Определение по адм. дело №967/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Образувано е по жалба на Т. Т. А., чрез пълномощника - адв. М., срещу частичен мълчалив отказ на „Фератум България“ ЕООД – гр. София за упражняване правата по чл.15 и чл. 20 от Регламент /ЕС/ 679/2019 на Европейския парламент и на Съвета, по заявление от 16.06.2025г., получено по пощата, изразяващ се в копие на всички носители на личните данни (договори, всички приложения и анекси към тях, стандартни европейски формуляри и др.), които са обработени в периода 12.06.2020 г. - 12.06.2025 г.; да се предостави информация за всички плащания, направени по тези договори, от която да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили, към кои договори са относими, както и за погасяване на кои компоненти от съответния договор кредиторът е използвал заплатените суми (в това число главница, лихви, такси, неустойки и други) под формата на цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни.

В жалбата, съдебно заседание и представена молба-уточнение се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Твърди се, че същият е формиран в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане оспореният мълчалив отказ да бъде отменен, преписката върната на административния орган за ново произнасяне, както и за присъждането на разноски.

Ответникът – „Фератум България“ ЕООД – гр. София – администратор на лични данни, представляван от управителя, чрез пълномощника – адв.Ц., чрез представен отговор оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, алтернативно отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.06.2025 г. жалбоподателката, чрез пълномощника си – адв. М. изпратила чрез Телепоща – Български пощи ЕАД заявление до „Фератум България“ ЕООД – гр. София, с искане за предоставяне на копие на всички носители на личните данни (договори, всички приложения и анекси към тях, стандартни европейски формуляри и др.), които са обработени в периода 12.06.2020 г. - 12.06.2025 г.; да се предостави информация за всички плащания, направени по тези договори, от която да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили, към кои договори са относими, както и за погасяване на кои компоненти от съответния договор кредиторът е използвал заплатените суми (в това число главница, лихви, такси, неустойки и други) под формата на цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни. Заявлението било получено от дружеството - администратор на лични данни на 16.06.2025г. по пощата.

На 14.07.2025г. ответник изпратил на посочената в искането ел. поща формуляр, съдържащ информация относно обработваните лични данни и целите на обработката, с посочване, че се прилагат договор за кредит, анекси, фактури, кореспонденция, която не била представена на жалбоподателката, както и в хода на съдебното следствие.

Видно от писмо вх. № 7734/11.08.2025г., след направена служебна справка не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от жалбоподателката срещу „Фератум България“ ЕООД – гр. София.

Видно от разпечатката от интернет-страницата на КЗЛД, „Фератум България“ ЕООД са посочили адрес за кореспонденция с ЗЛЗД – ел. поща [електронна поща], и име на ДЛЗД – К. В..

В т.12-т.13 от Политиката за поверителност на „Фератум България“ ЕООД - гр. София са посочени предпоставките за съхранението на личните данни, ДЛЗД и ел. адрес на ответника - [електронна поща], на който могат да бъдат подавани жалби по ЗЗЛД, както и такъв на КЗЛД.

При така установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран с ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА жалба, следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 39 ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.

По смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, мълчалив отказ е налице при бездействие на административен орган, който има нормативно установено задължение да се произнесе по отправено до него искане, но не упражни компетентността си в предвидения срок. За да се приеме наличие на мълчалив и/или изричен отказ, следва искането да е надлежно подадено по предвидения в закона или от органа ред, с което да се постави началото на административна процедура. В случая такава редовна процедура не е възникнала, поради което не е формирано и задължение за произнасяне, респективно не може да се приеме наличие на мълчалив или изричен отказ.

Съгласно чл. 37б, ал. 1 и 2 от Закона за защита на личните данни, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за електронното управление (ЗЕУ) и Закона за електронната идентификация (ЗЕИ).

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. По смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпореди (ДР) на Закона за електронно управление (ЗЕУ), информационна система е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация, а съгласно т. 23 на § 1 ДР на ЗЕУ, електронен адрес е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления.

Видно от представените по делото доказателства – Политика за поверителност и извлечение от интернет-страницата на КЗЛД, администраторът на лични данни – „Фератум България“ ЕООД е определил и публично оповестил в Политиката си за поверителност официален електронен адрес, на които субектите на данни могат да упражняват своите права по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, а именно [електронна поща]. Посочването на този електронен адрес представлява ясно и недвусмислено определяне от страна на администратора на информационната система за електронна комуникация във връзка с обработването на лични данни.

В конкретната хипотеза, заявлението е изпратено на 12.06.2025г. и получено от администратора на лични данни на 16.06.2025г. чрез Български пощи АД, което обстоятелство не се отрича от жалбоподателя, който способ не е сред посочените и изрично обявени от администратора за тази цел. С оглед това и предвид нормативната уредба, същото не може да се счита за редовно постъпило в информационната система, предназначена от администратора за приемане на такива заявления, т.е. последното е постъпило на хартиен носител по пощата, който начин не е сред официално обявените от администратора на лични данни адреси за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679.

Следователно, при липса на постъпило заявление по предвидения и обявен от администратора ред, не може да се приеме, че е възникнало задължение за последния да се произнесе по искането по чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД. В тази връзка, не може да се приеме, че е налице мълчалив или изричен отказ за предоставяне на данни, тъй като не е налице валидно отправено искане, по което административният орган да се произнесе в законоустановения срок. При положение, че такова искане не е надлежно получено, не възниква и задължение за произнасяне, поради което не се формира и отказ – нито изричен, нито мълчалив. В този смисъл е и съдебната практика – Определение № 2919/20.03.2025 г. по адм. д. № 1584/2025 г., решения по адм. дела № 5078/2025г., 5452/2025г., 3685/2025г. и др. на ВАС.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателката не разполагат с активна процесуална легитимация да обжалва мълчалив/изричен отказ на администратора на лични данни, поради което дадения ход по същество на делото следва да бъде отменен, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Предвид изхода на делото, на ответника се дължат разноски, но доколкото не са представени доказателства за тяхното договаряне и реално изплащане, такива не следва да бъдат присъждани.

Въз основа изложеното, Административен съд – гр. Пазарджик , ХІІІ-ти състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението си от 13.11.2025г., с което е дал ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т. Т. А., чрез пълномощника - адв. М., срещу частичен мълчалив отказ на „Фератум България“ ЕООД – гр. София за упражняване правата по чл.15 и чл. 20 от Регламент /ЕС/ 679/2019 на Европейския парламент и на Съвета, по заявление от 16.06.2025г., получено по пощата.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 967/2025 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.