№ 1907
гр. Пазарджик, 15.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220102876 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
и на второ повикване в 16:52 часа се явиха:
Молителят М. И. Д. се явява лично, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание и с адв. К., редовно упълномощена да го представлява
отпреди.
Ответницата М. И. Д. се явява лично, редовно уведомена от предходното
съдебно заседание и с адв. Г., редовно упълномощена да я представлява
отпреди.
Явяват се допуснатите до разпит четирима свидетели.
Не се явява вещото лице М. К., редовно призована.
Докладва се постъпилото писмо от вещото лице К., с вх. №
24550/07.10.2024 г., с което сочи, че е назначена за вещо лице по настоящото
дело за изготвяне на СПЕ на детето И. М. Д.. Сочи, че е получила призовката
на 24.09.2024 г. Веднага, след като се е запознала с материалите по делото се
свързала с адвоката на бащата - адв. К., която в момента била на обучение и на
01.10.2024 г. й предоставила телефонния номер на бащата М. Д., за да си
уговорят ден и час за експертиза на детето, което планирали за 06.10.2024 г.
През цялото това време се вещото лице се опитвала да се свърже с адвоката на
майката, но впоследствие се оказало, че тя не е в страната. Бащата й дал
координати на майката и вещото лице я уведомила за уговорения ден и час за
изследване на детето. Майката й заявила, че желае психологическото
изследване на детето да се проведе, след като тя се консултира с адвоката си,
който ще се върне в България на 09.10.2024 г. Поради така изложените
обстоятелства и на основание чл. 197, ал. 2 от ГПК, вещото лице уведомява
съда, че не е възможно да спази определения едноседмичен срок преди
заседанието. Моли, срокът за изготвяне на експертизата да бъде удължен и тя
1
да бъде изслушана в следващо съдебно заседание, след изследване на
подекспертното лице. При насрочване на делото е посочила дати, на които е
ангажирана.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Докладва се постъпилото писмо от ДСП - Пазарджик, с вх. №
22813/16.09.2024 г., с което изпращат заверено копие от протокол от проведена
среща и разговор на 09.07.2024 г. и заверен протокол от проведена среща по
Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца
жертви на насилие или в риск от насилие състоял се на същата дата. В
писмото се сочи, че видно от направена справка по работата по сигнал с вх. №
СИГ/Д-РА/194/08.07.2024 г. на 10.07.2024 г. социални работници не са
провеждали среща и разговор с г-жа Д. и г-н Д..
АДВ. К.: Да се приеме.
АДВ. Г.: Да се приеме
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмо на ДСП – Пазарджик, с вх. № 22813/16.09.2024 г.,
ведно с приложените към него заверено копие от протокол от проведена среща
и разговор на 09.07.2024 г. и заверено копие от протокол от проведена среща
по Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца
жертви на насилие или в риск от насилие, състоял се на същата дата.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. М. Д. – родена на 15.02.1949 г. в с. Поибрене, живуща в с. Ивайло,
българка, българска гражданин, омъжена, неосъждана, молителят ми е син, с
висше образование, пенсионер. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д.: Спомням си за случай когато М. взе И. и го доведе вкъщи и
детето имаше оплаквания. Това доколкото си спомням беше на 05-ти юли.
Последното дело когато го гледаха взехме детето и то каза, че го боли ушето.
Викам „Защо те боли?“, то вика „Защото мама ми го дръпна и ме боли много“.
Аз започнах да му приготвям храна, това онова, но детето беше умърлушено и
казваше, че го боли. Тук /свидетелката сочи челото си над лявата вежда/
виждаше се малка драскотина и леко беше подуто - викам „Кой го направи
това, бабо?“. Цитирам думите „Кой може да го направи бабо – мама“. „Защото
2
не си слушал ли?“ и то каза „Да, защото не съм слушал“. После каза „Много
ме боли ушето и да ми сложиш капки“. Нямах капки. Бащата отиде и взе и му
сложих. Вечерта М. отиде на работа, защото беше нощна смяна от 8 часа и аз
останах при детето, обаче то беше много нервно. Вика „Бабо, няма да ти кажа
нищо. Баба М. и мама казаха нищо да не ти казвам абсолютно нищо“. И през
нощта също го болеше много. Няколко пъти се мята и става. Викам „Да ти дам
водичка“, то вика „Не бабо, много ме боли ушето“. На сутринта пак му сложих
капки, баща му се прибра от работа и го заведе на лекар. Това беше, но детето
непрекъснато ми се оплаква, че непрекъснато му казвали да не казва
абсолютно нищо и баба и мама и адвокатката ми каза да не казвам абсолютно
нищо. След това когато М. е взимал детето и то е било при нас то идва много
стресирано. Като го питам нещо, то стои, мълчи и не казва нищо. Като мине
известен период, аз му казвам „Хайде да играем, да рисуваме“ детето се
отпуска и започва да говори, инак е много стресирано.
