№ 24
гр. София, 03.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110141200 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „***********“ ЕАД срещу И. А. Я., А. И. Я. и Д. И. Я..
Конкретните претендирани суми срещу всеки един ответник са конкретизирани с
уточнителна молба с вх. на СРС № ************ от 01.08.2025 г., както следва:
1. от И. А. Я. се претендират 4/6 части от общия размер на съдебно предявените
вземания, а именно: 2658,26 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2022 г. - м. 04.2024 г., 323,45 лв. мораторна лихва за
забава от 15.09.2023г. до 07.07.2025г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на
41,72 лв. - главница за периода от м.09.2022г. до м. 04.2024г. и 9,55 лв.- лихва за забава от
16.11.2022г. до 07.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането;
2. от А. И. Я. се претендира 1/6 част от общия размер на съдебно предявените
вземания, а именно: 664,57 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2022 г. - м. 04.2024 г., 80,87 лв. мораторна лихва за
забава от 15.09.2023г. до 07.07.2025г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на
10,43 лв. - главница за периода от м.09.2022г. до м. 04.2024г. и 2,38 лв.- лихва за забава от
16.11.2022г. до 07.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането;
3. от Д. И. Я. се претендира 1/6 част от общия размер на съдебно предявените
вземания, а именно: 664,57 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2022 г. - м. 04.2024 г., 80,86 лв. мораторна лихва за
забава от 15.09.2023г. до 07.07.2025г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на
10,43 лв. - главница за периода от м.09.2022г. до м. 04.2024г. и 2,39 лв.- лихва за забава от
16.11.2022г. до 07.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането;
1
Ищецът твърди, че ответниците отговарят за задълженията за цената на доставената
топлинна енергия за топлоснабден имот в качеството им на съсобственици. Твърди, че
между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало с условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период
топлинна енергия за топлоснабдения имот, като потребителите не му заплатили дължимата
се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат цената за
нея в определения за това срок, при което като не са изпълнили паричното си задължение,
ответниците изпаднали в забава.
Ответниците със срочно депозиран отговор на исковата молба признават предявените
срещу тях искове. Правят правопогасяващо възражение за плащане, с което мотивират
искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства, в т.ч.
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ /на л. 14/,
удостоверение за нова номерация на жилищни блокове, издадено от Столична община,
район „********“ / на л. 13/, и справка в НБДН за данни за смърт и наследници на В. А. Я.
/на л. 36/, по делото се установява, че имотът, за който са начислени съдебно предявените
вземания е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от ответника И. А. Я. и
В. А. Я., която е починала на 19.07.2013г. След прекратяване на съпружеската имуществена
общност върху имота със смъртта на съпругата, притежаваната от нея ½ идеална част от
имота е преминала към наследниците й по закон – преживял съпруг и двама низходящи от
първа степен, при равни квоти (чл. 9, ал. 2 ЗН), след което И. А. Я. се легитимира като
собственик на 4/6 идеални части от правото на собственост върху имота, а А. и Д. Я.- на по
1/6 идеална част.
Процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл. 106а,
вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и чл. 153 ЗЕ ответниците имат качеството на потребители на
топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че в сградата е
въведена система за дялово разпределение по силата на сключен договор между етажните
собственици и „Техем сървисис“ ЕООД, както и че доставената и реално потребена
топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания.
Оттук съдът намира за установено по делото възникването на облигационно
отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и изпадането в забава на длъжниците.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 07.10.2025г. по посочената
от ищеца в исковата молба банкова сметка е преведена сумата от 4670 лв. с посочено
основание „плащане по гр.д.№41200/2025г. СРС, 113 състав.“
Ищецът признава, че след завеждането на делото – на 07.10.2025г., е получил
плащане по банков път от ответника на стойност 4670 лв., като тази сума следвало да се
отнесе в частично погашение на съдебно предявените вземания.
2
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази така настъпил в хода на
процеса факт. От съпоставката между сумата по платежното нареждане и размера на
съдебно предявените вземания не следва извод плащането да е частично. Съгласно приетото
в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК,
условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат,
когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от няколкото
еднородни задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76,
ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД . Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на
длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и
е определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/.
