№ 22091
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. К.ОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110112091 по описа за 2025 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ......., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът И. М. И., ЕГН
********** и адрес гр. София, ........., дължи следните суми: 2 584,79 лева представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.11.2023
г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
350,80 лева мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 29.11.2024 г., сумата 56,23 лева
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022
г. до 30.11.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 12,15 лева мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 29.11.2024 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
73749/24 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди
като собственик на топлоснабдявания имот – апартамент 49 в гр.София, ............ Твърди да е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ,
обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена
не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, извършено от Техем сървисис ЕООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли да се установят вземанията, признати със заповедта, срещу която ответникът възразил,
1
което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия с ищеца. Оспорва наличието на договорно правоотношение с фирмата за
дялово разпределение. Оспорва претенцията за лихви поради липса на забава. Релевира
възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й, извършване на услугата по дяловото й разпределяне.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобИ.ето на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобИ.ето на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот сключен на
18.07.1988 г. се установява, че И. М. И. и К. М. Б. придобили по ½ идеална част от
апартамент 49 в гр.София, ............ Видно от удостоверение за наследници, К. Б. починал на
20.08-23 г., като оставил за наследник брат си И. И.. На 21.11.23 г. И. И. продал
апартамента чрез сключения с нотариален акт № 36/21.11.23 г. договор. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а приемането
произвежда действие с открИ.е на наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция по отношение на приемане на наследството до доказване приемането му по
опис или отказ от него. С извършената разпоредителна сделка с целия имот ответникът е
приел наследството, а съответно и включените в него права и задължения. Следователно, за
периода до 20.8.23 г. като съсобственици, ответникът и брат му са били клиенти на топлинна
2
енергия и между тях и ищеца е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в
отношенията между страните, съответно са били задължени за заплащане стойността на
доставената ТЕ съобразно дела си в съсобствеността – всеки по ½. След смъртта на К. Б.,
като едноличен собственик на имота и до продажбата му, единствено ответникът е бил
клиент на топлинна енергия, за заплащане на чиято стойност отговаря, както и по
наследство – за непогасените задължения на брат му.
Между страните не се спори, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлофицирана и в имота е доставена топлинна енергия. Доколкото след прехвърляне на
имота, И. И. е загубил качеството на клиент на ТЕ и не дължи цената й, искът за главница е
основателен за периода от 01.05.2022 г. до 20.11.2023 г. За този период, съобразно
представените по делото фактури, цената на доставената ТЕ възлиза на 2501.79 лв.
Относно услугата дялово разпределение, то се извършва възмездно от продавача на ТЕ по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С оглед непредставяне от третото-
лице помагач, което по твърдения на ищеца е извършило услугата, на договора за дялово
разпределение с ЕС и на документите за отчет, по делото остават недоказани основанието и
извършването на дяловото разпределение от посоченото от ищеца лице. Тъй като
недоказаният факт съдът счита за неосъществен, следва да се приеме, че претендираната
услуга не е осъществена и не се дължи цената й.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. За периода от 15.09.2023 г.
до 29.11.2024 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва върху дължимата
главница за ТЕ възлиза на 339.54 лв., за които искът следва да се уважи.
С оглед неоснователността на иска за главница за цена на извършената услуга дялово
разпределение, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва върху нея.
3
Върху главницата за топлинна енергия следва да се присъди законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащането й.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от разноски за държавна такса 60.08 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв., дължима са 151.41 лв. Относно разноските в заповедното
производство, дължими са 104.12 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, за
безплатно оказаната на ответника правна помощ, на адвокат Д. Й. Ч. от САК се дължи
адвокатско възнаграждение, като от 600 лв. за исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете следва да се присъдят 32.49 лв., а за заповедното
производство – от 200 лв. /съгласно чл. 6, т. 5 от НМРАВ/ – 10.83 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ......., искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че И. М. И., ЕГН
********** и адрес гр. София, ........., дължи следните суми: 2501.79 лева представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот апартамент 49 в гр.София,
..........., за период от 01.05.2022 г. до 20.11.2023 г. вкл., ведно със законна лихва за период от
10.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 339.54 лева мораторна лихва за период от
15.09.2023 г. до 29.11.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73749/24 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
цена на топлинна енергия за разликата над 2501.79 лв. до предявените 2 584.79 лв. и за
периода от 21.11.2023 г. до 30.11.2023 г., и за мораторна лихва за разликата над 339.54 лв. до
предявените 350.80 лв. и ИЗЦЯЛО исковете за сумата 56.23 лева представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.11.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, и за сумата 12.15
лева мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 29.11.2024 г.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН ********** и адрес гр. София, ........., да заплати в полза на
„Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
......., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 151.41 лв. разноски в исковото производство и
сумата от 104.12 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ......., да заплати в полза на адвокат Д. Й. Ч. от САК, на основание чл. 38, ал.2
ЗАдв., сумата от 32.49 лв. възнаграждение за исковото производство и сумата от 10.83 лв.
възнаграждение за заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
сървисис“ ЕООД.
4
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5