МОТИВИ
по НОХД № 30 447/09 г. по описа на МРС
Подсъдимият
В. Н. Г. е обвинен в това, че за времето от 29.11.2008 г. до 02.02.2009
г. в гр. М. при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление отнел
от владението на – на 29.11.2008 г. от Д. И. xxx сумата 100 лева, собственост
на “Комфорт” ЕООД гр. М. с управител А. И. М., на 26.11.2009 г. от В. Н. Г. xxx
1 бр. златен пръстен – 4 грама,14 карата с камъчета циркорий на стойност 160
лева и на В. Ю. Н. златен медальон – 5.5 грама,14 карата на стойност 300 лева,
или всичко на обща стойност 560 лева, без съгласие на собствениците и с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. ”а” и б. ”б” от НК.
Делото
бе разгледано и решено по реда и при условията на Глава ХХ НПК - по общия ред
съгласно чл.258, ал.1 и сл. от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението, пледирайки конкретно по вид и размер наказание, което
счита, че трябва да бъде наложено спрямо подс. Г..
Подсъдимият
Г. се признава за виновен по обвинението, дава обяснения и моли съда да му
наложи по – леко наказание излагайки социални и здравословни причини.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност, в контекста на становищата на страните, приема за установено
следното:
Подс. В. Н. Г. е осъждан до настоящия момент с
двадесет и шест на брой влезли в сила присъди, като последните по време присъди
са постановени както следва - по НОХД № 173/08 г. на РС Б., влязла в сила на
14.06.2008 г., по НОХД № 30 189/09 г. на МРС, влязла в сила на 29.07.2009
г. и по НОХД №30 203/09 г. на МРС, влязла в сила на 06.11.2009 г..Последно
във времето подсъдимия е бил освободен от затвора на 13.10.2008 г..Към
настоящия момент подсъдимия отново е постъпил в затвора Враца за изтърпяване на
влязлата в сила присъда по НОХД № 30 189/09 г. на МРС. Осъжданията на
подс. Г. определят настоящето деяние като извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. ”а” и б. ”б” от НК, без да са налице
условията на чл.30, ал.1 от НК.
Постъпвайки
в затвора Враца на 02.10.2009 г., на 05.10.2009 г. подс. Г. бил преведен за
лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – ОББ
при Затвора Ловеч. Диагнозата при постъпване е била ХОББ – бронхитна форма, а
окончателната – ХОББ – бронхитна форма, ХДН ІІ степен, с придружаващи
заболявания – хипертония ІІ степен, умерена ст. улкус дуодени. Подс. Г. е
постъпил за пореден път в болницата с кашлица с гнойна експекторация, недостиг
на въздух, особено при физически натоварвания, отпадналост от около две
седмици. Подсъдимия е бил хоспитализиран в ПО гр. Враца, а след това насочен за
продължаване на лечението в ОББ при СБАЛЛС гр. Ловеч. След проведена
медикаментозна терапия подсъдимия е бил изписан на 27.10.2009 г. в подобрено
състояние.
Св.
Д. И. Н. работи като продавач – консултант в магазин собственост на “Комфорт”
ЕООД гр. М. с управител св. А. И. М., находящ се на общинския пазар в гр. М..
На 29.11.2008 г. – ден събота, св. Н. била сама в магазина и отишла да си измие
ръцете. Докато си миела ръцете св. Н. чула звук от отваряне на чекмедже, в
което бил оборота. Заради горното св. Н. се върнала на щанда и видяла, че
непознат мъж напуска бързо магазина. Проверявайки чекмеджето св. Н. установила,
че липсва сумата 100 лева – 5 банкноти по 20 лева. Св. Н. изтичала пред
магазина, извикала за помощ и видяла, че подсъдимия се отправя в посока бул.
”Х. Б. ” в гр. М.. Чувайки виковете за помощ св. З. П., който бил в съседния
магазин, започнал да тича след непознатия мъж, като в близост до булеварда
успял да го настигне и спъне. Подсъдимия паднал на земята, извадил от джоба си
една банкнота от 20 лева и я хвърлил към св. П.. След това подсъдимия станал и
се затичал към Автогарата в гр. М.. В близост до случващото се имало двама
непознати, които св. П. помолил да му помогнат, за да заловят подсъдимия, но
тези лица показали джобно ножче на св. П. и му казали заплашително да “изчезва
веднага”. При това св. П. не посмял да гони подсъдимия, взел изпадналата
банкнота от 20 лева и се върнал при св. Н. предавайки й и банкнотата от 20
лева. В хода на образуваното досъдебно производство по случая било установено,
че автор на деянието е подс. Г., като св. Н. и св. П. го разпознали.
Разпознаването било по фотоснимки и обективирано в протоколи за разпознаване от
29.06.2009 г..
