№ 359
гр. Стара Загора, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя И.
при участието на секретаря Невена И.
като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20215530101742
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 342,ал.1 ТЗ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД, твърди в исковата си
молба, че се било сдобило със заповед за изпълнение на парично
задължение против ответницата М. СТ. ИВ., ЕГН ********** по частно
гражданско дело № ***** г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Вземането произтичало от това, че между М. СТ. ИВ. и „Теленор
България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД)
били сключени следните договори за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги № ****************г., съгласно който на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер *************, (със
стандартна месечна абонаментна такса 30,99 лв. с вкл. ДДС или 25,82 лв. без
вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без вкл.
ДДС) и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Blue.
Договор за мобилни услуги № *************г., съгласно който на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер *************, (със
1
стандартна месечна абонаментна такса 30,99 лв. с вкл. ДДС или 25,82 лв. без
вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без вкл.
ДДС) и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Gold.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от
М. СТ. ИВ. мобилни номера и устройства на лизинг се прилагали следните
условия:
за мобилен номер ************* - условията, договорени в договор за
мобилни услуги № ****************г.
за мобилен номер ************* - условията, договорени в договор за
мобилни услуги № *************г.
Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в
5 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2018 г. - м. февруари 2019 г.
Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/25.10.2018г. била издадена за отчетния период
25/09/2018 - 24/10/2018г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ************* месечна абонаментна
такса 20,82 лв., както и ползвани услуги 1,56 лв. (от които: временно
възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв. и кратки текстови съобщения
(SMS) 0,32 лв.), които били в общ размер на 22,38 лв. без ДДС - 26.85 лв. с
вкл. ДДС, за мобилен номер ************* месечна абонаментна такса 20,82
лв., и ползвани услуги 1,72 лв., (от които: временно възстановяване на
изходящия трафик 1,24 лв. и услуги с добавена стойност (SMS) 0,48лв.),
които били в общ размер на 22,54 лв. без ДДС - 27,05 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума начислена във фактурата, била 53,90 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на
34 ,23 лв., претендираната сума по фактурата била 19,67 лв.
Фактура № **********/25.11.2018г. била издадена за отчетния период
25/10/2018 - 24/11/2018г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ************* месечна абонаментна
такса 20,82 лв., както и ползвани услуги 2,24 лв., (от които: временно
възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв. и услуги с добавена стойност
(SMS) 1.00 лв.), които били в общ размер на 23,06 лв. без ДДС - 27,68 лв. с
2
вкл. ДДС, за мобилен номер ************* месечна абонаментна такса 20,82
лв., и ползвани услуги 1,40 лв., (от които: временно възстановяване на
изходящия трафик 1,24 лв. и кратки текстови съобщения (SMS) 0,16 лв.),
които били в общ размер на 22,22 лв. без ДДС - 26,66 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума начислена във фактурата била 54,34 лв.
Фактура № **********/25.12.2018г. била издадена за отчетния период
25/11/2018 - 24/12/2018г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ************* месечна абонаментна
такса 20,82 лв. без ДДС - 24,99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер
************* месечна абонаментна такса 20,82 лв. без ДДС - 24,98 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума начислена във фактурата била 49,97 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
сключени между „Теленор България“ ЕАД и М. СТ. ИВ., при условията на
които били ползвани процесните номера ************* и *************, по
вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът бил издал
фактура № **********/25.02.2019г., включваща задължение за заплащане на
неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 251,02 лв.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно (за номер ************* преди 27.03.2019г., за номер
************* преди 27.03.2019г.) прекратяване на договорите за мобилни
услуги, по вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в
изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно:
за номер ************* в т. 11 от договор за мобилни услуги №
****************г., за номер ************* в т. 11 от договор за мобилни
услуги № *************г.
Съгласно предвиденото в съответни клаузи с идентично съдържание,
съдържащи се в индивидуалните договори за мобилни услуги, сключени
между страните, в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на
първоначално предвидения срок на действието му. Предвидено било и че във
всички случаи, в които било предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължал разликата между стандартната цена на устройството без
3
абонамент съгласно последно актуалната ценова листа към момента на
прекратяването на договора и дължимата обща преференциална цена (за
продажба в брой или за предоставяне на лизинг).
Предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношението
било настъпило след 11.01.2018 г., размерът на дължимите неустойки бил
определен в съответствие с условията на чл. 1.2 вр. чл. 1.1 от спогодба от
11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор
България“ ЕАД по гр.д. № ************* г. и гр.д. № ************* г. на
Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори за
мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди посочената
дата. Съгласно цитирания документ вземанията за неустойки следвало да се
формират като сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни
такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок от
прекратяването до края на договора (в случай, че такива отстъпки били
уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени
на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок от
прекратяването до края на договора за мобилни услуги (в случай, че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой) В
съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за
номер ************* бил в размер на 125,51 лв. Сумата представлявала сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по
25,82 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки
от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора и с добавена разликата в размер на 43,99 лв. между стандартната
цена на SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Blue без отстъпка съгласно
актуалната към 27.03.2017г. ценова листа на оператора и преференциалната
му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на
оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за
мобилни услуги.
Размерът на неустойката за номер ************* бил в размер на
125,51 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 25,82 лв. всяка), ведно с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с
4
добавена разликата в размер на 43,99 лв. между стандартната цена на
SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Gold без отстъпка съгласно актуалната към
27.03.2017г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия
период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни
услуги.
Общата сума начислена във фактурата била 251,02 лв.
Между М. СТ. ИВ. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) били сключени и следните
договори за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги № ************* и договор за лизинг от
29.06.2018г., съгласно който на клиента били предоставени мобилен
телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса
13,99 лв. с вкл. ДДС или 13,32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора
била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на
13,99 лв. с вкл. ДДС или 11,66 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство
TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8 4G. Предоставянето на устройството било
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена
на лизинговата вещ била 174,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание
чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 7,59 лв. с вкл.
ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Договор за мобилни услуги № ************* и Договор за лизинг от
24.09.2018г., съгласно който на клиента били предоставени мобилен
телефонен номер *************, (със стандартна месечна абонаментна такса
24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy S9 Purple. Предоставянето на устройството било уредено
от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 1057,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание
чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 45,99 лв. с
вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
5
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от
М. СТ. ИВ. мобилни номера и устройства на лизинг се прилагали следните
условия:
за мобилен номер ********** - условията, договорени в договор за
мобилни услуги № ************* от 29.06.2018г.
за мобилно устройство TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8 4G - условията,
договорени в договор за лизинг от 29.06.2018г.
за мобилен номер ************* - условията, договорени в договор за
мобилни услуги № ************* от 24.09.2018г.
за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S9 Purple - условията,
договорени в договор за лизинг от 24.09.2018г.
Поради незаплащане от страна на М. СТ. ИВ. на задължения от
предходен отчетен период, съгласно горепосочените договори в общ размер
на 338,42 лв. договорите за мобилни услуги за мобилни номера ********** и
************* били прекратени предсрочно.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
сключени между „Теленор България“ ЕАД и М. СТ. ИВ., при условията на
които били ползвани процесните номера ********** и *************, по
вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът бил издал
фактура № **********/15.02.2019г., включваща задължение за заплащане на
неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 614,40 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с
договорите за лизинг мобилни устройства TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8
4G и SAMSUNG Galaxy S9 Plus в общ размер на 1048,83 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно (за номер ********** преди 29.06.2020г., за номер
************* преди 24.09.2020г). прекратяване на договорите за мобилни
услуги, по вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в
изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно:
за номер ********** в т. 11 от договор за мобилни услуги № *************
от 29.06.2018г., за номер ************* в т. 11 от договор за мобилни услуги
№ ************* от 24.09.2018г.
