№ 7726
***, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110113956 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
Заповед № 3012/19.01.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание ***и неговата отмяна;
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата
от общо от 9 723,73 лв., от която: 4 735,65 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 24.01.2023 г. до 08.03.2023 г. и 4
988,08 лв., представляваща обезщетение в размер на разликата между получаваното трудово
възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и
получаваното трудовото възнаграждение при новия работодател за периода от 09.03.2023 г.
до 24.07.2023 г., както и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2
734,41 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
29 дни, ведно със законната лихва върху всяка главниците от датата на подаване на исковата
молба – 17.03.2023 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът А. А. Г. твърди, че считано от 06.08.2020 г. се намира в трудово
правоотношение с ответника ***, в рамките на което е заемал различни длъжности, а
именно: първоначално „*** а впоследствие след успешно преминаване на различни курсове
на обучение „***, „**** а считано от 01.09.2022 г. и длъжността ***. Поддържа, че на
16.01.2023 г. е констатирана липса от оборота на ресторанта за 15.01.2023 г., в който е било
работното му място, което му е вменено във вина от страна на ответния работодател, поради
което със заповед № 3012/19.01.2023 г., връчена му на 23.01.2023 г., на основание чл. 188, т.
3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ същият му е наложил дисциплинарно наказание *** Оспорва да
са налице „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т.
7 КТ, излагайки подробни съображения в тази насока. Конкретно посочва, че съгласно
графика за м. януари 2023 г. на 15.01.2023 г. не е бил на смяна, а освен това е ползвал
болничен, като първият ден, в който се е явил на работа е 16.01.2023 г., когато му е
предадена касата от предния ден – 15.01.2023 г., поради което счита, че не следва да носи
отговорност за нещо, което не му е поверено за отчет, още повече, че на 15.01.2023 г. се е
намирал извън територията на ресторанта. Сочи, че съгласно длъжностната характеристика
1
на заеманата от него длъжност не следва да носи отговорност за необосновани липси в
ресторанта, тъй като тя има подчертано различни функции – управление на човешките
ресурси, позовавайки се на издадено му пълномощно от страна на работодателя. Твърди, че
задължение за съхраняване на оборота има мениджърът, който през конкретния ден –
15.01.2023 г. е бил на смяна. Заявява, че не е установено именно той да е причинил липсата в
оборота, поради което оспорва да е извършил вмененото му нарушение в тази насока.
Допълва, че не е налице и второто такова, изразяващо се подправяне на подписи на
ресторантски работници и мениджъри върху актове за начет, твърдейки, че умело и
професионално се е справял с възложените му трудови функции, позовавайки се на факта, че
многократно е повишаван на по-висока длъжност, още повече, че не става ясно кои точно
актове за начет работодателят има предвид да е подправил. Оспорва и третото вменено му
със заповедта нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че по време на
ползване на отпуск поради временна неработоспособност не е спазил предписания му
домашен амбулаторен режим и е видян в нощен клуб във видимо добро състояние да
танцува и да се забавлява, мотивирайки се, че по график той не е бил на смяна по това време
на денонощието. Сочи, че сам избира как да уплътнява времето си по време на ползването
на болничен, поради което така вмененото му поведение не представлява тежко нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Счита оспорената заповед за
немотивирана, което според него е самостоятелно основание за незаконосъобразност на
същата. Позовава се и на неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ – за изслушване и
изискване на писмени обяснения от страна на работодателя. Посочва, че поради
незаконосъобразността на уволнението, дължимото му обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ е било неоснователно прихванато от страна на
работодателя с начислено му от него обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Допълва, че брутното
му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението му – м.
декември 2022 г. възлиза на 3 130,00 лв., което служи като основа и за претендираното от
него обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в общ размер на 4 735,65 лв., начислено за периода от
24.01.2023 г. до 08.03.2023 г. Допълва, че считано от 09.03.2023 г. започва работа при друг
работодател, при който получава по - ниско трудово възнаграждение, поради което
претендира разликата между получаваното трудово възнаграждение преди прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника и получаваното трудовото възнаграждение при
новия работодател в общ размер на 4 988,08 лв. за периода от 09.03.2023 г. до 24.07.2023 г.
При така изложените доводи за незаконосъобразност на наложеното му със заповед №
3012/19.01.2023 г. дисциплинарно наказание ***моли съда да го признае за незаконно и да го
отмени, като му присъди обезщетение за оставане без работа в размер на 4 735,65 лв. за
периода от 24.01.2023 г. до 08.03.2023 г., обезщетение в размер на разликата между
получаваното трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение и
получаваното трудово възнаграждение при новия работодател в размер на 4 988,08 лв. за
периода от 09.03.2023 г. до 24.07.2023 г., както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 29 дни в размер на 2 734,41 лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че предпоставките за налагане на процесното
дисциплинарно наказание ***са били налице. В тази връзка посочва, че съгласно т. 7 от
допълнително споразумение № 2823/01.09.2022 г. към трудов договор № 32269/06.08.2020 г.,
по силата на което ищецът е заел длъжността ***, служителят отговаря за финансовите
резултати на ресторанта, за направените разходи от ресторанта и за резултатите от
вътрешните отчети на ресторанта, а освен това съгласно т. 3 на § II „Основни отговорности,
присъщи за длъжността“ от длъжностната характеристика управителят отговаря за
необосновани липси в ресторанта, поради което оспорва ищецът Г. да не следва да носи
отговорност за констатирани такива. Допълва, че наред с това той е бил отговорен и за
опазване на имуществото на ресторанта, точното попълване на всички финансови и
2
оперативни отчети, както и за реда и финансовата дисциплина, както и, че ирелевантно е
дали той е бил на работа в деня на констатиране на липсата. Счита, че именно ищецът е
имал задължение да следи и контролира всички служители в ресторанта по отношение на
касовата наличност, без значение дали съхранението на оборота е било поверено на някой от
мениджърите, които са били на смяна в рамките на конкретния ден, или не. Заявява, че при
явяването му на работа на 16.01.2023 г. в присъствие на ищеца е извършена финансова
ревизия и е констатирана необоснована липса от касовата наличност на ресторанта в размер
на 6 188,22 лв. за 15.01.2023 г., което е станало повод работодателят да поиска писмените му
обяснения по реда на чл. 193 КТ, на което той е отговорил, без да посочи на какво според
него се дължи констатираната липса в касовата наличност в ресторанта. В тази връзка
посочва, че са налице предпоставките за реализиране на имуществената му отговорност по
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като ищецът е лице, на което е възложено осъществяването на
отчетнически функции. Счита, че подправянето на подписи на служители на ресторанта
също представлява тежко дисциплинарно нарушение, за което на ищеца са поискани
писмени обяснения, каквито той е дал. Допълва, че при наличието на представен от ищеца
болничен лист № Е 20223863726/09.01.2024 г., издаден от ***а, с който му е поставена
диагноза ***, той си е позволил да се забавлява в нощен клуб на 13.01.2023 г. в 18:16 часа,
позовавайки се на дадени от негов колега обяснения – И. Г. У. който лично го е видял,
поради което оспорва същият да е бил болен, респ. да е имало основание за издаване на
болничния лист, който работодателят е оспорил пред ТЕЛК и НЕЛК. Твърди, че внимателно
е съобразил тежестта на всяко едно от извършените нарушения на трудовата дисциплина –
допускане на необоснована липса на касовата наличност, подправяне на подписи на
служители в актовете за начет и неспазване на отредения в болничния лист амбулаторен
режим на лечение, които квалифицира като тежки по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ,
достигайки до извод, че те обуславят налагането на най тежкото дисциплинарно наказание
*** Счита, че е спазил процедурата по чл. 193 КТ, а освен това заповедта е в достатъчна
степен мотивирана, съдържаща точно посочване на всяко едно от нарушенията, които му се
вменяват. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 17.03.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор №
32269/06.08.2020 г., изменен с 3 броя допълнителни споразумения съответно от 01.12.2021 г.,
от 01.05.2022 г. и от 01.09.2022 г., в рамките на което последно ищецът е заемал длъжността
***, като със заповед № 3012/19.01.2023 г., връчена му на 23.01.2023 г., същото е било
прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на дисциплинарно
наказание *** Не се спори още, че последният ден, който обхваща отпуска за временна
неработоспособност на ищеца, е 15.01.2023 г., а първият ден, на който той се е явил на
работа, е 16.01.2023 г.
Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудов договор №
32269/06.08.2020 г., 3 броя допълнителни споразумения към него съответно от 01.12.2021 г.,
от 01.05.2022 г. и от 01.09.2022 г., както и заповед № 3012/19.01.2023 г. за налагане на
дисциплинарно наказание ***
От съдържанието на трудовия договор се установява, че работникът има право на
платен годишен отпуск от 20 работни дни, а видно от последно сключеното между страните
допълнително споразумение № 2823/01.09.2022 г. между страните е постигнато съгласие за
3
изменение на трудовото правоотношение, като считано от 01.09.2022 г. служителят е приел
да изпълнява длъжността *** с място на работа – ресторантите на работодателя на
територията на страната и конкретно посочено работно място – ресторант *** находящ се на
адрес: ***, при уговорен размер на основното трудово възнаграждение от 1 866,40 лв., както
и допълнително такова за продължителна работа и професионален опит в размер на 33,60 лв.
Като част от вменените му трудови задължения се предвижда, че служителят е длъжен да
изпълнява задълженията, описни в длъжностната характеристика, носи отговорност като
длъжностно лице по безопасност в ресторанта, който управлява, отговаря пред работодателя
за цялостна организация и правилно протичане на трудовия процес в ресторанта съобразно
изискванията на длъжностната характеристика, отговаря за финансовите резултати на
ресторанта, който управлява, отговаря за изпълнение на бюджета на ресторанта, който
управлява, отговаря за направените разходи от ресторанта, който управлява, отговаря за
резултатите от вътрешните отчети на ресторанта, който управлява, отговаря пред всички
институции за спазване на законовите изисквания за ресторанта, който управлява и др.
Изрично в допълнителното споразумение се предвижда, че всяка от страните може да
прекрати трудовия договор с двумесечно предизествие, което може и да не бъде спазено,
като в този случай прекратилата го страна дължи на насрещната такава обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок, а служителят дава
съгласието си дължимото към работодателя обезщетение да бъде удържано от последното
му трудово възнаграждение, полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск или от други суми, които му се дължат от работодателя.
Трудовите задължения, характерни за заеманата от А. Г. длъжност „управител“ на
ресторант *** с адрес ***, се определят от длъжностната му характеристика, екземпляр от
който той е удостоверил, че е получил срещу подпис на 01.09.2022 г. От съдържанието на
същата става ясно, че част от основните трудови функции и отговорности на заемащото
длъжността *** лице, са, както следва: ръководи, организира и контролира цялостната
дейност на ресторанта, контролира качеството на предлаганите услуги на клиентите, в
съответствие с фирмените изисквания и стандарти на компанията, проучва рекламациите на
клиенти за обслужването в ресторанта и взима мерки за отстраняване на допуснатите
слабости и нарушения; назначава, освобождава и повишава в длъжност ресторантските
работници, мениджърите, вторите и първите асистент мениджъри, налага дисциплинарни
наказания, анализира резултатите и отправя предложения за повишаване в длъжност или за
освобождаване от работа, контролира работата на всички работещи в ресторанта за точно
изпълнение на фирмените стандарти по отношение качество и бързина на обслужване на
клиентите; следи за поддържането на постоянна чистота навсякъде в ресторанта; контролира
своевременното снабдяването на ресторанта с необходимите храни и продукти с цел
постоянно наличие на продукти за обявеното меню, контролира функционирането на
системите за сигурност и правилната и безопасна експлоатация на техниката и оборудването
в ресторанта, контролира разходите на ресторанта, изготвя годишния бюджет на ресторанта,
анализира отчета за печалба и загуби на ресторанта и изготвя предложение за подобряване
на организацията на работа, дава предложения, организира и изготвя финансов анализ на
резултатите от меркетинг кампании, контролира провеждането на локална рекламна и
маркетингова дейност с цел увеличаване ръста на продажбите, изготвя план за наемане на
ресторантски работници според нуждите на ресторанта, план за набиране на достатъчно
кандидати за работа, план за осъществяване на приемственост в ресторанта, план с
мероприятия за развитие на кариерата на служители и мениджъри, план за обучение и
тренинг в ресторанта, провежда интервюта с новопостъпващи работници и мениджъри, с
напускащи работа работници и мениджъри, като анализира резултатите от последните и
прави предложения за подобряване организацията на работа, утвърждава седмичните
работни графици на ресторантските работници и мениджърите, провежда обучение на първи
асистент мениджъри и втори асистент мениджъри, изготвя комуникационен и мотивационен
4
календар на ресторанта; отговаря за опазване на имуществото на ресторанта, отговаря за
финансовите резултати от дейността на ресторанта, отговаря за необосновани липси в
ресторанта, както и за точното попълване на всички финансови и оперативни отчети в
ресторанта, отговаря за реда и финансовата дисциплина в ресторанта и др.
Съгласно представения работен график за м. януари 2023 г., отнасящ се за служителя А.
Г., на 15-ти той е следвало да е на работа от 09:00 часа до 21:00 часа, а на 16-ти смяната му е
започвала от 04:00 часа до 12:30 часа
От представения болничен лист № Е20223863726/09.01.2023 г. се установява, че в
периода 09.01.2023 г. – 15.01.2023 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност, като му е назначен домашен – амбулаторен режим на лечение.
Представен е още заповед (акт за начет) № 1938/16.01.2023 г., с който е констатиран
касов минус в размер на 6 188,22 лв., като видно от протокол от 16.01.2023 г. ищецът е
отказал да го получи, който факт е удостоверен с подписите на двама свидетели – М. Дж. и
М. В..
Представени са и 3 броя писмени обяснения на ищеца от 23.01.2023 г. във връзка с
вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като отразените в тях нарушения, които
му се вменяват, са: 1/ констатирана на 16.01.2023 г. липса на оборот за 15.01.2023 г., на което
Г. е отговорил, че няма извършено от него нарушение, тъй като липсата е констатирана от М.
В. на 16.01.2023 г. около 10:00 часа, 2/ подправка на подписи на ресторантски работници и
мениджъри на актове за начет, на което Г. е отговорил, че собственоръчно е изготвил
актовете, след което ги е оставил за подпис от служители и мениджъри и 3/ неспазване на
определения му домашен амбулаторен режим по време на отсъствие поради болест,
оправдано с болничен лист, присъствайки в нощен клуб на 13.01.2023 г., на което Г. е
отговорил, че се е почувствал по-добре, поради което е преценил, че няма пречка да посети
нощен клуб.
Съгласно обяснения от 19.01.2023 г. на И. Г. У. на 13.01.2023 г. същият е посетил нощен
клуб, където лично е видял колегата си А. Г. на съседна маса.
От представената в заверен препис заповед № 3012/19.01.2023 г., издадена от М. К., в
качеството на представляващ ***, се установява, че на ищеца А. Г., заемащ длъжността ***,
се вменява неспазване на вътрешните правила на компанията в качеството му на МОЛ, като
е: 1. констатирана на 16.01.2023 г. липса на оборот за 15.01.2023 г.; 2. подправил е подписи
на ресторантски работници и мениджъри на актове за начет и 3. по време на отсъствие
поради болест в периода от 09.01.2023 г. до 15.01.2023 г., оправдано с болничен лист, не е
спазил определения му домашен, амбулаторен режим, като на 13.01.2023 г. е видян в нощен
клуб от служител на дружеството, във видимо добро състояние, забавляващ се и танцуващ.
Така описаните нарушения на трудовата дисциплина работодателят е квалифицирал като
тежки, поради което на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ на служителя е
наложено дисциплинарно наказание ***и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено
трудовото му правоотношение. Със същата заповед е наредено на основание чл. 224, ал. 1
КТ да му се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 29 дни в размер
на 2 7134,41 лв., както и на основание чл. 221, ал. 2 КТ да му се удържи обезщетение в
размер на 3 960,18 лв. Между страните не се спори, а и видно от отбелязването върху
документа, заповедта е връчена на А. Г. на 23.01.2023 г., като това обстоятелство той е
удостоверил с подписа си, чието авторство не е оспорил.
