РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 06.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, XV - ти
граждански състав, в открито заседание на 06 юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 6425 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството по делото е образувано
по предявен от Е.Н.Н. с ЕГН:**********
*** срещу ГД „Гранична полиция“ при МВР-гр.София, съединени в условията на първоначално
обективно, кумулативно съединяване осъдителни
искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.86
от ЗЗД и чл.181, ал.3 от ЗМВР, след направено изменение по реда на чл.214 от ГПК преди даване на
“ход по същество„ на делото,
както следва:
- за
осъждане на ответника за сумата
от 1530,51 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на общо 207.064 часа, за
периода от 24.10.2016г. до
датата на завеждане на
настоящия иск 24.10.2019г. и 199,09 лева, представляващи общ размер на дължимото обезщетение за забава от датите, на които сумите са
станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба - 24.10.2019г. до окончателното
изплащане; сумата от 108.60 лева, представляващи
паричната равностойност на незаплатените суми за ободряващи напитки за периода 24.10.2016г. до датата
на завеждане на настоящия иск - 24.10.2019г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на настоящата
искова молба - 24.10.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 18,00
лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените суми за хранителни продукти за периода
24.10.2016г. до 23.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на настоящата искова молба - 24.10.2019г. до окончателното изплащане.
Твърди, че на основание чл.187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и
четиридесет часа седмично. От 24.10.2016г. до настоящия момент били издавани протоколи от Директора на РДГП-Русе и графици от
Началник МГПГ-Русе за дежурства и отчитане на положения труд при работа на
смени на служителите, реда за разпределение на работното време, времето за
почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.
Счита, че надвишаването на нормата на работни часове за периода следва
да се заплати, като извънреден труд. Въпреки надлежното изпълнение на
възложеното от страна на ищеца, ответникът в качеството си на работодател неправилно отчитал и изчислявал
положения от него нощен труд, в резултат на което през
посочения период е налице положен
извънреден труд, част от който не бил заплатен.
Наред с горното, за процесния период дължими незаплатени от страна на
работодателя ответник били и суми за непредоставени ободряващи
напитки и хранителни продукти.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника.
Твърди,
че исковата молба е неоснователна. Оспорват се предявените искове, както
по основание, така и по размер. Не оспорва факта, че през процесния период
ищецът е служител на ГД „Гранична
полиция“ при МВР-гр.София.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Установено
е и не се спори, че ищецът е служител
в МГПГ в Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе, при Главна
дирекция "Гранична полиция" при МВР, на длъжност "младши
експерт", със статут на държавен служител. Задълженията си изпълнявал на
територията на РДГП -Русе.
Не се спори, че през периода 24.10.2016г. - 23.10.2019г. ищецът полагал труд, включително и през нощта
/22.00-06.00/, като изпълнявал служебните си задължения по утвърдени протоколи
и графици, на смени от 12 часа при сумирано изчисляване на работното време,
съгласно разпоредбата на чл 187, ал. З от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон в редакцията му от 27.06.2014г., в сила от 01.07.2014г., допълнителни възнаграждения е и допълнителното месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Според нормата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР
- редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 24.10.2016г. до 23.10.2019г. е действала Наредба
№8121з-77б/29.07.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерство на вътрешните работи. В чл.З, ал. З от
същата е идентичен с този на чл.З, ал. З в двете предходно действащи Наредби -
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №81213-592/25.05.2015г. Текстовете на
чл. З, ал.З и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период.
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. е
отменена с приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015г., обн. в ДВ
бр.40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение
№8585/11.07.201бг. на ВАС по адм.д. №5450/201бг., влязо в сила от датата на
постановяването и обнародването му.
В периода от отмяната на Наредба
№8121з-407/11.07.201бг./ до издаването и обнародването на Наредба №8121з-776
/02.08.2016г./ отново е имало изрично предвидено, в подзаконов нормативен акт,
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефицент 1.143,
тъй като е била приложима Наредба №8121з-407.
В чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общия брой часове положен труд между 22:00 и Об:00ч. за
отчетния период се умножава по 0.143. В следващите две наредби - Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. /обн. в ДВ, бр.40/02.0б.2015г./ и Наредба
№8121з-776/29.07.201бг. /обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г./, липсва изрична
регламентация за преизчисляване аналогична на чл. 31, ал. 2 от Наредба
№8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Доколкото в цитираната Наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, то е налице празнота. При наличието на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва да се
приложи по аналогия КТ и по специално да намери субсидиарно приложение чл. 9,
ал. 2 от общата Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефицент 1.143 равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната
продължителност на седмичното работно време през ноща при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през
ноща при 5-дневна седмица е до 7 часа и коефицентът се определя, като
нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта и е равен на 1.143 /8:7/.
Изложеното
по-горе обосновава извода, че
за целия процесен период е налице правно основание за преобразуването на
изработените от ищеца часове нощен труд в дневен с коефицент
1.143 /посочен в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/
при спазване фомулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число
изваждане на реалните часове нощен труд/напр. 1000ч.нощен
труд х 1.143=1143 -1000=143ч. извънреден труд/.
Основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефицент е била нормата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба №8121з-407/11.07.2016г./, а след отпадане действието й, при липса на
специална уредба за служителите от МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2 от нея.
Видно от заключението на вещото лице по
СИЕ, броят на часовете извънреден труд получен в резултат на преизчисляване на
нощен към дневен труд с коефициент 1,143 по тримесечия е 1728 часа.