Когато синът ми доведе детето, него го болеше ухото. Когато синът ми
взе детето от майката, тя е казала да купи капките „Отипак“, но тя не ги
предостави, ние ги купихме. Детето нямаше подобрение и на следващата
сутрин го заведохме и му бяха предписали лекарство. Рецептата е у М.,
дадохме й я когато заведохме детето. Бащата заведе детето на лекар на 06-ти.
Това беше неделя. На Бърза помощ го води на 06-ти. Знам, че синът ми е ходил
в Бърза помощ, а вече какви документи е представил, това си е лично негова
работа. Той го води на ушен лекар. При кой доктор не знам.
Майката, когато е предала детето на бащата, му е казала, че е водила
детето на доктор, но не ни предостави лекарство и след като го боли детето
смятам, че бащата има право да го заведе на лекар.
Сега, октомври месец, детето дойде предната седмица и като дойде и ми
каза, че са го ударили в училище в главата и има шев. Той също бутнал другото
дете, за да му отвърне, обаче за това което ме пита г-жа Г. не ни е казал. На
сутринта към 6 часа, когато се събуди, детето каза, че го боли ръката. Каза
„Бабо няма да отида на училище, защото ръката ме боли“. Погледнах ръката,
беше отекла. За да го боли значи е от предния ден, беше загноясало. Казах му
„Как няма да те водя на училище, ще отидем и като дойде тате ти ще те води
на доктор“. Аз го заведох на училище, но майка му е отишла да го вземе,
защото ние не сме го водили на лекар. Аз не мога да кажа, че добре се гледа
детето, след като идва с отток. Ние не сме го взели от училище. Ние го взехме
към осем без нещо от майка му. Изкъпахме го.
За 5-6 юли когато се оплака, че го боли ухото, имаше подуто на челото.
Имаше и една синина на крачето и каза, че го е направила майка му. Говоря за
случая от 5-6 юли. „Знаеш ли бабо кой ми го направи? Мама ми го направи“.
Не успях да разбера по какъв начин го е направила.
Синът ми и внук ми ходят да плуват и на басейн и на река, на много
места ходят, но не знам точно къде. Не е имало случай когато са ходили на
реката и детето да се е ожулило. То не ми се е оплакало за това, че има
3
ожулване на крачето като се върне от плуване с баща си.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н. Г. Н. – роден на 19.11.1971 г. в гр. Пазарджик, живущ в гр. Пазарджик,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните,
със средно образование, безработен.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Н.: Съседи сме със страните от приблизително 6,7,8 години. В
момента сме в добри отношения с М.. С ответницата не разговарям. Двамата
се разделиха може да има 1 година, може и две да има. Децата им ги виждам с
майка им. Доколкото съм видял децата като вървят с нея са като под конвой –
„Дай напред, дай наляво, дай на дясно“. Голямото дете се казва И.. Като ме
види не смее да ме закача детето. Сигурно има причина, питайте майката. Не
мога да рискувам да правя опити да го поздравя, за да не навлека на детето
неприятности. После да го пита защо се закача с мен. Тормозът е викове и
крясъци, които чувам. Голямото започва да крещи и плаче, после и малкото.
Един път на ден – добре, ама три пъти… Живея на 4, 5 метра от тях. От
кооперация до кооперация има 4,5 метра. Аз съм на първия етаж, а те на
третия. Съседни къщи сме. Сега М. е този, който не живее там. Плачовете и
виковете не може от само себе си това дете да плаче. Трябва да има причина.
Трябва да има нещо тормоз. И другите съседи го чуват, но не искат да кажат и
то техните съседи в същата кооперация.
И. не вика, а пищи и крещи. Вика майката. Чувам викове. Аз не съм
вътре у тях. Чувам викове. За да го чуя сигурно го чуват и другите. Първо
плаче голямото, после малкото. Наскоро стана студено и затваряме прозорците
и сега не ги чувам. Не съм видял когато плачат децата къде се намират, дали
децата са на терасата. Чувам плачене, крещене.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Н. С. – родена на 13.11.1939 г. в с. Мирково, обл. София, живуща в с.
Мирково, обл. София, българка, българска гражданин, вдовица, неосъждана,
М. ми е внучка, с основно образование, пенсионер. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. С.: От с. Мирково идвам в Пазарджик. Сега я посещавам по-
често. Отсядам при М.. В началото на юли месец бях в Пазарджик пак по
повод делата. Някъде около 5-ти юли на 2024 г. бях тук. Като пристигам чувам
детски смехове, почудих се от къде, а те се къпят в един басейн на терасата.
Говоря за децата. Майката им купила басейн. И. по едно време каза, че му
влезнала вода в ухото и му казах да излезе и да подскача на едно краче. Той ме
послуша и излезе и подскача. През нощта се оплака, че го боли ушето. Майка
му го заведе на доктор. Купи капки. Показа на бащата му какви капки слага на
детето, за да му купи и той и да продължи лечението. Баща му го взе в петък и
4
в неделя го върна. Той се заигра с играчки и видях на крачето, на прасенцето,
горе високо една раничка и попитах каква е раничката. Той не ми отговори.
Видях, че и други синини има и под рамото една драскотина по-голяма. Викам
„Къде сте ходили с баща ти, та си се одраскал?“ Той каза „На реката да ме учи
да плувам и имаше много камъни там, а тука ме хвана за ръката и ме одраска“.
Майката купи мехлем и го мажеше. Всеки родител като не слушат децата се
поскарва, прави им се забележка. Не съм видяла тя да бие децата, но съм
виждала как М. удари И.. Детето беше на годинка и половина и беше с
варицела. Бяхме на една екскурзия, той плачеше, беше по гащички - гол и
плачеше. Сигурно му е било лошо на детето. М. влезе и го зашлеви. Възмутих
се, мъчно ми стана. Викам „Защо го удряш?“, той каза „Всеки знае себе си“.
Мен и днеска ме боли за този шамар.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. А. П. - родена на 15.08.1987 г. в гр. Сандански, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните, с висше образование, работи като педагог в Сдружение
„Човеколюбие“.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. П.: С М. лично не се познаваме. Двамата за първи път ги
срещнах на 01-ви юни тази година на Тортата на празника на детето. И.,
техният син е приятел с моя племенник и така се запознах с М. и децата.
Впоследствие те се сприятелиха с моята дъщеричка и ги събираме да си
играят заедно. През юли месец съм имала контакти с И.. Виждала съм го
всеки път като сме ги изкарвали по площадки и паркове. Юли месец сме се
виждали по-често 4,5 пъти през почивните дни, когато съм в почивка. Детето
когато играеше с моя племенник и моята дъщеря се държеше добре, но от
септември месец, началото, И. много се промени. Агресиран е, лош е, дава
лош пример, посяга на децата. Аз и майката правим забележка, но той не
слуша. Като на голям човек говорехме. Сега не отразява какво казваме
големите, еле пък майката. Аз през август бях в Сандански, но като се прибрах
събрахме децата и той е коренно различен. Последната събота го водихме на
цирк, защото Л. не беше ходил и моята дъщеричка не беше ходила. Там, той
скачаше пред колите, тичаше, лигавеше се. Правехме му забележки, не
отразяваше какво казва майка му, не отразяваше какво казвам и аз. Моето
лично наблюдение е, че преди той беше друго дете. Мисля, че той има лошо
влияние от бащата, копира неговия пример и майката ми е казвала, че И. е
ставал свидетел когато баща му е посягал на майка му и ние сме му
обяснявали, че това не е хубаво поведение, че не може да посяга на дечицата,
трябва да се грижи за по-малките. Напротив, той посяга на по-малките,
манипулира ги. Веднъж, в нашия квартал, моето дете и съседско, те са по-
малки от И., ги беше накарал да излязат на пътя, а ние нямахме видимост.
Тогава го привиках и му обясних, че не може така. Той говореше цинични
5
думи. Даже дъщеря ми започна да ги повтаря тези думи по него. Това е от
септември месец, откакто бащата започна да го взима по-често. Питам го
„Баща ти така ли те учи или приятели? Той се хили. Майка му като му говори,
че не е правилно така, той й се подхилква. Юли месец съм виждала И. с
одраскани крака. За драските по тялото, идва при нас в квартала да играе на
площадката и виждам, че целият е в драскотини и викам „Л., какво си
правил?“. Той вика „Бяхме с тате на реката и той ме учи да плувам и там едни
лъскави камъни, паднах, ожулих се, но беше яко“. Това са думите на детето.
Аз се обадих на М., пак беше юли месец топлото време, да ни гостуват и да
отидем на Острова при животните, но М. вика „Не мога да ги доведа, купила
съм басейн и съм го напълнила с вода и децата са вътре“. Чувах как се
забавляват децата. После М. ми се обади, че И. го боли ухото и че в ухото му е
влязла вода. В същия ден дъщеря ми искаше аз да й пълня нашия басейн и тя
да се пляска в басейна, но аз пък нямах възможност и майката ми се обади, че
от играчка плачка - влезнала вода в ухото.
Бащата не го познавам. Не съм виждала бащата когато е с детето.
Фактът, че И. е ставал свидетел, че бащата е посягал на майката. Това го знам
от майката и от И.. Аз съм го питала лично. Майката постоянно му прави
забележки и му се обяснява кое е правилно и кое не, но напоследък И. е
непоносим. Той самият е емоционален и агресивен. Отваря се дори към
майката.
АДВ. К.: Имам доказателствено искане. Моля да приемете като писмено
доказателство Тъжба, с вх. № 5983/10.10.2024 г. до РП – Пазарджик за
нарушаване на издадената от Вас заповед – това е предмета на тъжбата и
отново упражнено насилие върху детето И.. В тази връзка, моля да изискате
преписката, образувана по тази тъжба, сигналът подаден на телефона 112,
проведените мероприятия от полицейските служители посетили апартамента
и недопуснати в апартамента от майката и след като пристигне тази преписка
и видим докладната записка от кои полицаи е изготвена по случая, защото
знаем, че има такава, но ние не сме я виждали още, да призовете като
свидетели полицаите, посетили дома на ответницата на 11.09.2024 г., за да
бъдат разпитани. Смятам, че насилието продължава и в тази връзка имам
искане да измените заповедта, която издадохте, като определите още една
мярка, като определите местоживеенето на детето И. на адреса на бащата. Ако
счетете, че трябва да се произнесете по това искане, след като се запознаете с
материалите по тъжбата, която представих, аз ще се съглася с Вас.
АДВ. Г.: Искането е неоснователно. Използването на мерките за закрила
по реда на чл. 5 и сл. от ЗЗДН е опит на молителя да пререши въпроса с
определените привременни мерки по бракоразводното дело. Запознати се с
тъжбата. В отговор на този анонимен сигнал аз също ще Ви представя сигнал-
жалба до РП – Пазарджик за извършено престъпление по чл. 326 от НК. И в
тази връзка моята доверителка има съмнение, че анонимният сигнал е от
свидетеля Никола Н.. Ние не се противопоставяме да изискате преписката.
Ние знаем имената им – П. П. – мл. полицейски инспектор, мл. експерт В. В..
6
Твърдим, че тя е отворила и те са влезнали вътре и са се убедили. Както и г-жа
Р. К. е била в дома същия ден и е извършила проверка, както и Н. У. - директор
на ОЗД. Четиримата са били лично и са извършили проверка, за да дадат
наблюдения какво са констатирали . Било ли е извършено насилие спрямо
детето. Искаме всички да дойдат и да кажат в какво състояние са били децата
и дома. Ние твърдим, че този анонимен сигнал е фалшив и инициира нарочно
промяна в привременните мерки за упражняване на родителски права.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Ние дружахме със свидетеля Никола Н. и със
съпругата му и бях учудена когато го видях като свидетел тука, защото аз съм
им споделяла какво съм преживяла и в тази връзка той ми е споделял, на мен
лично, че е бил в Италия и е лежал в затвор.
АДВ. К.: Противопоставям се на искането да бъдат разпитани всички
тези свидетели. По-добре и аз Ви моля да изискате от СУД всички доклади и
решения на Координационния съвет, защото там са отразени всички факти и
обстоятелства около случая на 11.10. и не е необходимо да затормозяване
процеса с изслушване на 15 свидетели. Единствените, които искаме да бъдат
изслушани са полицейските служители, защото за тях имам данни, че не са
допуснати в апартамента. Ние не сме свидетели. Аз казвам това, което знам и
което не съм сигурна и подчертавам, че не съм сигурна, но след като ги
изслушаме ще разберем и след като получим преписката.
АДВ. Г.: Ние си поддържаме искането, освен за полицейските
инспектори, които Ви посочихме и за служителите на ДСП. Били са поканени,
влезнали са вътре. Видели са децата. Видели са че малкото дете спи, И. е
пишел домашна, ял е ябълка. Това е на 12-ти.