От писмо с вх. № 115622/08.04.2024 г. на МВР, СДВР – 07 РУ става ясно, че във връзка
с изчезнала сума в размер на 6 188,22 лв. от ресторант „***, находящ се ***“, бул. ***, е
образувано досъдебно производство № 3382 ЗМК-99/2023 г., по което няма установен
извършител, съответно привлечен обвиняем.
Представени са още 25 броя актове за начет за констатирани липси за месец декември
5
2022 г., съставени от ищеца на служители при ответното дружество.
При извършена констатация в открито съдебно заседание на 13.06.2024 г. в оригинала
на трудовата книжка на ищеца съдът е констатирал вписването в нея на наличието на
съществувало трудово правоотношение с ответника в периода от 07.08.2020 г. до 24.01.2023
г., както и съществувало трудово правоотношение с друг работодател в период от 09.03.2023
г. до 19.03.2024 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Ст. Дж. и М.
Д. В.
Свидетелят М. Ст. Дж., заемащ длъжността „оперативен консултант“ при ответника,
разказва, че задълженията му са свързани с координирането на ресторантите и консултиране
на управителите на обектите как да си вършат задълженията. Сочи, че с ищеца се познава от
месец септември – октомври 2022 г., откакто е бил назначен за управител на един от
ресторантите, находящ се на бул. *** в ***. Свидетелят си спомня за случай, при който на
16.01.2023 г. е констатирана липса в оборот в същия ресторант, както и, че в рамките на
същия ден е имало насрочено общо събрание на консултантите в него, по който повод го е
посетил около 07:45 часа, заварвайки отвън голям брой служители, в т. ч. и А. да пушат
цигари. От тях Дж. разбрал, че електричеството в ресторанта е спряло и няма ток, като по
обяснения на А. причината се дължи на проблем в централния прекъсвач на ресторанта.
Сочи, че е уведомил началника си - М. К. за проблема с електричеството и невъзможността
за провеждане на срещата в този ресторант, след което той го извикал в друг от обектите на
бул. ***. Преди да тръгне натам свидетелят дал указания на А. да заключват всички
помещения, персоналът да влезне вътре и да не се разхождат напред – назад. Сочи, че
впоследствие от заместник – управителя на ресторанта М. е разбрал за констатирана липса в
оборота на ресторанта, за което е съставен протокол от 16-ти, който свидетелят също е
подписал. Разяснява процедурата при спиране на електричеството в ресторантите, като най-
напред да не се създава паника в персонала и клиентите, после да се заключат складовите
помещения и офиса, след което целият персонал следва да се насочи към светлата част на
ресторанта – залата за клиенти, където да изчакат допълнителни инструкции, като
управителят би следвало да се свърже с доставчика на електрическа енергия, подавайки
сигнал до него, а след това да уведоми и консултанта, което обаче в случая не е сторено, с
което са нарушени вътрешните правила на работодателя. Заявява, че по време на нощната
смяна е имало мениджър – Г., който отговаря за наличностите по касите и в сейфа, като
именно негова е била задачата да ги отчете, провери наличността, да я опише, да я сложи в
плик, да я запечата, след което този плик да бъде сложен в сейфа до предаването му на
инкасо екипа, без процесът да се прекъсва. При последвалото разглеждане на камерите
свидетелят установил, че в конкретния ден това не се е случило, тъй като видял как нощният
мениджър опакова и преброява оборота, оставя го на бюрото, преброява касите, почиства
ресторанта, след което поставя оборота в плик за инкасото и трябва да го сложи в сейфа, но
в този момент процесът е прекъснат, тъй като пликът е оставен на бюрото, а не в сейфа.
Разглеждайки записа от видеокамерите свидетелят е възприел и момента, в който А. идва на
работа – около 6 без нещо часа, влизайки в офиса и оставяйки якето си върху бюрото с
оборота, след което той взима якето и го закача на закачалката, а оборотът продължава да
стои на бюрото. Впоследствие ищецът напуснал офиса, след което изгасва токът, като след
включване на осветлението след около 2 часа, оборотът вече го нямало на бюрото.
Свидетелят не знае кой е извикал екипа на фирмата за електричество, но от заместник –
управителя М. е разбрал, че при разговор с техниците, те му съобщили, че е имало
физическа намеса при спирането на електричеството в помещението, т. е. някой е влязъл,
спрял е електричеството и е излязъл оттам, но той самият не е установил подобно нещо при
прегледа на камерите. Уточнява още, че в момента, в който е спряло електричеството, никой
не е влизал в трафопоста на ресторанта, поради което счита, че спирането на тока е по-скоро
случайност, без да се дължи на човешка намеса. Дж. разяснява още, че заместник –
6
управителят и мениджър на дневната смяна – М. е този, който има ангажимент да приеме
оборота, който не е отчетен на инкасо екипа, но след възстановяване на електричеството той
е установил, че оборотът липса, като по това време нощният мениджър вече си е бил
тръгнал, поради което охраната на сейфа е останала в ръцете на М. и А.. Изрично свидетелят
заявява, че няма физическо приемане и предаване на плик, както и, че нощният мениджър е
следвало да опише на лист хартия наличностите в сейфа, след което листът да се предаде на
мениджъра от следващата смяна, но в конкретния случай такъв документ не е съставян,
обяснявайки си го с настъпилата суматоха около прекъсване на електричеството. Според
свидетеля при проведен последващ разговор с нощния мениджър – Г., тя е потвърдила, че е
оставила плика с оборота на бюрото, след което е спрял токът, без да го е предала физически
на следващия мениджър на смяна – М.. Счита, че според установената процедура в
компанията при настъпване на такава извънредна ситуация управителят на ресторанта е
отговорен за цялостната организация, но в случая А. не я е спазил, допускайки създаване на
суматоха. Според свидетеля именно той е следвало да осъществи контрол върху оборота,
давайки указания за прибирането му в сейфа, уточнявайки, че се касае за прозрачен плик с
пари, който има отличителни надписи, поради което за него не е имало съмнение, че се касае
за оборота на ресторанта.
Свидетелят М. В. разказва, че е бивш служител на ответника и в това си качество за
период от около 2 месеца е работил заедно с ищеца в ресторанта в ***, без в негово
присъствие да са изготвяни актове за начет и отричайки да е подписвал представените
такива на л. 94-97 от делото, за които е отразено, че изхождат от него. Спомня си за
конкретния случай през м. януари, когато е пристигнал на работа около 06:00 – 06:10 часа,
но е установил липсата на ток в ресторанта. Заявява, че техници на ЧЕЗ са установили
наличието на технически проблем в самия трафопост, който захранва ресторанта, след което
след около 30 мин до един час захранването било възстановено. Сочи, че установил липсата
на пари в брой в сейфа, които е следвало да предаде на представителя на инкасиращата
фирма. Уточнява, че ключът за сейфа се предава между отделните мениджъри на смяна,
както и, че по време на пристигането му на работа А. вече е бил там, който е реагирал,
заварвайки складовите помещения заключени. Свидетелят разяснява, че ръководителите на
смяна също носят отговорност за депозитите, оборота, сейфа и касовите апарати, заедно с
управителя ако е бил там. Уточнява, че А. също носи отговорност за ключа в случай, че е
приел депозита. Когато свидетелят е пристигнал, персоналът от нощната смяна бил навън, а
М. Дж. също бил там, като двама с А. се опитали да разберат къде е проблемът с тока.
Заявява, че относно оборота, депозит на сейф, чекмеджета на касови апарати, отговорност
могат да носят и ръководителите на смяна, зам. – управителите, както и управителят. Сочи,
че мениджърът, зам. – управителят и управителят имали достъп до ключа, като управителят
носил отговорност за ключа, ако е приел депозита.
С оглед констатирано противоречие в показанията двамата свидетели, съдът е допуснал
провеждане на очна ставка по реда на чл. 174 ГПК, в рамките на която свидетелят М. Дж.
