Решение по адм. дело №818/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/

 

Същото е образувано по жалба на А. Ш., украинска гражданка с временна закрила, в качеството й на майка и законен представител на С. Ш., двамата с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет.5, ап.18, чрез ... М. В., против Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-5546/18.09.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, с която й е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в първи клас.

 

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Поддържа се, че съгласно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане включва само социалните помощи по този закон. Изтъква, че доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане, то по отношение на лицата – чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Излага подробни съображения и за това, че е налице противоречие между разпоредбата на чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ и разпоредбите на чл.2, чл.3 и чл.27 от Конвенцията на ООН за правата на детето /КПД/, Конституцията на Република България /КРБ/ и на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001г. Твърди, че разрешаването на това противоречие е предвидено в чл.5, ал.4 КРБ, поради което цитираната разпоредба е неприложима. Иска се отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново разглеждане. В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. В депозирано по делото писмено становище процесуалният й представител моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Посочва, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения, като моли заповедта да бъде отменена и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

 

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, чрез пълномощника си юрисконсулт Деев, заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че от събраните по делото доказателства е видно, че са налице правните и фактически основания за издаване на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваната заповед. Не претендира разноски.

 

 

Административен съд – Велико Търново осми състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, и тези съдържащи се в административната преписка, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

 

А. Ш., родена на [дата]. в Украйна, е чужденец с предоставена временна закрила, притежаваща личен номер на чужденец **********, заедно с придружаващото я дете под 14 години Ш. С., роден на [дата]. с [ЛНЧ].

На 04.09.2025г. А. Ш. подала до ДСП – Велико Търново заявление-декларация с вх. №ЗСПД//Д-ВТ-5546 /л.11-23 от делото/ за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД, за детето Ш. С., записан за редовен ученик в първи клас през учебната 2025г./2026г. в СУ „Вела Благоева“ – [населено място]. Към заявлението приложила удостоверение от учебното заведение и регистрационна карта за чужденец.

 

По повод горното Заявление - декларация с Вх. №ЗСПД/Д- ВТ-5546 от 04.09.2025 г. на ДСП – Велико Търново, е издадена и оспорената Заповед №ЗСПД//Д-ВТ-5546 от 18.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, с която на жалбоподателката е отказано отпускането на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето Ш. С.. Като мотиви за отказа в заповедта е посочено, че членовете на семейството са граждани на друга държава и че Република България няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца. Изложени са съображения, че семейството не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Заповедта е изпратена на жалбоподателката по електронен път с писмо от 24.09.2025г. /л.9-гръб/, като липсват данни за датата на получаването му от последната. Същата е обжалвана по съдебен ред с жалба, подадена до АСВТ чрез административния орган на 08.10.2025г., съгласно дадения от ответната администрация входящ номер. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.

 

 

По делото са представени и приети като доказателства изпратената с писмо изх. № 0401-11-00-2585/08.10.2025 година по описа на Дирекция „Социално подпомагане” - Велико Търново административна преписка по обжалваната заповед, както и представените от ... М. В. становище с вх. № 6072/11.12.2025 г.,ведно със списък за разноски, договор за правна помощ и съдействие, декларация от А. Ш., Заявление за прием в първи клас към община Велико Търново, декларация за съгласие за използване на лични данни от Ш. А., Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Ш. А. и пълномощно.

 

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 

Жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, пред компетентния да я разгледа съд, от лице с правен интерес. Липсват данни кога заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново е съобщена на жалбоподателката, но съобразно датата на писмото, с което същата е изпратена на адресата си /24.09.2025г./ и тази на подаване на жалбата, оспорването при всяко положение е извършено в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал.3, вр. с ал.1 от АПК. Предвид горното жалбата се явява допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, доколкото съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателката.

Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със Заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден именно от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] и в рамките на предоставените му правомощия, както и в законоустановената писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване.

 

В хода на проведеното административно производство съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде оспорения акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на правото на жалбоподателката да получи поисканата с подаденото заявление семейна помощ.

