РЕШЕНИЕ
№ 1346
гр. Бургас, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120107163 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. ГР. Д. с ЕГН ********** и
В. ГР. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: *; съдебен адрес: *, действащи чрез
пълномощника си адвокат Г., против Л. ГР. Д. с ЕГН ********** и М. М. Г. с ЕГН
**********, двамата с адрес: *, с която се претендира да бъде установено в
отношенията между страните, че ищците са носители на правото на ползване върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор * в гр. Бургас, общ. Бургас, обл.
Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект,
Бургас, с адрес на имота: *, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 86
кв.м., прилежащи части: изба- юг, таванско помещение и сервизни помещения в
западното крило, и съответните общи части на сградата, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, под обекта: няма и над обекта: *,
както и да бъдат осъдените ответниците да им предадат фактическа власт върху имота,
като спрат и да извършват нетърпимите си действия, които извършват без правно
основание. Наред с това се претендира осъждането на всеки от ответниците да заплати
на всеки от ищците сумата от 1 578. 80 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на имота, считано от 23.05.2020 г. до 11.10.2021 г., ведно със законна
1
лихва за забава върху горната главница от датата на депозиране на исковата молба –
12.10.2021г., до окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ищците твърдят, че заедно с ответницата са братя и сестра. Процесният имот бил
дарен на ищците от техните родители през 1983 г., като поради близките отношения
със сестра си не се противопоставили след дарението тя да продължи да живее в имота,
където й останала да живее заедно със сина си – втория ответник, и след развода си.
Разпредели си ползването на апартамента, като ищците ползвали едната спалня, а
ответниците другата, а холът и сервизните помещения било ползвани общо. Така и
заедно с родителите им, които междувременно починали, ползвали имота до преди две
години, когато отношенията между тях се влошили. Ищците продали имота си на трето
лице през 2019 г., като запазили за себе си пожизненено право на ползване върху
същия, като уведомили ответниците за това и че следва да освободят имота. Вместо
това ответниците започнали да създават конфликти и дори сменили бравата, като
ищците през последната една година нямали никакъв достъп до имота. Ето защо и
предявяват настоящите искове.
Правното основание на предявения равандикационен иск е чл. 108 във вр. с чл.
111, ал. 1 от ЗС, а на исковете за заплащане на обезщетение е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците,
с които се изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че ответниците
живеят в процесния имот, благодарение на Г.В. Д. и Г.Б. Д. – родители на първия
ответник и баба и дядо на втория, като ищците никога не са разполагали с
възможността да определят кой, кога и как ще живее в имота. Всъщност извършеното
дарение било направено за преодоляване на забраната, предвидена в действащия по
това време ЗСГ, като волята на дарители била да остане имуществото и да се запази в
рода. Наред с това се оспорват изложените доводи за помощ и финансова подкрепа към
ответницата от страна на ищците, като се заявява, че последните не живеят в имота от
1999 г. Сочи се къде са живели ответниците през времето, като се твърди, че от 2000 г.
живеят самостоятелно в имота, където впоследствие прокарали телефон, интернет и
участвали в ремонт на покрива на жилищната сграда, където се намира процесното
жилище, като наред с това през цялото време извършвали ремонти от различно
естество, описани в отговора. Разказват и за това как се развиват отношения между
страните, възникналите между тях конфликти, водени дела, твърдения за опит за
отнемане на имота в кв. Лозово, като излагат подробни доводи в тази връзка. С оглед
на всичко изложено по-горе депозират възражение за придобиването на имота по
давност, тъй като са живели необезпокояван в имота повече от 10 години, като са
правили и множество разноски за поддържането на вещта. Поради това се моли за
отхвърлянето на исковете.
2
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответните страни по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото не се спори, че към настоящия момент процесния имот се владее от
ответниците. Не е спорно също така, че ищците са получили имота по дарение от Г.В.
Д. и Г.В. Д. – родители на ищците и ответницата и съответно баба и дядо на ответника,
което е видно и от нотариален акт № ......., том ......., дело № .................. г. на нотариус
Т.Т. при Районен съд – Бургас. С нотариален акт № ........, том ..........., рег. № ..........,
нот. дело № .............. г. на В.О. - помощник-нотариус по заместване на нотариус Н.Н.,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под № .........., вписан в Службата по
вписванията с вх. рег. № 9679/05.08.2019 г., акт № ..........., том .........., дело № ............,
ищците са продали имота на Р.С.И., като са си запазили пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху същия.
С нотариална покана, изходяща от ищците и адресирана до ответниците,
залепена на 24.04.2022 г., след изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 и
следващите от ГПК, е даден двуседмичен срок за освобождаване на имота, при което
ако не последва таково е налице уведомяване, че ще се дължи обезщетение за
ползването му в размер на реалната наемна пазарна цена и ще бъдат сезирани
съответния съд и прокуратурата. Следва удостоверяване на връчване по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК от нотариуса на 11.05.2020 г.
Представени по делото са и приходни квитанции за периода от 2014 г. до 2021 г.
включително, видно от които ищците са заплащали местните данъци и такси за
процесния имот. Представена е и приходна квитанция за заплатен местен данък и такса
през 2021 г. от ответницата.
Във връзка със санирането на сградата, където попада процесния самостоятелния
обект, е депозирано заявление за финансова помощ до Община Бургас, изходящо от
етажната собственост, като в справката за собствениците на самостоятелни обекти,
като собственици на ап. 3, на ет. 1 са посочени ищците. Същите са се разписали и в
протокола на Сдружението на собствениците на проведено общо събрание на
10.03.2016 г. отново в качеството си на собственици на процесния апартамент.
Съгласно удостоверение за постоянен адрес на П.Г., същият е с такъв,
съвпадащ с административния адрес на процесния имот, като това е и неговия настоящ
адрес, считано от 01.01.1980 г. до 04.05.2020 г., когато е сменил същия с адрес в
*.Същото се отнася и по отношение адресната регистрация и на другия ответник.
От другите данни по делото, а именно образуваните прокурорски преписки с №
6188/2019 г., с вх. № 6653/2019 г. и с вх. № 5058/2020 г. на Районна прокуратура –
Бургас, постановената по НЧХД № 554/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас
3
присъда за осъществена лека телесна повреда от страна на ищеца П.Д. срещу
ответницата Л.Д., както и образуваните НЧХД № 554/2020 г. и 555/2020 г. на Районен
съд – Бургас, се установяват влошените отношения между страните, което обаче няма
пряко отношение към заявения правен спор. В сведението на ответницата в
прокурорска преписка 6188/2019 г. същата излага, че живее в апартамента на братята
си, получен от тях по дарение от родителите им през 1983 г., като тя тогава се отказала,
а нейните родителите й изплатили 10 000 лева.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-оценъчна експертиза,
която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с
нужните специални знания, се установява каква е средната месечна наемна цена за
процесния имот за периода от месец май 2020 г. до месец декември 2021 г.
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на
свидетеля М.А., който познава ищците от далечната 1978 г., когато постъпили заедно
да учат във .................. училище в гр. Б., като познава и Л. и М. и всъщност цялото
семейството на братя Д., включително и майка им Г. и баща им Г. - вече покойници, се
установява, че завършили училището 1983 г. След това, на два пъти, животът пак
събирал свидетеля с П. и В.Д. - с В. работили заедно в „.........., а по-късно с П.Д.
работили в завод ............... През цялото време поддържали приятелски отношения.
Свидетелят е категоричен, че откакто познава братя Д., знае, че те живеят в процесния
имот, находящ се в *, като това продължило до 2020 г. Запознат е също така, че имотът
е тяхна собственост след 1983 г. - доколкото знае чрез дарение от родителите им.
Свидетелят многократно е посещавал апартамента и заявява, че може да каже, че в него
живеели и четиримата - В., П., Л. и М.. Л. живеела там с В. и П., а след това и синът й,
като се родил. Сочи също така, че с братя Д. се виждали често, особено в периода от
2000 г. до 2010 г., защото тогава в близост до центъра свидетелят имал бизнес - офиси
и магазини. Виждали се често, като може да каже, че и Л. е идвала в тези обекти, в
които работел тогава. Може да разкаже някои случки, които се спомнял от този
период. С братя Д. се виждали почти всеки месец. Така например през 2016 г. имали
събиране на техния военен курс - взвод, и по този повод той отишъл да ги вземе от
жилището им на ул. „*“ - това било в първата половина на март месец. Спомня си, че
когато отишъл там, се провеждало някакво общо събрание на входа. Те двамата му
дали знак да ги изчака, че ще бъдат готови след малко, след което отишли на тяхното
събиране, а после ги върнал обратно на същия адрес. Като представители на това общо
събрание за техния апартамента били само двамата братя. Свидетелят описва
жилището, като състоящо се от хол, кухня, всекидневна и спалня, като знае, че се
ползвало по следния начин - братята обитавали стаята, която била вдясно от коридора,
след хола. Обикновено, като е ходил там, пиели кафе в хола, който се падал първата
стая отдясно. Мисли, че Л. и синът й обитавали стаята отляво, но в тяхната стая не е
влизал. Останал с впечатление, че имат общо ползване на кухнята и сервизните
4
помещения. При други посещения в апартамента е имало случаи, когато е заварвал Л.
там, а и такива, в които не са се срещали. За този период, съобразно неговите
наблюдения, всички те живеели добре и се разбирали. Според свидетеля ответниците
не са имали някакви претенции, че апартаментът е тяхна собственост, тъй като в офиса,
където Л. е идвала и са разговаряли, тя е казвала, че е много благодарна на братята си
за това, че са я допуснали да живее с детето й в техния апартамент и я подпомагат
финансово, понеже тя от дълго време е без работа. На едно от събиранията на
морското училище през 2020 г. братята съобщили пред всички, че вече живеят в Л., че
не са допуснати в апартамента си в гр. Б.. Разказали, че апартаментът в момента е
окупиран от сестра им и сина й, и че нямат ключове - били сменени ключалките, като
нямали достъп дори до дрехите си. Свидетелят сочи, че за последно влязъл в това
жилище през 2018 г., месец септември, по време на гроздобера. Бил се уговорил с В.Д.
да го заведе в Л. при свой познат, от който да си купи грозде. Взел го от апартамента на
ул. „*“ № ........., отишли в Л., направили срещата и уговорката, и го върнал отново на
този адрес. На другия ден отново се повторило същото. Преди това последно ходене,
случайно срещнал лицето М. и шеговито му казал: „Няма ли да те женят вече, булка не
намери ли?“, а той му отговори: „И да намеря, няма къде да я заведа. Живея в
апартамента на вуйчовците си.“ Свидетелят разказва също така, че при една от
срещите му с Л., която няколко пъти го посещавала на мястото, където работел,
ставало въпрос защо родителите й са прехвърЛ. на братята й апартамента, а на нея не
са. Тогава Л. му споделила, че към онзи момент - на прехвърлянето, те са й дали голяма
сума пари, за да си купи тя собствено жилище, както и че не го е направила, за което
съжалява. Не му е известно Л. и М. да са правили ремонти в апартамента, като според
него същият бил в изключително примитивно състояние. Последно, когато посетил
апартамента през 2018 г. не може да каже, че са били извършвани ремонтни работи -
ако били правени такива, щяло да си проличи, като уточнява, че определението му за
имота, като примитивен, е прекалено меко.
Аналогични, макар и не толкова детайлни, са показанията на свидетеля Т.М. –
бивш колега на П.Г., който покрай него познава и брат му В.. Свидетелят излага, че
познава П. от 1994 г. Ходил е в имота на ул. „*“ № ............, няколко пъти преди години.
