№ 898
гр. Варна , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100500149 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 287982/09.12.2020 г. от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Й.К., срещу Решение №
261138/11.11.2020 г., постановено по гр. дело № 20797/2019 г. по описа на ВРС, XXVI
състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че М. М. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Св. св. Кирил и
Методий“ № 2, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Витоша“, ж. к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 6, следните суми: сумата от 2169,71 лева, от които 1500,00 лева –
непогасена главница, и 669,71 лева – договорна лихва за периода от 19.01.2012 г. до
17.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.05.2013 г., до окончателното плащане, както и сумата от 243,39 лева,
представляваща деловодни разноски, за които суми е издаден Изпълнителен лист от
04.06.2013 г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 4141/21.05.2013 г. по
ч. гр. д. № 7146/2013 г. по описа на ВРС, поради погасяване на вземането по давност, на осн.
чл. 439 от ГПК.
В жалбата се излага, че обжалваното решение е неправилно, постановено при
извършени процесуални нарушения и необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд
не е обсъдил всички изложени аргументи относно основателността на иска, както и
юридическите факти, довели до спиране и прекъсване на погасителната давност, поради
което съдът направилно е констатирал, че са налице последиците от същата по отношение
1
на процесното вземане. Изтъква се, че по изп. дело № 178/2013 г. по описа на ЧСИ С.Я. са
поискани и извършени действия, прекъсващи погасителната давност.
Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор („възражение“) от М.М., чрез адв.
А.А. – ВАК, с който се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанионното решение за
правилно и законосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока. Настоява за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не изпраща
представител, не депозира становище по същество различно от въведеното с въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна М.М., чрез адв. А.А. пледира за
потвърждаване на решението по основателната претенция на длъжника, доказал
погасяването на паричното задължение с обща петгодишна давност.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от копие от Заповед № 4141/21.05.2013 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ, издадена по реда на чл. 417 от ГПК по ЧГД № 7146/2013 г. по описа
на РС - Варна, съдът е разпоредил длъжникът М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
местност Траката № 1804, да заплати на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, бул.
„Драган Цанков“ № 27, сумата от 2169,71 лева, от която 1500,00 лв. – непогасена главница,
669,71 лв. - договорна лихва за периода 19.01.2012 г. – 17.05.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.05.2013 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 243,39 лв., представляваща деловодни
разноски. Посочено е, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на
банката по Договор от 18.09.2008 г.
Не се спори, че въз основа на горецитираната Заповед е издаден Изпълнителен лист
от 04.06.2013 г. по ЧГД № 7146/2013 г. по описа на РС -Варна.
Видно от молба вх. № 4890/22.11.2018 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до ЧСИ С.Д.Я.,
рег № 719 при КЧСИ, с район на действие ОС -Варна, със същата е направено искане въз
основа на Изпълнителен лист, издаден в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД на 04.06.2013 г. по ЧГД 7146/2013 г., да бъде образувано изпълнително дело срещу
длъжника М. М. М. за присъдените по ИЛ суми, както и искане да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение, за извършване на справка за банкови сметки и за налагане на запор
върху най-новата от тях при установяване на такива. В молбата е посочено, че на 14.11.2016
г. е сключен Договор за цесия между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, по силата на който „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – цедент,
прехвърля вземането си срещу М. М. М., ведно с всички принадлежности, на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД – цесионер.
Видно от Запорно съобщение, изпратено от ЧСИ С.Я. до „БАНКА ДСК“ ЕАД,
получено на 27.12.2018 г., със същото се налага запор върху всички вземания на длъжника
М. М. М. от банката до размера на дълга й по изпълнително дело № 20187190401288,
образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 7146/2013 г.
2
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта - в
обжалваната му част.
Атакуваният съдебен акт е постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същият е валиден. Постановен е при
наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустим.
По отношение на правилността на същия, съобразно уреденото в чл. 269, ал. 1, изр. 2-
ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Съобразно цитираната
разпоредба, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск
изпълняемото право на взискателя - заявител в заповедното производство, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Предявеният иск е
основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми на кредитора поради наличие
на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителен лист , а именно
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Противно на твърденията на ответника, изразено в становище вх. №
268824/29.09.2020 г., предявяването на този отрицателен установителен иск не противоречи
на предвидената в чл. 118 ЗЗД възможност за надлежно изпълнение на едно задължение и
след изтичането на погасителната давност. В този случай изпълнението на т. нар.
"естествено" задължение е в зависимост от волята на длъжника, като при позоваване от
негова страна на изтеклата погасителна давност принудителното изпълнение би било
незаконосъобразно.
В настоящия случай се цели да бъде отречено със сила на пресъдено нещо
изпълняемото право, удостоверено в Изпълнителен лист от 04.06.2013 г., издаден по ЧГД №
7146/2013 г. по описа на РС - Варна, поради възникнало ново обстоятелство - изтекла 5-
годишна погасителна давност след издаване на процесния изпълнителен лист, в резултат на
специално производство по чл. 417 ГПК, протичащо без съдебно дирене.
В тази връзка следва да се посочи, че процесуалният срок за изчерпване на всички
възражения, основани на съществуващи и известни на ответника факти, каквото е и
въведеното правоизключващо възражение, че давността е прекъсвана или спирана, е този по
чл. 133 ГПК - до изтичане на срока за отговор на исковата молба. В конкретния случай по
кориците на делото липсват своевременно релевирани възражения, които в хода на
производството да бъдат доказани. Същите следва да се считат за преклудирани, съответно -
и за неподлежащи на обсъждане.
В разглеждания казус, доколкото процесният Изпълнителен лист от 04.06.2013 г. е
издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение, вземането, установено със същата,
3
се погасява с общата 5-годишна давност. Последната започва да тече от датата на издаването
на заповедта.
Действия за принудително изпълнение на вземанията за сумите по изпълнителения
лист от 04.06.2013 г. с последица прекъсване на давността са предприети след като
предвидената 5-годишна погасителна давност вече е била изтекла.
При така изложените съображения, искът по чл. 439 ГПК се явява основателен.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват на въззивемата страна. На осн. чл.
38, ал. 2 от ЗА и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът определя на
процесуалния представител на въззиваемата М.М. – адвокат А.А., възнаграждение в размер
на 398,91 лева.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Присъденото в полза на процесуалния представител на въззиваемата възнаграждение е
съобразено с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261138/11.11.2020 г., постановено по гр. дело №
20797/2019 г. по описа на ВРС, XXVI състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж. к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков – Казанджията“ № 6, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Т. А. - ВАК, с адрес: гр.
4
Варна, ул. „Радецки“ № 13, ет. 2, ап. 1, разноски за въззивното производство за осъществена
безплатна адвокатска защита на въззиваемата М. М. М., ЕГН **********, в размер на 398,91
лева ( Триста деветдесет и осем лева 91 ст.), платими по банкова сметка: IBAN: BG 32 FINV
91501016677502, BIC/SWIFT: FINVBGSF, с титуляр А. Т. А..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5