№ 268
гр. Д............, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д............, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Ива Д. Г.а
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200783 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0348-000661 от 07.10.2024 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-К............., РУ-Д......... с което на Й. А. Й., с адрес:
с. Р.........., ул. "Х... К....."№.... с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева,
както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се развиват множество
доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърди се, че нарушението не е
извършено, тъй като жалбоподателят не е имал качеството на водач след употреба на
алкохол на процесния лек автомобил. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като
упълномощения от него процесуален представител поддържа жалбата, оспорва събраните
гласни, писмени и веществени доказателства и пледира за отмяна на обжалваното НП,
поради допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на нарушението.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително
писмо до съда.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
1
На 16.09.2024 г., около 02:24 ч. през нощта, в гр. С........ б....., на ул. „Г...........“, на
паркинга пред игрална зала „Роял бет“, в посока към изхода на паркинга и с. Р..............
жалбоподателят Й. придружен от свои приятели потеглил и управлявал собствения си лек
автомобил „М.........” с рег. № ....... със ...... цвят. Същият бил забелязан да се движи към
изхода на паркинга от автопатрул на РУ-Д............, съставен от полицейските служители на
РУ-Д............ – свидетелите Д. и К.. Същите били изпратени по-рано на това място от ОДЧ
при РУ-Д............, по сигнал за сбиване пред игрална зала „Роял бет“, в което участвал и
жалбоподателят с неговите приятели. Полицейските служители спрели своя служебен
автомобил непосредствено на изхода на паркинга и вдясно до автомобила управляван от
жалбоподателя, като преди това пуснали светлинен сигнал с намерение да го спрат и да му
извършват проверка. Потърсили документите на водача и автомобила, като установили
самоличността на водача и при разговора им полицейските служители усетили, че същият е
употребил алкохол, тъй като бил във видимо нетрезво състояние, с несигурна походка и
мирис на алкохол. Докладвали случая на ОДЧ при РУ-Д............, който междувременно бил
изпратил на това място и автопатрул на КАТ при РУ-Д............, в който бил св. Н. С. – мл.
Автоконтрольор при РУ-Д............, за да укаже съдействие на колегите си. При пристигането
си на място св. С. бил информиран за случая и установения водач от колегите му Д. и К.. Св.
Д. предложил на жалбоподателя да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARPL 0263. Жалбоподателят
първоначално направил няколко много кратки и негодни опити за даване на проба с
издишане на въздух, които техническото средство не могло да отчете поради прекъсването
на подаването на въздух в апарата от страна на водача. След това сам и по съвет на
придружаващите го други лица жалбоподателят категорично отказал да бъде тестван с
техническо средство, с аргумент, че книжката му трябва, като започнал да моли
полицейските служители да не му я отнемат, като се обаждал многократно по телефона и
искал същите да разговарят с някого, който да ги убеди да го пуснат. Проверката му, вкл.
изявленията във връзка с отказа му да даде каквато и да е проба и негодните му опити в
началото за даване на такава били записани от служебна „боди камера“ носена от св. Д..
Жалбоподателят отказал да му бъде оказана медицинска помощ във връзка с нанесения му
побой по-рано, както и отказал да бъде съпроводен от полицейските служители до най-
близкото медицинско заведение за даване на кръвна проба за алкохол. С оглед отказа на
водача на даде годна проба с техническо средство св. К. издал на жалбоподателя Й. Талон за
медицинско изследване /ТМИ/, който последният отказал да подпише и получи, и отказът му
е удостоверен с подписа на св. С., който присъствал на място и възприел отказа му да
подпише каквито и да е документи, както и сам преди това предоставил бланката за
съставяне на ТМИ от св. К..
С оглед отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство св. Д.
съставил на същия АУАН, в негово присъствие и в присъствието на свидетелите К. и С.,
като последния указвал съдействие на актосъставителя при съставяне на акта чрез
техническото средство РСОД-таблет, в което актосъставителя въвел данните за нарушението
и водача, а св. С. след това му давал съвети и боравил за кратко сам с техническото средство,
2
в опит да въведе и регистрира акта в информационната система на КАТ. След съставянето
му от св. Д. актът бил разпечатан на място и подписан именно от актосъставителя Д. и от
свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта К. К.. Жалбоподателят след
като се запознал с акта, отказал категорично да го подпише и да получи срещу подпис
препис от акта, което било надлежно удостоверено с подписа на св. К.. Свидетелят С. се
наложило да напусне в това време със своя патрулен автомобил мястото на проверката,
защото получил спешен сигнал за загинала жена при ПТП в района на с. О............, общ.