 

По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед, т. е. съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:

 

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. С нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В настоящия казус отказът за отпускане на помощта по чл.10а от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като е изтъкнато, че членовете на семейството са граждани на друга държава, като между Република България и Република Украйна няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че жалбоподателката А. Ш. и детето й Ш. С. са граждани на Украйна и пребивават в страната с предоставена временна закрила на основание Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. във връзка с Директива 2001/55/ЕО. Не е спорно и това, че към релевантния период не е налице международен договор между Република България и Република Украйна, който да урежда на реципрочна основа отпускането на семейни помощи за деца. При това положение, както правилно е приел и административният орган, е налице неизпълнение на изрично установеното материалноправно изискване на чл.3, т.5 от ЗСПД, което препятства възникването на субективното право на процесната помощ.

Настоящият състав отчита, че разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД урежда положението на чужди граждани, които постоянно пребивават в Република България, докато жалбоподателката е чужденка с временна закрила. Липсата на изрична уредба в ЗСПД относно условията за предоставяне на семейни помощи на лица с временна закрила обаче налага прилагане на общия режим за чужди граждани, установен в чл.3, т.5 от ЗСПД. Прилагането на този режим предполага наличието на друг закон или международен договор, по който Република България е страна, предвиждащ предоставянето на семейни помощи, какъвто, както вече беше посочено, в случая липсва по отношение на Република Украйна. Поради това, жалбоподателката не отговаря на материалноправните предпоставки за отпускане на процесната помощ.

Неоснователно се настоява от жалбоподателката, че такава помощ й се следва по аргумент на чл. 2, ал. 6, вр. с чл.2, ал.3 от ЗСП, предвиждаща право на социално подпомагане за чужденците с предоставена временна закрила, каквато е и тя. В този смисъл следва да се подчертае, че липсата на специална уредба в ЗСПД относно лицата с временна закрила не обуславя приложимост на Закона за социалното подпомагане. Семейните помощи за деца, включително еднократната помощ по чл.10а от ЗСПД, са предмет на самостоятелна и специална правна регламентация в ЗСПД, поради което ЗСП, като общ закон, не може да се прилага субсидиарно с цел разширяване кръга на лицата, имащи право на семейни помощи. Липсата на изрична уредба относно лицата с временна закрила в ЗСПД не представлява правна празнота, която да бъде запълвана чрез ЗСП, а израз на волята на законодателя да ограничи достъпа до тези помощи до изрично посочените категории. Съдът намира, че смисълът и целта на чл.3, т.5 от ЗСПД са ясно очертани – предоставянето на семейни помощи на чужди граждани е допустимо само когато това е предвидено в закон или в международен договор. Щом дори по отношение на чужденци с постоянно пребиваване законодателят е поставил изискване за наличие на международен договор или специална нормативна уредба, то с още по-голяма сила това важи за чужди граждани с временна закрила, чийто престой е временно обусловен.

Не без значение е и обстоятелството, че към релевантния момент в Народното събрание е бил внесен проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за семейни помощи за деца, при обществените консултации на който от Фондация за достъп до права е направено предложение за изменение на чл.3, т.5 от ЗСПД, насочено към изрично уреждане на възможността за предоставяне на семейни помощи на лица с временна закрила. Самият факт на подобна законодателна инициатива потвърждава, че към релевантния период действащата редакция на закона не предвижда такава възможност, поради което по отношение на тези лица се прилага общият режим за чужди граждани, уреден в чл.3, т.5 от ЗСПД, включително изискването за наличие на друг закон или международен договор, по който Република България е страна. Съдът не може да запълва тази липса чрез тълкуване или аналогия, тъй като това би означавало недопустимо разширяване на кръга на правоимащите лица извън волята на законодателя.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателката за наличие на противоречие между разпоредбата на чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ и разпоредбите на чл.2, чл.3 и чл.27 от Конвенцията на ООН за правата на детето /КПД/, тъй като Конвенцията не задължава държавите безусловно да предоставят определен вид социални парични плащания на чужди граждани извън рамките на националното им законодателство, а изисква защита на детето при спазване на вътрешноправните механизми. Същата разпоредба не е в противоречие и с Директива 2001/55/ЕО, която установява минимални стандарти за предоставяне на временна закрила, но не създава пряко и безусловно субективно право за получаване на национални семейни помощи извън предвидената от националния закон уредба.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и при съответствие с неговата цел, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

При този изход на делото не се следват разноски за жалбоподателката, а ответникът не е претендирал такива.

 

Предвид изложеното, осми състав на Административен съд – Велико Търново и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ш., украинска гражданка с временна закрила, в качеството й на майка и законен представител на С. Ш., двамата с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет.5, ап.18, против Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-5546/18.09.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, с която й е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в първи клас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.