жалба на М.С. –л.41 по Дознание №77/2011 г.,т.1  на ОД на МВР –Ловеч  са признати факти от ищеца относно даване на заем от 600 лева. В справката на АВ-София на името на М.С. фигурира учредяване на договорна ипотека от М.С. като кредитор върху имот на ипотекарен длъжник Генка И. Паунова. Тези данни обусловят позицията на съда, че ищецът е имал много добро материално и финансово състояние и не е понесъл в негативен аспект развитието на нак.дела, превид и извършваните продажби на имоти и получаваните средства от тях.

            Вторият обективно съединен иск с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините е за присъждане на сумата 200 лева обезщетение за имуществени вреди от развитието на наказателното производство по дознание Д№77/2011 г. на Од на МВР-Ловеч.Присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение като обезщетение за имуществени вреди е допустимо, а разгледано  по същество и основателно-ТР №1/11.12.2018 г. по т.д. 1/2017 г. на ОСГК на ВКС решение №843/23.12.2009 г. по гр.д. 5253/2008 г. на ВКС, решение №433/23.06.2010 г. по гр.д. 563/2009 г. на ВКС, решение №781/30.11.2010 г. по гр.д. 511/2010 г. на ВКС, решение №355/03.08.2010 г. по гр.д. 1651/2010 г. на ВКС. М.С. е упълномощил като процесуален представител пдознание №77/201 г. на МВР-Ловеч адв. Г.по пълномощно от 30.08.2012 г. –л. 42 по дознание №77/2011 г.-т.2. В договора за правна защита и съдействие  №10193/30.08.2012 г. е договорено възнаграждение в размер на сумата 200 лева, платими в брой. Ищецът е бил представляван от адв. Г.до приключване на наказателното производство и не е упълномощавал друг проц.представител, нито извършвал други разходи. Настоящата инстанция съобразява, че писмените доказателства са относими към процесния период, съдържат достатъчно данни и установяват заплащане на договорен адвокатски хонорар в размер на сумата 200 лева. Следователно съдът намира,че обективно съединения иск за сумата 200 лева разноски в наказателното производство по дознание Дознание №77/2011 г. ОД на МВР-Ловеч с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

           Ловешки окръжен е сезиран и с акцесорни искове с правно основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 4000 лева и за имуществени вреди в размер на 200 лева. С оглед уважаване на главните искове в посочения размер, се явяват основателни и доказани и исковете за присъждане на законна лихва. Следва се съобрази , че на основание т. 4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004 г. по т.д. №3/2004 г., решение №54/13.06.2017 г. по гр.д. 255/2016 г. на ВКС началния момент на начисляване на законната лихва в хипотезата на чл.2,т.3 от ЗОДОВ  е деня на увреждането. Съдебното решение  №278/14.08.2014 г. по НАХД №195/2014 г. на ЛРС е съобщено на РП-Ловеч на 20.08.2012 г., а  на  М.С. лично на 08.09.2014 г.Законоустановеният  15 дневен срок за обжалване е изтекъл на 23.09.2014 г., следователно актът е влязъл в законна сила на 24.09.2014г., която дата е и меродавният начален момент за присъждане на законната лихва. При тези съображения съдът приема, че исковите претенции по чл. 86 от ЗЗД  са  основателни и доказани и следва да бъде присъдена законна лихва върху сумата 4000 лева ,начиная от 24.09.2014 г. до окончателно изплащане и върху сумата 200 лева, начиная от 24.09.2014 г. до окончателно изплащане.

         Ловешки окръжен съд счита,че обективно съединените искове, предявени от М.С.С.  против Прокуратурата на Република България със съдебен адрес *** с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на сумата 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди от развитието на наказателното производство по дознание Д№77/2011 г. на МВР-Ловеч до приключването му с влязло в сила съдебно решение  №278/14.08.2014 г. по НАХД №195/2014 г. на ЛРС ,ведно със законна лихва на основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД върху тази сума, начиная от 24.09.2014 г. до окончателно изплащане са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, а исковите претенции до пълния размер на сумата 30000 лева,ведно със законна лихва върху нея, начиная от 24.09.2014 г. като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

             Ловешки окръжен съд, приема, че обективно съединените искове предявени от М.С.С.  против Прокуратурата на Република България със съдебен адрес *** с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на сумата 200 лева обезщетение за имуществени вреди от развитието на наказателното производство по дознание Д№77/2011 г. на МВР-Ловеч до приключването му с влязло в сила съдебно решение  №278/14.08.2014 г. по НАХД №195/2014 г. на ЛРС,ведно със законна лихва на основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД върху тази сума, начиная от 24.09.2014 г. г. до окончателно изплащане са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

          Предвид този изход от процеса разноските по съразмерност на уважената част на обективно съединените искове-чл. 10,ал.3 от ЗОДОВ следва да бъдат присъдени в размер на сумата 337.40 лева. Общо извършените разноски  за това производство на ищеца са в размер на 2410 лева, но при предявени обективно съединени искове общо за сумата 30200 лева, уважената част от исковете възлиза на 4200 лева. При това положение от общо извършените разноски в размер на 2410 лева съразмерно на уважената част от исковете, дължими от ответника са разноските в размер на 337.40 лева, които следва да бъде осъден да заплати на ищеца.

          Воден от горните мотиви съдът

 

 

 

 

 

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

           ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със съдебен адрес *** да заплати на  М.С.С., ЕГН ********** ***,на основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата 4000 лева/четири хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от развитието на наказателното производство по дознание Д№77/2011 г. на МВР-Ловеч до приключването му с влязло в сила съдебно решение  №278/14.08.2014 г. по НАХД №195/2014 г. на ЛРС ,ведно със законна лихва на основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД върху тази сума, начиная от 24.09.2014 г. до окончателно изплащане, а исковите претенции до пълния размер на сумата 30000 лева,ведно със законна лихва върху нея, начиная от 24.09.2014 г. като неоснователни и недоказани отхвърля.

          ОСЪЖДА М.С.С. ЕГН ********** ***, на основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата 200 лева /двеста лева/ обезщетение за имуществени вреди от развитието на наказателното производство по дознание Д№77/2011 г. на МВР-Ловеч до приключването му с влязло в сила съдебно решение  №278/14.08.2014 г. по НАХД №195/2014 г. на ЛРС-платено адв.възнаграждение,ведно със законна лихва на основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД върху тази сума, начиная от 24.09.2014 г. до окончателно изплащане.

         ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ,с горните данни да заплати на от М.С.С., с горните данни съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 337.40 лева/триста тридесет и седем лева и четиридесет стотинки/. 

        Решението е обжалваемо в четиринадесет дневен срок от съобщение на страните, че е изготвено, ведно с мотивите пред Апелативен съд-Велико Търново.

 

 

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: