Р Е Ш Е Н И Е

16.09.2019г

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на втори септември

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело 1431 номер  по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 1314449 от 09.08.2016г. Началникът н.О.н.М. е наложил на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П.Д.Д. *** административно наказание глоба в размер на 200лв.

Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателя П.Д.Д., който чрез процеуалния си представител адв. П.Г. го обжалва  в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразен и необоснован. Не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по същество на спора.

         За въззиваемата страна О.н.М. *** не се явява представител  Началник сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при О.н.М. изразява становище по съществото на спора, като моли съда да отхвърли депозираната от жалбоподателя Д. жалба като неоснователна. Г-н ***навежда доводи, че обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и напълно отговаря на утвърдения със Заповед рег.№Iз-305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, както и че в същия е обозначена Областната дирекция на МВР, на територията на която е установено нарушението така, както изискват посочените императивни правни норми. Началник сектор „Пътна полиция“, сектор „Охранителна полиция“ при О.н.М. навежда доводи и че нарушението, за което е издаден обжалвания електронен фиш, било установено от стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение Multa Radar SD 580, който отговарял напълно на изискванията, предвидени в раздели „Общи изисквания“, „Одобряване на типа средства за измерване“ и „Първоначална и последваща проверка на средствата за измерване“, на глава „Контрол на средствата за измерване“ от Закона за измерванията. Освен това позовавайки се на приложеното към преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888, г-н *** навежда доводи, че Multa Radar SD580 представлява система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение, че същата е предназначена за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения на скоростта и че действа при предварително зададени параметри на ограничение, натрупване и архиви за последващо използване на съпътстваща информация от изследването. Освен това видно от Удостоверението, същото е с дата от 08.12.2010г. и е със срок на валидност до 08.12.2020г. или към датата на заснемане на административното нарушение е било технически изправно средство. Според становището на същия измерването и регистрирането на скоростта, както и записът на доказателствения видеоматериал се извършва автоматично от системата радар-камера-компютър, а данните от радара, въведените ограничения и работните режими на системата са криптирани и вградени в доказателствения материал. От депозираното становище се установява, че всяко отделно административно нарушение на правилата за движение по пътищата се съхранява на отделен файл. Според г-н *** измерващото средство, заснело нарушението, за което е издаден обжалвания в настоящото производство фиш, е напълно годно и отговаря на изискванията, регламентирани в Наредбата за средствата за измерване, поради което данните от него могат да се използват за издаване на електронни фишове съгласно параграф 6, т.63 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Към преписката е приложен и клип №*** от 09.08.2016г., по отношение на който началник сектор „Пътна полиция“, сектор „ОП“ град Плевен се позовава на чл.189, ал.15 от ЗДвП и според него представлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Наведени са доводи, че административното нарушение, извършено от жалбоподателя Д., е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и от приложения снимков материал, от което следвало, че последният е управлявал заснетия автомобил със скорост 124 км/ч, т.е със 34 км/ч над разрешената такава извън населено място 90км/ч, която е била фиксирана със система за видеоконтрол, одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, от председателя на Българския институт по метеорология, вписана в регистъра за одобрени типове средства за измерване и  със срок на валидност за одобряване на типа до 24.02.2020г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         От обжалвания електронен фиш за налагане на глоба е видно, че на 09.08.2016г. в 12:58 часа на път ***Околовръстен път град *** с МПС лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № *** – разрешена скорост 90км/ч, установена скорост 124 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч. Собственик, на когото е регистрирано МПС П.Д.Д..