заявява, че се е явил в процесния обект в 07:40 часа – 07:45 часа, а свидетелят В. посочва, че
посочва, че в 06:00 часа – 06:10 часа М. Дж. вече е бил на паркинга на обекта.
По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза, което след изследване на разплащателните ведомости за начислени и изплатени
трудови възнаграждения е установило, че последният пълен отработен месец на ищеца Г. е
м. декември 2022 г., в рамките на който той е отработил 19 от общо 19 работни дни, като
начисленото му за него брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 3 130,00 лв., от
която: 1 866,40 лв. – основна заплата и 33,60 лв. допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит, 362,50 лв. – доплащане Празници, 787,50 лв. – премия за
представяне и 80,00 лв. – 20 % доплащане за положен нощен труд. Експертът изяснява, че
съгласно трудовия договор и вътрешните правила за организация на работната заплата при
ответника възнагражденията с постоянен характер включват: основна заплата – 1 866,40 лв.
7
и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 33,60 лв.,
поради което достига до извода, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен оработен месец, определено съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, възлиза в размер на 1 900,00
лв., при което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, начислено за периода от 24.01.2023 г. до
08.03.2023 г., възлиза на 4 231,82 лв. Изследвайки представените фишове за начислени и
платени възнаграждения на ищеца от новия му работодател *** за периода от 09.03.2023 г.
до 24.07.2023 г., вещото лице приема, че на същия са начислени и изплатени брутни трудови
възнаграждения с постоянен характер в общ размер на 10 441,66 лв., индивидуализирани по
месеци и пера в отделна таблица на страница № 4, в който случай на ищеца не се следва
обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. Алтернативно експертизата приема, че в случай, че като
основа за определяне на брутното трудово възнаграждение при новия работодател се вземе
предвид само уговореното основно трудово възнаграждение от 800,00 лв., то обезщетението
по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 09.03.2023 г. до 24.07.2023 г. би се равнявало на сумата от
4 513,29 лв. По-нататък вещото лице констатира, че на ищеца е определено обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 29 дни в размер на 2 734,41 лв.,
което е включено във фиша за м. януари 2023 г., като в същото време на ищеца е удържано
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 2 675,06 лв., а разликата от 186,83 лв. му е
изплатена по банков път с преводно нареждане от 09.02.2023 г., обобщавайки, че в случай,
че обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ бъде счетено за дължимо, то в този случай
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ е платено изцяло от ответника, а ако се приеме, че
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ не е дължимо, то в този случай неплатеният размер на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ възлиза на 2 675,06 лв. По време на изслушването си в
открито съдебно заседание на 13.06.2024 г. вещото лице потвърждава изводите, до които е
достигнало, за да определи размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, а
именно: 1 900,00 лв., съобразявайки елементите от него, имащи постоянен характер.
От изслушаното и прието по делото основно заключение на вещото лице по съдебно-
графологическата експертиза, изготвено след изследване на оспорените документи и след
снабдяване с достатъчен по обем сравнителен материал, се установява, че ръкописно
изписаните две имена в процесните 25 броя заповеди - актове за начет (л. 83-107 от делото)
изхождат от ищеца А. А. Г., като за направата на такъв извод способства констатацията за
съвпадения в общите и частни признаци, които са характерни, устойчиви и образуват
идентификационна съвкупност, която е достатъчна за него. Съгласно допълнителното
заключение подписите, положени на мястото за „три имена и подпис на начетения“ в
оспорените актове за начет са изпълнени, както следва: тези в заповед (акт за начет) от
03.12.2022 г. за сумата от 15,00 лв. и заповед (акт за начет) от 01.12.2022 г. за сумата от
221,35 лв. изхождат от Ал. Ян. Ан., тези в заповед (акт за начет) от 02.12.2022 г. за сумата от
72,50 лв. изхождат от Ал. Ал. Л., тези в заповед (акт за начет) от 02.12.2022 г. за сумата от
40,00 лв. не изхождат от Д. В. Н., тези в заповед (акт за начет) от 05.12.2022 г. за сумата от
22,50 лв. изхождат от Ир. Ан. Г., тези в заповед (акт за начет) от 05.12.2022 г. за сумата от
25,00 лв. изхождат от Ел. А. Ал., тези в заповед (акт за начет) от 06.12.2022 г. за сумата от
55,00 лв. изхождат от К. Р. Кл. тези в заповед (акт за начет) от 22.12.2022 г. за сумата от 85,00
лв. и заповед (акт за начет) от 07.12.2022 г. за сумата от 120,00 лв. изхождат от К. В.а З., тези
в заповед (акт за начет) от 22.12.2022 г. за сумата от 23,69 лв., заповед (акт за начет) от
11.12.2022 г. за сумата от 14,02 лв., заповед (акт за начет) от 07.12.2022 г. за сумата от 5,00
лв. и заповед (акт за начет) от 02.12.2022 г. за сумата от 40,00 лв. не изхождат от М. Д. В.
тези в заповед (акт за начет) от 30.12.2022 г. за сумата от 65,00 лв. и заповед (акт за начет) от
29.12.2022 г. за сумата от 115,00 лв. изхождат от С. Ив. З., тези в заповед (акт за начет) от
17.12.2022 г. за сумата от 45,00 лв. изхождат от С. С. К., тези в заповед (акт за начет) от
17.12.2022 г. за сумата от 45,00 лв. изхождат от С. Юл. Д. тези в заповед (акт за начет) от
29.12.2022 г. за сумата от 114,00 лв., заповед (акт за начет) от 28.12.2022 г. за сумата от 30,00
лв., заповед (акт за начет) от 22.12.2022 г. за сумата от 134,00 лв. и заповед (акт за начет) от
8
17.12.2022 г. за сумата от 122,00 лв. изхождат от Хр. Ст. В., тези в заповед (акт за начет) от
29.12.2022 г. за сумата от 90,00 лв. и заповед (акт за начет) от 26.12.2022 г. за сумата от 90,00
лв. не изхождат от Юл. Юл. Д.. В обобщение експертизата посочва, че не може да се
отговори дали подписите, за които е установено, че не са изхождат от Юл. Юл. Д., М. Д. В.и
Д. В. Н. върху част от изследваните документи, са положени от ищеца А. А. Г.. По време на
изслушването си в открито съдебно заседание на 27.03.2025 г. вещото лице изяснява по
отношение на подписите, за които не е могло даде отговор в заключението си, че причината
за това се дължи от една страна, че не разполага с оригиналите на документите, а в
изследваните копия се наблюдава пресичане на щрихи, поради което не може да се установи
поредността на полагане на отделните елементи, а от друга страна, че експертизата не
разполага със сравнителни образци, които да са изпълнени към датата на съставяне на
оспорените документи.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в
какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест. От друга
страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в
рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като
съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не
може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с
исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт,
следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил своевременно наведен
и съответно съдът не следва да се произнася по него /в този смисъл са решение №
216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д.
№ 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС/.
В случая, предмет на проверка е законосъобразността на наложеното на ищеца със
заповед № 3012/19.01.2023 г. на представителя на *** – М. К., дисциплинарно наказание
***за извършени от него нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – „други тежки нарушения на
трудовата дисциплина“, чиято отмяна А. А. Г. претендира, като в хипотезата на ангажиране
на дисциплинарната отговорност на работника или служителя предмет на установяване от
ответника е при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
предпоставки: спазване на формалните изисквания за налагане на процесното
дисциплинарно наказание, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл.