От заключението се установява, че броят
на часовете попложен извънреден труд от ищеца по тримесечия са 338 часа, от
които 122 часа са заплатени, а 216 часа не са заплатени.
Съгласно чл. 181, ал. З от ЗМВР, за
процесния период на ищеца в качеството му на служител на РДГП Русе, полагащ труд през нощта от
22.00ч. до 06,00ч., нарочно посочено в Заповед №
40ббз-2799/2б. 10.2015г. на директора на РДГП-Русе се дължат и ободряващи напитки. Съгласно ал. 4 от посочената
разпоредба на закона е определено, че размерът на сумите за ободряващи напитки
се определя ежегодно със заповед на Министъра на вътрешните работи. През
процесния период в сила са били следните заповеди на министъра на вътрешните
работи: Заповед №8121з-38/19.01.2016г.(за2016г.),3аповед
№8121з-57/09.01.2017г.(за2017г.), Заповед №8121з-45/16.01.2018г.(за 2018г.),
Заповед №8121з-1717/28.12.2018г.(за 2019г).
За посочения процесен период от
24.10.2016г. - 23.10.2019г. на ищеца не са предоставяни ободряващи напитки, предвид на което, вън от
горното ответникът му дължи и паричната равностойност на
непредоставените ми ободряващи напитки. За периода
от 24.10.2016г. - 23.10.2019г., по времето в което на ищеца са възлагани и дейности, включително но не само във връзка с
изпълнение на Плана за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие
на засиления миграционен натиск към територията на Р.България, не са му предоставяни хранителни продукти, въпреки че такива е
следвало да бъдат предоставени на основание чл. 181, ал. З от ЗМВР и Заповед
№1з-2335/20.11.2013г. на министъра на вътрешните работи, предвид на което,
наред с горното ответникът дължи на ищеца паричната
равностойност на неполучените хранителни продукти в размер на 18 лева за периода 24.10.201бг. - 23.10.2019г.
От заключението на вещото лице по
приетата СИЕ се установява, че в деловодството на ответника липсват
доказателства / разходни ведомости/ за предоставени храни и напитки, поради
което е прието , че такива не са плащани. Установява се, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 108.60 лева, представляващи
паричната равностойност на незаплатените суми за ободряващи напитки за периода от 24.10.2016г. до датата на завеждане на настоящия иск - 24.10.2019г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на настоящата
искова молба - 24.10.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 18,00
лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените суми за хранителни продукти за периода
24.10.2016г. до 23.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на настоящата искова молба - 24.10.2019г. до окончателното изплащане.
По предявеният иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.176 от ЗМВР
предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР,
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители, извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на Министъра
на вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014
г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбите на чл.3, ал.3 и в
трите Наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период, се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., която от своя страна е отменена с
Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г.
е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се
приеме, че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407,
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция
за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд,
при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите
подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането
точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се
определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото
денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.
Както се посочи по-горе основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника,
че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част
от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на
ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от
Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
„приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече
от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо.
От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да
се уважи в изчисления от вещото лице размер от 1530,51 лева.
Претендираната мораторна лихва върху допълнителното възнаграждение за извънреден труд,
положен за процесния период получен след преобразуването му от нощен към
дневен, изчислена в размер на законната лихва за периода от първо число на
месеца, следващ всяко тримесечие до подаване на исковата молба е определена от
вещото лице в размер на 199,09 лева и следва да бъде уважена изцяло.
Основателни и доказани се явяват
претенциите на ищеца за сумата от
108.60 лева, представляваща паричната равностойност на
незаплатените суми за ободряващи напитки за периода
24.10.2016г. до датата на завеждане на настоящия
иск - 24.10.2019г., както и сумата
от 18,00
лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените суми за хранителни продукти за периода
24.10.2016г. до 23.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на настоящата искова молба - 24.10.2019г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лева.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ОД-МВР-Русе следва да бъде осъден да заплати по сметка на Русенски районен съд разноски в общ размер на 711,21 лева, представляващи
дължими държавни
такси съобразно
уважената част на исковете, в общ размер на 211,21 лева, както и сумата от 500,00
лева за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР – гр.София, с адрес гр.София, бул.“Мария Луиза“ N:46 да заплати на Е.Н.Н. с ЕГН:********** сумата от 1530,51 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на общо 216 часа, за
периода от 24.10.2016г. до
датата на завеждане на
настоящия иск 23.10.2019г.
, сумата от 199,09 лева, представляващи общ размер на дължимото обезщетение за забава от датите, на които сумите са
станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба, сумата
от 108.60 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените суми за ободряващи напитки за периода
24.10.2016г. до датата на завеждане на иска 24.10.2019г. и сумата от 18,00
лева, представляваща паричната
равностойност на незаплатените суми за хранителни продукти за периода
24.10.2016г. до 23.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на настоящата искова молба - 24.10.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР – гр.София, с адрес гр.София, бул.“Мария Луиза“ N:46 да заплати на Е.Н.Н. с ЕГН:********** сумата от 550,00 лева, представляващи направени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР – гр.София, с адрес гр.София, бул.“Мария Луиза“ N:46 да заплати да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 211,21 лева съобразно
уважената част на исковете, както и сумата от 500,00 лева за възнаграждение на вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата
на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/