№ 15919
гр. София, 23.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110152951 по
описа за 2023 година
Ищец: Н. Н. Х., представляван от адв. Д. М., твърди, че сключеният на 16.11.2022 г. Договор
за потребителски кредит № .... със ..... е нищожен. Ищецът изтъква няколко основни
основания:
Договорът не е сключен в предвидената от закона форма, не е предоставен на ищеца в
два екземпляра и не е спазено изискването за един и същ шрифт и размер.
Липсва съществен елемент от съдържанието, а именно правилно изчислен и посочен
Годишен процент на разходите (ГПР). Твърди се, че посоченият в договора ГПР от
42.58% е неверен, тъй като не включва начислената неустойка, която по същество е
допълнителен разход.
Клаузата за неустойка по чл. 27 от договора е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави и е неравноправна. Тя е в размер на 0.9% на ден от усвоената сума, ако
не бъде предоставено обезпечение в 3-дневен срок. Ищецът счита, че това води до
неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като неустойката не е свързана с
претърпени вреди и заобикаля разпоредбите на Закона за потребителския кредит
(ЗПК).
Настоящият иск е предявен за сумата от 5.00 лв., частична претенция от общо
платената сума за неустойки от 2693.97 лв. Искът е изменен и се счита предявен за
сумата от 41.75 лв., представляваща пълния размер на платените неустойки.
Ответник: .., представлявано от адв. ......, оспорва исковете, като твърди, че договорът е
валиден и действителен.
1
Договорът е сключен в съответствие със ЗПК, Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Договорът е електронно подписан от ищеца чрез натискане на бутона "Подпис", което
е равносилно на саморъчен подпис.
ГПР е изчислен законосъобразно, като в него не са включени неустойките, тъй като те
не са задължителни разходи. Кредиторът не е задължен да претендира неустойка.
Клаузата за неустойка по чл. 27 е валидна и отговаря на всички законови изисквания.
Тя има обезпечителна и санкционна функция и цели да обезщети кредитора за вреди,
причинени от непредоставянето на обезпечение.
Плащането на неустойка зависи изцяло от волята на кредитополучателя да предостави
обезпечение, което може да направи и след срока, като в този случай начисляването
спира.
По предявения Иск за нищожност: Искът е квалифициран с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като се твърди, че клаузата на
чл. 27 от процесния договор противоречи на закона и предявен е още и Осъдителен иск:
Искът е квалифициран с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест съобразно доклада, приет за окончателен
без възражение на страните:
За ищеца:
По иска за нищожност: Ищецът трябва да докаже, че договорът е опорочен по
някое от посочените основания.
По осъдителния иск: Ищецът трябва да докаже, че е извършил плащане към
ответника в претендирания размер.
За ответника:
По осъдителния иск: Ответникът трябва да докаже, че има валидно правно
основание да получи и задържи платената сума.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти са следните , обявени от съда с
доклада:
Ищецът Н. Н. Х. и ответникът .. са страни по Договор за паричен заем № .... от
16.11.2022 г.
Съдържанието на договора е такова, каквото е посочено в исковата молба.
Представени и приети са писмени доказателства, от които съдът приема за установено и
доказано следното : Договор за потребителски кредит № .... от 16.11.2022 г., е сключен
между Н. Н. Х. (като кредитополучател) и .. (като кредитор), кредитираната сума по
2
договора е 950.00 лв. В договора е посочен Годишен процент на разходите (ГПР) от 42.58%.
Клаузата в чл. 27 предвижда неустойка в размер на 0.9% на ден от усвоената сума, в случай
че не бъде предоставено обезпечение.
С протоколно определение от 07.06.2025г. първоначално предявеният частичен иск за сумата
от 5.00 лв. е изменен на 41.75 лв., представляваща пълния размер на платените неустойки.
Съгласно изготвената и приета без възражение на страните съдебно-счетоводна експертиза
от вещото лице Д. Б. В. съдът приема за установено и доказано следното: Общо платената
от ищеца сума по Договор за потребителски кредит № .... е 1006.00 лв. Плащането е
извършено на 01.12.2022 г. и е разпределено по следния начин: Погасена главница: 950.00
лв.; Погасена възнаградителна лихва: 14.25 лв.; Платена неустойка: 41.75 лв.
ВЛ е приело, че вземайки предвид платените лихви и неустойки, преизчислени на годишна
база (1/365 дни), действителният ГПР е 143.44%.
Съдът намира исковете за основателни и счита, че следва да бъдат уважени.
На първо място, съдът приема, че в случая е налице несъответствие в декларирания и
реалния ГПР, както е установено от експертизата. Посоченият в договора ГПР от 42.58% е
значително по-нисък от действителния, който е 143.44%. Това различие се дължи на факта,
че кредиторът не е включил в изчислението на ГПР сумата от начислената неустойка.
Съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз, подобна търговска практика
е заблуждаваща, тъй като не предоставя на потребителя пълна и прозрачна информация за
реалната финансова тежест на кредита. Потребителят не може да направи информиран
избор, ако не е наясно с всички разходи по кредита.
Клаузата за неустойка, въведена в чл. 27 от договора, представлява прикрит разход, който се
начислява при неизпълнение на акцесорно задължение (предоставяне на обезпечение).
Въпреки че ответникът твърди, че тя има обезщетителна функция, съдът счита, че тя
противоречи на добрите нрави и е неравноправна. Тя е договорена като парично
задължение под условие, а не като типична неустойка за неизпълнение, тъй като не води до
предсрочна изискуемост на кредита, а до увеличаване на цената му. Тази клауза на практика
позволява на кредитора да избегне ограничението на максималния ГПР по ЗПК, като
прехвърля тежестта върху потребителя.Съдът намира исковете за основателни.
Установеното несъответствие в декларирания и реалния ГПР е заблуждаваща търговска
практика. Клаузата за неустойка по чл. 27 е нищожна, тъй като противоречи на закона, е
прекомерна и противоречи на добрите нрави, като представлява прикрит разход, целящ
неоснователно обогатяване.
Въведената неустойка от 0.9% на ден е прекомерна. Тя значително надхвърля законната
лихва и цели единствено да облагодетелства кредитора, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Тя също така е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка.
По отношение на твърденията на ищеца за неспазване на изискванията за форма,
3
включително за един и същ шрифт и размер на шрифта, съдът намира, че не е необходимо
да се произнася по този въпрос. Доколкото искът се явява основателен и следва да бъде
уважен на друго правно основание (поради нищожност на клаузата за неустойка и
несъответствието в ГПР), противоречието на закона е най - тежкият порок съобразно
изброяването в ЗЗД, поради което разглеждането на другите твърдени пороци на договора е
безпредметно и няма да доведе до различен изход на делото.
С оглед на изложеното, съдът счита, че клаузата по чл. 27 от договора е нищожна. В резултат
на това, ищецът има право да си възстанови платените суми за неустойка на основание чл.
55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като са платени без правно
основание. Съобразно заключението на експертизата, по безспорен начин е установено, че
ищецът е заплатил сумата от 41.75 лв. като неустойка, а ответникът не е доказал, че има
валидно правно основание да задържи тази сума.
Тъй като искът за сумата от 5.00 лв. е изменен на сумата от 41.75 лв., съдът ще уважи иска в
този размер.
При този изход на спора, разноски се дължат на ищеца.
Направени са такива според представения списък по чл. 80 ГПК за държавна такса: 187.72
лв.; Депозит за вещо лице: 450.00 лв. и Адвокатско възнаграждение в размер на 1900лв.
По направено с молба от 04.06.2025г. възражение за прекомерност на адвокатското
възнагражднеие, съдът намира същото за основателно, тъй като:
Правната рамка за определяне на минималните адвокатски хонорари е Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). В този случай, искът
на ищеца е съставен от две части, всяка от които има свой материален интерес, съдът
използва Наредба № 1/2004г. като ориентир.
по Установителен иск за нищожност: определя адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лв. с вкл. ДДС
по Осъдителен иск за връщане на сума, платена на отпаднало основание:
Материалният интерес по този иск е 41.75 лв.. като съдът определя адвокатско
възнаграждение също в размер на 480 лв. с вкл. ДДС
Следователно, общият размер на адвокатското възнаграждение за двата иска е 960 лв. с вкл.
ДДС (480 лв. + 480 лв.). Върховният касационен съд (ВКС) приема, че когато са налице
няколко обективно съединени иска, адвокатското възнаграждение се определя за всеки иск
поотделно.
Въпреки че ищецът претендира хонорар от 1900 лв., съдът уважава възражението за
прекомерност от страна на ответника и намалява възнаграждението до 960 лв. Това е в
съответствие с липса на особена фактическа или правна сложност, на делото и проведените
следствени действия.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като противоречаща на закона
- клаузата, предвидена в чл. 27 от Договор за потребителски кредит № .... от 16.11.2022 г.,
сключен между Н. Н. Х., ЕГН **********, и ....., ЕИК ....., предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума на ден.
Осъжда .., ЕИК ....., да заплати на Н. Н. Х., с ЕГН **********, сумата от 41.75 лв.,
представляваща недължимо платени неустойки по договора, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба (27.09.2023 г.) до окончателното
изплащане.
Осъжда .. с ЕИК ..... да заплати на Н. Н. Х. с ЕГН ********** направените по делото
съдебни и деловодни разноски, в размер на 1597.72 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в дву седмичен срок от
получаване на препис.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5