Разпоредбата предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение с общата
погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява
се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД ; ако задълженията са еднакво обременителни,
погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Съдът намира, че в случая при плащането не е посочено кое вземане се погасява.
Вземането за разноските по делото не е ликвидно, поради което плащането не го погасява
Следователно, плащането в размер на 4670 лева следва да бъде отнесено по правилото на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД първо за погасяване на дължимата законна лихва върху главниците за
периода от подаването на исковата молба - 22.07.2025 г. до датата, на която извършено -
07.10.2025 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронният калкулатор, в
размер на 102,88 лева върху главницата за цената на доставената топлинна енергия, и 1,61
лв. върху главницата за цената на услугата дялово разпределение. След това се погасява
начислената мораторна лихва върху двете главниците на обща стойност 499,51 лв., а
остатъкът от 4066 лева следва да бъде отнесен за погасяване на главницата от 3987,39 лв.
От изложеното следва, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло
като погасени с плащане.
По разноските:
По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца /Тълкувателно
решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. № 112/1956 г./.
При настоящата хипотеза сумите, предмет на иска, са платена в хода на процеса. Това
налага извод, че с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото - тъй
като не са погасили дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и
3
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба,
поради което не освобождава ответниците от задължението за заплащане на разноски по
делото.
Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса в размер от 181,98 лв. На същия
се следва юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.,
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г. /, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2
НЗПП. Съдът съобрази, че ответниците са платили сумата от 78,61 лв. в повече, с която
вземането за разноски в общ размер от 281,98 лв. е частично погасено, при което само
разликата от 203,37 лв. се следва на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "***********" ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "********" № 23Б против И. А. Я. с ЕГН ********** с
адрес гр. София, ж.к. „************ 2“, бл. 417, вх. 2, ап. 42 искове за осъждането на И. А.
Я. с ЕГН ********** да заплати на "***********" ЕАД, ЕИК ********** следните суми:
2658,26 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
доставена до имот с номер на инсталация ************ за периода м. 05.2022 г. - м. 04.2024
г., 323,45 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 07.07.2025г., както и сума за
дялово разпределение в общ размер на 41,72 лв. - главница за периода от м.09.2022г. до м.
04.2024г. и 9,55 лв.- лихва за забава от 16.11.2022г. до 07.07.2025г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2025г. до окончателното изплащане на
вземането – 07.10.2025г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "***********" ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "********" № 23Б против А. И. Я. с ЕГН ********** с
адрес гр. София, ж.к. „************ 2“, бл. 417, вх. 2, ап. 42 искове за осъждането на А. И.
Я. с ЕГН ********** да заплати на "***********" ЕАД, ЕИК ********** следните суми:
664,57 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/,
доставена до имот с номер на инсталация ************ за периода м. 05.2022 г. - м. 04.2024
г., 80,87 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 07.07.2025г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 10,43 лв. - главница за периода от м.09.2022г. до м. 04.2024г.
и 2,38 лв.- лихва за забава от 16.11.2022г. до 07.07.2025г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2025г. до окончателното изплащане на
вземането – 07.10.2025г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "***********" ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "********" № 23Б против Д. И. Я. с ЕГН ********** с
адрес гр. София, ж.к. „************ 2“, бл. 417, вх. 2, ап. 42 искове за осъждането на Д. И.
Я. с ЕГН ********** да заплати на "***********" ЕАД, ЕИК ********** следните суми:
664,57 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/,
доставена до имот с номер на инсталация ************ за периода м. 05.2022 г. - м. 04.2024
г., 80,86 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 07.07.2025г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 10,43 лв. - главница за периода от м.09.2022г. до м. 04.2024г.
и 2,39 лв.- лихва за забава от 16.11.2022г. до 07.07.2025г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2025г. до окончателното изплащане на
вземането – 07.10.2025г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
4
ОСЪЖДА И. А. Я. с ЕГН **********, А. И. Я. с ЕГН ********** и Д. И. Я. с ЕГН
********** да заплатят на "***********" ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "********" № 23Б сумата от 203,37 лв. - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5