На
26.01.2009 г. подсъдимия отишъл в универсалния магазин в гр. М., известен като
“Аско Д. ”. Там подсъдимия се спрял пред щанд, на който се продавали златни
бижута, а собственик на щанда и продаваните бижута бил св. В. Н. Г.. Подсъдимия
казал на св. Г., че има намерение да закупи златен пръстен за дъщеря си и
поискал св. Г. да му покаже различни модели. Св. Г. му показал дамски пръстени,
подсъдимия ги оглеждал, оставял ги, отдалечавал се от щанда отивайки до друг
такъв и отново се върнал при св. Г.. Последния му казал, че е по – добре да
дойде дъщерята на подсъдимия, за да може да се премери предпочитания пръстен.
Горното продължило около час и половина. Връщайки се при св. Г. отново
последния по желание на подсъдимия започнал да му показва дамски модели златни
пръстени. Така в един момент подсъдимия държал в ръцете си два пръстени, при
което казал, че няма да закупи пръстен, оставяйки само един пръстен на щанда
при св. Г.. Последния попитал подсъдимия къде е другия пръстен, при което същия
казал, че имал в себе си само един пръстен, а след това бързо напуснал щанда и
магазина. Подреждайки пръстените св. Г. окончателно установил, че 1 бр. златен
пръстен,4 грама,14 карата с камъчета циркорий липсва.
На
02.02.2009 г. подс. Г. влязъл в златарското ателие на св. В. Ю. Н., xxx.
Подсъдимия казал на св. Н., че има намерение да закупи на дъщеря си златен
медальон и поискал св. Н. да му покаже моделите, с които разполага. Св. Н.
извадил поставката с златните медальони и подсъдимия започнал да ги разглежда,
като един по един ги вземал в ръцете си. Подсъдимия взел един от медальоните,
за да го премери, при което св. Н. видял как подс. Г. вземайки златния медальон
под формата на жълъд – 7.5 грама,14 карата, го слага в джоба на панталона си.
Св. Н. казал на подсъдимия веднага да извади медальона от джоба си, при което
подсъдимия го извадил, хвърлил го на щанда и бързо напуснал ателието. За
случилото се св. Н. разказал на сина си – св. И. В. Ю., който също имал ателие
до това на баща си, като св. Н. показал на св. Ю. и запис от монтираната в
магазина му видео камера, на който подсъдимия ясно се виждал.
На
12.02.2009 г. привечер подсъдимия посетил ателието на св. Ю., при което
последния веднага го разпознал. Подсъдимия се държал грубо, тъй като св. Ю. не
пожелал непосредствено да му покаже и даде в ръцете медальоните. Заради
поведението на подсъдимия, св. Ю. задействал паник бутон монтиран в ателието.
Подсъдимия усетил, че е задействан паник бутона и незабавно напуснал магазина.
Св. Ю. излязъл и настигнал подсъдимия, като успял да го задържи. На сигнала се
отзовали св. В. В. и св. Ц. Ц. – служители на СОД при ОД на МВР М.. На място
пристигнали и св. Н. и св. Г., които разпознали в лицето на подсъдимия, човека
извършил кражбата от щанда на св. Г. и този, който се опитал да отнеме медальон
от ателието на св. Н.. Заради случилото се, подсъдимия бил задържан и отведен
от св. В. и св. Ц. xxx.
Съгласно
заключението на съдебно оценъчната експертиза общата стойност на процесните
отнети вещи възлиза на 560 лева, от които 100 лева отнети от св. Н.,1 бр.
златен пръстен – 4 грама,14 карата с камъчета циркорий отнет от св. Г. на
стойност 160 лева и 1 бр. златен медальон – 7.5 грама,14 карата, собственост на
св. Н. на стойност 300 лева.
Съдът намери, че обвинението спрямо подс. Г. по всички
пунктове, е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303, ал.2 от НПК. Съдът взе
предвид всички гласни и писмени доказателства по делото, като внимателно
анализира показанията на св. В. Н. Г., св. В. Ю. Н., св. А. И. М., св. Д. И.
Н., св. И. В. Ю., св. З. С. П., св. В. Ц. В. и св. Ц. Е. Ц., а също и
обясненията на подс. В. Н. Г.. Подсъдимия не оспорва събраните по делото
писмени и гласни доказателства и затова е безпредметно да се обсъждат в
детайли. Самопризнанията на подс. Г. се подкрепят от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Кражбите описани по – горе са извършени при условията
на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК и при условията на
опасен рецидив съгласно чл.29, ал.1, б. ”а” и б. ”б” от НК. Третото деяние
извършено на 02.02.2009 г. включено в продължаваното престъпление неправилно е
посочено от РП М. като довършено деяние. От доказателствата по делото е видно,
че на 02.02.2009 г. подс. Г. се е опитал да отнеме 1 бр. златен медальон от
владението на св. Н., но поради намесата на последния, подсъдимия не е успял да
отнеме медальона като го е върнал на св. Н.. Касае се за опит по смисъла на
чл.18, ал.1 от НК, поради и което съдът преквалифицира продължаваното
престъпление в тази му част като Т. по смисъла на чл.196, ал.1, т.1 вр. с
чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК. Съдът може да стори
горното защото прилага закон за същото наказуемо деяние, без да е налице
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
Като се има предвид горното съдът намира, че подсъдимия
В. Н. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.
”а” и б. ”б” вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК:
- за времето от 29.11.2008 г. до 02.02.2009 г. в гр.
М. при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление отнел чужди
движими вещи от владението на различни лица, както следва – на 29.11.2008 г.
отнел от владението на Д. И. xxx сумата 100 / сто / лева, собственост на
“Комфорт” ЕООД гр. М. с управител А. И. М., на 26.01.2009 г. отнел от
владението на В. Н. Г. xxx 1 бр. златен пръстен – 4 грама,14 карата с камъчета
циркорий на стойност 160 лева и на 02.02.2009 г. направил опит да отнеме от
владението на В. Ю. Н. xxx 1 бр. златен медальон - 7.5 грама,14 карата на
стойност 300 лева, но не довършил деянието по независещи от волята си причини,
всички вещи на обща стойност 560 лева, без съгласието на собствениците с
намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс. Г. е
съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Имайки
предвид горната фактическа обстановка и при това тълкуване на закона съдът
призна за ВИНОВЕН подсъдимия Г. за извършеното от него деяние визирано
по - горе, и му наложи съответно наказание – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което следва да се изтърпи ефективно от подсъдимия при първоначален строг
режим в затвор и / или затворническо общежитие от закрит тип на основание
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС / Обн. Дв, бр.25/03.04.2009 г. в сила от
01.06.2009 г. /.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.26, ал.1 и ал.2 вр. с
чл.54, ал.1 и ал.2 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
– подс. Г. има тежко С. положение – видно е от справката за съдимост, че по –
голяма част от живота си е прекарал по затворите, което от своя страна е довело
до асоциализация и липса на доходи и препитание, стойността на отнетите вещи от
всички деяния с много малко надхвърля два пъти МРЗ към момента на деянията,
подсъдимия съзнава вината си и не на последно място видимо бе за съда, че
здравословното състояние на Г. не е добро, респ. същия се нуждае от лечение.
При определяне размера на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с
целите по чл.36 НК, наложеното по вид и размер наказание е съответно по смисъла
на чл.35, ал.3 от НК и не на последно място е справедливо определено при
съобразяване степента обществена опасност на извършеното деяние и степента
обществена опасност на подсъдимия. Съдът не определи наказанието при условията
на чл.55 НК защото липсват многобройни или изключителни отговорността
обстоятелства. Съдът счита, че наложения размер ефективно наказание е
съответния и справедлив размер относно процесното деяние.
Съдът не приложи чл.66, ал.1 от НК защото процесното
деяние е извършено след изтърпяване на многобройни наказания лишаване от
свобода, респ. е налице опасен рецидив.
При
условията на чл.301, ал.1, т.3 НПК и на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1
от НК съдът определи спрямо подсъдимия В. Н. Г. по настоящата Присъда
и НОХД № 30 447/09 г. на МРС и по Присъди по НОХД №№ 30 189/09 г. на МРС
и 30 203/09 г. на МРС общо най – тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС /
Обн. Дв, бр.25/03.04.2009 г. в сила от 01.06.2009 г. /, следва да се изтърпи ефективно
от подсъдимия при първоначален строг режим в затвор и / или
затворническо общежитие от закрит тип. Съдът групира тези присъди защото –
деянието по НОХД №30 189/09 г. на МРС е извършено на 08.01.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 29.07.2009 г., деянието по НОХД №
30 203/09 г. на МРС е извършено на 27.02.2009 г., а присъдата е
влязла в сила на 06.11.2009 г., и процесното деяние е извършено за
времето от 29.11.2008 г. до 02.02.2009 г..Видно е от горните данни, че
деянията по трите присъди са извършени преди да е имало влязла в сила присъда
за което и да е от тях, поради и което съда ги групира на основание чл.25, ал.1
вр. с чл.23, ал.1 от НК. Общото най – тежко наказание на трите посочени по горе
присъди е в размер на две години лишаване от свобода, което на основание чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС / Обн. Дв, бр.25/03.04.2009 г. в сила от 01.06.2009
г. /, следва да се изтърпи ефективно от подсъдимия при първоначален строг
режим в затвор и / или затворническо общежитие от закрит тип. По отношение на
останалите осъждания, вече е извършвано в миналото групиране, съответно
подсъдимия е изтърпял определеното му общо най – тежко наказание лишаване от
свобода. Настоящето деяние е извършено след влизане в сила на присъдата по НОХД
№173/08 г. на РС Б., която е била последната във времето присъда групирана и
изтърпяна от подсъдимия, без да има данни за групиране на настоящата присъда с
останалите осъждания.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспада спрямо
подсъдимия В. Н. Г. изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода
по групираните по – горе присъди и дела, имайки предвид изтърпяната част до
настоящия момент по присъда по НОХД № 30 189/09 г. на МРС. Съдът не уточни
размера на тази изтърпяна част защото липсваха данни в тази насока от Затвора
Враца.
При условията на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс.
В. Н. Г. да заплати по сметка на ВСС сумите – 55 / петдесет и пет / лева
деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: