№ 37252
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110124889 по описа за 2025 година
Предявени са при условията на активно субективно съединяване искове
с правно основание чл.45 от ЗЗД от *** **********,с адрес – *** К., ЕГН
**********, с адрес – гр. **** **********, с адрес – **** ЕГН ***, с адрес –
*** против ***от *** с искане за осъждане на ответницата да заплати на *** и
на ** сумите от по 1000 лева, а на *** и на З*** сумите от по 500 лева
обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищците били определени със заповед за
членове на комисия за провеждане на конкурс на 13.11.2024 г. за длъжността
„главен експерт в сектор „***. Конкурсната комисия била в следния състав –
председател *** и членове *** ***. За участие в конкурса, документи подали
три лица, сред които и ответницата. Твърди се, че конкурсът бил проведен при
нормативно определени ред и правила. Ответницата се почувствала засегната
от ищците без същите да са дали повод за това; не успяла да покрие
критериите за спечелване на конкурса и отпаднала още на първи етап от
същия. Вследствие на това, ответницата приела, че конкурсът е проведен при
наличие на конфликт на интереси, поради което подала множество жалби,
както следва – до министъра на МВР, до директора на „Вътрешна сигурност“,
до президента и министър-председателя на РБ, до ДАНС, до председателя на
Държавната комисия по сигурността на информацията, до Комисията за
противодействие на корупцията, до директора на Антикорупционния фонд, до
Софийска районна прокуратура. В жалбите било посочено, че са нарушени
разпоредбите на класифицирана информация, че ищците са съдействали на
лицето *** да спечели конкурса, че е следвало доверени лица да започнат
работа, че е налице покровителстване от страна на ищците, както и че са
подменили теста, за да не бъде допусната до следващ етап в конкурса
ответницата, съответно ищците се опитали да я отстранят. Отделно в жалбата
било посочено, че ищцата *** е в конфликт на интереси, тъй като била
процесуален представител на бившия директор на РДГП – Аерогари по дело
1
пред АССГ, а ответницата била свидетел, както и че гледала лошо и не
откъсвала очи от ответницата. По отношение на **, също било посочено, че се
намира в конфликт на интереси, както и че получил нареждане да излезе от
залата и да проведе разговор с лице, което да бъде класирано. За жалбата,
ищците научили, когато им било изискано сведение във връзка с прокурорска
преписка по описа на СРП, на 16.01.2025 г., от която дата ищците били
подложени на постоянен стрес поради това, че ги викат непрекъснато да
предоставят обяснения. В исковата молба се сочи, че във връзка с тази жалба,
ищците били подложени на множество проверки, като по безспорен начин се
установило, че конкурсът бил проведен при ясни критерии и спазване на
закона. Като служители в държавната администрация, ищците се ползвали с
добро име и обществено доверие, но в резултат на извършваните проверки, се
налагало да обясняват на колегите си по какъв повод се извършват същите. С
неверните си твърдения, ответницата заставила ищците да дават обяснения и
пред съответните институции, в резултат на което името на всеки от ищците
било уронено пред работодателя и пред колегите им. Вследствие на
подадената жалба ищците не можели да вършат ефективно работата си, с
оглед преживения стрес, времето, през което давали обяснения и
непрекъснатото писане на отговори във връзка с жалбата. Неимуществените
вреди, понесени от ищците под формата на стрес и безпокойство, все още не
били отминали, ищците продължавали да бъдат привиквани да дават
обяснения пред различни институции. С извършените от ответницата
действия, на ищците били причинени болки и страдания, били накърнени
честта, достойнството им, доброто име, с което се ползвали сред колегите си,
многократно били награждавани. Начинът им на живот също се променил,
колегите на ищците непрекъснато ги разпитвали за какво дават обяснения,
поради което ищците избягвали комуникация със същите. Посочва се, че чрез
написването на жалбата, ответницата целяла да накърни доброто име на всеки
от ищците, да предизвика у тях нежелани емоции, считайки, че по този начин
ще спечели конкурса.
С исковата молба са представени писмени доказателства,които следва да
бъдат допуснати,защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
С исковата молба е формулирано искане за допускане събиране на
гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане
в първото съдебно заседание, което искане следва да бъде уважено,но съдът
намира,че на основание чл.159,ал.2 от ГПК следва да бъдат допуснати двама
свидетели.
Съдът приема, че не се налага изискване на жалбата, подадена до
съответните институции, тъй като ищците са посочили, че представят копие от
същата.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата
със становище за нередовност и неоснователност на исковата молба. Сочи се,
2
че ответницата е заявила участие в конкурс към РДГП-Аерогари, като с оглед
обосновано съмнение относно допуснати процедурни нарушения, е
депозирала жалба до министъра на МВР, с копие до други институции.
Позовава се на Конституцията на РБ и правата, които предоставя на
гражданите, когато счита*** техни права са нарушени. Обосновава, че
упражняването на граждански права е правомерно действие и същото зависи
от преценката на носителя на субективното право. Сочи, че за да се приеме за
неправомерно поведението на лице, подало жалба, то следва да е налице
злоупотреба с права, а жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените
от него обстоятелства не бъдат установени. Твърди се, че в жалбата не са
въведени умишлено неверни факти, т.е. не е налице противоправно поведение.
Счита, че участниците в конкурсни комисии следва да са наясно с
възможността участник в конкурса да подаде жалба.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК
ищците следва да докажат,че са им причинени вреди,да установят в кой
период от време са търпели вредите,да докажат,че вредите са пряка и
непосредствена последица от действия на ответницата, а в тежест на
ответницата е възложено да докажат наличието на обстоятелства,изключващи
отговорността .
Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на ищците при режим на довеждане в първото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 192, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.11.2025 г.,от 10,30 часа,за която дата и час страните да бъдат
призовани,да им бъде изпратен препис от определението,а на ищците – от
писмения отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4