Горните обстоятелства се установяват от клип *** от 09.08.2016г., копие на удостоверение за одобрен  тип средство за измерване №10.12.4888; копие на протокол от последваща проверка №23 ИСИ/17.03.2016г. на БИМ-София; заповед с рег.№316з-2095/29.07.2015г. за определяне на служителите, които въвеждат електронни фишове; списък на установените нарушения №316р-22482/17.08.2016г. – 2 листа; копие на заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи относно утвърждаване образец на електронен фиш; копие на заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електонен фиш – 2 листа; справка АИС КАТ „Регистрация ПС и собственици“ относно собственост на МПС ***; оригинал на електронен фиш серия К №1314449, връчен на 18.06.2019г. лично на П.Д.Д. от служител с полицейски правомощия през мобилно приложение АИС-ПП чрез РСОД и мобилен принтер, за което не е приложена разписка; удостоверение за стационарно монтирано АТС тип Multa Radar с фабричен №***; протокол №316р-13677/25.05.2015.

При така приетото за установено от фактическа страна административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П.Д.Д. е извършил нарушение по чл.21, ал.1, във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП. В настоящото производство безспорно се установи, че притежавания съгласно приложената справка АИС КАТ „Регистрация ПС и собственици“ относно собственост на МПС *** от жалбоподателя П.Д.Д. към датата на извършване на административното нарушение, за което е издаден обжалвания електронен фиш, е бил управляван именно от него, доколкото липсват доказателства в обратна насока. От  последното следва, че жалбоподателят към датата на констатираното нарушение е притежавал качеството „водач“ по смисъла на §1 т.25 от ДР на ЗДвП, което представлява елемент от фактическия състав на административното нарушение, за което е издаден електронен фиш.

По отношение на вмененото административно нарушение, в разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП са посочени различни стойности на скоростта, която следва да избере водача при движение в населено място или извън населено място. Посочването на номера на пътя, на който е извършено нарушението е важен белег на извършеното нарушение с оглед различната скорост, която следва да избере водачът при движение в и извън населено място и установяване на действителното превишение на скоростта с цел прилагане на точната санкционна норма. От представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства се установява, че се касае за превишение на разрешената от 90км/ч скорост с 34км/ч. Доказателство за последното е приложения по делото клип № *** от 09.08.2016г., заснет чрез стационарна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение Multa Radar и находящ се на стр.8 от делото. От последния се установява, че заснетия лек автомобил с марка „***“, модел „***“ с рег. № *** на 09.08.2016г. в 12:58 ч. се е движил  на път *** *** със скорост 128 км/ч, при толеранс – 3% или автомобилът се е движил със скорост 124 км/ч. Съгласно чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за осъществяване на контрол на движението по пътищата се използват АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Освен това според задължителната съдебна практика, съдържаща се в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСК на ВАС издаването на електронен фиш, регламентирано в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.165, ал.2, т.6 и т.7от ЗДвП). Според същото тълкувателно решение установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Липсата на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността да оспори констатациите още в момента на тяхното установяване. От приобщеното към делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888 се  установява, че видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „Multi Radar SD 580“, с която е заснето нарушението по оспорения в настоящото производство електронен фиш, е одобрена  на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията от Българския институт по метрология, поради  което напълно отговаря на всички изисквания, регламентирани в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изправността на стационарната система за наблюдение “Multi Radar SD580” се установява и от приобщения по делото протокол за последваща проверка №23-ИСИ/17.03.2016г., от който е видно, че според извършилия проверка инж.Гюров същата отговаря на метрологичните изисквания. От последното следва, че  данните за нарушения, събрани чрез нея са достоверни и могат да бъдат използвани за издаване на електронни фишове. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. Следователно клип № *** от 09.08.2016г. представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение. Освен това от приобщеното към делото удостоверение, издадено на отдел „Охранителна полиция“ при О.н.М. *** от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление ***, находящо се на стр. 19 от делото, се установява, че монтираната на път I-3 /E-83/, Бяла – Ботевград, км. 89+200 стационарна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение Multa Radar SD 580 №*** е сигнализирана с пътни знаци T17 “RADAR”, както следва: на км89+175 дясно и на км.89+887 ляво. Към удостоверението е приложен и протокол за оглед на вертикална сигнализация на същия път №316р-13677 от 25.05.2015г., от който е видно, че от извършения оглед тричленната комисия е констатирала наличието на посочените в удостоверението два броя пътни знаци за сигнализация. В Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015г.) разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от изменената Наредба, в която се съдържа изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, е отменена. Въпреки това, мястото за контрол със стационарна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение Multa Radar SD 580 №***, находящо се на път I-3 /E-83/, Бяла – Ботевград, км. 89+200, е сигнализирано с пътни знаци, поради което водачите на пътни превозни средства са предупредени да намалят скоростта си с оглед избягване санкционирането им по административен ред. На следващо място следва да се вземе предвид, че съгласно приложената и приобщена към делото Заповед  с рег.№ 316з-2095/29.07.2015г. относно обработване на заснетите нарушения от автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата в сектор „Пътна полиция“ на отдел „ОП“ при О.н.М. са оправомощени определени служители на сектор „Пътна полиция“- отдел „ОП“ при О.н.М. и е приложен списък за обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство „MULTI RADAR”№***, установени за периода от 08.08.2016г. до 15.08.2016г. В последния фигурира и снимката на констатираното нарушение, извършено с лек автомобил с рег.№  *** на 09.08.2016г. в 12:58 часа за управление на същия със скорост 124 км/ч при разрешена 90 км/ч. От последното следва, че включеното в списъка нарушение съдържа индивидуализиращите белези, описани в обжалвания в настоящото производство електронен фиш, а лицето което е въвело последния в системата за управление на фишове е оправомощено за това от директора н.О.н.М. старши комисар ***.

