Определение по дело №5019/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264712
Дата: 4 октомври 2021 г.
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20131100905019
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………………………

гр. С.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на  шестнадесети юни две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                          

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

             

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 5019 по описа за 20** година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 във вр. чл. 688, ал. 3 от ТЗ.

С решение № 1010/30.06.2014 г., постановено по т.д. № 5019/20** г.  по описа на СГС, ТО, 5 състав, обявено в ТР при АВ на 04.07.2014 г.,  е обявена свръхзадължеността на „В.р.2.” ООД, определена е начална дата на това състояние – 24.03.2012 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.

С решение № 1709/05.11.2014 г., постановено по т.д. № 5019/20** г.  по описа на СГС, ТО, 5 състав, обявено в ТР при АВ на 10.11.2014 г.,  „В.р.2.” ООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и са прекратени правомощията на органите на дружеството.

В изпълнение на задълженията си по чл. 687, ал. 2 от ТЗ  синдикът на дружеството е представил списък със служебно приети вземания на кредиторите. В изпълнение на изискването на чл. 689 от ТЗ този списък е оставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда, като впоследствие е обявен в Търговския регистър на 03.08.2020 г.

Изготвеният от синдик С. списък е във връзка с  влезли в сила съдебни решения, а именно: решение № 147/05.03.2020 г на ВАС, по адм. дело № 14419/2019 г. и решение № 5155/24.07.2019 г. на АССГ, по адм. дело № 4569/2018 г. Срещу този списък е постъпило възражение с вх. № 80836/07.08.2020 г. от кредитора Н.А.П.. С това възражение се възразява срещу определената в списъка поредност на удовлетворяване  на включеното в списъка вземане за юрисконсултско възнаграждение в размер на 18405.60 лева, като се поддържа, че следва да бъде определена поредност на удовлетворяване на това вземане по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

Поддържа, че присъденото в съдебното производство по оспорване на издаден на длъжника ДРА вземане за юрисконсултско възнаграждение, не следва да се квалифицира като разноски, направени във връзка с участието на кредитора в производството по несъстоятелност, а представляват вземане, възникнало след откриване производството по несъстоятелност и неплатено на падежа.

Синдик С. подава становище по това възражение по реда на чл. 690, ал. 2 от ГПК, в което оспорва основателността на възражението, като излага доводи за неговата неоснователност. Посочва, че разноските, направени в производството по оспорването на резвизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. / са такива, свързани с участието на НАП в производството по несъстоятелност, тъй като издаването на посочения ревизионен акт е функция от развитото производство по неъстоятелност и от прекратяване на дейността на несъстоятелния длъжник, довели до задължителната дерегистрация на дружеството по ЗДДС.

С определение № 1228/11.05.2021 г.  на САС, ТО, по ч. гр. д. № 114/2021 г. е отменено първоначално постановеното от СГС определение № 261983/11.12.2020 г., с което е оставено без разглеждане по същество възражението с вх. № 80836/07.08.2020 г. на кредитора Н.А.П.. В изпълнение на отменителното определение, възражението е насрочено отново за разглеждане по реда на чл. 692, ал. 3 от ТЗ. В насроченото съдебното заседание от 16.06.2021 г. възразилият кредитор поддържа първоначално заявеното от него становище. Назначеният нов служебен синдик на дружеството Т. изразява становище, че поредността на удовлетворяване на включените в списъка с приети вземания разноски на възразилия кредитор в размер на 18405.60 лева следва да бъде по чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ. Предвид наличието на противоречива практика относно реда на удовлетворяване на вземане, представляващо присъдени след откриване на производството по несъстоятелност съдебни разноски, предоставя на съда да определи с каква поредност да се удовлетвори вземането на кредитора за юрисконсултско възнаграждение, присъдено в производството по оспорването на резвизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г.

Длъжникът не изразява становище по възражението.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид задължителния за него характер на определение № 1228/11.05.2021 г.  на САС, ТО, по ч. гр. д. № 114/2021 г., приема, че възражението на Национална агенция по приходите, с което се оспорва единствено поредността на удовлетворяване на приетото в производството по несъстоятелност негово вземане за юрисконсултско възнаграждение в размер на 18405.60 лева, е допустимо. При съобразяване с характера на това вземане, направеното от  кредитора Н.А.П. възражение, взетото от синдика становище и изложените в открито съдебно заседание на 16.06.2021 г. от страните доводи, съдът приема възражението за неоснователно.

Процесните разноски са присъдени на кредитора Н.А.П. с решение № 147/05.03.2020 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 14419/2019 г. във връзка с решение № 5155/24.07.2019 г. на Административен съд – С. град, ІІІ-то отделение, 11 състав, по адм. дело № 4569/2018 г.  Това административно производство е образувано във връзка с подадена от синдика жалба срещу ДРА  от 01.12.2016 г. Установените с този акт публични вземания, свързани със задължителната дерегистрация на длъжника като последица от обявяването му в несъстоятелност, са предявени и приети в производството по несъстоятелност. Затова присъдените съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на кредитора в това производство по своя характер са разноски на кредитора, направени във връзка с неговото участие в производството по несъстоятелност, които нямат полезен ефект за цялото производство, поради което следва да се приемат за  такива по смисъла на чл. 616, ал. 2, т. 4 от ТЗ. Тези разноски подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ, поради което искането на кредитора да бъде определен по-преден ред на удовлетворяване  на това вземане се явява неоснователно, съответно подаденото от него възражение следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 80836/07.08.2020 г. на кредитора Н.А.П., с което се възразява срещу определената в одобрения от съда списък  със служебно приети вземания на кредиторите от синдика на „В.р.2.” ООД /н/,  обявен в Търговския регистър  на 03.08.2020 г., поредност на удовлетворяване  на включеното в списъка вземане за юрисконсултско възнаграждение в размер на 18405.60 лева,  като неоснователно.

Определението е окончателно.

Да се впише определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ.

Определението да се обяви в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, на основание чл. 692, ал. 5 от ТЗ.

 

                                                      Съдия: