РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. гр. Хасково, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640101238 по описа за 2023 година
Предявени са от Д. К. Д., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“******,
против „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.“**************** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 30.06.2022г. сключила с ответника „Вива Кредит“
АД договор за паричен заем № 5833313. В договора страните уговорили
основните параметри на правоотношението: размерът на заема от 500 лева
със задължение да бъде погасен чрез 11 двуседмични вноски. Посоченият
годишен лихвен процент бил в размер на 40.32%, а ГПР в размер на 47,23%. В
чл.1, ал.3 от договора били уговорени предоставяне от кредитора на
потребителя на допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за
заем, съгласно която на последния ще бъде начислена допълнителна такса в
размер на 158.95 лева, която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с
погасителните вноски по заема. В чл.4, ал.1 страните уговорили, че
заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения : поръчител
1
физическо лице, което да отговоря на определени от кредитора условия или
банкова гаранция. В чл.4, ал.2 от договора било уговорено, че в случай на
непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на
105.93 лева. Уговорено било също така тази неустойка да бъде заплащана
разсрочено, като в този случай дължимата вноска възлизала на 73.87 лева, а
общото задължение по кредита на 812.57 лева. Счита процесният договор за
нищожен на основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма. Нарушено било изискването процесният
договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Ищцата твърди, че не й било предоставено копие от общите условия и
погасителния план, което било пряко нарушение на императивните правила,
установено от ЗПК, както и договорът не бил подписан на всяка страница.
Договорът бил нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй
като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
ГПР по кредита. Същият бил посочен само като процент, но без изрично
описание на основните данни, послужили за неговото изчисляване. Това било
в пряко противоречие с изискванията на чл.19, ал.1, вр.чл.10, ал.2 и чл.10а,
ал.2 и ал.4 от ЗПК. Твърди се също така, че в договора бил погрешно посочен
размера на ГПР, а действителният такъв бил над максимално установения
праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не можел да влияе. Неустойката по чл.4 била такава
за непредставяне на поръчител по кредита. В глава 4 от ЗПК било уредено
задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В този смисъл ищцата намира клаузата за
неустойка, поради непредставяне на поръчител, за нищожна. Освен това тази
клауза накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Налице
било заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, като
претендираната неустойка се явявала уговорена с цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, уреждащ максимален размер
на ГПР. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло
2
още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължения - непредставен поръчител, от което обаче не произтичали вреди,
т.е. подобна неустойка не възмездявала нищо. Неустоечната клауза била
изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй
като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Също така тази клауза не била
индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП. Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да се приеме, че са налице пороци,
обуславящи нищожността на клаузата, с която се начислява такса експресно
разглеждане, като се прогласи за нищожна; да се приеме, че са налице
пороци, обуславящи нищожността на неустоечната клауза в договор за
потребителски кредит, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на поръчител, като се прогласи за нищожна на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от
ЗЗП, а също така на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 282.57 лева, представляваща
недължимо платени суми и получени от ответника без правно основание по
Договор за потребителски кредит № 5833313 от 30.06.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва като неоснователни предявените искове в настоящото
производство. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
възнаграждение за адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между “Вива - Кредит“ ООД (заемодател) и
Д. К. Д. (заемател) на 30.06.2022г. е сключен Договор за паричен заем
Standard 14 № 5833313 – 30.06.2022г., по силата на който е отпусната парична
сума в размер на 500 лв., при фиксиран ГЛП по заема - 40,32% и ГПР – 47.23
3
%. Уговорен е срок на погасяване на заема от 22 седмици, посредством 11 бр.
погасителни вноски, всяка от които в размер на 64.24 лева, със съответните
уговорени падежни дати. В чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че заемателят
преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, предоставена от кредитора, като съобразно чл.1, ал.3 за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 158.95 лв. Съгласно
предвиденото в чл.4 ал.1 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по него да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:
1.Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да
работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия
си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000
лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен
кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период
на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател;
или 2.Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от заемателя
в срока по предходното изречение в оригинал на описания адрес за
кореспонденция на заемодателя.В чл.4, ал.2 от договора страните са
уговорили, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя на
задължението му за представяне на обезпечението по ал.1, същият ще дължи
неустойка в размер на 105.93 лв., която ще се заплаща разсрочено, на равни
части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата
вноска е в размер на 73.87 лева, а общото задължение по договора става в
размер на 812.57 лева.
Представена по делото от ответника е и Справка, погасителен план по
договор за паричен заем № 5833313/30.06.2022г. на Д. К. Д., според която
заемът е следвало да бъде върнат на 11 погасителни вноски, с падеж на първа
4
погасителна вноска – 17.07.2022г. и падеж на последна вноска – 04.12.2022г.
По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която съдът възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено.