АДВ. К.: Ние говорим за 11-ти когато е получен анонимния сигнал и
когато е отишла полицията.
АДВ. Г.: На 12-ти са отишли и полиция и социални. На 11-ти не е
отишла полиция.
ИЩЕЦЪТ /лично/: На 11-ти е получен сигнала на телефон 112. На 11-ти
са ходили полицаите, но тя не е отворила.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Не са идвали на 11-ти.
АДВ. К.: Особено важно е да се изискат тези материали до следващото
съдебно заседание.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: На 12-ти г-н П. точно в 10 часа сутринта ми се
обади и ме попита дали сме в апартамента с децата. Казах, че сме в
апартамента и че кърмя малката и я приспивам. Казах да изчака 10 мин.
Обадих се на адвоката. И тогава ги поканих в къщи.
АДВ. К.: Сигналът по наши данни е бил анонимен, на който сигнал са се
отзовали дежурни полицаи. Кои са тези полицаи ние няма как да знаем.
Съдът, по направените доказателствени искания от страните, счита
следното:
Ще следва да се приемат днес представените тъжба до РП – Пазарджик
7
и сигнал до РП - Пазарджик.
Ще следва да се уважи искането на страната молител за изискване от
телефон 112 на данните във връзка с подадения анонимен сигнал на 11.09.2024
г.
От РП – Пазарджик ще следва да се изиска преписката по повод
подадената тъжба от М. Д., с входящ номер от 10.10.2024 г., като след
постъпването на същата и събирането на данни относно това дали на
11.09.2024 г. е бил посетен адреса на майката и на децата и съответно от кои
полицейски служители и за изготвената от тях докладна записка, съдът ще се
произнесе по искането на страната молител за допускане до разпит на тези
двама полицейски служители поименно.
Във връзка с изнесените данни в жалбата на ответницата и направените
искания ще следва да се допуснат до разпит посочените двама полицейски
служители и двама служители на ДСП – Пазарджик, които да се призоват за
следващото съдебно заседание по местоработата им.
Ще следва да се изиска от ДСП – Пазарджик изготвения протокол от
проведения Координационен съвет в КСУДС на 12.09.2024 г.
По така изложените съображения и по доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото Тъжба от М. Д. до РП –
Пазарджик, с вх. № 5983/10.10.2024 г. както и сигнал/жалба от М. Д. до РП –
Пазарджик, с вх. № 5580/19.09.2024 г.
ДА СЕ ПИШЕ писмо и се изискат всички материали по полицейската
преписка образувана в РУ на МВР – Пазарджик по сигнал на телефон 112 от
11.09.2024 г. за извършено домашно насилие над малолетни деца в гр.
Пазарджик на ул. „******.
ДА СЕ ИЗИСКА от Национален телефон 112 данни за подадения
анонимен сигнал на телефон 112 от 11.09.2024 г. за извършено домашно
насилие над малолетни деца в гр. Пазарджик на ул. „******.
След постъпване на преписката съдът ще се произнесе по искането на
страната молител за допускане до разпит като свидетели по делото на двамата
полицейски служители посетили адреса на 11.09.2024 г. при налични данни за
такова посещение и поименно посочване на полицейските служители.
ДА СЕ ИЗИСКА от ДСП – Пазарджик протокола от проведения
координационен съвет КСУДС - Пазарджик на 12.09.2024 г. по повод
анонимния сигнал от 12.09.2024 г., касаещ малолетните деца живущи на този
адрес гр. Пазарджик, ул. „******.
ДОПУСКА до разпит като свидетели полицейските служители от РУ на
МВР - Пазарджик П. П. и В. В., както и г-жа Р. К. и Н. У. от ДСП – Пазарджик,
които свидетели да се призоват за следващото съдебно заседание по
местоработата им.
8
Съдът, по искането на адв. К. за изменение на издадената заповед за
незабавна защита счита, че към настоящия момент не са налице
нововъзникнали обстоятелства, налагащи изменение на същата, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за изменение на
издадената по делото заповед за незабавна защита.
За разпит на допуснатите свидетели и изслушване заключението на
СПЕ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.10.2024 г.
АДВ. К.: Госпожо Съдия, целият ден 29.10. съм заета.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 26.11.2024 г. от 14:45 часа, за която
дата и час страните и техните пълномощници уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ четиримата допуснати свидетели по местоработата
им.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М. К..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 18:04
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9