№ 1311
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110152038 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. П., чрез пълномощника адв. Д. М.,
срещу „А“ АД, ЕИК ххх, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните договор за
потребителски кредит „Г“ №302888/28.07.2022г., предвиждаща заплащане на
неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да
представи обезпечение, поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави, и като неравноправна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „А“ АД с
ЕИК ххх, чрез пълномощника юрисконсулт С К, с който предявените искове
се оспорват изцяло. С определение №7024/21.02.2023г. са приети за
съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от ответника
срещу ищеца по първоначалния иск осъдителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9 от
ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на следните суми: 300 лева –
главница по договор за кредит „Г“ №302888/28.07.2022г., ведно със законната
лихва, считано от 06.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, 31,45
лева – възнаградителна лихва за периода от 29.07.2022г. до 25.12.2022г., и
3,58 лева – мораторна лихва за периода от 26.12.2022г. до 05.02.2023г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че на 28.07.2022г.,
1
помежду им бил сключен договор за потребителски кредит „Г“
№302888/28.07.2022г., както и че на ищцата, в качеството й на
заемополучател, от ответното дружество била предоставена сума по кредита в
размер на 300 лв.
От представения и приет като писмено доказателство, договор за
потребителски кредит, както и от сключения анекс към същия, се установява,
че заемополучателят се задължава в срок, най-късно от един ден след
сключване на договора за предостави обезпечение на кредитора, като в чл.6.6.
от Договора е посочено, че при неизпълнение на задължението на
заемополучателя да предостави обезпечение в предвидения срок, то същият
дължи на кредитора неустойка, чийто размер е посочен в погасителния план и
се начислява и заплаща от заемополучателя със съответната погасителна
вноска.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за
нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че уговореното по сключения
между страните договор за потребителски кредит, предоставяне на
обезпечение, представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1,
т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване
на кредита.
Съдът намира още, че въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 1-дневен от сключване на
договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на
договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16
от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции.
От съдържанието на уговорената между страните клауза за неустойка при
неизпълнение на задължението на заемополучателя да предостави
обезпечение, става ясно, че същата в действителност е част от погасителния
план по договора за потребителски кредит, като се начислява към съответната
дължима месечна погасителна вноска. Следователно неустоечната клауза се
явява разход по кредита и е следвало да бъде посочена в договора за кредит и
включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение
на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното клауза за неустойка
при непредставяне на обезпечение, по същество има за цел да увеличи
2
размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Същата е уговорена в размер на 1.29% за един ден забава, или в размер на
464,4 % годишно, като така определеният размер на дължимата неустойка не
само че надвишава неколкократно ГПР по кредита, но и надхвърля присъщите
на неустоечната клауза обезпечителна и санкционна функция.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от
законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия
договор за потребителски кредит.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че както
уговорената между страните клауза за неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита е нищожна на
твърдяните от ищеца основания, така и сключения между страните, договор
за потребителски кредит „Г“ №302888/28.07.2022г., е недействителен на
основание нарушение на императивните разпоредби на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК.
По основателността на предявените от дружеството-ответник, насрещни
искове, предвид обявеното като безспорно обстоятелство, че ищцата е
получила сума по кредита в размер на 300 лв., както и съобразно с
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, която предвижда, че в случаите на
недействителност на сключен договор за потребителски кредит, то
заемополучателя дължи единствено чистата стойност на кредита, основателна
се явява единствено предявената насрещна искова претенция по чл.79, ал.1
във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК, за сумата от 300 лева
– главница по договор за кредит „Г“ №302888/28.07.2022г., ведно със
законната лихва, считано от 06.02.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, като останалите насрещни искови претенции следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за внесена
държавна такса, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Д. М.,
следва да се присъди сумата от 960 лв. -адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от насрещните искове, на основание чл.78, ал.3
ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата в размер на 429,81 лв.
- адвокатско възнаграждение. Настоящия съдебен състав намира за
неоснователни, направените и от двете страни в производството, възражения
с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, тъй като претендираните възнаграждения
3
от всяка от страните са около минимума за съответните такива, предвидени
по Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приета от ВАдвС.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, клаузата за неустойка, обективирана в т.9 от
Анекса към Договор за потребителски кредит „Г“ №302888/28.07.2022г.,
сключен между С. Н. П. с ЕГН ********** и „А“ АД, ЕИК ххх, със седалище
и адрес на управление: гр. ххх
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК, С.
Н. П. с ЕГН **********, да заплати на А“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес
на управление: гр. ххх, сумата от 300 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит „Г“ №302888/28.07.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ответника срещу ищеца по първоначалния иск
осъдителни искове за присъждане на следните суми по Договор за
потребителски кредит „Г“ №302888/28.07.2022г.: 31,45 лева –
възнаградителна лихва за периода от 29.07.2022г. до 25.12.2022г., и 3,58 лева
– мораторна лихва за периода от 26.12.2022г. до 05.02.2023г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „А“ АД, ЕИК ххх, със седалище
и адрес на управление: гр. ххх, да заплати на С. Н. П. с ЕГН **********,
сумата от 50 лв., разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., „А“ АД,
ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество “Д. М.” с БУЛСТАТ: ххх, сумата от 960
лв., адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. Н. П. с ЕГН **********, да
заплати на „А“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх,
сумата от 429,81 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5