ПРОТОКОЛ
№ 2311
гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
Сложи за разглеждане докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно
гражданско дело № 20235300502505 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:54 часа се явиха:
След изпълнение на разпоредбата на чл. 142 ГПК, ал. 1 ГПК.
СТРАНИТЕ редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представители.
От жалбоподателя ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез
пълномощника си юриск. Г. С.-К., се моли да се даде ход на делото в нейно
отсъствие, поддържа въззивната жалба, поддържа изложените във въззивната
жалба и в отговора на исковата молба съображения, взема становище по
същество, претендира за разноски, няма искания за събиране на нови
доказателства.
Постъпила е молба от адв. Е. И.-М., като пълномощник на
въззиваемата Н. И. П., с която моли да се даде ход на делото в нейно
отсъствие, оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на въззивната
жалба, няма доказателствени искания, иска се потвърждаване на решението
на РС и присъждане на разноски. Представя списък на разноските.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:
Същата е против решение на РС, с което е отхвърлен предявения против
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД иск да се признае за установено, че Н.
И. П., ЕГН ********** от гр. *****, му дължи сумата от 3911,01 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит „ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт“ №********** от 02.11.2018 г., като извършва
прихващане с насрещно вземане от о бщо 4826,67 лв., от които 1879,31 лв.,
възнаградителна лихва, 1571,35 лв. законна лихва, 30 лева такса събиране и
1346,01 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
представляващо получено без правно основание поради нищожност на
клаузата за заплащане на възнаградителна лихва, такса събиране и
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, както и че му дължи сумата
от 1518,84 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от
26.03.2020 г. до 03.02.2021 г. по договор за потребителски кредит „ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт“ № ********** от 02.11.2018 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението
28.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което
е издадена заповед за изпълнение №1148 от 31.10.2022 г. по ч.гр.д.№
2167/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград; отхвърлен е искът на от
„Профи кредит България“ ЕООД за заплащане на сумата от 2420,31 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение към договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт“ №********** от 02.11.2018г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 28.10.2022г. - датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането и е осъден да заплати разноските
на ответницата по делото, както и адвокатско възнаграждение на адв. Е. И. по
реда на чл. 38 от ЗА. Изложени са съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване
на друго такова, с което да се уважат предявените искове. Конкретно са
изложени оплаквания, че неоснователно съдът е приел, че клаузите, с които са
уговорени ГЛП в размер на 41.17 % и ГПР в размер на 49.89 % са нищожни,
тъй като надхвърляли размера на законната лихва, поради което
противоречали на добрите нрави. Не се обжалва решението в частта, която
2
касае Споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги.
Счита, че размерът на възнаградителната лихва и на ГПР са допустими
съобразно императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че размерът
на законната лихва е за забава при неизпълнение на парично задължение и
размерът й е неотносим към уговорената между страните възнаградителна
лихва. Двете лихви имат различна същност и не е налице нищожност при
възникване на задължение за кумулативното им заплащане. Неправилно е
разбирането, че възнаградителната лихва не може да има по-голям размер от
законната или от 3-кратния размер на законната лихва. ГПР отговаря изцяло
на законовите изисквания. Уговорената възнаградителна лихва от 41.17 % не
противоречи на добрите нрави. Кредиторът не е посочил по-нисък от
действителния размер на ГПР. По отношение на присъдените разноски, моли
на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, да се измени постановения съдебен акт на РС
в частта за разноските, тъй като присъденият размер от 1066 лв. е
необосновано висок и прекомерен.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се счита, че решението
на РС е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.
Счита се, че са правилни съображенията и доводите на РС и се препраща към
тях. Претендира за разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че с оглед направеното искане за изменение на
решението на РС в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК компетентен
да се произнесе по същото е РС, поради което настоящото производство
следва да бъде прекратено и делото да се изпрати на РС за произнасяне по
искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2505/2023 г. по описа на
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ.
ВРЪЩА делото на АсРС, І гр.с., по гр.д. № 65/2023 г., за произнасяне
по искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Протоколът се изготви в с.з.
3
Заседанието се закри в 14.05 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4