195 КТ, а именно: че за налагането му е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, както и, че са спазени
сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната
законосъобразност на заповедта, ответният работодател следва да докаже и реалното
извършване от ищеца на вменените му нарушения на трудовата дисциплина, както и че
видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
В случая, между страните не се спори, а и се установи от фактическа страна от
обсъдените по-горе писмени доказателства – трудов договор № 32269/06.08.2020 г., 3 броя
допълнителни споразумения към него съответно от 01.12.2021 г., от 01.05.2022 г. и от
9
01.09.2022 г., длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 01.09.2022 г., както и
заповед № 3012/19.01.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание *** че страните по
делото са били обвързани от трудово правоотношение, в рамките на което последно А. Г. е
заемал длъжността ***, както и, че по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ с връчване на
оспорената заповед на 23.01.2023 г., същото е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание *** Действително, прави впечатление,
че с допълнително споразумение № 2823/01.09.2022 г., ищецът е бил назначен на последно
заеманата от него длъжност ***, а като негово работно място е посочен ресторантът на
адрес: *** ул. *** а в същото време по делото става ясно, че на него му се вменяват
нарушения на трудовата дисциплина, извършени в ресторанта на ответника на адрес: ***,
***, бул. ***, но съдът намира, че сам по себе си този факт не опорочава процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание. Действително, по делото няма данни за постигане на
последващо съгласие за изменение на тази част от съдържанието на трудовото
правоотношение между страните, уговаряйки различно работно място от посоченото в
допълнителното споразумение от 01.09.2022 г., но анализирайки съдържанието на
останалата част съглашението помежду им, а именно: че мястото на работа на служителя са
ресторантите на *** на територията на страната, следва да се направа извод, че за
работодателя не съществува пречка да извърши последващо изменение в тази насока, като
на ищеца бъде възложено изпълнението на функциите на *** и на място, което е различно
от ресторанта в **** с адрес: ***, какъвто е и настоящият случай. Нещо повече, очевидно е,
че явявайки се на работа на 16.01.2023 г. в ресторанта на адрес: ***, ***, бул. ***, и
започвайки изпълнението на служебните си задължение именно там, с поведението си А. Г.
е потвърдил наличието на постигната между него и ответника последваща уговорка за
изменение на мястото на работа в сравнение с посоченото такова в допълнителното
споразумение от 01.09.2022 г., доколкото той не би сторил това в случай, че е считал, че
липсва такава, от която да се счита за обвързан.
На следващо място ищецът Ал. Г. не е направил своевременно изрично възражение за
неспазване от ответния работодателят на императивните разпоредби на чл. 192 и чл. 194 КТ,
уреждащи органите, които налагат дисциплинарните наказания и преклузивните срокове за
това, но в случая по делото не се спори, че представляващият *** – М. К., който е издал
процесната заповед № 3012/19.01.2023 г., е лице, разполагащо с представителна и
дисциплинарна власт, въпреки, че според справка по партидата му в ТР същият не е сред
ръководните органи на дружеството (управител), предвид разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ,
уреждаща възможността за налагане на дисциплинарните наказания от лице оправомощено
за това лице. Заявеният едва с писмената защита на ищеца довод в тази насока съдът намира
за преклудиран, поради което не следва да се разглежда, тъй като в противен случай означава
да се наруши правото на защита на ответника, респ. същият да е лишен от възможност да
ангажира доказателства във връзка с обстоятелства, които насрещната страна не е оспорила
своевременно. Както се посочи по-горе, съдът е обвързан от доводите за
незаконосъобразност на уволнението, наведени от ищеца с исковата молба, поради което
заявеното оспорване относно нарушаване на разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ не следва да
се разглежда с настоящия съдебен акт.
На следващо място очевидно е предвид данните по делото, касаещи периода на
извършване на вменените нарушения на трудовата дисциплина – м. декември 2022 г. и м.
януари 2023 г., както и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 23.01.2023 г., че
това е станало не по-късно 2 месеца от откриване на нарушенията и 1 година от
извършването им. Нещо повече, съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете по ал. 1 не текат през
времето, когато работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или участва в
стачка, като без значение е видът на отпуска (достатъчно е същият да е от предвидените в
закона), а с оглед представения болничен лист № Е20223863726/09.01.2023 г. в периода от
09.01.2023 г. до 15.01.2023 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.
10
На следващо място съдът приема, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, а
именно: преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша
нарушителя, съответно да приеме писмените му обяснения, и след оценка на събраните
данни да вземе решение за налагане на дисциплинарно наказание. В трайната съдебна
практика се приема, че посоченото изискване е въведено, за да се осигури възможност за
защита на работника и същевременно да се даде възможност на работодателя да прецени
всички обстоятелства, свързани с констатираното нарушение, както и че искането и
вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви
формални изисквания. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване
на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тях, без да е
необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние
или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде
изложено за какво се искат обясненията, т. е. последният да е разполагал с възможност да
даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата, за които те му се искат.
Следователно, смисълът на посочената по-горе разпоредба е да е спазено което и да е от
посочените в нея изисквания – за изслушване на служителя или за даване на писмени
обяснения, тъй като се касае за алтернативни форми на защита, като при наличието на която
и да е от посочените хипотези правата на работника биха били защитени в максимална
степен. Следва да се посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприема
защитната позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на
дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи. В
случая, по делото не е представена покана, с която работодателят да е изискал от служителя
си писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ, посочвайки повода за това, но се установи, че
на 23.01.2023 г. (л. 68-70 от делото) ищецът е изготвил и депозирал пред работодателя си
такива, в които е обсъдил вменените му дисциплинарни нарушения, изразявайки защитната
си позиция по тях, оспорвайки да ги е извършил, от което става ясно, че същият е разбрал в
какво се изразяват те и е формирал отношение към същите в момент, предхождащ по време
налагането на дисциплинарното наказание, поради което формално процедурата е спазена. В
допълнение следва да се отбележи, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена на 19.01.2023 г., като е връчена на работника на 23.01.2023 г., т. е. след
получаването на обясненията от страна на работодателя на същата дата - 23.01.2023 г.
На следващо място, установява се от съдържанието на атакуваната заповед за
уволнение, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено поради допуснати общо три
групи дисциплинарни нарушения, а именно: неспазване на Вътрешните правила на
компанията в качеството си на МОЛ, като е: 1/ констатирана на 16.01.2023 г. липса на
оборота за 15.01.2023 г., 2/ подправил е подписи на ресторантски работници и мениджъри на
актове за начет и 3/ по време на отсъствие поради болест, оправдано с болничен лист, в
периода от 09.01.2023 г. до 15.01.2023 г., не е спазил определения му домашен амбулаторен
режим, като на 13.01.2023 г. е видян в нощен клуб от служител на дружеството, във видимо
добро състояние, забавляващ се и танцуващ. В случая, във връзка със заявения с исковата
молба изричен довод в тази насока настоящият съдебен състав намира, че най-напред в
частта, касаеща нарушението на трудовата дисциплина, описано като констатирана на
16.01.2023 г. липса на оборота за 15.01.2023 г., оспорената уволнителна заповед не отговаря
на императивното изискване на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност на същата. Това е така, тъй
като единствено се съдържа общо изписване на крайния резултат от нарушението, а именно:
констатирана на 16.01.2023 г. липса в оборота за 15.01.2023 г., без обаче от тази
формулировка да става ясно какво конкретно поведение се твърди да осъществил, респ. да
не е осъществил ищецът, с което да е нарушил трудовата дисциплина. Дисциплинарното
нарушение представлява деяние - действие или бездействие, което се индивидуализира чрез
деец (субект), съществени признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. В случая, прави впечатление, че в заповедта за дисциплинарно уволнение
11
се използва общата формулировка „констатирана липса в оборота“, без да става ясно по
какъв начин нейното проявление се свързва с конкретно поведение именно на ищеца Г.. В
случая, този извод на съда не се разколебава с оглед общото посочване в нея, че в качеството
си на МОЛ той не е спазил Вътрешните правила на компанията, тъй като не е отразено
конкретното задължение, което този работодателски акт вменява на служителя, в качеството
му на ***, за да се извърши преценка по какъв начин неизпълнението му допринася за
настъпване на констатираната липса в оборота на дружеството. Следователно, налице е
неяснота в изложението на фактите в уволнителната заповед по въпроса какво конкретно е
сторил или не е допуснал да бъде сторено А. Г. - дали той самият в качеството си на МОЛ е
имал задължение да съхранява и/или отчита парични средства, за които впоследствие е
установено да липсват, или е допуснал това да бъде извършено от негови подчинени при
вменено му задължение да контролира тяхната дейност, каквато защитна позиция
ответникът изтъква с отговора на исковата молба. В случая, част от така установените от
съда неясноти, съдържащи се в уволнителната заповед, не могат да бъдат отстранени и въз
основа на доказателствата по делото, доколкото ответникът изобщо не е ангажирал
цитираните в нея Вътрешни правила на компанията, за да се извърши преценка вменени ли
са на ищеца с тях функциите да съхранява и/или отчита парични средства, за да се приеме,
че може да бъде санкциониран за констатираната липса на средствата от оборота за
15.01.2023 г. В случая, този извод на съда не се разколебава и с оглед данните по делото, че
в допълнителното споразумение от 01.09.2022 г. и длъжностната характеристика, отнасяща
се за длъжността ***, се предвижда служителят да носи отговорност за финансовите
резултати от дейността на ресторанта и необосновани липси, тъй като при тази обща
формулировка не може да се приеме, че му се вменяват конкретни задължения, свързани със
съхраняване и/или отчитане на парични средства, а единствено се въвежда основание за
ангажиране на отговорността му по реда на чл. 203 и сл. КТ, с каквато възможност
работодателят би разполагал дори и това да не беше изрично разписано. Нещо повече, дори
да се приеме обратното, сам по себе си този факт не е годен да санира недостатъците на
уволнителната заповед в обсъжданата част, доколкото се касае за неспазване на императивно
изискване за формална законосъобразност на същата. Съобразно нормата на чл. 195, ал. 1 КТ
и трайно установената практика на касационната инстанция по приложението й, вкл.
