Присъда по дело №8220/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ОТ 13.03.2025 г.
ПО НОХД № 20221110208220 (8220/2022 г.)
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура
обвинителен акт срещу подс. Д. И. Б., с подробно посочени данни за самоличност, за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
По делото се установява следната фактическа обстановка, от която следва решаването
му съгласно чл. 301 от НПК:
На 25.04.2022 г. около 05:30 часа в гр. С., по бул. „Черни връх“, с посока на движение
от бул. „Свети Наум“ към бул. „Евлоги и Христо Г.и“, подсъдимият управлявал лек
автомобил марка „Лексус“, модел „НХ300Х”, с регистрационен номер ********,
превозвайки в автомобила и пътничка, въпреки че по-рано бил употребил алкохол, под
чието въздействие все още бил, съзнавайки това (алкохолната употреба и нейното
продължаващо въздействие), като бил спрян за проверка от служител на 04 РУ – СДВР,
сектор „Охранителна полиция“. След това бил извикан на място екип на ОПП - СДВР и така
водачът Б. в 05:59 часа на същата дата бил изпробван от св. И. С. (младши автоконтрольор в
ОПП – СДВР) за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с
фабричен № ARNA 0134 (средство за измерване от одобрен тип по реда на Закона за
измерванията /ЗИ/, преминал успешно метрологична проверка по реда на ЗИ на 16.02.2022 г.
/със срок на валидност 6 месеца/), което отчело резултат 2,02 на хиляда в издишания въздух.
След това на подс. Б. бил издаден от младши автоконтрольор при ОПП – СДВР И. С. талон
(приложен по ДП) за изследване (съгласно Приложение № 1 към Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози), в който било посочено, че изследваният водач
трябва да се яви до 45 минути от връчване на талона в лечебно заведение (УМБАЛ „Св.
Анна“), като екземпляр от талона (самият талон бил придружен от съответните 8 броя
стикери съгласно посочената преди малко наредба, единият от които бил залепен на
екземпляра от талона, предназначен за АУАН, какъвто акт /приложен по ДП/ бил издаден за
съответното управление на МПС с установена посредством техническото средство
алкохолна концентрация /преписката по който АУАН била изпратена на началника на 04 РУ –
СДВР за образуване на ДП по чл. 343б, ал. 1 от НК/) бил връчен на г-н Б. в 06:50 часа на
същата дата 25.04.2022 г. Екипът на 04 РУ – СДВР (служител от който екип бил спрял по-
рано въпросния водач за проверка) придружил подсъдимия до УМБАЛ „Света Анна“ – С.
(съвсем очевидно е, че това е визираното в действителност в талона за медицинско
изследване лечебно заведение), където водачът Б. стигнал не по-късно от 06:59 часа на
същата дата (25.04.2022 г.), но отказал да даде кръвна проба и да бъде прегледан, което било
отразено от съответния медицински специалист в изготвения (по образец съгласно
Приложение № 4 към Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози) протокол
за медицинско изследване (приложен по ДП), подписан от самия подсъдим, както и от
изготвилия протокола медицински специалист от спешното отделение на болницата и от
свидетел, а и в съответния амбулаторен журнал на лечебното заведение (заверено копие от
такъв документ е приложено със съответното съпроводително писмо от визираното лечебно
заведение към материалите по ДП).
По отношение съответно на СДВР, на лицето, съставило АУАН относно процесното
управление на МПС при констатирана алкохолна употреба, както и на лицето, издало
горепосочения талон за медицинско изследване, което лице извършило и самото процесно
1

