№ 1123
гр. Варна, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20243110201854 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Д. И. Г., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К №6753672, издаден от
ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП), на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер
50.00 лв.
Въззивникът счита оспореният ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият да бъде
отменен.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 07.11.2022 г. в 11.29 ч. л. а. „Мерцедес МЛ 500“, рег.№***, собственост на
М.П.С., ЕГН **********, с регистриран ползвател въззивника Д. Г., при движение по ГП I-9,
посока к. к. „Златни пясъци“, на отстояние 114 м от позиционирано непосредствено до
кръстовище при вход/изход за к. к. „Слънчев ден“, автоматизирано техническо средство
„ARH CAM S1“, №120ccd1, бил установен и заснет от съответното техническо средство да
се движи със скорост 76 км/ч, при което спрямо въззивника бил издаден процесния ЕФ за
допуснато нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, състоящо се в управление на превозното средство
със скорост, надвишаваща с 13 км разрешената за съответния участък при въведено със знак
В26 ограничение на скоростта до 60 км/ч.
Съответното автоматизирано техническо средство било позиционирано на
посоченото местоположение до кръстовището за вход/изход при к. к. „Слънчев ден“ от
10.30 ч. до 12.30 ч. на 07.11.2022 г. съобразно часови график за наряди рег.№460р-12900 от
01.11.2022 г. и протокол рег.№46р-997, но въпреки отразените в протокола данни за наличие
на въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 60 км/ч на отстояние 300 м от
1
местоположението на уреда, най-близко разположения в съответната посока пътен знак В26
се намирал на отстояние 490 м от уреда, а след находящото на отстояние 120 м след знака
В26, в посока към к. к. „Златни пясъци“ кръстовище (при х-л „Аква Азур“) нямало наличен
пътен знак В26 до кръстовището при вход/изход за к. к. „Слънчев ден“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – ЕФ серия К №6753672, 1 бр. снимка
на МПС, протокол рег.№460р-997 от 22.01.2023 г., приложение към удостоверение за
одобрен тип №17.09.5126, часови график за работа на наряди от ПК при Пето РУ, ОД МВР
Варна за 07.11.2022 г., протокол №25-СГ-ИСИС от 13.04.2022 г., удостоверение №17.09.5126,
ежедневна форма на отчет от 07.11.2022 г., 1 бр. снимка на преносима система за контрол на
скоростта на МПС, справка, изготвена на 01.05.2024 г. от Н. Тодоров, Пето РУ, ОД МВР
Варна., писмо рег.№11- 00-208 от 03.09.2024 г., ведно със схема на пътен участък към
07.11.2022 г. и писмо рег.№460000-11272 от 02.09.2024 г., справка за регистриран собственик
на МПС, рег.№В 0983ТС, ведно с копия от голям и малък регистрационни талони.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По процесуалния закон:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на
чл.189, ал.4 ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на
санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за
издаването му са неотносими, тъй като въззивникът се позовава на изисквания, важащи за
реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно
посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на
чл.189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не
фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл.42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв
реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се
възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният
фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на
определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока
следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно §6, т.63 от
ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението,
което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД МВР
Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесния електронен фиш
е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно
твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г.
по т. д. №1/2013 г. на ВАС, издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в
случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП),
същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен
орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
2
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 ЗДвП (Нова – ДВ, бр.10 от 2011 г., изм.,
бр.19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 9
от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ,
бр.36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В
чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към дата на
установеното с процесния ЕФ нарушение - 07.11.2022 г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на ЕФ, чрез
използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.
Ирелевантно за законосъобразността на ЕФ и обстоятелството, че във фиша не
е посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, както и
обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй като това не са
задължителни реквизити на ЕФ.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията по чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС,
одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен протокол №25-СГ-
ИСИС от 13.04.2022 г. от проверка на мобилната система.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г.
По материалния закон:
Съдът намира за неоснователно застъпеното от въззивника становище, че след
като същият е само регистриран ползвател на превозното средство, а не негов собственик,
неправилно е счетен за адресат на административно-наказателната отговорност за
процесното нарушение.
Правния режим на вписването на ползвател на ППС е уреден в разпоредбата
на чл.4, ал.3 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС. Противно на застъпеното от въззивника становище, тази нормативна регламентация
3
предполага издаване на ЕФ по чл.189, ал.4 ЗДвП включително на вписаният ползвател, който
съгласно чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП се явява административно-наказателно
отговорно лице в качеството на субект на когото е предоставено МПС – учреденото на
валидно правно основание право на ползване, обективира именно факта на извършеното от
собственика предоставяне на МПС на друго лице по смисъла на чл.188, ал.1 ЗДвП.
Доколкото въпросното предоставяне е под формата на надлежно учредено и вписано в
СРМПС по реда на цитираната норма на чл.4, ал.3 от Наредбата право на ползване, то в
случая посочването от собственика с нарочна декларация на лицето, на което той е
предоставил МПС по смисъла на чл.188, ал.1, изр.2 ЗДвП не е необходимо, тъй като това
посочване вече е било извършено с вписването на ползвателя в СРМПС. По тези
съображения и при липсата на данни друго различно от ползвателя лице да е управлявало
процесното ППС, вписаният в СРМПС ползвател може да бъде субект на административно-
наказателна отговорност.
Но, въпреки правилната преценка на наказващия орган относно субекта на
твърдяното нарушение, съдът счита, че същото се явява неправилно установено и
недоказано, при което процесния ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен
на следните основания:
Спрямо въззивника е наложено наказание за извършено нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 ЗДвП. Съгласно чл.21, ал.2 ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта, сигнализирани с пътен знак, в случая с пътен знак В-26, с който е въведено
ограничение на скоростта за пътен участък от 60 км/ч.
Конкретният пътен участък, в който е измерена скоростта на движение на л. а.
„Мерцедес МЛ 500“, рег.№***, е на ГП I-9, посока к. к. „Златни пясъци“, на отстояние 114 м
от позиционирано непосредствено до кръстовището при вход/изход за к. к. „Слънчев ден“.
Видно от представената от Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ Варна и
приобщена схема на съответния пътен участък – път I-9, от п. в. „Св. св. Константин и
Елена“ до п. в. „Ален мак“, посока гр. Варна – к. к. „Златни пясъци“ с отразени пътни знаци
и хоризонтална пътна маркировка към дата 07.11.2022 г., на отстояние 120 м след
единствения наличен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 60 км/ч преди
местоположението на автоматизираното техническо средство, е налично кръстовище с
отстоящ в дясно от посоката на движение път, след което няма наличен знак В26 за
ограничение на скоростта до 60 км/ч.
Съобразно чл.50, ал.1 ППЗДвП, забраните, въведени с пътен знак В26 важат до
следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2, а съгласно §1, т.15 от ДР на ППЗДвП, "кръстовище" е място, където
два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.
Следователно, към 07.11.2022 г., забраната, въведена с единствения наличен
пътен знак В26 по посоката на движение на л. а. „Мерцедес МЛ 500“, рег.№***, е била
валидна до отстоящото на 120 м след знака кръстовище, след което е действало общото
ограничение по чл.21, ал.1 ЗДвП от 90 км/ч извън населено място и при движение на
съответния автомобил със скорост 73 км/ч не е извършено нарушение нито по чл.21, ал.2
ЗДвП, нито по чл.21, ал.1 ЗДвП.
На въззивника е наложено административно наказание за административно
нарушение, което той не е извършил, при което издадения ЕФ е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.3 и ал.4 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
АПК и с оглед отправеното искане с представени доказателства за плащане, в полза на
въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на
4
адвокат. Удостоверения от представени разписки от 25.06.2024 г. и от 19.06.2025 г. размер
550.00 лв надвишава регламентираната по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. минимална стойност за една инстанция, но въпреки отправеното от
въззиваемата страна искане съобразно чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на по-
нисък размер, съдът намира, че доколкото делото е разгледано на първа инстанция в три
съдебни заседания и с оглед нормата на чл.7, ал.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.,
предвиждаща допълнително възнаграждение 250.00 лв за всяко следващо заседание при
защита по дело с повече от две съдебни заседания, платеното възнаграждение не се явява
прекомерно, поради което обезщетението за разноски следва да бъде присъдено в пълен
размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш серия К №6753672, издаден от ОД МВР Варна,
с който за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на Д. И. Г., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Г., ЕГН **********, сумата
550.00 лв (петстотин и петдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за адвокат, на
основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5