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 162/13.07.2016 г. по гр. д. № 67/2016 г., IV
г. о. на ВКС, решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г., IV г. о. на ВКС, решение
№ 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г., III г. о. на ВКС и решение № 152/08.12.2017 г. по
гр. д. № 677/2017 г., III г. о. на ВКС, заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание,
следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на
деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от
съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото
основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или
служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да
заключи дали уволнението е законосъобразно. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за
мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за
еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл. 194 КТ и за осигуряване на
възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране
на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от
обективна и субективна страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда,
който само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва
подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението.
В случая, по изложените вече съображения, касаещи съдържанието на уволнителната
заповед в частта относно констатирането на липса в оборота за 15.01.2023 г., за настоящия
съдебен състав съществува неяснота какво конкретно се твърди да е извършил, респ. да не е
12
извършил ищецът, така че да се достигне до тази имуществена вреда като краен резултат,
доколкото не е описано конкретното поведение на А. Г. и не се изяснява начинът, по който се
е достигнало до нея. Както се посочи по-горе, общото посочване, че в качеството си на МОЛ
не е спазил Вътрешните правила на компанията, без представянето им като писмени
доказателства по делото, не е достатъчно, за да се установи какво конкретно поведение се
твърди да е осъществил, респ. да не е осъществил ищецът, с което да е нарушил трудовата
дисциплина. Нещо повече, съдът намира, че доводите на ищеца за немотивираност на
уволнителната заповед са основателни и в частта относно останалите описани в нея две
групи нарушения на трудовата дисциплина, а именно: подправяне на подписи на
ресторантски работници и мениджъри на актове за начет и посещение на нощен клуб по
време на отсъствие, оправдано с болничен лист. Това е така, тъй като макар да са описани
конкретни фактически действия, които служителят е извършил, изобщо не става ясно по
какъв начин те се съотнасят към вмененото му по-горе поведение, изразяващо се в
неспазване на цитираните в заповедта Вътрешни правила на компанията, а още по-малко с
качеството му на МОЛ. В случая, отново не са описани конкретни задължения, вменени на
ищеца с така цитирания вътрешен акт на работодателя, за да стане ясно за него, че
демонстрирайки описаното фактическо поведение, той е допуснал нарушение на трудовата
дисциплина.
По изложените фактически и правни съображения съдът приема, че процесната
заповед № 3012/19.01.2023 г. не покрива изискването за мотивираност, въведено с нормата
на чл. 195, ал. 1 КТ, което е самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност, респ.
за отмяна на наложеното с нея дисциплинарно наказание ***
Независимо от това и само с оглед пълнота на изложението съдът намира за
необходимо да отбележи още, че съвкупната преценка на ангажираните по делото
доказателства не обуславя извод за извършване от страна на А. Г. на което и да е от
цитираните в нея нарушения на трудовата дисциплина.
Така по отношение на вмененото му такова, свързано с констатирана на 16.01.2023 г.
липса на оборота за 15.01.2023 г., съдът намира, че действително по делото се доказва
наличието на такава, установена с акт за начет № 1938/16.01.2023 г., с който е констатиран
минус в касовата наличност на ресторанта на адрес: ***, ***, бул. Ал. Малинов“ в размер на
6 188,22 лв., като в подкрепа на удостоверените в този изходящ от ответника документ са
показанията на разпитаните свидетели М. Дж. и М. В., които са непротиворечиви в тази част.
В същото време обаче, извличащите се от тях данни не способстват за направата на
категоричен извод, че констатираната липса в оборота на ресторанта за 15.01.2023 г. се
дължи на поведението на ищеца, макар по това време именно той да е бил натоварен с
управлението на обекта, в който е настъпила тази имуществената вреда. Така в показанията
си свидетелят Дж. изрично посочва, че както по време на нощната, така и по време на
дневната смяна отговорен за наличността в касата и сейфа на ресторанта е бил мениджърът
смяна, описвайки поредицата от действия, които този служител е следвало да извърши, за да
обезпечи съхраняването и предаването на паричните средства, а именно: отчита касите,
преброява и описва наличностите, поставя парите в плик, който се запечатва и след това се
поставя в сейфа, където се съхранява до пристигане на инкасо служителите. Според Дж.
касае се за непрекъснат процес, в който участие взимат единствено мениджърите смяна, без
от показанията му да може да се направи извод, че с поведението си ищецът Г. по някакъв
начин е способствал за прекъсването на този процес. Това е така, доколкото няма данни нито
да е предизвикал прекъсването на електрозахранването в обекта в конкретната сутрин на
16.01.2023 г., нито да е имал физически контакт с плика с пари, в който според свидетеля е
бил оборотът от смяната от предходния ден. Точно обратното, възприемайки фактите, за
които разказва след преглед на записа от видеокамерите в ресторанта, свидетелят посочва, че
е видял мениджърът нощна смяна да преброява оборота, да го слага в плик и да го оставя на
бюрото в офиса, след което този процес се прекъсва от настъпилата авария с
13
електричеството, предизвикала суматоха между отделните служители. В случая,
анализирайки така разказаното от свидетеля, съдът намира, че няма основание да се приеме,
че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на имуществената вреда за
работодателя си. Изрично свидетелят заявява, че ангажимент на другия мениджър е да
приеме оборота, който не е отчетен на инкасо служителите, като след възстановяване на
електричеството той е започнал да изпълнява служебните си задължения и в тази връзка е
констатирано, че средствата липсват в касата на дружеството. Показанията на свидетеля Дж.
съдът цени във връзка с разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото понастоящем той все още е
служител на ответника, като съдът приема, че в тази им част същите се ползват с висока
степен на достоверност, доколкото, от една страна, разказаното от свидетеля се
характеризира със значителна конкретика, а от друга, се подкрепя и от разказаното от другия
разпитан по делото свидетел М. В.. Така последният също посочва, че ключът от сейфа се
съхранява и предава между отговарящите мениджъри смяна, а управителят носи
отговорност за него само ако е приел депозита, а такива данни по делото няма. В случая,
съобразявайки изложеното от всеки един от двамата свидетели, безспорно може да се
направи извод, че основна роля и преки отговорности във връзка с отчитането и
съхраняването на касата в ресторанта имат съответните мениджъри смяна, имащи
ангажимента за предаване на оборота най-напред един на друг, а впоследствие и на инкасо
служителите. В случая, няма основание да се приеме, че в определен момент управителят Г.
е проявил поведение, което да е прекъснало цялостния процес по отчитане и съхранение на
касовата наличност от 15.01.2023 г. Точно обратното, при положение, че тази дейност вече
се е изпълнявала от мениджъра на нощната смяна, който е преброил парите, а впоследствие
ги е сложил в плик, то оправдано би било именно той да обезпечи завършването на тази
дейност до край, оставяйки оборота в касата на обекта, а не на бюрото, независимо от
настъпилата извънредна ситуация, свързана със спиране на електрозахранването.