От изложеното дотук следва, че възраженията на жалбоподателя Д., обективирани в подадената от него чрез адв. Г. жалба са неоснователни. По отношение на наведените от жалбоподателя доводи за изтекла погасителна давност за налагане на административно нарушение, съдът констатира, че не са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН за прилагане на същата. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 г. на ОС на Втора колегия на ВАС и ОС на ВКС в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичане на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН). Изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена (чл.82, ал.1 от ЗАНН) и абсолютна (чл.82, ал.3 от ЗАНН). Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания, като за наказанието глоба е предвиден давностен срок от две години, които обаче започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. В настоящия случай актът, с който е наложено административното наказание е електронен фиш, който е обжалван в законоустановения срок, поради което не е влязъл в сила и предвидения в чл.82 от ЗАНН срок не е приложим в случая. Съдът констатира, че в настоящия случай не е приложима и абсолютната погасителна давност. Според посоченото тълкувателно решение е налице пропуск в ЗАНН, тъй като липсва правна регламентация на института за абсолютна погасителна давност и доколкото в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на чл.81, ал.3 от НК, то тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Във връзка с последното и съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК, в настоящия случай административнонаказателното преследване не се е погасило и с изтичането на абсолютната давност, тъй като същата е четири години и шест месеца от извършване на нарушението (09.08.2016г.), т.е изтича на 09.02.2021г. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай електронният фиш е издаден в сроковете, предвидени в ЗАНН, като към датата на образуване на въззивното съдебно производство -08.07.2019 г., не е изтекла нито давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, нито абсолютната давност на административно наказателно преследване, поради което липсва основание за отмяна на електронния фиш серия К №1314449.  