С........ б....., на който сигнал след това като свалили регистрационните табели на автомобила
на жалбоподателя се отзовали и свидетелите Д. и К..
Нарушителят се явил сам по-късно, около 03:15 часа във ФСМП-гр. Д............ където
изобщо не съобщил на дежурния лекар – св. А. за извършената му проверка като водач на
МПС и не изразил каквото и да е желание или намерение за даване на кръвна проба за
алкохол, а единствено бил прегледан от нея и искал да се снабди с медицинско свидетелство
за нанесените му при побоя в игралната зала наранявания. Дежурният лекар А. отразил
посещението му в журнала на ФСМП-гр. Д............, като издала Фиш за спешна медицинска
помощ, в който отразила, че жалбоподателят е в добро общо състояние, употребил алкохол,
по лицето имал подута горна устна, кръв от носа, като бил насочен от лекаря към хирург,
който да му издаде медицинско свидетелство и към стоматолог, тъй като се оплаквал от
болка на зъб.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП с № 24-0348-000661 от
07.10.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР-К............., РУ-Д......... с което на Й. А.
Й., с адрес: с. Р.........., ул. "Х... К....."№.... с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000,00 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24
месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Д., К. и С., както и от казаното от св. д-р А.,
относно състоянието и поведението на жалбоподателя при явяването му в ФСМП-
гр.Д............, по-късно на процесната дата. Наред с това съдът изгражда изводите и въз
основа на събраните по делото множество писмени и веществени доказателства, вкл.
служебно изисканите писма и справки, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК. С голяма
доказателствена стойност е и информацията придобита при непосредствените огледи в
съдебно заседание на представените видео записи от охранителните камери на игрална зала
„Роял бет“ и от „боди камера“ на МВР, с която е бил оборудван св. Д.. От същия запис се
онагледиха непосредствено пред съда и процесуалния представител на страната, вкл. в
присъствието на свидетелите Д. и К. сцените и събитията относно управлението и
движението на автомобила, проверката на водача, поведението и действията и
бездействията на жалбоподателя и на свидетелите - полицейски служители, както и на
останалите присъствали наоколо лица.
3
Съдът се доверява във висока степен на казаното от полицейските служители, които в
голямата си част последователно, еднопосочно, ясно, логично и точно описват възприетите
от всеки от тях факти и обстоятелства по повод извършените спрямо жалбоподателя
служебни действия, съобразно компетентностите и длъжността им. Добросъвестно сами
отбелязват, че не си спомнят с категоричност или не са сигурни при разпита им пред съда за
определени обстоятелства. Казаното от тях съвпада почти напълно с отразеното в
съставените във връзка с проверката документи – Талон за медицинско изследване и АУАН.
С категоричност авторството на управлението на автомобила се установява пряко от
показанията на св. Д. и св. К., които са очевидци на деянието и са възприели непосредствено
жалбоподателя, който е бил на шофьорското място и е управлявал при спирането му със
светлинен и звуков сигнал на процесния паркинг, както и от информацията придобита при
огледа на видеозаписа от охранителната камера на игрална зала „Роял бет“, който е заснел
управлението на процесното МПС на паркинга, придвижването му, пристигането на
полицейските служители и подаването на светлинен сигнал към водача, спирането му на
изхода на паркинга и част от последвалите действия на присъстващите лица.
Несъществените разминавания в разказа на полицейските служители съдът отдава на
изминалия период от време, на ежедневната им заетост с подобни нарушения по ЗДвП,
както и на различните им служебни задължения, и на различните извършени от всеки от тях
действия по отношение на жалбоподателя. Няма данни за каквато и да е предубеденост или
преднамереност на същите спрямо жалбоподателя при изпълнение на служебните им
задължения. Наличните констатирани разминавания в изложеното от св. С. пред съда по
отношение на обстоятелствата относно правените опити за даване на проба с техническо
средство от водача и относно съставянето и подписването на процесните ТМИ и АУАН,
съдът е отстранил своевременно с допълнителните разпити на част от свидетелите след
огледа на видеозаписите от боди камерата на МВР, както и чрез очна ставка извършена
между свидетелите С. и К., чиито първоначални показания се разминават относно
подписването на ТМИ в частта относно отказа на водача да го подпише и да получи препис
от него при проверката, което е онагледено ясно и на приложения по делото на диск с
видеозаписи от „боди камерата“ на МВР, носена от св, Д.. След предявяване на талона на св.
С. същият е категоричен, че подписа най-долу в разписката на талона е положен лично от
него, а св. К. потвърждава изцяло това, като съставител на документа, както и свидетелства,
че лично е подписал като свидетел съставения от св. Д. АУАН, на две места, вкл. относно
отказа на лицето да подпише акта и да получи препис от него след съставянето и
предявяването му по време на проверката.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършената цялостна и задълбочена служебна проверка съдът счита,
че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен
орган, спазена е формата за съставянето им, като същите съдържат абсолютно всички
4
необходими реквизити. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че
изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно за безспорното му установяване. Ясно е
посочено мястото и времето на извършване на нарушението, описано е поведението на
водача на МПС изразяващо неговия ясен и недвусмислен отказ да бъде тестван с техническо
средство за употреба на алкохол, а именно Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARPL-0263,
както и последвалото отказа му издаване на задължителния талон за медицинско изследване,
който жалбоподателят самоволно е отказал да подпише и получи, които негови откази да
подпише и получи документите са установени с подписите на съответните свидетели –
полицейски служители.
Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение с оглед установеното
участие на св. Н. С. по време на проверката и извършените и предприети от същия, в
качеството му на младши-автоконтрольор действия на място, с които е указвал съдействие
на колегите си – свидетелите Д. и К.. Ясно и безспорно е установено от събраните
доказателства, че автори на съставените по време на проверката документи са именно
свидетелите Д. и К., съответно като актосъставител и издател на приложения по делото,
неподписан от жалбоподателя ТМИ. И двата документа носят подписите на издателите им,
на предвидените за това места. Именно с подписването на който и да е официален
документи от съответното длъжностно лице се установява авторството на същия, т.е.
волеизявлението му върху документа. Няма спор, че и двата документа са подписани от
съответните компетентни за съставянето и издаването им длъжностни лица, съгласно
приложените Заповеди и списъци по делото. Няма спор и че именно св. С. е станал свидетел
на отказа на жалбоподателя да подпише и получи препис от ТМИ, като се е подписал най-
долу в талона като свидетел.
Допълнителните предхождащи завършването на фактическия състав с подпис на
документа от автора му, други действия и изявления на св. С., които се установяват и при
огледа на видеозаписите от „боди камера“ на МВР не представляват сами по себе си
действия по издаване или съставяне на АУАН или на ТМИ, а единствено са действия по
указване на съдействие, вкл. относно работата с техническото средство РСОД-таблет и по-
конкретно със системата на АИС КАТ, с която същият като дългогодишен мл.
автоконтрольор е бил по-добре запознат, или пък с предоставянето от сл. автомобил на св.
С. на копие от бланка за ТМИ на св. К.. Тези негови действия по никакъв начин не са
ограничили правото на защита на санкционирания водач, поради което и няма как изобщо да
се дискутират или преценяват през призмата на евентуално съществено процесуално
нарушение допуснато при установяване на нарушението или съставяне на АУАН, който
документ има ясно посочен издател, разполагащ с необходимата компетентност, който е
издал и подписал лично акта.
Съдът намира, че защитната версия изложена в жалбата и в пледоарията на
процесуалния му представител относно допуснати съществени процесуални нарушения е
несъстоятелна и тотално опровергана от събраните и приложени по делото гласни, писмени
и веществени доказателства, вкл. от приложените способи за доказване, чрез оглед на
5
представените на 2 броя дискове видеозаписи, на които е заснета почти изцяло проверката, а
и управлението на процесния лек автомобил, който е управляван именно от жалбоподателя.
Напротив тази защитна версия е категорично опровергана от останалите преки и
непреки гласни доказателства събрани при разпита на полицейските служители и д-р А.,
която е категорична, че жалбоподателят не е имал каквото и да е изявление или
демонстрирано намерение да дава кръвна проба за алкохол, а във фиша съставен от нея ясно
писмено е отразено, че е бил употребил алкохол, което е установено при прегледа му във
ФСМП. Поради всичко това и тези твърдения в жалбата и в пледоарията на процесуалния
представител се явяват напълно изолирани от достоверния според съда доказателствен
материал. Ето защо, при отказа на жалбоподателя като водач на автомобила да бъде тестван
с посоченото техническо средство, полицейските служители и конкретно св. Д. и св. К.ов
подпомагани от колегата им мл. автоконтрольор Н. С. са действали по единствено
законосъобразния за това начин – установяване на административното нарушение
посредством съставяне на акт за това и издаване на талона за медицинско изследване
цитиран в акта.