Последно посетил имота през есента на 2017 г., за да вземе П. от имота и да отидат
заедно на лозето му. Тогава се качил горе до жилището и разговарял с него по повод на
това какво трябва да вземат. Свидетелят сочи, че винаги когато е ходил в това жилище,
П. винаги е бил там. Той лично знае, че той е живял там в периода от 1994 г. до 2017 г.
Знае, че брат му също живеел там, но после започнал работа по корабите и отсъствал в
определени периоди от време. Преди това, когато работили в ............., също е ходил в
тях - и на гости, и да пият кафе. Когато е посещавал имота там бил само П.. Виждал е и
В. един - два пъти, други хора не е виждал. Петьо му е споменавал също така, че сестра
му и племенникът му също живеят там. Доколкото знае, имотът го имат по наследство
5
от баща си и майка си. Знае, че в момента П. и В. живеят в Л., понеже имат някакви
проблеми със сестра си. Доколкото знае, дори в момента нямат достъп до имота. Не е
запознат с подробности във връзка с това, а и му било неудобно да разпитва, тъй като
това не е негова работа. С оглед въпрос на ответника описва апартаментът като голям,
мисли четиристаен, като няма представа как се води точно, в който като влезеш,
вдясно има тоалетна, има коридор, вдясно е и холът, в който той е влизал. В другите
стаи не е влизал, тъй като не е бил канен да влиза в тях.
Свидетелят П.Д. – живущ в кооперацията на ул. „*“ № ......... в гр. Б., излага, че
познава ответниците, а ищците е виждал бегло. Сочи, че с ответниците живеят в една
кооперация на ул. „*“ № .........., като той живее там от 2003 г., в жилище на третия
етаж. Когато отишъл да живее там през 2003 г. заварил Л. и М. да живеят в блока.
Техният апартамент бил на първия етаж. Мисли, че апартаментът е тяхна собственост,
тъй като те живеели там. Освен тях, други хора не е виждал да живеят постоянно в
имота. Ищците виждал епизодично да идват там, много рядко. Не ги е виждал да
живеят постоянно там. Срещал ги е като се прибира от работа да вървят с едни
чантички напред-назад. Двамата братя излага в заключение, че не виждал може би от
10 години. Не може да кажа кога последно ги е виждал, може би просто не са се
засичали. Излага също така, че ремонтирали покрива и всеки индивидуално си платил
на майсторите. Правили и общо събрание за санирането, може би било около 2016-
2017 г., не може да си спомни точно. Тогава за техния апартамент никой не дошъл,
като не е виждал П. и В. да присъстват на някакво общо събрание на входа. След
предявяването на протокола от проведеното общо събрание от 10.03.2016 г. свидетелят
е категоричен, че е присъствал на това събрание и може поименно да изброи лицата,
които са били там. Излага, че не фигурира в списъка, тъй като искали да бъде разписан
един човек от апартамент. Не знае защо ищците са вписани в списъка. Някои хора по-
късно представили документите и тези документи били оформени от сестрата на Р.,
която подготвила документите във връзка със санирането. На въпрос на процесуалния
представител на ответника свидетелят заявява, че не помни дали през месец март 2016
г. му се е родило внуче и дали на това общо събрание е черпил с бонбони в тази връзка.
Свидетелката Х.Ф., за която се установява, че е с постоянен адрес в гр. С. и
работи там като учител, но често пребивава в Б., особено след обявяване на
извънредното положение и последвалото го онлайн обучение, също излага, че познава
бегло П. и В., а Л. и М. познава от много години /от около 2000 година/. Самата тя има
апартамент по наследство в съседната сграда на ул. „*“ № ............. Гледала е М., когато
бил много малък, когато Л. ходила на село при родителите и при братята си, за да
помага - доколкото знае, имали лозе. Свидетелката сочи, че Л. и М. винаги са живели в
Б., в съседния на нейния блок. Доколкото знае жилището е било на майка й и баща й,
които вече са починали. Вероятно според свидетелката сега жилището е тяхно, тъй
като те живеели там от толкова време, правили ремонти, във връзка с появила се влага
6
в имота. Документи за жилището не е виждала, като счита, че това не е нейна работа.
Излага, че не е виждала някой друг в имота освен Л. и М.. Виждала е и ищците един-
два пъти, но не може да ги различава, тъй като са близнаци. Виждала ги е до имота.
Един път, когато била в жилището, единият от тях дошъл и нещо си говорели в хола с
Л. и М.. Описва апартамента, в който се влизало през Г-образен коридор, вдясно били
банята и тоалетната, втората врата била за стая, която била използвана за детска стая на
М., следваща била спалнята, която е заключена и непипана, а насреща била кухнята, на
която имало малко балконче и вляво била голямата стая - хол. Влизала е няколко пъти
в апартамента, последно през миналата година. Няма представа защо е заключена
едната стая.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
При предявяването на ревандикационен иск за вещно право на ползване е в
тежест на ищеца респективно ищците да докажат, че са носители на право на ползване
върху претендирания имот на соченото от тях основание за това, както и че същият се
владее от ответника респективно ответниците без да е налице основание за това. В тази
връзка съдът намира, че по делото се установи по категоричен начин, че ищците са
придобили по дарение от своите родители процесния имот, след което през 2019 г. са
се разпоредили с правото си на собственост чрез покупко-продажба в полза на трето
лице, като са си запазили правото на ползване. Липсват твърдения и/или подкрепящи
ги доказателства извършеното дарение да е нищожно, унищожено, разваленото или
отменено, за да бъде направени изводи различни от гореизложените. Доводите на
ответниците, че волята на дарители е била имота да остане в рода, не променят
извършеното безвъзмездно разпореждане със същия в полза на синовете им, което
всъщност е и оставане на имота в рода.
При това положение следва да се изследва твърдяното от ответниците
придобиване на имота по давност, с оглед на нарочното възражение в тази връзка, а и
като основание за владение на имота.
Придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост не
действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо
позоваване от владелеца, за да настъпи ефекта на давността, която не се прилага
служебно. Това позоваване може да се извърши чрез предявяване на собственически
иск, с възражение срещу такъв иск, както е в случая, или чрез снабдяване с нотариален
акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно
владение. За да се признае на едно физическо лице респективно две такива правото на
собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на закона
установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-
дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без
7
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е
демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, като владението
следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Съдът намира, че
подобни доказателства по делото не са ангажирани от страна на ответници. Напротив
от ангажираните по делото гласни доказателства и по-конкретно показанията на
свидетелите М. и А., които съдът изцяло кредитира, като изхождащи от лица, които са
абсолютно незаинтересовани от изхода на спора, а и поради съответствието им с
останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че до 2018 г.
ищците са живели в имота, което се потвърждава и от адресната им регистрация,
участието им в общо събрание на етажните собственици, видно и от протокола за
същото. Установява се също така, че с тяхното съгласие в имота съвместно с тях са
живели и ответниците, което изключва възможността последните да са упражнявали
владение, с гореописаните характеристики, в предвидения от закона 10-годишен срок,
за да са придобили имота по давност. В крайна сметка това се потвърждава и от самата
ответница, която в даденото пред прокуратурата сведение от нейна страна, изрично
признава, че живее в апартамента на братята си, получен от тях по дарение от
родителите им през 1983 г., което изключва твърдяното от нея своене на имота.
Показанията на свидетелите Д. и Ф. не опровергават така направените изводи, като
свидетелката Ф. не живее трайно в Б., и едва след извънредното положение пребивава
по-често в града т.е. в периода след 2019 г., когато ищците вече не са живели в имота.
