Решение по дело №521/2023 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 581
Дата: 12 октомври 2023 г.
Съдия: Велина Иванова Ангелова
Дело: 20235240100521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 581
гр. Пещера, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20235240100521 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.124 от ГПК във вр. чл.26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл.143 от ЗЗП и по чл.146 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Д. С. Ч. от гр. Батак, ул. „****“ *** с
ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. М. М., срещу
ответника „СИТИ-КЕШ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. “***“ № 29,ет.7, представлявано от Н. П. П. - управител, в която
твърди,че между ищецът Ч. и ответното дружество е бил сключен договор за
кредит № 705763 без посочване на дата.По силата на договора ищецът в
качеството му на заемател е следвало да върне сума по кредита в размер на
2820 лева , при заета сума от 1200 лева;лихва в размер на 285.57 лева и
неустойка в размер на 1334.43 лева при уговорен срок на договора от 10
месеца с погасителна вноска от 282 лева.Твърди се още ,че към момента на
подписване на документите на ищецът не бил предоставен договор за
креди,погасителен план ,ОУ и СЕФ като обясненията на кредитора били ,че
ще му бъдат предоставени след подписване от упълномощен представител
на дружеството в централен офис в гр.София.Сочи още ,че очаквайки да
получи разписаните документи ,след дълъг период от време ищецът в
качеството му на заемател започнал да получава посещения на адрес ,както и
1
телефонни обаждания от служители на ответната фирма ,които го
уведомявали ,че следва да си плаща задължението,на което ищецът обяснявал
,че все още не е получил разписаните документи и не знае параметрите по
договора.При поредно посещение в офис на ответното дружество на ищеца
бил предоставен погасителен план и справка за задълженията му по
договора.Видно от предоставената справка от ищецът се претендирали
следните суми:главница от 1200 лева;лихва от 285.57 лева и неустойка в
размер на 1334.43 лева.Така претендираната неустойка не се дължала от
ищеца тъй като клаузата за неустойка съдържаща се в договора е нищожна
поради накърняване на принципа „добри нрави „ по смисъла на чл.26,ал.1 от
ЗЗД поради значителна не еквивалентност на насрещните престации.Същата
клауза противоречала и на чл.143,т.19 от ЗЗП,тъй като претендираната сума
за неустойка е в размер на почти 135% от сумата на отпуснатия
кредит,поради което клаузата е и неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП.В случая с процесната неустойка в полза на кредитора се уговаряло още
едно допълнение към възнаградителната лихва и в този смисъл същата
представлявала сигурна печалба за кредитора ,която печалба увеличила
стойността на кредита.Сочи се още ,че с тази клауза за неустойка се
заобикаляла и разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответното дружество ,че ищецът не дължи
сумата от 1334.43 лева, представляваща неустойка по договор за кредит №
705763,тъй като същата се основава на нищожна клауза на основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
признава иска на основание чл.237 от ГПК и моли да се постанови решение
при признаване на иска.Сочи се още ,че съгласно чл.26,ал.4 от ЗЗД
нищожността на отделни части от договора не води до нищожност на целия
договор.Претендират се разноски от ответника тъй като с поведението си не
бил дал повод за завеждане на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
2
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за кредит №
705763 и погасителен план се установява ,че между „СИТИ-КЕШ“ООД в
качеството му на кредитор и Д. С. Ч. от гр.Батак в качеството му на
кредитополучател е възникнало договорно правоотношение по правилата на
договор за потребителски кредит като видно от погасителния план заетата
сума е 1200 лева;лихвата е в размер на 285.57 лева ;неустойка в размер на
1334.43 лева или общо задължение в размер на 2820 лева,като е посочено
издължаване на сумата чрез 10 вноски, всяка в размер от 282 лева, в която
вноската е включена и неустойка.
По делото няма спор, че между страните е възникнало договорно
правоотношение попадащо в приложното поле на Закона за потребителския
кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. В случая няма доказателства
какъв е размерът на ГЛП ,нито на ГПР като само е предвидена неустойка в
общ размер от 1334.43 лева при заета сума по договор от 1200 лева.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
3
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
настоящия случай страните не спорят ,че "неустойка", е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР като такива доказателства липсват.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен така както е предявен.
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което
да уважи предявения иск ,а именно да се признае за установено по
отношение на ответника,че ищецът не дължи сумата от 1334.43 лева ,
представляваща неустойка по договор за потребителски кредит № 705763
като противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от
ЗЗД,във вр. с чл.143 и чл.146 от ЗЗД.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИТИ КЕШ“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“***“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П., че Д. С. Ч. с ЕГН**********
от гр. Батак, ул. “****“ *** не му дължи сумата от 1334.43 лева,
представляваща неустойка по договор за потребителски кредит № 705763
като противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от
ЗЗД,във вр. с чл.143 и чл.146 от ЗЗД.
4
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5