изследване на водача с техническо средство, имало и към 25.04.2022 г. издадена заповед от
министъра на вътрешните работи за осъществяване на контролна дейност по чл. 165, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, респективно конкретно за съставяне на АУАН по същия закон - касателно
актосъставителя.
Подсъдимият е роден през 1998 г. Към процесната дата 25.04.2022 г. не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, както и липсват
относно него нотификации за осъждания в други страни членки на ЕС. Към процесната дата
25.04.2022 г. срещу подс. Б. (правоспособен водач на МПС от 2016 г., когато му било
издадено СУМПС) имало 2 влезли в сила НП, издадени за нарушения на правилата за
движението по пътищата, контролът по отношение на спазването на които правила се
осъществява от органите на МВР, като едното от тях (в сила от 28.06.2021 г.) било с
приложена санкционна разпоредба тази на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Липсват данни за
притежавано от подсъдимото лице недвижимо имущество. От 2019 г. до 2021 г.
подсъдимият е притежавал лек автомобил „Мерцедес Ц 250 ЦДИ“ с дата на първа
регистрация през 2012 г. От 2021 г. до 2022 г. е притежавал лек автомобил „Рено Сценик“ с
дата на първа регистрация през 2019 г. От 2021 г. притежава лек автомобил „Тойота РАВ4“ с
дата на първа регистрация през същата година. От месец януари 2019 г. до месец септември
2022 г. подсъдимият е реализирал месечен осигурителен доход в размери под 500 лева с
изключение на четири месеца през 2019 г. (размерите на месечния осигурителен доход и
през тези четири месеца, обаче, е бил под 1000 лева /около 700 лева/). Липсват данни за
други негови доходи през периода 2019 г. – 2021 г.
Още на 25.04.2025 г. със съставяне на съответния (визиран по-горе) АУАН, а след това
(на същата дата) и с издаване на съответната ЗППАМ във връзка с процесното управление
на МПС при условията на установена алкохолна употреба, свидетелството за управление на
МПС на подс. Д. Б. било временно отнето по административен ред.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от следните
доказателствени материали: свидетелските показания, дадени пред/прочетени в заседание
пред настоящия съдебен състав; приложените по ДП и приобщени към доказателствената
съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК докладна записка,
справки (включително за съдимост), заповед за задържане и писма със съответните им
приложения; приетите като доказателства въз основа на нарочно съдебно определение
книжа.
Изложеното от подсъдимия в обясненията му пред съда в смисъл, че при процесната
проверка не е бил видимо пиян не следва да бъде кредитирано за сметка на съответните
свидетелски показания и докладна записка по ДП, приобщена въз основа на определение с
правно основание чл. 283 от НПК, в които се съдържат данни за видими признаци на
алкохолна употреба, включително мирис на алкохол при водача Б., което логически напълно
съответства на измерена чрез техническото средство (обективен източник на информация)
алкохолна концентрация от 2,02 на хиляда.
Липсват други протИ.речия в доказателствената съвкупност, релевантни за
решаването на делото съгласно чл. 301 от НПК. Свидетелят С. има несигурен спомен за две
момичета, с които съответният водач (подсъдимото лице) е бил, като от неговите показания
и всички останали доказателствени материали, в които се съдържат сведения по въпроса за
това дали подс. Б. е била сам в автомобила, еднозначно следва изводът, че с г-н Д. Б. е имало
една пътничка (в какъвто смисъл самият Б. дава обяснения пред съда).
Нужно е да се уточни, че материали като докладни записки, заповеди за задържане и
пр., които в хода на ДП не са били приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
НПК, могат да бъдат ползвани като източник на доказателствена информация след
надлежното им приобщаване (стига по този начин да не се постига заобикаляне на
процесуалния закон, каквото би се получило например при ползване на извънпроцесуални
2