Действително, при положение, че на управителя Г. са възложени ръководни функции и по
това време той вече е бил на смяна, житейски логично е да се приеме, че той е следвало да
осъществи контрол върху дейността на подчинените си служители, каквато теза се поддържа
от свидетеля Дж. по време на разпита му, но от съдържанието на заповедта не може да се
направи извод, че същият е санкциониран за проявено от него бездействие в тази насока.
Както се посочи по-горе, ответникът не ангажира като писмено доказателство по делото и
цитираните в нея Вътрешни правила на компанията, които се твърди да са били нарушени и
пораждаща конкретни задължения за управителя на ресторанта, свързани със съхраняване,
отчитане и предаване на парични суми, като извод в тази насока не следва и от
съдържанието на длъжностната му характеристика, вменяваща му отговорност за
необосновани липси, но не и конкретни задължения в тази насока, които служителят да не е
изпълнил. Да се приеме, че във всеки отделен случай на констатирана липса в оборота,
следва да отговаря дисциплинарно управител на ресторанта, означава същият да бъде
санкциониран само и единствено въз основа на факта, че същият заема ръководна длъжност,
без да се отдава значение на източника на настъпилата имуществена вреда за работодателя.
Както се посочи по-горе, от съдържанието на уволнителната заповед не може да се направи
извод, че дисциплинарното наказание му се налага поради неосъществен от него контрол
върху дейността на подчинените му служители, а единствено поради наличието на
констатирана липсва в поверения му обект. В допълнение следва да се отбележи, че според
впечатленията на свидетеля В. по време на извънредната ситуация, възникнала на
16.01.2023 г., А. Г. се е справил с нея именно по описания и от свидетеля Дж. начин,
спазвайки процедурата в подобни случаи, доколкото е заключил складовите помещения и е
проявил загриженост, опитвайки се да установи източника на проблема.
Всичко гореизложено обосновава направата на краен правен извод за недоказаност от
ответния работодател при условията на пълно и главно доказване извършването на първото
нарушение, описано в процесната уволнителна заповед № 3012/19.01.2023 г., изразяващо се
14
в констатирана липса на оборот за 15.01.2023 г., засягащо трудовата дисциплина.
На следващо място съдът приема, че недоказано е останало и другото такова, свързано
с подправяне на подписи на ресторантски работници и мениджъри на актове за начет.
Действително, ищецът А. Г. не оспорва съставянето от него на процесните 25 броя актове за
начет за констатирани липси за месец декември 2022 г. на различни служители на ответното
дружество, признавайки собственоръчното изписване от него на част от съдържанието на
документите, а именно: имената на служителите и датите, още повече, че в подкрепа на
такъв извод са констатациите на приетото по делото основно заключение по допуснатата
съдебно-графологическа експертиза, съгласно което ръкописно изписаните две имена в
графа „служител“ в актовете за начет - обект на експертизата, изхождат именно от него. В
същото време за установяване на факта дали самите подписи на отделните служители във
всеки един от актовете за начет действително са положени от цитираните в тях лица по
делото е прието допълнително заключение по съдебно-графологическата експертиза,
установило, че част от тях – тези, изхождащи от Ал. Ян. Ан., Ал. Ал. Л., Ир. Ан. Г., Ел. А.
Ал., К. Р. Кл. К. В.а З., С. Ив. З., С. С. К., С. Юл. Д. и Хр. Ст. В., действително са подписани
от посочените като техни автори лица. Не до такъв извод обаче експертизата достига по
отношение останалата част от оспорените документи – актовете за начет, изхождащи от Д.
В. Н. М. Д. В.и Юл. Ю. Д., по отношение на които вещото лице констатира, че не са
подписани от тях. Нещо повече, отчасти тази констатация на експерта се потвърждава и от
показанията на свидетеля В., който по време на разпита си е отрекъл авторството на
положения от негово име подпис върху актовете за начет от 02.12.2022 г., от 07.12.2022 г., от
11.12.2022 г. и от 22.12.2022 г. В същото време обаче, само въз основа на тези данни по
делото не може да се направи извод, че автор на подписите на служителите Д. В. Н., М. Д.
В.и Юл. Юл. Д., за които е установено, че не са положени от тях, е именно ищецът А. Г..
Именно в тази насока са и разясненията на вещото лице по допълнителната съдебно-
графологическа експертиза, което включително и по време на изслушването си в открито
съдебно заседание на 27.03.2025 г. е потвърдило невъзможността си да отговори
категорично на тази задача, аргументирайки се, че данните по делото не позволяват
извършването на пълноценен идентификационен анализ. Изрично експертът посочва, че в
посочените документи инкриминираните подписи са с относително опростена структура и
би могло да са изпълнени като произволни подписи от което и да е лице със средна и над
средна степен на обработеност на почерка, включително и ищеца А. Г., но това не означава,
че техен автор е именно той, както му се вменява с уволнителната заповед от 19.01.2023 г.
Всичко гореизложено обосновава направата на правен извод за недоказаност от
ответния работодател извършването и на второто нарушение, описано в процесната
уволнителна заповед № 3012/19.01.2023 г., изразяващо се в подправяне на подписи на
ресторантски работници и мениджъри на актове за начет, засягащо трудовата дисциплина.
Съдът намира, че това е така и по отношение на третото такова, изразяващо се в това,
че по време на отсъствие поради болест в периода от 09.01.2023 г. до 15.01.2023 г.,
оправдано с болничен лист, ищецът не е спазил определения му домашен, амбулаторен
режим, като на 13.01.2023 г. е видян в нощен клуб от служител на работодателя, във видимо
добро състояние, забавляващ се и танцуващ. В случая, по делото не се спори, а и се
установява, че по силата на болничен лист № Е20223863726/09.01.2023 г., за който няма
данни към този момент да е бил отменен, в периода от 09.01.2023 г. до 15.01.2023 г. А. Г. е
ползвал отпуск поради временна неработоспособност, като му е бил назначен домашен –
амбулаторен режим на лечение. Също така по делото не се спори, че на 13.01.2023 г. ищецът
е посетил нощен клуб, като признание в този смисъл той е направил и в представените от
него обяснения по реда на чл. 193 КТ, обяснявайки, че се е почуствал добре, поради което е
решил да посети заведението. Съгласно чл. 15 от Наредба за трудовата медицина в
зависимост от състоянието на болния в болничния лист се вписва определен режим. В
конкретния случай предписаният такъв е бил домашен-амбулаторен, като очевидно е, че
15
присъствайки в нощен клуб на 13.01.2023 г., т. е. в периода на ползване на отпуск поради
временна неработоспособност, същият е бил нарушен. По делото няма данни ответният
работодател да е прекратил ползването на същия от ищеца, след като е разбрал за
нарушаването му. Ето защо, въпреки че ищецът А. Г. не е спазил домашно - амбулаторния
режим на лечение, отпускът, разрешен му с болничния лист от 09.01.2023 г., остава
действащ, доколкото няма данни да е бил отменен. Съгласно установената съдебна практика
неспазването на предписания режим на лечение не може да се квалифицира като нарушение
на трудовата дисциплина, тъй като по време на отпуск, включително и поради временна
нетрудоспособност работникът не пребивава на работното си място и не изпълнява
трудовите си задължения към работодателя, т. е. не дължи спазване на трудовата
дисциплина. Поради това нарушаването на предписания режим на лечение не представлява
неизпълнение на трудовите задължения и следователно не съставлява нарушение на
трудовата дисциплина. Подобно поведение от страна на работника или служителя може да е
основание за неизплащане от страна на НОИ на обезщетение за временна
нетрудоспособност, но не и за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя. Ето
защо, вмененото на ищеца нарушение не съставлява нарушение на трудовата дисциплина,
поради което същият незаконосъобразно е санкциониран за него.
При това положение, с оглед възприетите по-горе съображения, до които настоящият
съдебен състав достигна, а именно; за немотивираност на процесната уволнителна заповед
№ заповед № 3012/19.01.2023 г. за налагане на дидциплинарно наказание *** което само по
себе си е самостоятелно основание за нейната отмяна, но също така и за недоказаност
извършването от ищеца А. Г. на вменените му с нея нарушения на трудовата дисциплина, то
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да се
уважи.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ.