При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство липсват допуснати процесуални нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити: "Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи". От приложените по делото копие на заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и копие на заповед №8121з-931/30.08.2016г., с които министърът на вътрешните работи утвърждава образец на електронен фиш, се установява, че обжалваният фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно същата Заповед. В този смисъл наведените от жалбоподателя доводи относно липсата на определени реквизити, а именно: указване възможността за обжалване на електронния фиш, срока, реда и органа, пред когото да бъде сторено това; подпис, печат и други индивидуализиращи данни на лицето, което му е наложило глоба. Видно от обсъдения доказателствен материал и по-точно двете издадени от министъра на вътрешните работи заповеди за утвърждаване образец на електронен фиш и разпоредбата на чл. чл.189, ал.4 от ЗДвП, никъде не са включени като задължителни посочените от жалбоподателя Д. реквизити, поради което съдът счита, че не е налице процесуално нарушение при издаването на обжалвания електронен фиш. По отношение на наведените от същия доводи относно липсата на индивидуализация на мястото на извършване на нарушението и посоката на движение, съставляващо нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът счита същите за неоснователни поради следните съображения. Видно от приложения електронен фиш серия К №1314449 е посочено, че административното нарушение е било извършено на***, т.е това е мястото, където е била засечена на превишената скорост. Доколкото последното е установено на околовръстен път, на който липсват обозначения като улица, булевард и други, то индивидуализацията на извършени нарушения извън населените места може да бъде постигната единствено чрез посочване номера на съответния път и точния километър, на който е заснет автомобила.  Местонахождението на стационарната система за видео контрол на нарушенията на правилата за движение се установява от приложеното по делото Удостоверение, издадено от Директор ОПУ-Плевен инж. ***и приложения към него протокол за проверка, находящи се на стр. 19 и стр.20 от делото а именно: път I-3 /E-83/, Бяла-Ботевград, км.89+200. Съдът счита, че точното разположение на знак “B-26”, указващ ограничение на скоростта на движение на МПС до 90 км/ч. е ирелевантно в случая, доколкото в чл.21,ал.1 от ЗДвП са регламентирани допустимите скорости за различните категории МПС в населено място, извън населено място, автомагистрала и скоростен път, а ал.2 от същата разпоредба е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, т.е изискването за поставен сигнализиращ знак на пътя възниква при разлика между уредените в закона и необходимите в конкретния случай стойности на скоростта. Според съда нарушението, по повод на което е издаден настоящия електронен фиш е в достатъчна степен индивидуализирано – посочени са нарушените законови разпоредби: чл.21, ал.1 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП; описано е в какво се изразява конкретното нарушение: за скорост 124 км/ч. при разрешена скорост 90 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство. В този смисъл жалбоподателят не е бил лишен от възможността да разбера в какво се изразя извършеното от него деяние и да защити правата си в административно-наказателното производство.

 От обсъдения приобщен доказателствен материал по делото следва, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. В тази връзка наведените от жалбоподателя доводи, че не е приложен снимков материал, от който да е видно, че заснет е бил именно управлявания от него автомобил, както и че на снимката имало два автомобила, от което не ставало ясно на кой от двата е отчетена превишената скорост, са напълно неоснователни. Към административнонаказателната преписка е приложен клип *** от 09.08.2016г., което е приобщен към доказателствения материал по делото и на който ясно се вижда един заснет с превишена скорост автомобил, а именно лек автомобил с марка „***“ и рег.№ ***.

 Няма съмнение, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на заснемането му, е била 124 км/ч при разрешена такава в извън населено място 90км/ч. Няма съмнение и че водач на същия е бил жалбоподателят П.Д.Д., доколкото липсват доказателства в обратна насока. Скоростта е фиксирана със система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, от председателя на Българския институт по метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване и е със срок на валидност на одобряване на типа до 08.12.2020 г.  В този смисъл обжалвания електронен фиш е издаден за административно нарушение при наличие на предпоставките, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради доводи на жалбоподателя в тази насока съдът счита за неоснователни. Съдът счита, че наведените от жалбоподателя Д. доводи, че липсата на законоуреден реквизити „издател“ на електронните фишове съставлява „юридически и житейски абсурд“, който води до невъзможност за осъществяване на контрол върху оправомощените да ги издават органи и че липсата на законоуреден реквизит „дата на съставяне“ на същите съставлява непълнота на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която следва да бъде запълнена по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА чрез прилагане на изискванията, предвидени в чл.57, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН, не следва да бъдат коментирани доколкото включването на същите в законовите разпоредби е в правомощията на законодателната власт, а не на съдебната власт на държавата.

Съдът счита, че следва да бъде потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство относно наложеното административно наказание по чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, като законосъобразен и обоснован.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 1314449 от 09.08.2016г. Началникът н.О.н.М. е наложил на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П.Д.Д. *** административно наказание глоба в размер на 200лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН И ОБОСНОВАН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: