№ 1576
гр. Русе, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520103374 по описа за 2025 година
А. А. Х. заявява, че притежава лек автомобил „*******“, модел ****** с
регистрационен №**********.
На 24.05.2025г. паркирала автомобила в гр.Русе по ул.“********“ пред №4, зад
*********. На следващия ден в диапазона 08.20 часа – 09.00 часа я уведомили по телефона,
че върху превозното средство е паднало дърво. Когато отишла на място установила, че
дървото (липа) е увредило значително задната част на колата. Щетите, изразяващи се в:
деформация на тавана, задните врати в горната си част, петата врата; счупени стъкла на
задните врати и петата врата; увреждане салона на автомобила и ходовата част, били
толкова значителни, че на практика МПС било негодно за ползване, а при евентуален ремонт
автомобилът не би могъл да бъде възстановен в пълна степен.
Към посочената дата автомобилът бил в техническо изправно състояние, със
заплатена застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцата твърди, че вредите които е понесла са последица от неправилното
стопанисване на дървото, собственост на община Русе. Поддържа, че на 25.05.2025г. не е
валял дъжд, не е имало вятър, а дървото е паднало от собствената си тежест. Приема, че
ответникът не е предприел съответните действия за евентуалното и навременно
отстраняване на дървото, създало предпоставки за вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе да й заплати сумата
7000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи повреди на лек
автомобил „*******“, модел ****** с регистрационен №**********, правещи го негоден за
употреба и ползване, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2025г. до окончателно
изплащане на сумата.
1
Претендира разноски по делото.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът – Община Русе е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че в случая е налице непреодолима сила и съобразно разясненията, дадени в
т.10 от Постановление №7/1959г. на Пленума на ВС следва бъде освободена от отговорност.
В тази връзка сочи, че в периода 24 - 27.05.2025г. района на инцидента е бил подложен на
влияние на студен оклюзионен фронт на средиземноморски циклон, характеризиращ се със
значително количество валежи 18 – 19 л/кв.м. Отчитайки това обстоятелство, приема, че
интензивните валежи са допринесли за преовлажняване на процесното дърво, неговата
тежест се е повишила, което в комбинация с появилия се вятър е довело до неговото падане.
Счита, че претенцията не е доказана по размер. В тази връзка сочи, че от приложения
към исковата молба снимков материал са видни уврежданията по МПС, което обаче не е
напълно унищожено. Приема, че основните агрегати и цялата предна част са останали
незасегнати. Поддържа, че действителната вреда следва да се определи на база разликата
между стойността на повредената вещ и ползата, която пострадалият е реализирал или би
могъл да реализира.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че А. А. Х. е собственик на лек автомобил лек автомобил „*******“,
модел ****** с регистрационен №**********, факт, установен с приложен препис на
свидетелство за регистрация част І на МПС. Към 24.05.2025г. същият е бил технически
изправен (удостоверение за техническа изправност на ППС – лист 7).
На 25.05.2025г. в 10.45 часа, в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Русе е получено съобщение за паднало дърво в гр.Русе по ул.“****“ №2. За отстраняване
последствията от произшествието са изпратени екипи на ССОД – Русе, ОЦ – Русе и 02
РСПБЗН – Русе.
Ответникът прилага метеорологична справка за периода 24 – 27.05.2025г.
Св.И. В. С. заявява, че на 24.05.2025г. А. Х. пристигнала в гр.Русе и паркирала
процесния автомобил зад сградата на съда. На следващия ден установила, че върху МПС е
паднало дърво. Служители на „Гражданска защита“ премахнали дървото, но автомобилът
бил много деформиран.
Според заключението на приетата автотехническа експертиза разходите за
отстраняване на щетите по МПС биха били над 20 000 лева, ако се използват ОЕМ авточасти
в оторизиран за марката сервиз и 6035 лева – с авточасти втора употреба и ремонт в
специализиран сервиз. Предвид състоянието и оборудването на купето, вещото лице счита,
че стойността на автомобила преди произшествието е била 8000 лева. Оценява запазените
части, агрегати и едрогабаритни части на около 2000 лева.
В хода на производството е възложена и приета техническа експертиза, изготвена от
инженер по горско стопанство. Вещото лице е констатирало, че са налице гнилостни
процеси в областта на корените и стъблото на дървото, причинени от патогенни организми.
Поддържа, че гнилотата е причина за пречупване на дървото. Пояснява, че силите на
2
разкъсване са се увеличавали пропорционално с нарастване височината му. Обилните
дъждове не влияели на конструкцията на стоящо дърво, но ако е натрупан лед или могър
сняг, който се задължа в короната и увеличава натоварването на съблото съществувала
възможност стъблото да се пречупи.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.49 ЗЗД и чл.84 от ЗЗД.
Претенцията намира своето правно основание в нормата на чл.49 ЗЗД, доколкото в
исковата молба се поддържа, че инцидентът е настъпил, като резултат от бездействието на
служители при община Русе, които не изпълнили задължението си да стопанисват правилно
зелената система на територията на община Русе, в частност да премахнат увреденото
дърво, нанесло щети по автомобила на ищеца.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В
чл.49 ЗЗД е визирано изключение от това правило. Предвидено е, че този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от неговото противоправно
поведение при или по повод изпълнението й. По своя характер, отговорността за чужди
действия или бездействия е безвиновна и от гледна точка на увредения има обезпечително –
гаранционна функция. Основателността на иска предполага кумулативно наличие на
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по
чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа, които са настъпили при или по повод изпълнението й
и по вина на изпълнителя, както и причинна връзка между противоправното действие и
настъпилите вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на деликвента.
Ответникът е юридическо лице, съгласно чл.14 ЗМСМА, поради което е пасивно
материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Според т.1, б.”а” на Постановление
№ 9 от 28.XII.1966г. на Пленума на ВС, посочената отговорност може да възникне и в
резултат бездействието на натоварените от ответника лица по отношение изпълнението на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно,
то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Съгласно чл.3
от Наредба №30 за изграждането и опазване на зелената система на територията на Община
Русе, кметът на общината и оправомощени от него длъжностни лица управляват, ръководят
и координират цялостната дейност по планиране, опазване, изграждане и поддържане на
общинските озеленени площи, съобразно предвидените в бюджета на Община Русе средства,
на годишните и дългосрочни програми за развитието на всички елементи на зелената
система и дават указания по приложението на тази Наредба. Според чл.31 от Наредбата,
резитбата и премахването на дълготрайната декоративна дървесна и храстова растителност
се извършва по реда на чл.19 и чл.14 от Наредба №1 на МТРС от 10.03.1993г., независимо от
собствеността им.
От ангажираните в хода на производството доказателства се установява, че лек
3
автомобил „*******“, модел ****** с регистрационен №********** е собственост на А. А.
Х. и на 25.05.2025г., по време на инцидента е бил паркиран на ул.“********“ в гр.Русе.
Безспорно е, че на посочената дата МПС-то е увредено вследствие паднало върху него
дърво. От приетата по делото автотехническа експертиза е видно, че разходите за
отстраняване на щетите са на стойност 6035 лева, а стойността на автомобила преди
инцидента е 8000 лева.
Спорно между страните е обстоятелството дали ответникът следва да отговаря за
вредите от настъпилия инцидент и дали същият се дължи на непреодолима сила.
Съгласно т.10 от Постановление №7 от 1959г. на Пленума на ВС, собственикът на
вещта и лицето, под чийто надзор се намира, се освобождават от отговорност за
причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила.
За да се окачестви едно събитие като непреодолима сила, е необходимо не само то да е
настъпило, но неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника.
Природните бедствия са случайни по своя произход и длъжникът не е в състояние нито да
предвиди, нито да предотврати настъпването им, затова те представляват непреодолима
сила. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие
от случайно събитие, когато се предхожда от виновно поведение. Изхождайки от тези
принципни позиции, залегнали в правната доктрина съдът счита, че в случая не е налице
непреодолима сила като причина за настъпилото увреждане.
Установено бе, че процесното дърво е било във влошено физиологично състояние с
прогнили корени и стъбло. От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че
гнилотата е причината за пречупването му, а не атмосферните условия. Състоянието му
налагало да бъде премахнато, но доказателство за предприето обследване не са ангажирани
от страна на ответната община. Следователно Община Русе не е спазила всички изисквания
на закона относно изпълнение на задълженията си по поддържане растителността,
използвана за улично озеленяване, поради което същата не може да бъде освободена от
отговорност. Бездействието на длъжностните лица на ответника е противоправно. Общините
са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро
управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме
предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от
това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
Изложеното води до извод, че искът за заплащане обезщетение за имуществени вреди
е доказана по основание.
По отношение размера на претендираните вреди: Съобразявайки заключението на
приетата по делото автотехническа експертиза, съдът приема, че дължимото от ответника
обезщетение е в размер на 6035 лева, тъй като това е стойността на разходите необходими за
възстановяване на увреденото МПС. За разликата, до предявените 8000 лева искът като
недоказан, следва да бъде отхвърлен. Релевантна по делото е действителната пазарна
стойност на вредите към датата на увреждането, а не стойността на автомобила, преди
настъпване на увредата.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
4
смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на
увреждащото действие, в случая от 25.05.2025г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска – 1259.81 лева [(1670 х 6035
/уважената част от иска/) : 8000 = 1259.81].
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска – 135.09 лева [(550 /заплатени възнаграждения на
вещи лица/ х 1965 /отхвърлената част от иска/) : 8000 = 135.09].
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК: ********* с адрес – гр.Русе, пл.”Свобода”№6,
представлявана от кмета П. М., да заплати на А. Х. А., ЕГН ********** със съдебен адрес:
гр.Русе, *******, адв.Г. М. Г. сумите: 6035 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие инцидент, настъпил на 25.05.2025г., съставляващи повреди на лек
автомобил „*******“, модел ****** с регистрационен №**********, правещи го негоден за
употреба, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2025г. до окончателно изплащане на
сумата и 1259.81 лева – разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6035 лева
до предявените 8000 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА А. Х. А., ЕГН **********да заплати на Община Русе, ЕИК: *********
разноски по делото в размер на 135.09 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5