Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 4 20.01.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 280 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на М. Г. Д. от с. З., обл. Р., чрез
адв. К. К. от АК - Разград, срещу Решение № 1012-16-122/1 от 02.11.2021 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград.
С него е потвърдено Разпореждане №
2140-16-240 от 20.08.2021 год. на
ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на оспорващата е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 08.07.2021 год. В жалбата се
твърди, че административният орган неправилно не е зачел за действителен
осигурителен стаж времето от 10.03.1974 год. до 10.03.1975 год. и от 06.07.1977
год. до 06.09.1978 год., през което тя е родила и отглеждала двете си деца като
неработеща майка. Позовавайки се на действащите през този период нормативни
актове в областта на осигуряването оспорващата твърди, че за нея е възникнало
правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО,
тъй като времето, през което е родила и отглеждала децата си като неработеща
майка, следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Излага доводи, че
този извод следва от разпоредбата на §9, ал. 1 от ДР на КСО. От съда се иска да
отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде
задължителни указания по приложението на закона, и да й присъди направените по
делото разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Т. А., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващата с вх. № 2113-16-567 от 09.07.2021
год. до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението
са били приложени и съответните документи за доказване на осигурителния стаж, в
т.ч. Удостоверение за родените от майката деца с изх. № 110/23.09.2020 год. от Кметство
с. Здравец, общ. Лозница /л. 37 / от
което е видно, че заявителката е майка на две деца – Д. Т. А. с ЕГН **********
и Н. Т. А. с ЕГН **********. Съгласно описа на осигурителния стаж
/л. 38-39/ на оспорващата е зачетен осигурителен стаж от III-та категория в размер на 4 години 11 месеца и 25
дни, в т.ч. 2 години 2 месеца и 00 дни
майчинство за времето от 10.03.1974 год. до 10.03.1975 год. и от 06.07.1977
год. до 06.09.1978 год., и осигурителен стаж от II-ра
категория в размер на 11 години 06 месеца и 15 дни. Общо зачетения на
оспорващата осигурителен стаж 16 години 06 месеца и 10 дни без превръщане по
реда на чл. 104 от КСО.
С Разпореждане №
2140-16-240 от 20.08.2021 год. /л.29-30/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на
оспорващата, считано от 08.07.2021 год. Административният орган приел, че лицето
има навършена изискуемата по чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, но няма 15 години
действителен осигурителен стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и
размер, съобразно посочения в описа на осигурителния стаж, но не е зачел
времето от 10.03.1974 год. до 10.03.1975 год. и от 06.07.1977 год. до
06.09.1978 год. (две години и два месеца), през което тя е била неработеща
майка, която е отглеждала децата си, за действителен осигурителен стаж,
позовавайки се на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО. По този начин е приел, че
действителния осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО на оспорващата е 13
год. и 10 дни. На това основание е счел, че не е налице изисквания от закона 15
години действителен осигурителен стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО. Разпореждането е обжалвано пред
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба на 04.10.2021 год.
С Решение №
1012-16-122/1 от 02.11.2021 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е
отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният орган се е
позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като е приел че
времето, през което М. Г. Д. е родила и отглеждала двете си деца като
неработеща майка, не отговаря на определението за „действителен стаж”, дадено в
тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението е връчено на
оспорващата на 15.11.2021 год., съгласно известие за доставка /л. 8/, а жалбата
срещу него е подадена на 24.11.2021 год., чрез административния орган.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване, и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и
съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване
административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а и оспорващият не твърди наличието на такива.
По отношение съответствието
на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното: Между страните няма
спор по фактите. Не е спорно, че през периодите от 10.03.1974 год. до
10.03.1975 год. и от 06.07.1977 год. до 06.09.1978 год. оспорващата е родила и
отглеждала двете си деца като неработеща майка. Спорният въпрос е дали това
време следва да бъде зачетено за действителен осигурителен стаж или не следва
да бъде зачетено за действителен, а само за общ такъв. Съдът не споделя извода
на административният орган, че не следва да се зачита.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2021
год. изискуемата възраст по тази разпоредба за жените е 66 години и 8 месеца
навършена възраст, която оспорващата е имала навършена към датата на подаване
на заявлението – 08.07.2021 год.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 год. и е в сила от 01.01.2015 год.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода 1974 – 1978 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
Според
действащата тогава норма на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958
г., в сила до 1.01.2000 г.) за трудов
стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в
законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на
труда. Към този период са действали и Постановление на Министерския съвет № 61
от 28.12.1967 год. за насърчаване на раждаемостта (отм.), Инструкция № 0-4 за
уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или
неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца / дв. Бр. 15/1970
г./, издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението /отм./
и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от
29.12.1967 год. (отм.). съгласно чл. 9, ал. 4 от МПС № 61/1967 г. на
жените-майки, членове на ТКЗС или неработещи, при бременност и раждане и за
отглеждане на деца се зачита за
съответен трудов стаж времето, отговарящи на размерите на предвидения в това
постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките – работнички
и служителки. според които времето на
ползване на отпуск поради бременност и раждане също се зачита за трудов стаж по
Закона за пенсиите (отм.). Според т. 4 от Инструкция № 0-4 при раждане
(осиновяване) на живо дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на
платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда, на майката
(осиновителка) се зачита трудов стаж времето от 12 месеца при първо дете и 14
месеца при второ дете.
Аналогична е и
сега действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО
за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и
неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и
раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал.
7, пр. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през
което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се
внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на
държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на
пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за
отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо
от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на
чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Анализът на
цитираните норми от различните нормативни актове, действали през различни
периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и последователен във
волята си да се признава този период за действителен осигурителен стаж, без
значение дали са неработещи или работещи майките, които отглеждат своите деца.
Противното тълкуване на относимите норми би довело до противоречие с
разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права. В
този смисъл е и трайно установената съдебна практика, изразена в изразена в
Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. дело № 488/2015 г., VI о.,
Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2009/2018 г., VI о.,
Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о.,
Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о.
С оглед на това
спорните периоди от 10.03.1974 год. до 10.03.1975 год. и от 06.07.1977 год. до
06.09.1978 год., през които М. Г. Д. е
отглеждала децата си, следва да се признаят за действителен осигурителен
стаж по смисъла на §1, т. 12 от ДР на КСО. След отчитането като действителен
осигурителен стаж на тези периоди, общият
действителен осигурителен стаж от ІІІ-та категория, придобит от оспорващата, ще
бъде повече от 15 години и с оглед навършената от нея възраст към датата на
подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, то тя е придобила право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.
Следва да се
отбележи още, че при определянето на зачетения от него действителен
осигурителен стаж административният орган е допуснал и грешка в пресмятането,
като вместо 14 години 4 месеца и 10 дни действителен осигурителен стаж, без периода,
през което оспорващата е родила и отгледала двете си деца, неправилно е зачел
13 години и 10 дни.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода на
делото искането на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски,
като своевременно направено е основателно и доказано в размер на 350 лв.,
договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения
договор за правна помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-122/1 от 02.11.2021 год. на
Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-240 от 20.08.2021 год. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на М. Г. Д. от с. З., обл. Р.,
разноски по делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/