Друг е въпросът, че обстоятелството, че в годините, тези свидетели са виждали рядко
ищците, поради което правят субективно заключение, че те не живеят в имота и той
принадлежи на ответниците, не изключва установеното от другите свидетели трайно
живеене на ищците в същия, с което та се запознати въз основа на лични възприятия. В
частност следва да се отбележи, че съдът не кредитира изцяло показанията на
свидетеля Д., който твърди, че е бил на общо събрание, на което не са присъствали
ищците, а също така и не си спомня дали на тази датата му се е родило внуче, тъй като
същите противоречат не само на другите събрани по делото гласни и писмени
доказателства в тази насока, а и на обикновената житейска логика. Всъщност
субективното възприятие на тези свидетели относно собствеността и ползването на
имота, не изключва установеното живеене на ищците в него, както и съгласието им
ответниците да живеят в собствения им имот. Това, че ответниците са плащали
интернет и телефон и въобще консумативни разходи, евентуално ремонт на покрива и
т.н., не е равнозначно на своене на имота с нужните характеристики. В крайна сметка
те са живели в имота и е нормално да са участвали в разходите, свързани с неговото
ползване. Доводите за извършвани ремонти, от една страна не се установиха, освен
твърденията за отстраняване на теч, изнесени от свидетелката Ф., а и дори да са
8
извършвани такива, това би могло да бъде предмет на облигационна претенция на
ответниците спрямо ищците за заплащане на тяхната равностойност, което обаче няма
пряко отношение към твърдяното своене на имота. Още по-малко може да бъди
извлечен подобен извод от подаването на молба за издаване на скица на имот в кв. Л.
от страна на ответницата. В крайна сметка дори и да се приеме, че ищците не са
живели в имота, което не се установи по делото, живеенето на ответниците в имота на
ищците със съгласието на последните и липсата на манифестиране спрямо ищците и
по-конкретно демонстриране по отношение на тях на поведение на пълноправни
собственици т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражняват собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си, изключва абсолютно възможността за
течение на срока за придобиването му давност, а от там и придобиването му на това
основание.
Действително ищците, след като са се разпоредили с имота, вече макар и
ползватели, са спрели да обитават същия, като са налице данни за смяна на патрона от
страна на ответниците и т.н. т.е. отблъскване ползването на имота. Това обаче отново
не е равнозначно на спокойно и необезпокоявано своене на имота, което не само
предполага, но и всъщност изключва насилствено отблъскване на владението на
собственика респективно ползвателя. Друг е въпросът, че считано от този момент,
няма как да е изтекъл необходимия давностен срок, за да може въобще да бъде
придобит по давност имота.
Ето защо съдът намира, че ответниците не са придобили по давност процесния
имот, при което приема, че ищците са носители на вещно право на ползване върху
същия и липсва основание за владението му от страна ответниците, при все че бившите
собственици – настоящи ползватели на имота, са оттегЛ. съгласието си той да се
обитава от ответниците, за което свидетелства не само отправената им нотариална
покана, но и завеждането на настоящото дело, а и на гражданско дело 3736/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас, по което исковата молба е входирана на 13.07.2020 г.
С горните мотиви съдът намира, че предявеният ревандикационен иск като
основателен следва да бъде уважен.
По отношение на исковете за заплащане на обезщетение:
Според разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на
по-малката сума между обедняването и обогатяването. За уважаване на претенция за
неоснователно обогатяване е необходимо да бъде установено по безспорен начин
наличието на следните предпоставки: получаването от ответника на определена
имуществена полза, настъпило в резултат на неблагоприятно засягане на правната
9
сфера на ищеца, връзка между обедняването и обогатяването, която може и да не е
причинно-следствена, но следва да се основава на настъпването на общ факт или група
общи факти.
