Р Е Ш Е Н И Е
№
26.06.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№8321/2018г по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от ”П.К.Б.” ЕООД, ***, чрез юрк. П. ***, против Т.Б.Т.
, с която се твърди, че между страните-ищецът като кредитодател и ответника
като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №**********,
за сумата по кредита от 2300лв. и срок на договора -24 месеца.; ГПР- 49,89%,
годишен лихвен процент- 41,17%. и лихвен процент на ден- 0,11%. Посочва че
уговорената месечна вноска, е в размер на 142,119лв.,; общ размер на
задължението по договор – 3412,56лв. Твърди се също, че кредотополучателя е
избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, с уговорено възнаграждение от
2760,96лв. и месечна вноска от 115,04лв. Посочва се, че закупуването на този
пакет е по желание на клиента и предоставя услуги, които не са свърза и с
дейността на кредитора по кредитиране. Твърди се, че общият размер на
задължението по договора за кредит и закупеният пакет от допълнителни услуги, е
в размер на 6173,52лв.., с месечна вноска от 257,23лв., с падеж- 25- то число
на месеца. Посочва се, че ответникът е запознат с условията по договора, при
сключването му, вкл. с Общите условия, като е подписал съответни декларации,
неразделна част от договора. Твърди се, че предоставената информация на ответника
при сключването на договора е била ясна и разбираема, като им е бил предоставен
стандартен европейски формуляр. Твърди се, че от страна на ищеца, е налице
изпълнение на задълженията по договора и отпусната сума от 2300лв., е преведена
на ответника на 29.09.2017г., по банков път. Твърди се, че от страна на
ответника няма плащания по договора и по пакета допълнителни услуги. Твърди се,
че на основание чл. 12,3 от ОУ, при просрочие на една месечна
вноска, с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
изпращането на уведомление за това до длъжника. Твърди се, че договорът е
прекратен на 06.02.2018г. и към тази датата е обявена на неговата предсрочна изискуемост,
като се твърди, че е изплатено уведомление до ответника за това. Посочва се, че
въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№4306/2018г. на
ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответника Т.Т., че дължи сумата
от общо 6173,52лв., от която, сума в размер на 2300лв.- главница, сума в размер
на 1112,56лв.- договорна лихва и сума в размер на 2760,96лв.- възнаграждение по
закупен пакет „допълнителни услуги”- ведно със законната лихва, считано от
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се разноски. Изрично се
посочва, че не се претендира лихва за забава от 18,29лв.
Ответникът
Т.Б.Т., ред ув., чрез назначеният му от съда особен представител- адв. К.Г., в
срока на чл.131 от ГПК, изразява становище за неоснователност на предявения
иск, като се оспорва същия по основание и размер.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства
и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №2674/11.06.2018г. по ч.гр.д.№4306/2018г по
описа на ПлРС.
Безспорно
по делото се установява, че между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, *** - като заемодател, и отв. Т.Б.Т.- като заемател,
е сключен договор за потребителски кредит Стандарт №**********/29.09.2017г., въз
основа на подадено искане за отпускане на потребителски кредит, за
сумата от 2300лв., за срок от 24 месеца, размер на вноската- 142,19лв, ГПР- 49,89%
и ГЛП- 41,17%, с падеж- 25- то число на месеца общо дължима сума– 3412,56лв. В
договора е посочено също, че заемателят е избрал и закупил пакет от
допълнителни услуги, на стойност 2760,96лв, с месечна вноска от 115,04лв. В
договора е посочено, че общият размер на задължението по кредита и по пакета
допълнителни услуги, е в размер на 6173,53лв., с размер на общата месечна
вноска- 267,23лв.. по делото е представено споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги, към договора за заем, въз основа на което, е
уговорено, че кредиторът предоставя на длъжникът, една или всички от посочените
услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможността за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падежа,
улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. По делото са
представени Общите условия към договора за заем, подписани от ответника на
всяка отделна страните. По делото е представен и погасителен план към договора,
с начална дата на плащане- 25.11.2017-25.10.2019г. представен е и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
подписан от ответника, в който е отразен размерът на кредита, лихвеният процент
и е посочено, че за получаването на кредита, не се изисква сключването на друг
вид договор. Представен и е формуляр за допълнителна информация, към европейският
формуляр, в който е дадена информация относно пакетът „допълнителни услуги”,
подписан от ответника.
По делото, от страна на ищеца с ИМ, е представено
доказателство- платежно нареждане от 29.09.2017г., за превеждане по банков път
на сумата от 2300лв., в полза на заемателя- ответник.
По
делото се установява също, видно от представеното извлечение от сметка, че отв.
Т., не е извършил плащане на нито една от месечните погасителни вноски по
отпуснатия кредит и по договора за пакет „допълнителни услуги”. По делото се
установява също, че до отв. Т., е изпратено уведомително писмо, с което е
уведомен, че считано от 06.02.2018г., съгласно ОУ към договора за кредит, договорът
е едностранно прекратен, от страна на кредитора, и кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, с размер на задължението- сумата от 6173,53лв. По делото няма
доказателства, че уведомлението е връчено на ответника.
При
така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Безспорно
по делото се установява факта на сключване на валиден договор за заем между страните, въз основа на който ищецът-
заемодател, като небанкова финансова институция, е предоставил на ответника Т.Т.-
заемател, сумата от 2300лв.– заем за потребление. Съдът намира, че в случая
отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД,
доколкото ЗКИ е неотносим. Ищецът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна
институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на
което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в областта
на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният
между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по
чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. По делото се
установява също, че в ОУ- подписани от ответника, страните са уговорили –в
чл.12,3, че при просрочие на една месечна погасителна вноска, с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомление
до длъжника. В чл.12,4 от ОУ страните са уговорили, че при прекратяване на
договора по реда на чл. 12,3, длъжникът дължи всички непогасени вноски по
погасителен план, вкл. и възнаграждението по пакет допълнителни услуги, лихви
за забава и такси. В случая от страна на ищеца няма заявена претенция за
заплащане на лихва за забава и такси по кредита.
Както
бе посочено по- горе, кредитът е обявен от страна на заемодотеля, за предсрочно
изискуем на 06.02.2018г. Съдът намира, че в случая е налице предсрочна изискуемост на кредита,
преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.06.2018г. доколкото
клаузата за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и
свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не
противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД.
С уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на
срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това
преимущество, по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на
срока, предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението
във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната
изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците
следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то
съществува и се дължи и при настъпване на срока. Съдът приема, че не е нужно
уведомяване на длъжника, за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита,
по смисъла на ТР№4/2013г, т.18., визиращ договорите за банков кредит, по реда
на чл. 430 от ТЗ, при които кредитодател е Банка, а както бе посочено по- горе,
ищецът- кредитодател е небанкова финансова институция.
Безспорно по делото се установи
факта, че ищецът- като заемодател, е изпълнил своето задължение и предоставил
на заемателя отпусната сума по кредита.
По отношение на
уговорената в договора възнаградителна лихва, обаче съдът намира за установено
следното: както бе посочено по- горе, с Договора за кредит, страните са
уговорили ГЛП- 41,17%, при ГПР- 49,89%, с конкретен размер на възнаградителната лихва от 1112,56лв.,
за целият срок по договора, включен в месечната погасителна вноска. Възнаградителната лихва има
характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се
съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които
се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата
се в раздел 6 от договора, информация относно броя и размера на погасителните
вноски, ГПР и ГПЛ, съдът счита, че е обща и не отговаря на изискването да е
разбираема и недвусмислена. Макар в случая да не е направено възражение за
нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, от страна на особеният представител
на ответника, то съдът, съгласно практиката на ВКС, има правомощие служебно да
констатира наличие на нищожна клауза. Нищожността на отделните клаузи не влече
нищожност на целия договор. В случая, съдът приема, че клаузата, касаеща
договорната лихва, противоречи на добрите нрави, и същата е нищожна, по следните съображения: Към датата на
сключване на договора е налице законово ограничение на максималния размер на
възнаградителната лихва, по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила
от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на разходите, не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. Нормата на чл.
19, ал.4 от ЗПК служи именно за рамка на размера на уговорените лихви по
кредита, като при нарушение на нормата, клаузите в договора за дължимостта на
всеки един от компонентите на ГПР, се явяват нищожни. Касае се за потребителски
кредит, при която едната страна е икономически по-слаба. Към датата на
сключване на договора-м.09.2017г., законовата лихва е била 10,00% /основния
лихвен процент на БНБ + 10 пункта/, а петкратния размер се явява 50,00%. Както
бе посочено по- горе, съобразно уговореното в договора ГПР, е в размер на 49,89%,
което е само 0,11% по- ниско и съдът приема, че този размер, минимално
различаващ се до допустимия, също следва
да се приеме за противоречащ на добрите нрави и водещ до нееквивалентност на
престациите. За пълнота, следва да се отбележи, че до приемането на ЗПК –чл.
19, ал.4, законов ограничител е била нормата
на чл. 9 от ЗЗД, съобразно която, страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите
нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. По отношение размера на
възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер,
до който съглашението за плащане на такава е действително, не следва да
бъде по-голям от трикратния размер на законната лихва.
На
основание изложеното, съдът намира, че в случая налице прекомерност при определяне на ГПР по договора,
вкл. и размера на включващата се в него
възнаградителна лихва, което противоречи на добрите нрави и води до нищожност
на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести от и такава за лихва за
забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а и такова правомощие на
съда е предвидено само за търговските сделки, а договорът за кредит по
отношение на потребителя не е търговска сделка..
Що се касае до сключеното
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, съдът намира същото
за нищожно, като противоречащо на чл.10а от ЗПК. Съдът намира, че посочените по-
горе услуги в споразумението, озаглавени като „допълнителни”, нямат характер на
такива, доколкото същите са пряко свързани със самотно задължение по кредита,
вкл. и отлагане плащане на погасителна вноска. Допълнителни са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, като издаване
на удостоверения, различни референции и т.н. Така уговорени, съдът приема, че
не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за действия, свързани
с управлението на кредита, което води до неговата нищожност, за което съда
служебно следи. Още повече, че същата се явява в размер, доближаващ се с този
на главницата по кредита, поставя в
неравноправно положение потребителя и с това съдът намира същата за
противоречаща на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност.
Следва да се отбележи също, че възнаграждението по този пакет се дължи
предварително само за „възможността да се ползва”, като е безспорно, че
задължението по него е включен в погасителния план, като част от месечната
вноска. Съдът намира, че т.15, т.15.1,
т.15.2 и т.15.3 от ОУ- допълнителни услуги, касаещи само този пакет, не
неравноправни, по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗПотр. и в този смисъл, се
явяват нищожни.
С
оглед на констатираната от съда нищожност на клаузите, касаещи уговорения ГПР по договора и сключеният пакет
„допълнителни услуги”, които съдът приема за изначално нищожни, то претенцията
спрямо тях се явява неоснователна и предявения установителен иск следва да бъде
отхвърлен в тази му част.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, е основателен до размера на сумата от 2300лв.-
главница, дължима по договор за потребителски кредит №**********/29.09.2017г.,
като за разликата до пълният претендират размер от 6173,52лв., включващ сумата от 1112,56лв.-
договорна лихва и сума в размер на 2760,96лв.- възнаграждение по закупен пакет
„допълнителни услуги”, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него в настоящето производство разноски в размер на 321,32лв.,
изчислени от съда, съразмерно на
уважената част от иска. В случая, при изчислението на дължимите разноски, съдът
е определил юрк. възнаграждение в минимален размер от 100лв., на основание чл.
78, ал.8 от ГПК.
Следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в разноски по
ч. гр.д.№4306/2018г. на ПлРС, в размер на 65лв., изчислени от съда, съразмерно на заявената претенция и
уважената част от нея. В случая, при изчислението на дължимите разноски, съдът
е определил юрк. възнаграждение в минимален размер от 50лв., на основание чл.
78, ал.8 от ГПК.
Следва издадената заповед за изпълнение да
бъде обезсилена в частта й за сумата от 18,29лв.-лихва за забава, за периода
26.11.2017-06.02.2018г. и за сумата от 30лв.- такси, за периода
26.11.2017-06.02.2018г., на основание
чл. 415, ал.2 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
вр чл. 240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Т.
Б.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА
„П.К.Б.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 2300лв- главница, дължима по договор за
потребителски кредит №**********/29.09.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-07.06.2018г., до
окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение заповед
за изпълнение №2674/11.06.2018г. по ч.гр.д.№4306/2018г. на
ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА
до ПЪЛНИЯТ предявен размер от 6173,52лв., включващ сумата от 1112,56лв.- договорна лихва
и сума в размер на 2760,96лв.- възнаграждение по пакет „допълнителни услуги, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Т. Б.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б.” ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 321,32лв. съставляващи направени по настоящето дело
разноски и сумата от 65лв.- съставляващи
направени разноски по ч.гр.д.№ 4306/2018г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА частично, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №2674/11.06.2018г.
по ч.гр.д.№4306/2018г. на
ПлРС, за сумата от 18,29лв.-лихва за забава, за периода 26.11.2017-06.02.2018г.
и за сумата от 30лв.- такси, за периода 26.11.2017-06.02.2018г.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: