№ 660
гр. С.З., 26.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501732 по описа за 2021 година
Производството е на осн. чл. 413, ал.2 от ГПК във вр. с чл. 417 от ГПК.
Делото е образувано по повод настъпила в законния 1- седмичен срок
частна жалба от “Банка Д.”- АД със седалище и адрес на управление гр. С.
срещу Разпореждане № 2814/05.10.2021г. по ч.гр.д.№ 4504/2021г. по описа на
РС- С.З., с което е било частично отхвърлено писменото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумите 120 лв.
– разходи при изискуем кредит и 19, 53 лв. – санкционираща лихва. Излагат
се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, поради
постановяването му в противоречие със закона. Претендира се отмяната му и
постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
претендираните със заявлението суми.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по писмено
Заявление от 01.10.2020г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК от заявителя “Банка Д.”- АД, ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление в гр.С., ул.“***** срещу длъжника В. ИВ. Т. от гр.С.З.,
ул.“******* за няколко отделни вземания, а именно: 18 915, 25 лв. - главница
по Договор за кредит за текущо потребление; 888, 83 лв.- договорна лихва за
периода от 28.03.2021г. до 16.09.2021г.; 19, 53 лв.- санкционира лихва от
28.03.2021г. до 16.09.2021г.; 73, 56 лв. - законна лихва от 17.09.2021г. до
30.09.2021г. и 120 лв. – разходи при изискуем кредит.
Вземането произтича от Договор за кредит за текущо потребление от
16.06.2020г.
С обжалваното Разпореждане, районният съд е постановил отказ само
1
за сумата 19,53 лв.- санкционира лихва от 28.03.2021г. до 16.09.2021г. и 120
лв. – разходи при изискуем кредит, като заповедният съд е отхвърлил
частично така подаденото заявление, като е приел, че в тази му част относно
искането на заявителя противоречи на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи :
Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от
легитимирано да обжалва лице/заявител/,поради което тя е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по съществото на
направеното оплакване.
Разгледана по същество частната жалба се явява изцяло неоснователна,
тъй като, съобразно разпоредбата на чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение
може да се иска, ако се основава на изчерпателно изброените от т.1 до т.10
документи. За да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ и
изпълнителен лист, заповедният съд извършва формална преценка дали
документът е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник. Съобразно
чл.418, ал.3 от ГПК, когато според представения документ изискуемостта е
поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от
длъжника документ. Такова обстоятелство е и обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. В този смисъл разпоредбата е изтълкувана и в т.18 от
ТР № 4/2014г. по т.д.№ 4 /2013г. на ОСГТК на ВКС- С., с която се прие, че
предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение
са налице само ако получаването на уведомлението от длъжника предхожда
по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
независимо дали страните са уговорили клауза за автоматична изискуемост,
предоставяща на кредитора възможност да се позове на уговорен факт, без да
дължи уведомяване за това.
Настоящият въззивен състав, при преценка на представеното към
процесното заявление извлечение от счетоводни книги, констатира, че
съдържа всички изискуеми задължителни реквизити и съответства на
разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради което и съдът го приема като
редовен от външна страна документ.
По отношение на претендираната от заявителя лихвена надбавка за
забава върху главницата за посочения период, въззивният съд намира
следното :
Банката основава претенцията си на Договор за кредит за текущо
потребление от 16.06.2020г., който е потребителски по естеството си и за него
са приложими нормите на Закона за потребителския кредит. Разпоредбата на
чл.33 от ЗПК, предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, както и
че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В този
смисъл предвиденото в чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ, приложими към сключения
потребителски кредит е в противоречие с императивната норма на чл.33 от
2
ЗПК.
По отношение на претендираните "разходи при изискуем кредит"
следва да се има предвид, че наименуването на вземането по този начин не
променя техния характер, а именно, че са такива във връзка с усвояването и
управлението на кредита. Това задължение не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна на заемателя. А, съобразно чл. 10а от
ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, само ако
видът, размерът и действието, за което се събират са ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. Отделно, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В жалбата до ОС- С.З., се сочи, че сумата от 120 лв. не
е такса, а разходи във връзка с некоректното поведение на кредитополучателя
по повод на настъпилата предсрочна изискуемост. Въззивният състав не може
да се съгласи с подобно твърдение, след като видно от начина, по който е
предварително договорена фиксирана сума на дължимите разходи, чрез
препращане към тарифата на банката, че става въпрос именно за такса, а не за
реално извършен разход по конкретен повод. В този смисъл и правилно
заповедният съд е преценил, че клаузата за дължимост на разходи при
изискуем кредит противоречи на ЗПК.
Предвид всичко гореизложено се налага извод за неоснователност на
частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се
потвърди, със законните последици.
Воден от горните мотиви и на осн. чл.413 във вр. с чл.417 от ГПК и
във вр.с чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, въззивният ОС-Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2814/05.10.2021г. по ч.гр.д.№
4504/2021г. по описа на РС- гр.С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3