Основателността на иска се обуславя от установяване незаконността на прекратяването
на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението
за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от шест месеца. В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди,
защото не е получавал трудовото си възнаграждение след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, което е в причинна връзка с него. Достатъчно доказателство за
оставането без работа на незаконно уволнен работник или служител е обстоятелството, че в
трудовата книжка няма отбелязване той да е започнал работа при друг работодател. В този
смисъл са и мотивите на т. 2 от ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, в които е посочено, че
фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по
труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа. В случая, от извършената в открито съдебно
заседание на 13.06.2024 г. констатация в оригинала на трудовата книжка на ищеца се
установява липсата на вписан друг негов работодател в периода от 24.01.2023 г. до
08.03.2023 г., както и наличието на такъв в периода от 09.03.2023 г. до 19.03.2024 г., а
именно: ***. Тук следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че в чл. 225, ал. 1
и 2, изр. 1 КТ са уредени две различни хипотези, то те касаят един и същи иск за
обезщетяване на вредите от незаконното уволнение, а не се касае за различни такива. Това е
така, тъй като правилото на чл. 225, ал. 2 КТ се прилага систематично с чл. 225, ал. 1 КТ,
като в чл. 225, ал. 2 КТ е предвидено правило как се формира размерът на дължимото
16
обезщетение, когато след незаконното уволнение ищецът е започнал да работи при друг
работодател, но на по-ниско платена длъжност. В случая, изчислявайки го по реда на чл.
228, ал. 1 КТ, съдебносчетоводната експертиза приема, че брутното трудово възнаграждение
на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението – м. декември 2022 г.
възлиза на 1 900 лв., съобразявайки единствено включените в него компоненти с постоянен
характер, а именно: основното трудово възнаграждение в размер на 1 866,40 лв. и
допълнителното такова за трудов стаж и професионален опит в размер на 33,60 лв.
Експертизата обобщава, че за периода от 24.01.2023 г. до 08.03.2023 г. общият размер на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 4 231,82 лв., до който размер исковата
претенция е основателна и следва да се уважи. По делото се установява, че на 09.03.2023 г.
ищецът е започнал работа при друг работодател ***, където за периода от 09.03.2023 г. до
24.07.2023 г. е получил брурно трудово възнаграждение в общ размер на 10 441,66 лв., също
изчислено при съобразяване на включените в него компоненти с постоянен характер. В тази
връзка следва да се отбележи, че в случаите на чл. 228 КТ (обхващащи и обезщетенията по
чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 КТ) се включва основното трудово възнаграждение,
възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за
заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер,
определени с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с друг
нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени
възнаграждения. Съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата - чл. 15 от същата, като допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер се определят тези, които се заплащат за образователна и научна степен и
за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения,
които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Следователно, в
брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1
КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен
трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в
индивидуалния трудов договор (в този смисъл Решение № 166/15.07.2013 г. по гр. д. №
1285/2012 г., III г. о., ГК, ВКС). В случая, изрично експертизата посочва, че всички отразени
в таблицата на страница № 4 от заключението компоненти, формиращи общо начислената и
платена на ищеца сума при новия работодател в общ размер на 10 441,66 лв., са с постоянен
характер, а това означава, че на основание чл. 228 КТ те следва да послужат като основа за
определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ, като очевидно е, че същата надвишава
получаваното от ищеца такова при ответника. Изложеното обосновава, извод, че в негова
полза не се следва претендираното обезщетение в размер на 4 988,08 лв., представляващо
обезщетение в размер на разликата между получаваното трудово възнаграждение преди
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и получаваното трудовото
възнаграждение при новия работодател за периода от 09.03.2023 г. до 24.07.2023 г.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225 КТ е основателен и следва да се уважи до горепосочения размер от 4 231,82 лв., на
колкото се равнява претендираното обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 24.01.2023 г. до 08.03.2023 г., като следва да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 9 723,73 лв., или за размера от 5 491,91
лв., която разлика се формира, както следва: 503,83 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 24.01.2023 г. до
08.03.2023 г. и 4 988,08 лв., представляваща обезщетение, равняващо се на разликата между
получаваното трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника получаваното трудово възнаграждение при новия работодател за периода от
17
09.03.2023 г. до 24.07.2023 г.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Основателността на иска се обуславя от установяване прекратяване на трудовото
правоотношение, без значение на основанието за прекратяване, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение правото да ползва отпуска се
трансформира в правото на ищеца да получи парично обезщетение. Последното се
изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение -
а именно то се формира въз основа на среднодневното брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В нормата на чл. 221, ал. 2 КТ се
предвижда, че работникът или служителят дължи обезщетение на работодателя за срока на
предизвестието при дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово
възнаграждение. Следователно дължимостта на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ, е
обусловено от законно уволнение. В случая, с оглед възприетите по – горе изводи за
незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед № 3012/19.01.2023 г., следва да се
приеме, че в полза на ответника не се следва удържаното обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ,
прихванато с вземането за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224,
ал. 1 КТ, следващо се на ищеца. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест задължение на работодателя – ответник е било да установи при условията на пълно
доказване, че ищецът е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. По делото
доказателства в тази насока не се ангажирани, поради което съдът намира, че за ищеца е
възникнало право да получи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. В този смисъл е и издадената
от ответника заповед № 3012/19.01.2023 г., с която на А. Г. е начислена сумата от 2 734,41
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 29 дни. Съгласно
съдебносчетоводната експертиза от нея неплатена е останала сумата от 2 675,06 лв., до който
размер предявеният иск е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 2 734,41 лв., или за размера от 59,35 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 1 749,42 лв. –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 08.02.2023 г. и 2 броя платежни
нареждания към него съответно от 10.02.2023 г. и от 07.05.2024 г. (л. 319-321 от делото). На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 938,40 лв. –
депозит за СГрЕ и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, като реалното заплащане на
последното съдът прие за доказано с оглед представените договор за правна защита и
съдействие от 23.05.2023 г., фактура № 17/23.05.2023 Г. и платежно нареждане от 02.06.2023
г. (л. 57, л. 111 и л. 323 от делото). Разноските на страните за адвокатско възнаграждение са
претендирани без да е посочено каква част от тях за кой от предявените искове се отнася,
поради което съдът прие, че претендираните размери следва да се разделят на 4. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Софийски районен съд сумата от 648,28 лв., представляваща дължима държавна такса по
18
предявените искове и депозит за ССчЕ, съразмерно с уважената част. На основание чл. 78,
ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК дължимата държавна такса и депозит за ССчЕ, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на А. А. Г., ЕГН ********** с адрес: ***, *** извършено със заповед №
3012/19.01.2023 г. на представляващия ***, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, с адрес: ***, **** да заплати на А. А. Г., ЕГН ********** с
адрес: ***, *** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, сумата от 4 231,82 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 24.01.2023 г. до 08.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.03.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за разликата над уважения размер от 4 231,82 лв.
до пълния предявен размер от 9 723,73 лв., или за размера от 5 491,91 лв., която разлика се
формира, както следва: 503,83 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 24.01.2023 г. до 08.03.2023 г. и 4 988,08
лв., представляваща обезщетение, равняващо се на разликата между получаваното трудово
възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и
получаваното трудово възнаграждение при новия работодател за периода от 09.03.2023 г. до
24.07.2023 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, с адрес: ***, **** да заплати на А. А. Г., ЕГН ********** с
адрес: ***, *** на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 2 675,06 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 29 дни, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.03.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2 675,06 лв. до пълния предявен
размер от 2 734,41 лв., или за размера от 59,35 лв.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, с адрес: ***, **** да заплати на А. А. Г., ЕГН ********** с
адрес: ***, *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 749,42 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и в полза на Софийски районен
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 648,28 лв., представляваща дължима
държавна такса по предявените искове и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА А. А. Г., ЕГН ********** с адрес: ***, *** да заплати на ***, ЕИК ***, с
адрес: ***, ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 938,40 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозит за ССГрЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19