РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Елин Пелин, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Ц. Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20221820100134 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Л. 10. бул. „Д-р П. Д.”
№.., офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу И. А. П., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Е. П., ул. Д. . вх. ., ет.., с която се иска признаването за установено, че
дължи сумата от: 1277,39 лв., представляваща главница; 503,41 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 12.06.2017 г. до подаване на заявлението; ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й
изплащане на вземането. Претендират се и съдебни разноски. Твърди, че между „Провидент
Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* (понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД)
и ответника е сключен договор за паричен заем с № ********* от 21.04.2017 г., като
вземането е прехвърлено по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г. на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК..., а последното дружество го е прехвърлило на кредитора
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на приложение № 1 от
01.03.2019 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника И. А. П., като в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не e постъпил писмен отговор.
1
В съдебно заседание ищецът не се представлява, а чрез процесуалния си представител
юриск. П. представя писмена молба.
В съдебно заседание ответницата И. А. П. оспорва представените от ищеца договор за
паричен заем с № ********* от 21.04.2017 г. и формуляр към него, като твърди, че подписът
върху тях не е положен от нея. С определение от 11.10.2022 г., след като ищецът е заявил, че
ще се ползва от тези доказателства, е открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК, като е
указана доказателствената тежест за това оспорване на ответницата И. А. П. на основание
чл. 193, ал. 3 ГПК. По делото е допусната съдебно-графическа експертиза за истинността на
положения от ответницата подпис, но не е внесен депозит за изготвяне на такава, поради
което с определение от 28.02.2023 г. е отменено определението за допускане на съдебно-
графическа експертиза.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По ч. г. д. № 1153/2021 на РС Елин Пелин по подадено на 29.11.2021 г. е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 506/ 02.12.2021 г., с която е
разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата от: 1277,39 лв., представляваща
главница; 150,94 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.06.2017 г. до
04.03.2018 г.; 503,41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 12.06.2017 г.
до подаване на заявлението, като от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва по
чл. 6 ЗМДВИПОРНС; ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението
на 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски. Заповедта е връчена на ответницата на 09.12.2021 г., а на 29.12.2021 г. е подадено
възражение срещу заповедта.
Въз основа на договор за потребителски кредит № ********* от 21.04.2017 „Провидент
Файненшъл България“ ООД е предоставило на ответницата като кредитополучател сумата
от 1450 лева при следните условия: такса за оценка на досие- 72,50 лева, лихва- 198,08 лева
(29,73 % годишно), ГПР 49,1 % и такса за услугата „кредит у дома“- 992,19 лева. Посочено е,
че общ размер на дължимата сума е 2712,77 лева, срок на договора в седмици 45 броя
седмични плащания в размер на 60,29 лева, а последното плащане е 60,01 лева, първото
седмично плащане се дължи на понеделник 30.04.2017 г. Приложени са формуляр за
кандидатстване за кредита и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация по кредита, подписани на 21.07.2017 г. от ответницата.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. между
„Провидент Файненшъл България“ ООД-продавач и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД-купувач, е постигнато споразумение, че продавачът ще прехвърля на купувача
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица. Представени са,
пълномощни за уведомяване на длъжниците, допълнително споразумение от 01.11.2017 г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
2
потвърждението за сключена цесия от 01.06.2018 г. и приложението за прехвърлените
вземания. Представено е уведомителни писма и уведомления до длъжника за извършено
прехвърляне на вземания (цесия)
Съдът кредитира приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото
лице Р. С. след проверка на проверка по първичните счетоводни документи е установило, че
са извършени плащания за 364 лева, с които са погасени 172,61 лева главница, 47,17 лева
договорна лихва, 9,72 лева такса за оценка на досие; 134,50 лева такса за Кредит у дома“ .
Остатъчното задължение по договор за потребителски кредит по пера към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2021 г. е в общ
размер на 2838,27 лв., както следва: 1. Главница 1277,39 лева; 2. Договорна лихва 150,91
лева; 3. Такса за оценка на кредитно досие 62,78 лева; 4. Такса „Кредит у дома“ 857,69
лева; 5. Лихва за забава до 29.11.2021 г. 489,50 лева. Според вещото лице общият размер
на лихвата за забава за периода от 12.06.2017 г. до датата на входиране на заявлението за
издаване заповед на изпълнение, а именно 29.11.2021 г. възлиза на 489,50 лв.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора
след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали
вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на подаване на
заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а на
ответника – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. С доклада по чл. 146
ГПК в тежест на ищеца е възложено да докаже: наличието на договор за потребителски
кредит от 21.04.2017 г., пълно и точно изпълнение на задълженията по него и предаването
на парите на другата страна, прехвърлянето на вземането с договори за цесия,
уведомяването за извършените цесии, степента на неизпълнението на ответника и размера
на дължимите от ответника суми.
Неоснователни са възраженията на ответницата, че не е подписвала договор за паричен заем
с № ********* от 21.04.2017 г. и формуляр към него. По делото е допусната съдебно-
графическа експертиза за истинността на положения от ответницата подпис, но не внесен
депозит за изготвяне на такава, поради което с определение от 28.02.2023 г. е отменено
определението за допускане на съдебно-графическа експертиза. С оглед това на основание
чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 193, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че не е доказано
направеното оспорване от ответницата на автентичността на подписа й върху договор за
паричен заем с № ********* от 21.04.2017 г. и формуляр към него.
От представените писмени доказателства се установява, че е сключен процесният договор за
потребителски кредит между ответницата и „Провидент Файненшъл България“ ООД.
Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
3
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора (чл. 10, ал. 1 ЗПК). Съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, ден от седмицата за плащането на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска, като още е предвидено правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита (чл. 10) и да се откаже от договора (чл. 14). Макар да няма
отделен документ, наименуван погасителен план, в съдържанието на договора е поместена
цялата изисквана от чл. 11, ал. 1 от ЗПК информация. Тъй като договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо.
Вземането по договора за кредит е било прехвърлено с цесия, за която са представени
съответните писмени доказателства. В чл. 22 от договора за кредит изрично е предвидена
възможността кредиторът да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е
необходимо съгласието на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с
нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК. „Старият“ кредитор е овластил с изрично пълномощно „новия“
от негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4
ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е
съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването да се
направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, както е станало тук,
доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Депозирането на искова молба от
цесионера придружена с документи, обективиращи цесията, вкл. и уведомление до
длъжника, следва да се счита за валидна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника,
както когато то е направено лично от цедента, така и когато е направено от трето,
упълномощено от цедента лице, като няма пречка това лице да е и цесионерът, тъй като не
се касае за лично непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само и
единствено от стария кредитор. С оглед практиката на ВКС (Решение № 3 от 16.04.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК) следва да се приеме, че ответникът като длъжник е уведомен за
извършената цесия с приложеното към исковата молба уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, връчено му на особения представител заедно с преписа от
исковата молба със съобщението по чл. 131 ГПК. От всичко изложено дотук, в конкретния
случай се налага извода за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и
легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да
претендира търсените суми в качество на цесионер. Следва да се отбележи, че
уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има
отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си
като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник.
4
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите
правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови
клаузи, приел ги е, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно с
крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем. Установява се от съдебно-
счетоводната експертиза, че длъжникът е извършвал плащания по кредита за 364 лева, от
което може да се направи извод, че се е съгласил с условията на договора, като частично ги е
изпълнявал. Договорът е с краен падеж, който е настъпил, а с това и изискуемостта на
всички задължения, като сумата по исковата молба за остатъчна главница лева се явява
дължима на основание настъпил падеж и неплащане в срок. Установява се от съдебно-
счетоводна експертиза, че се неплатената главница е в размер на 1277,39 лева.
Лихвата за забава се начислява в случай на неизпълнение от страна на длъжника,
изразяващо се в забавено плащане, като законна постановка е това, че при забава на
връщане на парични средства се дължи лихва. Размерът й се установява от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза възлиза на сумата от 489,50 лева. Искът за
лихва следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 503,41 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.06.2017 г. до подаване на
заявлението.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 506/02.12.2021 г. по ч. г.
д. № 1153/2021 г. на РС Елин Пелин следва да се обезсили в частта за сумата от 150,94 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 11.06.2017 г. до 04.03.2018 г., поради
непредявяване на иск в тази част.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за
заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Направените
от ищеца разноски са в общ размер от 526,72 лева, от които: 38,63 лв. за държавна такса в
заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство; 38,63 лв. за държавна такса в исковото производство; 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство; 300 лв., направени разноски за
вещо лице. Съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца за разноски сумата от 522,61 лева.
С оглед на изложеното съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. Е. П., ул. Д. ., вх.., ет.., дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 10. бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 506/02.12.2021 г. по ч. г. д. № 1153/2021 г. на РС
Елин Пелин сумата от: 1277,39 лв., представляваща главница договор за паричен заем с №
********* от 21.04.2017 г.; 489,50 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
12.06.2017 г. до подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 489,50 лева до пълния предявен размер от 503,41 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.06.2017 г. до подаване на
заявлението.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
506/02.12.2021 г. по ч. г. д. № 1153/2021 г. на РС Елин Пелин в частта за сумата от 150,94
лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.06.2017 г. до 04.03.2018 г., поради
непредявяване на иск в тази част.
ПРИЗНАВА за недоказано на основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 193, ал. 1 ГПК
направеното оспорване от ответницата И. А. П. на автентичността на подписа й върху
договор за паричен заем с № ********* от 21.04.2017 г. и формуляр към него.
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Е.П., ул. Д. 3, вх.., ет.
., да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 10. бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 522,61 лева, направени разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6