Съгласно посочените клаузи, които има ли идентично съдържание в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
6
или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на
сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не можела да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок
до края на договора (в случай, че такива отстъпки били уговорени от
страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай, че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер ********** бил в размер на 188.51 лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 13,32 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора, ведно с добавена разликата в размер на
140,91 лв. между стандартната цена на TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8 4G
без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 29.06.2018г. и
дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 29.06.2018г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Размерът на
неустойката за номер ************* бил в размер на 425,89 лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 20,82 лв. всяка), а именно 62,46 лв., ведно с добавена
разликата в размер на 363,43 лв. между стандартната цена на SAMSUNG
Galaxy S9 Purple без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа
към 24.09.2018г. и дължимата обща преференциална цена по договор за
лизинг от 24.09.2018г., съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги.
Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски било уредено в чл. 12 от общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. Следвало да се отбележи, че
7
настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на
лизинговата вещ не било обвързано с разваляне на договорите за лизинг и не
било довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по
договорите за лизинг, тъй като в който и момент след възникването им да е
било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума била щяла
да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до
изтичането на договорите. Доколкото устройствата не били върнати, цената
им не била напълно изплатена и не били предприемани действия по разваляне
на договорите за лизинг (на основание чл. 10 от общите условия), вкл. и от
лизингополучателя, следвало да се отбележи, че договорите били запазили
първоначално уговорения си срок на действие.
За мобилно устройство TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8 4G
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер
129,03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови
вноски.
За мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Purple предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер 919,80 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.
Общата сума начислена във фактурата била 1663,23 лв. След
настъпването на изискуемостта на задълженията по фактурата - 02.03.2019 г.
длъжникът бил извършил доброволно плащане, с което изцяло бил погасил
задълженията си от предходни отчетни периоди в размер на 338,42 лв. и бил
намалил задължението си по настоящата фактура до 1501,65 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от
фактурите била настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Искането до съда е да постанови решение, с което да приеме за
установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по частно гражданско дело № ***** г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, 11 - ти състав, против длъжника - ответник М.
СТ. ИВ. с ЕГН **********, както следвало:
• 1876,65 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура № **********/25.10.2018г., фактура № **********/25.11.2018г.,
фактура № **********/25.12.2018г., фактура № **********/15.02.2019г. и
фактура № **********/25.02.2019г., ведно със законната лихва върху
8
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира
направените разноски по заповедното производство, както и всички,
направени в настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на
ответницата е подала отговор, като с него заявява, че предявеният иск бил
допустим, но разгледан по същество бил неоснователен.
Категорично оспорва твърдението, че на 27.03.2017год. бил сключен
договор за мобилни услуги №*************. Поради обстоятелството, че
такъв договор не бил сключен, оспорва изцяло дължимостта на сумите, както
и претендираните неустойки.
В тази връзка моли съда, на основание чл. 193 от ГПК да открие
производство по оспорване на представените от страна на ищеца писмени
доказателства. Категорично заявява, че подписът на лицето, подписало
договора не бил на ответника по делото, оспорва и всички представени
фактури като счита, че сумите посочени в тях били недължими и неправилно
и незаконосъобразно осчетоводени.
Искането до съда е да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозира писмено становище, в което доразвива
изложените в исковата молба доводи за основателност на исковите
претенции.
В съдебно заседание, ответникът оспорва исковете. Не поддържа
искането си за откриване на производство по чл. 193 ГПК. Твърди, че
ответникът не дължи претендираните суми.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ******/2020г. по описа на Районен
съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Теленор България” ЕАД срещу
М. СТ. ИВ. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от сумата от 1876,65лв. /хиляда осемстотин седемдесет и шест лева и
65 стотинки/ – главница, представляваща неизпълнено задължение за
9
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги №****************г.,
Договор за мобилни услуги №*************г., Договор за мобилни услуги
№************* и Договор за лизинг от 29.06.2018г., Договор за мобилни
услуги №************* и Договор за лизинг от 24.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни
разноски – държавна такса в размер на 37,53лв. /тридесет и седем лева и 53
стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00лв. /триста и
шестдесет лева/. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му
адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание
чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на
дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите
установителни искове за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения Договор за мобилни услуги №
****************г., сключен между „Теленор България” ЕАД и ответника,
страните са уговорили предоставяне на мобилни телефонни услуги по
програма Нонстоп 30.99 с неограничени национални минути за мобилен
номер *************, със стандартна месечна абонаментна такса 30,99 лв. с
вкл. ДДС, като за срока на договора от 24 месеца в била предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС
Видно от представения Договор за мобилни услуги № *************г.,
сключен между „Теленор България” ЕАД и ответника, страните са уговорили
предоставяне на мобилни телефонни услуги по програма по програма
Нонстоп 30.99 с неограничени национални минути за мобилен номер
*************, със стандартна месечна абонаментна такса 30,99 лв. с вкл.
ДДС, като за срока на договора от 24 месеца в била предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС.
Представен е и договор от 29.06.2018 г. за мобилен интернет и договор
за мобилни услуги с дата 24.09.2018 г.. Представени са два броя договори за
лизинг, сключени между страните: единият сключен на 29.06.2018г. за
TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8 4G с обща лизингова цена от 174,57 лева,
платима на 23 вноски по 7.59 лева и другият, сключен на 24.09.2018 г. за
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Purple с обща лизингова цена от
10
1057,77 лева, платима на 23 вноски по 45,99 лева.
По делото са представени следните данъчни фактури, ведно с
извлечения (справки) за общо потребление, издадени от ищеца, с получател
ответника:
- фактура № **********/25.10.2018г. за отчетен период 25/09/2018 -
24/10/2018г., в която са начислени следните суми: за мобилен номер
************* месечна абонаментна такса и ползвани услуги в общ размер
на 22,38 лв. без ДДС - 26.85 лв. с вкл. ДДС и за мобилен номер
************* месечна абонаментна такса и ползвани услуги в общ размер
на 22,54 лв. без ДДС - 27,05 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 53,90 лв., като ищецът заявява, че претендира сума по фактурата
в размер на 19,67 лв.
- фактура № **********/25.11.2018г. за отчетен период 25/10/2018 -
24/11/2018г., в която са начислени следните суми: за мобилен номер
************* месечна абонаментна такса и ползвани услуги в общ размер
на 23,06 лв. без ДДС - 27,68 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *************
месечна абонаментна такса и ползвани услуги в общ размер на 22,22 лв. без
ДДС - 26,66 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 54,34
лв.
-фактура № **********/25.12.2018г. за отчетен период 25/11/2018 -
24/12/2018г. в която са начислени следните суми: за мобилен номер
************* месечна абонаментна такса 24,99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен
номер ************* месечна абонаментна такса 20,82 лв. без ДДС - 24,98
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 49,97 лв.
- фактура № **********/15.02.2019г., в която е посочено, че са
начислени следните суми: 614,40 лева – неустойки предсрочно прекратяване
на договори, 1048,83 лева – лизингови вноски и 338,42 лева – задължения от
предходен период. Ищецът твърди, че по тази фактура ответникът е заплатил
сумата от 338,42 лева за стари задължения и част от останалите суми по
фактурата, поради което претендира по нея сумата от 1501,65 лева.
- фактура № **********/25.02.2019г., в която е посочено, че се
начислени 251,02 лева - неустойки предсрочно прекратяване на договори и
123,98 лева – задължения от предходен период.
11
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите за
мобилни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени
в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Договорът за лизинг
пък намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ.
От двустранно подписаните и неоспорени от ответницата договори за
мобилни услуги и договори за лизинг се установяват възникналите
облигационни правоотношения между страните.
Съдът приема, че представените справки (извлечения) за потребление
на процесните мобилни номера за процесните периоди от време и издадените
въз основа на тях данъчни фактури: фактура № **********/25.10.2018г. с
претендирана стойност 19,67 лв., фактура № **********/25.11.2018г. на
стойност 54,34 лв. и фактура № **********/25.12.2018г. на стойност 49,97
лв., макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответницата,
тъй като са неоспорени от последната, доказват предоставените й услуги на
посочените в данъчните фактури цени общо в размер на сумата от 123,98
лева.
Ищецът претендира и остатъка от лизинговите цени на устройствата по
сключените между страните договори за лизинг с изтекъл краен срок,
начислени в данъчна фактура № **********/15.02.2019г. в общ размер на
1048,83 лева. Ищецът признава, че ответницата е заплатила сума, с която
задължението по тази фактура за неустойки и за лизингови вноски (1663,23)
лева, след плащането възлиза на 1501,65 лева. Следователно неплатеният
остатък за лизингови вноски възлиза на сумата от 887,25 лева.
Ответницата не е представила доказателства за заплащането на
горепосочените суми за абонаментни такси, ползвани услуги и за лизингови
вноски, а нейна е доказателствената тежест, поради което съдът намира, че
тези суми се дължат от нея.
Що се касае до претендираните в настоящото производство неустойки,
съдът, намира, че същите са недължими на следните основания (поради това
и приспада платеното по данъчна фактура № **********/15.02.2019г. от
цените на лизинговите вноски), а именно:
12
Клаузите, с които са уговорени тези неустойки са неравноправни и
оттам нищожни на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.
143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите
абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая с оглед
начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на ищеца-търговец, следва че ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка,
така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза
между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1
от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, като на съда му е служебно
известно образуваното по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото
производство гр. дело № ************* г. по описа на Софийски градски съд
за прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от
типов договор за мобилни услуги, гласящ „в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ
карта/номер до края на този срок”, както и постигната спогодба, че размерът
на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора
с потребителите. Клауза за заплащане на неустойка в размер на три
месечни стандартни такси няма уговорена между страните по делото.
Това че на база горепосочените клаузи се твърди, че се претендират
неустойки само в размер на три месечни стандартни такси и такива за
разликата в стойността на устройствата по всеки от договорите не може да
санира със задна дата нищожността на клаузите. Освен това изобщо не става
ясно защо по данъчна фактура от 14.02.2019г. са начислени неустойки в
размер на 614,40 лева, а по фактура от 25.02.2019г. неустойка в размер на
251,02 лева, на каква основание са начислени тези неустойки и по кой
договор също не става ясно от доказателствата по делото. Във фактурите
13
липсва каквато и да е индивидуализация на начислените задължения за
неустойки.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да уважи
предявените искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК само за сумата в общ размер
на 1011,23 лева – неплатени цени за абонаментни такси и ползвани услуги и
за лизингови вноски и да отхвърли иска над този размер до пълния
претендиран от 1876,65 лева или за сумата 865,42 лева – неустойки за
прекратяване на договорите за мобилни услуги.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете или сумата 448,61
лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца и направените разноски по заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете или сумата от 214,21 лева.
Ответницата не е претендирала заплащане на разноски, поради което
такива не й се присъждат съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. СТ. ИВ., ЕГН:
********** с постоянен адрес: *************, и настоящ адрес:
*************, съществуването на вземанията на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, за сумите общо в размер на
1011,23 лева, включваща: 123,98 лв. - незаплатени задължения за
абонаментни такси и потребени услуги съгласно фактура №
**********/25.10.2018г., фактура № **********/25.11.2018г. и фактура №
**********/25.12.2018г. и 887,25 лева – неплатен остатък на лизингови
14
вноски съгласно фактура № **********/15.02.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № ***** г. по описа
на Районен съд – Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
съществуване на вземане за сумата от 865,42 лева, т.е. за разликата до
пълния претендиран с исковата молба размер от 1876,65 лева,
представляваща неустойки, начислени във фактура №
**********/15.02.2019г. и фактура № **********/25.02.2019г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. СТ. ИВ. , ЕГН: ********** с постоянен адрес:
*************, и настоящ адрес: *************, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 448,61 лева – разноски
по настоящото дело и сумата от 214,21 лева - разноски по ч.гр.д. № ***** г.
по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на ищеца
с IBAN: BG 52 ***** ***** ***** **** 11 в ************* – клон България.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15