Относно доказателствената стойност на талона за медицинско изследване и отказът
да бъде получен виж и Решение № 21 от 4.02.2016 г. на АдмС - К............. по к. а. н. д. №
342/2015 г. По повод релевираните от адв. С. в жалбата и пледоарията му доводи, че е
налице нарушение на процедурата по тестване с дрегер на нарушителя на място след
спирането му от полицейските служители и че същият не е имал физическа възможност след
нанесения му побой да даде проба, съдът държи да отбележи, че не споделя същите. Това е
така, тъй като ясно и недвусмислено водачът опитва сам на няколко пъти, но прекъсва
веднага подаването на въздух, след което сам отказва да дава проба с техническото средство.
Същият е отказал медицинска помощ по свое желание, като по-късното му посещение във
ФСМП според св. д-р А. е било инициирано от него единствено с намерение за снабдяване с
медицинско свидетелство, но не и за някакво лечение или още по-малко за даване на кръвна
проба за изследване. Поради това и правилно нарушението е било квалифицирано като отказ
за даване на проба. Тоест където и по какъвто и да е начин да е бил поканен да бъде тестван
нарушителят в тази нощ след спирането му, след като обективно е отказал да даде проба и
да подпише каквито и да е документи във връзка с евентуално последващо медицинско
изследване, това не променя по никакъв начин извода на АНО и на съда, че е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, което обуславя необходимостта от издаване на НП срещу същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
6
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Посочената разпоредба регламентира състав на административно нарушение, чието
изпълнително деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. В тази
разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно
нарушение относно начините за извършване на проверката за употреба на алкохол.
Обстоятелството дали проверката за наличието на алкохол ще се извърши посредством
техническо средство, доказателствен анализатор или евентуално, чрез анализ на кръвна
проба не определя броя на визираните нарушения. Различните начини за установяване на
алкохол са просто различни средства за проверка наличието на алкохол у водача, но
изпълнителното деяние е само едно и то е отказ. Това означава, че ако лицето откаже да бъде
тествано с техническо средство за наличие на алкохол, както е в случая но даде кръв за
анализ и по този начин бъде установено наличието или липсата на алкохол в кръвта, това
лице няма обективно да е извършило нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото не е
отказало да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, напротив - такава би била
извършена надлежно посредством резултата от безспорния кръвен анализ. Същият извод
следва да се направи и в обратната хипотеза, когато водачът се съгласи да му бъде извършен
тест с техническо средство, но откаже такъв чрез анализ на кръвна проба. В този смисъл виж
и практиката на касационната инстанция - Решение № 159 от 17.07.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 100 / 2020 г. на Административен съд – К............. и Решение № 355 от 31.12.2019 г. на
АдмС - К............. по к. а. н. д. № 333/2019 г.
В случая жалбоподателят е наказан именно за отказа му като водач да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта, както и последвалия отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, както е цитирано в НП, поради което с този отказ
формално е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от обективна
страна.
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят, като пълнолетен и правоспособен водач, отказвайки да
бъде тестван за концентрация на алкохол в кръвта му с техническо средство и с отказа му за
предоставяне на кръвна проба, чрез неподписване изобщо на ТМИ ясно е съзнавал, че
извършва нарушение на ЗДвП. Поведението му според съда е било пряко мотивирано
единствено от желанието му за избягване на евентуална наказателна отговорност по смисъла
на чл. 343б, ал. 1 от НК за деянието му, още повече видно от показанията на полицейските
служители жалбоподателят Й. е имал категорично признаците на лице, което предварително
е било употребило сериозно количество алкохол в процесната вечер, това се вижда и чува и
на част от огледаните в съдебно заседание видеозаписи.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал
7
жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в дадения случай са
строго фиксирани от закона като вид и размер, поради което за съда не съществува
възможност да ревизира същите като ги намали. Не е съществено нарушение, че наказанието
лишаване от право да управлява МПС е посочено като 24 месеца, вместо изписаното в
закона 2 години. Така описаната продължителност на наказанието е идентична и не води до
някакво двусмислие. Деянието е с висока степен на обществена опасност. Липсват каквито и
да е основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице
сериозна и висока по степен обществена опасност на деянието.
При изложените мотиви, настоящият съдебен състав достигна до извод, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0348-000661 от 07.10.2024 г., издадено от Началник
група към ОДМВР-К............., РУ-Д......... с което на Й. А. Й., с адрес: с. Р.........., ул. "Х...
К....."№.... с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – К............., на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Д............: _______________________
8