В случая безспорно се касае за неоснователно ползване на чужд имот, върху
който ищците притежават право на ползване, чрез което ответниците неоснователно са
се обогатили за сметка на ищците-ползватели, които са били лишени от възможността
да ползват имот. Именно ползването на имота без основание от страна на ответниците
юридически и практически е създала пречки на действителните му ползватели да го
ползват и владеят или респективно да събира плодове от това. Това именно е момента
на неправомерното разместване на благата, довело до неоснователното обогатяване на
ответниците и съответно обедняването на ищците.
С горните мотиви съдът намира, че иска за обезщетение, като основателен следва
да бъде уважен за заявения период от 23.05.2020 г. до 11.10.2021 г., тъй като се
установи, че в този период ищците не са ползвали имота и тяхното владение е
отблъснато от ответниците. Ето защо претенциите за заплащане на обезщетение следва
като основателни да бъдат уважени до заявения размер от 1 578. 80 лв., дължимо от
всеки ответник в полза на всеки ищец, ведно със законна лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба – 12.10.2021г., до окончателното изплащане. В случая се
установи, че ответниците в горния период са ползвали имота без правно основание и
отговорността им да обезщетят ползвателя се изразява в спестен от тях наем, които
биха плащали за ползване на имота, като обедняването на ползвателя и обогатяването
на държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот,
които би получил за спорния период всеки от ищците, размерът на който се установява
от експертиза.
При този изход на спора и с оглед претенцията на ищците за присъждане на
направените поделото разноски следва да се осъдят ответниците на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да им заплатят сумата от 3 886. 50 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено спрямо Л. ГР. Д. с ЕГН ********** и М. М. Г. с ЕГН
**********, двамата с адрес: *, че П. ГР. Д. с ЕГН ********** и В. ГР. Д. с ЕГН
**********, двамата с адрес: *; съдебен адрес: *, са носители на вещно правото на
ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор * в гр. Бургас,
общ. Бургас, обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без
последващо изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
10
самостоятелния обект, Бургас, с адрес на имота: *, като самостоятелният обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: 86 кв.м., прилежащи части: изба- юг, таванско помещение
и сервизни помещения в западното крило, и съответните общи части на сградата ниво:
1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, под обекта: няма и над
обекта: *.
Осъжда Л. ГР. Д. с ЕГН ********** и М. М. Г. с ЕГН **********, двамата с
адрес: *, да предадат на ползвателите П. ГР. Д. с ЕГН ********** и В. ГР. Д. с ЕГН
**********, двамата с адрес: *; съдебен адрес: *, владението върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор * в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект,
Бургас, с адрес на имота: *, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 86
кв.м., прилежащи части: изба- юг, таванско помещение и сервизни помещения в
западното крило, и съответните общи части на сградата ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, под обекта: няма и над обекта: *.
Осъжда всяко едно от лицата Л. ГР. Д. с ЕГН ********** и М. М. Г. с ЕГН
**********, двамата с адрес: *, да заплати на всеки един от носителите на вещното
право на ползване - П. Г. Д. с ЕГН ********** и В. ГР. Д. с ЕГН **********, двамата
с адрес: *; съдебен адрес: *, сумата от 1 578. 80 лв. /хиляда петстотин седемдесет и
осем лева и 80 ст./, с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, поради
ползването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * в гр. Бургас, общ.
Бургас, обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект, Бургас, с адрес на имота: *, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 86
кв.м., прилежащи части: изба- юг, таванско помещение и сервизни помещения в
западното крило, и съответните общи части на сградата ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, под обекта: няма и над обекта: *, за
периода от 23.05.2020 г. до 11.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
горната сума от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2021 г., до
окончателното й изплащане.
11
Осъжда Л. ГР. Д. с ЕГН ********** и М. М. Г. с ЕГН **********, двамата с
адрес: *, да заплатят на П. ГР. Д. с ЕГН ********** и В. ГР. Д. с ЕГН **********,
двамата с адрес: *; съдебен адрес: *, сумата от 3 886. 50 лв. /три хиляди осемстотин
осемдесет и шест лева и 50 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12