От същото се установява, че общият размер на всички плащания по кредита е
547.69 лева без такса за експресно разглеждане и без включена неустойкоа;
706.64 лева – с такса за експресно разглеждане и без включена неустойка за
непредставено обезпечение; 812.57 лева - с такса за експресно разглеждане и
включена неустойка за непредставено обезпечение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1
ЗЗД, във вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, предявените искове са изцяло основателни,
като съображенията за това са следните:
Както бе посочено по-горе, по делото не се спори, че на 30.06.2022г.
между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5833313 –
30.06.2022г., по силата на който “Вива - Кредит“ ООД е предоставило на Д. К.
Д. в заем сумата в размер на 500 лв., която е следвало да бъде върната с
плащането на 11 погасителни вноски, с падежна дата на последната вноска –
04.12.2022г.
Без съмнение, ищцата е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност,
а ответникът като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ е
предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по
договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид
неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК
5
предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността
на облигационното правоотношение - глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна - чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В договора е уговорена и клауза за неустойка - чл.4, ал.2 , за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която
неустойка е в размер общо на 105.93 лева. За потребителя е предвидено
задължение по чл.4, ал.1 от договора, в рамките на три дни от сключването на
договора, да предостави едно от посоченитге в него обезпечения на кредита,
под формата на поръчителство /т.1/ или на банкова гаранция /т.2/, които
трябва да отговорят на определени изисквания на заемодателя. Така, според
чл.4, ал.1 т. 1, поръчителят следва да е физическо лице, навършило 21 години,
да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в
размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история
в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател; а наред с това той следва да представи на
заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от
деня на представяне. Според чл.4, ал.1, т.2 пък, банковата гаранция следва да
е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение
на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора, същата се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение
в оригинал на посочен адрес за кореспонденция на Заемодателя. При
неизпълнение на това задължение за предоставяне на обезпечение на кредита,
според чл.41 ал.2 от договора се начислява неустойка размер на 105.93 лева,
като начислената неустойка се заплаща заедно с вноските на погасителния
план.
Според настоящия съдебен състав, уговорената в чл. 5 ал.2 от Договор
за паричен заем Standard 14 № 5833313 – 30.06.2022г. неустойка излиза извън
присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за
предоставяне на обезпечението - до три дни след сключването на договора и
многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че
целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на
6
обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя
по договора за кредит - да върне получената сума в уговорения срок, и да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В
случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си
под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като
длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от
неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договор. Изводът, че
така уговорената неустойката представлява скрита добавка към
възнаградителната лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането
за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С
оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна
поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са и разясненията по т.
3 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Отделно от това, следва да се отбележи, че непредставянето на
обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора),
съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно
цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните
вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално
намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е
държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато
е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се
приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се
предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.
Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно
неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава
да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
7
цена, прикрита като неустойка. Ето защо, следва извода, че уговорена по
този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на
едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост.
Процесната клазуза е неравноправна и съгласно чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП,
според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Ето
защо, на основание чл. 146 ал.1 ЗЗП и доколкото няма данни да е
индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което
произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по
договора за заем.
От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с
процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. В чл.16 ал.1 ЗПК, обаче е предвидено задължение
за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчна информация. При това положение се налага извод, че тя е в
противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика
се прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на
кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на
потребителя-длъжник върху последния. Също така се вменява на длъжника
задължение да осигури обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го
направи, задължението му нараства значително, в случая с 327,42 лева, което
представлява над 30 % от отпуснатата в заем сума, което благоприятства
достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за
противоречието й с добрите нрави.
На следващо място, с уговарянето на такива клаузи, се заобикаля и
законът – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава. С процесните клаузи за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
8
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този
смисъл съдебната практика е константна.
По отношение на таксата за експресно разглеждане, предвидена в чл.1,
ал.3 на процесния договор, в случая възлизаща на 158.95 лева, съдът намира,
че уговарянето на заплащане на таксата за експресно разглеждане се намира в
пряко нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с усвояването и
управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична
забрана за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с
усвояването или управлението на кредита. Срокът, в който ще бъде заплатена
заемната сума, няма как да не бъде характеризиран като действие, свързано с
усвояването на кредита - следователно заплащането на такса, свързана с
начина и срока на изплащане на заемната сума, противоречи на императивна
правна норма. Чрез тази клауза се постига още една неправомерна цел, а
именно - прехвърлянето на тежестта от неизпълнението на задължението на
кредитодателя за извършване на обективна, добросъвестна и отговорна
оценка на кредитоспобността на потребителя.
Съгласно чл. 2 ЗПК целта на закона е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Един от
аспектите на отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването на
договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя
- аргумент от чл. 8, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на директива 87/102/ЕО на Съвета и чл. 16, ал. 1 ЗПК. Следователно с
подобни клаузи за такси за експресно разглеждане на документи (както и тези
за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на такова), чрез
икономически средства кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението
на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя на
самия него, тъй като чрез тях се обезпечават евентуалните неблагоприятни
последици от неизпълнението на договора за потребителски кредит поради
поведението на кредитора.
9
С оглед гореизложеното, съдът намира, че и клаузата, касаеща таксата
за експресно разглеждане, респ. заплащането й представлява неравноправна
клауза. Подобни клаузи са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и
задълженията на потребител и търговец. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Ако клаузите са били изготвени предварително, се счита, че
същите не са уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е имал
възможност да въздейства върху съдържанието им. Точно такъв е настоящият
случай. Те са били изготвени предварително, без да бъде предоставена
възможност на потребителя да уговаря тяхното съдържание. Ето защо,
коментираната клауза е нищожна.
В допълнение, следва да бъде посочено във връзка с процесния договор,
че в него е предвиден размер на годишния процент на разходите в
допустимите от закона граници под 50 %, а именно 47.23 %. Въпреки това,
настоящият съдебен състав не счита, че императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК е спазена. Мотивите за този извод се основават на легалната
дефиниция, дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, за понятието „общ разход по
кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно, когато потребител
извърши разходи за допълнителна услуга, ако тя е свързана с договора за
кредит и предпоставя сключването му, тези разходи следва да бъдат
включени в годишния процент на разходите, вкл. и с оглед изложеното по-
горе по отношение на неустойките. В настоящия случай нито предвидената
сума за неустойка, нито таксата за експресно разглеждане са включени в
годишния процент на разходите, с което е постигнато заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
От представения погасителен план и от съдържанието на самия договор
10
е видно, че при отпусната заемна сума в размер на 500 лв., общата сума за
плащане възлиза на 812.57 лв., от които сумата за главница и лихва е в размер
на 547.69 лв., а предвидените суми за неустойка и такса експресно
разглеждане възлизат общо на 264.88 лв., т.е. – общият им сбор надхвърля с
повече от 50% размера на главницата по кредита. Следователно, при
включването на неустойката и на таксата за експресно разглеждане към
разходите по кредита, то ГПР по процесния договор неминуемо би
прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а
именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление
на Министерския съвет на Република България, а на основание чл. 19, ал. 5
ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се
считат за нищожни. По този начин се достига и до нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК относно посочване на действително
прилагания ГПР.
С оглед всичко изложено, предявения иск за прогласяване нищожност
на клаузите, съдържащи се в чл.1, ал.3 и в чл.4, ал.2 от Договор за паричен
заем Standard 14 № 5833313 – 30.06.2022г., сключен между ищцата и
ответника, предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане и
неустойка е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Както бе посочено, клаузите, предвиждащи заплащането на такса за
експресно разглеждане и неустойка са нищожни, а нищожността е пречка за
възникване на задължение по нея, поради което платената от ищцата сума в
размер на 282.57 лева по договора е предадена при начална липса на
основание и подлежи на връщане, съгласно чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
поради което и този иск също е основателен и следва да бъде уважен, ведно с
претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че
ищцата е направила изрично и своевременно искане за разноски по
настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на същата следва
да се присъдят такива в общ размер от 450 лева, от които 150 лева за платена
държавна такса и 300 лева – платено възнаграждение на вещо лице.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
11
представител на ищцата Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, представлявано от управителя Д. М. М., с адрес на упражняване на
дейността: гр.София, бул.“******** сумата от 1440 лева с включен ДДС,
представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено
според размера и цената на иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата /ЗАдв./, вр. чл.7 ал.2 т.1 и § 2а от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
тази връзка, съдът не споделя направеното възражението на ответното
дружество за прекомерност на договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй
като такъв не е договарян по размера си.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК и чл.143,
ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, по отношение на “Вива Кредит“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1324, район
******************, представлявано от С. П. П. – изпълнителен директор
(правоприемник на “Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********), че клаузите,
предвидени в чл.1 ал.3 и чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 №
5833313 от 30.06.2022г., сключен между Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, ул.“*********** и “Вива Кредит“ ООД, предвиждащи заплащане
на такса за експресно разглеждане в размер на 158.95 лева и неустойка в
размер на 105.93 лева, са НИЩОЖНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „Вива Кредит“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.
1324, район Люлин, бул.“*************, представлявано от С. П. П. –
изпълнителен директор (правоприемник на “Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********), да заплати на Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
12
ул.“*****, сумата от 282.57 лева като получена без основание по Договор за
паричен заем Standard 14 № 5833313 от 30.06.2022г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 15.06.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, п.к. 1324, район Люлин, бул. *****************,
представлявано от С. П. П. – изпълнителен директор (правоприемник на
“Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********), да заплати на Д. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, ул.“********, съдебен адрес: гр.София,
бул.“********, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, представлявано от управителя Д. М. М., сумата от 450 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА “Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, п.к. 1324, район Люлин, бул.“**************,
представлявано от С. П. П. – изпълнителен директор (правоприемник на
“Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********), да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Димитър Милев“, БУЛСТАТ *********, представлявано от
управителя Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността: гр.София,
бул.“********, сумата от 1440 лева с включен ДДС, представляваща
възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство,
защита и съдействие по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С._
13