обяснения, снети в хода на осъществявана проверка, имаща в крайна сметка същата
насоченост като наказателното производство) към доказателстветната съвкупност в
съдебното производство посредством някой от предвидените в НПК способи, включително
посредством приобщаване по реда на специално установения досежно съдебното
производство способ по чл. 283 от НПК (съобрази и чл. 14, ал. 2 от НПК!).
От изисканата по делото и постъпила техническа документация относно процесното
измервателно (техническо) средство не се установяват основания за съмнение досежно
процесното установяване на алкохолна концентрация.
Така наречените факти от вътрешния душевен мир на дееца (т. е. относно отразеното
в неговото съзнание и относно неговите намерения) се установяват еднозначно на база на
обективните факти, констатирани по делото. Няма никакво съмнение при съпоставка на
данните от техническото средство (дори при допустимите отклонения в неговите показания
– виж по-долу в тази връзка!) и данните от други източници относно установени външни
признаци на алкохолна употреба при г-н Б. (за което стана дума по-горе) за това, че се е
касаело за алкохолна употреба и нейно влияние върху състоянието на въпросния водач,
които употреба и влияние същият водач обективно (логически) не е имало как да не
съзнава.
Относно правото:
Предвид така установената фактическа обстановка, предвид несъмнената доказаност
на съответните факти (чл. 303 от НПК), от правна страна се стига до извода, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен в това, че на 25.04.2022 г. в гр. С. е управлявал МПС – лек
автомобил – с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,02 на
хиляда, установено по надлежния ред (съгласно чл. 6, ал. 9 /съобразно редакцията, действала
към 25.04.2022 г./ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози) – с
техническо средство - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Съобразявайки уредбата по чл.
2 от НК, липсва основание за прилагане на друг закон по смисъла на същата уредба (т. е. на
друга нормативна уредба) освен този, който е бил в сила към процесната дата 25.04.2022 г. (в
това число имайки предвид новата /спрямо процесната дата/ ал. 5 на чл. 343б от НК). Нужно
е да се уточни, че съгласно чл. 305, ал. 4 от НПК в диспозитива на присъда следва да бъде
даден отговор на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК има ли извършено деяние, а
подробното описание на деянието и въобще на релевантната фактическа обстановка
законодателят е оставил за мотивите към присъдата – чл. 305, ал. 3 от НПК. Лекият
автомобил се явява МПС по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК, аргумент за което се извежда
от съответната дефиниция на МПС съгласно ЗДвП. Липсват такива нарушения на уредбата
по споменатата на няколко пъти по-горе наредба, които да са съществени, т. е. такива, които
да влияят върху достоверността на резултата от процедурата по установяването на
алкохолната концентрация в кръвта на водача; липсата на съществени нарушения на
правилата по наредбата обосновава от правна страна извода, че установяването на
алкохолната концентрация е извършено по надлежния ред по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от
НК (всяка една правна процедура има някакво конкретно предназначение и не съществува
сама за себе си, поради което щом целеният от съответната правна уредба резултат е
постигнат, то не може да се счита, че в крайна сметка процедурата се явява опорочена).
Напълно вярно е (във връзка с част от изложеното от защитника в хода на съдебните
прения), че приложение в случая намира уредбата по чл. 774, респективно по чл. 781, от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която
наредба към датата на постановяване на настоящата присъда е отменена, но която е била в
сила към процесната дата 25.04.2022 г., т. е. допускането на отклоненията съгласно
съответните разпоредби не би направило измервателното средство метрологически негодно,
но и при приспадане на най-голямото допустимо в тази връзка отклонение резултатът в
3

процесната хипотеза – при извършено пресмятане - не би се получил по-малък от 1,414 на
хиляда (т. е. отново над съставомерния минимум по чл. 343б, ал. 1 от НК); по-същественото,
обаче, е това, че в чл. 343б, ал. 1 от НК законодателят е предвидил като съставомерен
елемент установяването на алкохолната концентрация по надлежния ред (т. е. по реда на
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози), който надлежен ред
предвижда и възможността алкохолната концентрация да се установява на база показанията
на техническото средство; възможната неточност в тези показания обуславя предвидената в
съответната наредба опция за установяване на алкохолната концентрация и на база на
съответното химическо изследване, обвързано с провеждането на медицинско изследване, от
каквото провеждане на изследване обаче подсъдимият сам се е отказал, т. е. отказал се е от
възможността нИ.то на алкохолна концентрация в кръвта му да бъде установено - в крайна
сметка - на база на по-точното химическо изследване, при което положение (при
обективиран отказ от водача на МПС) надлежен ред за установяване на алкохолната
концентрация в кръвта на водача по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК се явява този, при който
се приемат показанията на техническото средство (иначе, както вече беше изяснено, няма
никакво съмнение въз основа на анализа както на данните от самото техническо средство,
така и на данните, налични в съответните свидетелски показания и докладна записка,
касателно видимото състояние на водача Б., че същият е бил употребил алкохол и бил под
негово въздействие към момента на процесното управление, съзнавайки всичко това).
Отказът от медицинско изследване, респективно отказът за даване на съответната проба, е
надлежно удостоверен съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози посредством съответното удостоверяване в протокола по чл. 14, ал. 2 от
наредбата (приложен по ДП, в който е налице и подпис от подсъдимия – виж и по-горе!) и в
съответния медицински журнал на лечебното заведение (също виж по-горе!). Отразяването
на отказа на водача (да съдейства, т. е. да се подложи на необходимото медицинско
изследване) в листа за преглед на пациент е отделно и същото – независимо кой точно и как
точно е изготвил съответния документ – се явява единствено в подкрепа на констатацията
касателно визирания отказ. Иначе, при всяко положение липсва каквото и да било съмнение,
включително на база на документацията, която е изготвена в съответното лечебно заведение,
за това, че водачът Б. е отказал да се подложи на необходимото изследване, т. е. при всяко
положение няма как да се касае за някакво нарушаване в съответната насока на реда за
установяване на употребата на алкохол съгласно споменатата по-горе Наредба № 1, което да
се явява съществено.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл
– деецът е съзнавал общественоопасния му характер (съзнавайки обективно какво върши,
включително че е употребил алкохол, под чието въздействие се намира), предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици, които в случая са идентични със
самото деяние – чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; умисълът е от вида на т. нар. „неопределен“, при
който деецът предвижда последици от определен вид, доколкото (по-конкретно) същият не
може, разбира се, да има представа за точната концентрация на алкохол в кръвта му, която
ще бъде установена по съответния надлежен ред, но определено не е имало причина, поради
която от представите му да бъде изключена като възможна съставомерна (по чл. 343б, ал. 1
от НК) алкохолна концентрация в кръвта му над 1,2 на хиляда.
Изпращането на преписката по съответния АУАН за осъществяване на наказателно
преследване (виж по-горе!) обуславя извод, че не е налице основание за прекратяване на
наказателното производство от гледна точка на забраната за повторно наказателно
преследване (ne bis in idem или non bis in idem).
С оглед съответното ограничение досежно пияното състояние в чл. 78а, ал. 7 от НК е
неприложимо освобождаването от наказателна отговорност съгласно ал. 1 на същия член.
4

По реда на чл. 54 от НК съдът намира, че обществената опасност на конкретното
деяние е относително висока с оглед процесната алкохолна концентрация, а и в известна
степен с оглед факта на превозване на пътничка в автомобила, чиито жИ.т и здраве също се
явяват в значителна степен застрашени във връзка управлението на превозното средство под
въздействие на съответната алкохолна употреба (които обстоятелства се явяват отегчаващи),
а що се отнася до степента на обществена опасност на самия деец, то следва да се вземат
предвид от една страна данните за липсата на предходни осъждания изобщо (включително
на нотификации за осъждания в други страни членки на ЕС – съобрази и чл. 8, ал. 2 от НК!)
и на наложени наказания по чл. 78а от НК (като смекчаващо обстоятелство с относително
доста значима тежест), но и – от друга страна – данните за предходно наложено по
административен ред наказание за виновно причинено пътно-транспортно произшествие от
страна на същия водач (имайки предвид приложената санкционна разпоредба – виж по-
горе!), като съответното НП (в тази връзка) е било влязло в сила относително скоро преди
инкриминираната дата, отчитайки и това, че времето, в което Б. изобщо е бил правоспособен
водач на МПС до 25.04.2022 г., не е било дотам дълго (в която връзка е налице отегчаващо
обстоятелство); макар и с относително малка значимост (доколкото визираният тук период
не е дотам дълъг), смекчаващо обстоятелство се явява и периодът от време, изминал от
извършване на деянието. Така при съобразяване на действащия към 25.04.2022 г. закон
(нормативна уредба) и конкретно на съответната редакция на чл. 343б от НК, съобразявайки
още чл. 343г от НК, отчитайки конкретната значимост на съответните отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства, държейки сметка за целите по чл. 36 от НК, на подсъдимия
следва да се наложат наказания лишаване от свобода за срок от 1 година и 7 месеца (т. е. под
средния размер по чл. 343б, ал. 1 от НК, но относително близо до него), глоба в размер на
500 лева (т. е. отново под средния размер по чл. 343б, ал. 1 от НК, но и отново близо до него,
съобразявайки и данните за имотното състояние на дееца, което се явява по-скоро добро с
оглед установеното касателно притежаваните в различни периоди от подсъдимото лице
превозни средства, както и данните за доходите на подсъдимия, които пък са определено
ниски /виж по-горе!/, а и това, че г-н Б. е на възраст, която при всяко положение предполага
създаване на семейство – чл. 47, ал. 1 от НК) и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 години и 6 месеца, съобразявайки чл. 343г вр. ал. 343б, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
(т. е. в размер /за срок/ над средния по чл. 49, ал. 2 вр. ал. 1 от НК /по аргумент от чл. 49, ал.
2 от НК срокът на лишаването от право не може да бъде по-кратък от срока на лишаването
от свобода/, но все пак по-близо до средния размер, отколкото до максимума, в която насока
много съществено значение има предходното виновно причиняване на пътно-транспортно
произшествие от страна на същия водач, държейки сметка за целите по чл. 36 от НК, а и
логиката, вложена в уредбата по чл. 50, ал. 1 от НК).
Целите на наказанието (чл. 36 от НК) и преди всичко целта за поправянето на
осъдения налагат той да изтърпи наказанието лишаване от свобода – имайки предвид
цялостния анализ на обстоятелствата по чл. 54 от НК и отделяйки особено внимание на
предходното виновно причинено произшествие (изключително важно е в този ред на мисли
на подсъдимия да бъде демонстрирано, че управлението на МПС предполага изключително
отговорно поведение от страна на водача, протИ.положно на това, което той е демонстрирал
до момента), респективно не следва изпълнението на наказанието лишаване от свобода да
бъде отлагано по реда на чл. 66 от НК.
Съобразявайки уредбата по чл. 57 от ЗИНЗС, липсва основание за определяне на друг
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода освен общият.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се приспадне при изпълнение на
наказанието лишаване от право времето, през което подсъдимият е бил лишен от
съответното право по административен ред, считано от 25.04.2022 г., съответно въз основа
5

на АУАН и ЗППАМ от същата дата (виж и по-горе относно визираните АУАН и ЗППАМ!).
С оглед признаването на подсъдимия за виновен и съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК
същият следва да бъде осъден да заплати на Софийския районен съд (съобрази и чл. 121, ал.
1 от Закона за публичните финанси /доколкото се касае за вземане с обезщетителен характер,
то съответна бюджетна организация по смисъла на визираната разпоредба се явява тази, в
чиято тежест е бил съответният разход до момента/!) сумата от 20 лева – разноски по делото
за явяване на св. Н. в съдебно заседание на 27.03.2023 г. (определение за изплащане на
каквато сума в полза на визираната свидетелка е постановено от съда).

РАЙОНЕН СЪДИЯ /Ангел Павлов/:

6

Номер на акта:	145
Дата:	13 март 2025 г.
Съдия:	Ангел Фебов Павлов

Дело:	20221110208220
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юли 2022 г.

Присъда по дело №8220/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите