№ 1013
гр. Пазарджик, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103147 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата В. Г. М. чрез пълномощника си адвокат К*** твърди, че с
ответника Т. Й. М. са сключили граждански брак на *** г. в гр. П*** и от
брака имат една дъщеря, навършила пълнолетие. Твърди, че от 2012 г. с
ответника се намират във фактическата раздяла и от тогова не поддържат
никакви лични и икономически връзки. Счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което моли да бъде постановено решение, с
което да бъде прекратен с развод без произнасяне по въпроса за вината. Няма
претенции за ползването на семейното жилище и за заплащане на издръжка.
Желае да запази брачното си фамилно име. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. Й. М. намира иска за
основателен и моли да бъде уважен. Признава, че с ищцата се намират във
фактическа раздяла от почти 10 години и не съществува възможност за
обичайни семейни отношения между тях. Не ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в гр. П***, за
което е съставен акт за граждански брак № *** от *** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име Е***.
От брака съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М*** С*** Р***,
без родство със страните, се установява, че познава страните от 23-24 години
1
и са в приятелски отношения. От 2012 г. съпрузите не живеели заедно. По
време на раздялата им не били правили опити да се съберат и да живеят пак
заедно. Не са имали близки отношения и не поддържали връзка помежду си.
Не са се виждали и не са разговаряли. През последните години съпругът
живеел в чужбина.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
СК, съединен на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК при условията на
кумулативно съединяване с иска по чл. 53 от СК за фамилното име на
съпругата след развода.
По иска за развод в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и вината на ответника за това. Непосочените
основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на
устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на
нов иск за развод.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаната по делото
свидетелка, имащи преки впечатления от съвместното съжителство на
съпрузите с оглед дългогодишното познанство с тях, чийто показания съдът
цени като незаинтересовани, непосредствени и последователни, установяват
по убедителен начин, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2012 г.
Оттогава не поддържат връзка помежду си и не са правили опити за
заздравяване на брачната връзка. От няколко години съпругът живее в
чужбина.
При тези данни съдът приема, че присъщите на здравото семейство
отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между съпрузите
напълно са изчезнали от брачната връзка на страните и не съществува
възможност да се възродят отново между тях. Бракът съществува само
формално и е лишен от необходимото по закон и морал съдържание, поради
което следва да бъде прекратен с развод, а всеки от съпрузите да продължи
занапред живота си самостоятелно.
Никой от съпрузите не е направил искане по чл. 49, ал. 3 от СК за
произнасяне по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Искането на ищцата след прекратяване на брака да продължи да носи
брачното си фамилно име е основателно и следва да бъде уважено, тъй като
зависи изцяло от личната преценка на съпруга, приел фамилното име на
другия съпруг при сключване на брака.
Никой от съпрузите не е заявил претенция за ползване на семейното
жилище по реда на чл. 56, ал. 1 от СК и предвид липсата на ненавършили
пълнолетие деца от брака, този въпрос не следва да бъде разглеждан от съда.
2
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
останат в тежест на всеки от съпрузите, така както са ги направили, тъй като
не е установено някой от тях да има вина за разстройството на брака.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбоко и непоправимо
разстройство брака между Т. Й. М., ЕГН ********** и В. Г. М., ЕГН
**********, сключен на *** г. в гр. П***, за което е съставен акт за
граждански брак № *** от *** г.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата В. Г. М., ЕГН
********** да носи брачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН ********** от гр. П***, бул. „Б***“ № ***, ет.
***, ап. *** да заплати по сметка на Районен съд – П*** допълнителна
държавна такса по допускане на развода в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА Т. Й. М., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Ш***“ № ***, ет.
*** да заплати по сметка на Районен съд – П*** допълнителна държавна
такса по допускане на развода в размер на 20 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П*** в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3