№ 1329
гр. София, 20.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХII от НПК.
Образувано е по Частен протест, подаден от СРП срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ
от 25.05.22г. по НОХД № 18079 /2021г. по описа на СРС, НО, 10-и състав с
което съдът е прекратил съдебното производство по посоченото дело и е
върнал същото на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, посочени в мотивната част на протестирания
съдебен акт.
В протеста се сочи, че Определението на първата инстанция е
неправилно, тъй като в Постановлението за привличане на обвиняем и в
Обвинителният акт били посочени всички съставомерни признаци на
престъплението към което е привлечен към наказателна отговорност
обвиняемия, както и е посочена правната квалификация на същото.
Прокурорът изразява несъгласие с извода на СРС, че за три от деянията
не е посочено разстоянието на което обвиняемият се е намирал от В.А.П. /А./,
като счита, че с посочването на обстоятелството, че обвиняемият се е намирал
„в непосредствена близост“ са изпълнени изискванията на НПК за
съдържанието на обвинителният акт, а обвинението е ясно, точно и
конкретно. В подкрепа на твърденията си, Прокурорът е цитирал Тълковния
речник на БАН, от който извежда понятието „непосредствена“ близост. В
заключение се иска отмяна на протестираното Определение и връщане делото
1
на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, като взе предвид изложените в протеста доводи и
доказателствата по делото приема следното:
Протестът е ДОПУСТИМ, като подаден от процесуално легитимирано
лице и е депозиран в посочените в НПК срокове. Разгледан по същество,
същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:
СРП е внесла в съда Обвинителен акт срещу АТ. П. ЯНЧ. за извършено
от него престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено
чрез 7 отделни деяния.
За да постанови Определението си, СРС е приел, че за три от деянията,
извършени съответно на 18.02.2021г., 01.03.2021г. и 05.03.2021г. не са
посочени съставомерни факти, а именно, не е отбелязано на какво разстояние
се е приближил подсъдимият до В.П. /А./, тъй като в Обвинителният акт е
записано, че се е приближил до нея в „непосредствена близост“.
Настоящата инстанция споделя изводите на СРС, че така формулирано
обвинението е неясно, тъй като не са посочени всички съставомерни
признаци на изпълнителното деяние. Съгласно цитираната и от прокурора
Заповед за защита от домашно насилие, на обвиняемия Я. било забранено да
приближава св. П. /А./ на разстояние по-малко от 100 метра. При
формулиране на обвинението по посочените по-горе три пункта,
действително прокурорът не е посочил, дали разстоянието на което се е
приближил обвиняемият до В.П. /А./ е било по-малко от 100 метра.
Употребеният от него израз „в непосредствена близост“ не е легално понятие
и не изпълнява изискванията на НПК за формулиране на ясно, точно и
конкретно обвинение и макар да има своето житейско съдържание, подлежи
на тълкуване, а оттам се внася и неяснота в обвинението. Ето защо,
прокурорът, макар да не е задължен да посочи точното разстояние на което
твърди, че се е приближил обвиняемият до В.П. /А./, е длъжен да посочи,
дали това разстояние е било по-малко от посоченото в Заповедта за защита от
домашно насилие.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че Прокуратурата не
е изпълнила задълженията си да очертае ясно и точно предмета на доказване
и участието на обвиняемия в него. Липсата на пълна и ясна фактическа рамка
на обвинението с достатъчно прецизно посочени обстоятелства и факти,
2
касаещи съставомерните признаци на деянието, предмет на делото, поставя
съда в невъзможност при провеждане на първоинстанционното производство
да прецени на база на събрания доказателствен материал, дали твърдяните от
прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, са доказани,
а оттам и да се произнесе по виновността на лицето по всеки пункт на
обвинението.
Ето защо, настоящият състав счита, че Определението на СРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното СГС, НО, ХІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 25.05.22г., постановено по НОХД
№ 18079 /2021г. по описа на СРС, НО, 10-и състав.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3