РЕШЕНИЕ
№ 7774
гр. София, 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110125484 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) против М. А. А.а с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 1697,21 лева, представляваща непогасена цена за В и К услуги за имот,
находящ се в гр. (адрес), (адрес) отразена във фактури за периода от 19.02.2015г. до
25.11.2021 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 31323/01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 52465/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
127 – ми състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал.2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно
правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи при публично известни общи условия. Процесуалният представител на страната
поддържа, че дружеството изпълнило задължението си по договора за предоставяне на В и
К услуги за процесния период, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение по
съглашението да заплати цената на потребените услуги на обща стойност 1697,21 лева.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът заявява, че не оспорва обстоятелството, че
притежава право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. (адрес) и като
такъв притежава качеството „потребител“ на В и К услуги. С подадения отговор е
направено възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предмет на доказване от ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл. 203 ЗВ е наличието на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги
– доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, през исковия период
1
за процесния имот, обема на доставената услуга, че нейната стойност е в претендирания
размер, както и че ответникът има качество на собственик или титуляр на вещно право на
ползване или на строеж на водоснабдявания имот, респ. качество на потребител на услугите
В и К.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е обявено за безспорно и
ненуждаещо от доказване, че (фирма) и М. А. А.а в процесния период са били в
облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги за описания в
исковата молба имот.
От приетото заключение по допусната комплексна счетоводно-техническа
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че
стойността на предоставените за исковия период услуги възлиза на сумата общо в размер на
1697,21 лева, изчислени по показания на водомери снети след реален отчет.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изложените доводи са относими и
към процесния договор за предоставяне на В и К услуги. Срокът в настоящия случай е
прекъснат с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
29.09.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и
чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 29.09.2019 г.,
са погасени по давност. От приетото заключение по допусната комплексна експертиза се
установява, че стойността на услугите, чиято изискуемост е настъпила след 29.09.2019 г.
възлиза на сумата в размер на 574,69 лева, като за разликата до пълния заявен размер от
1697,21 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на (фирма) се следват съдебни
разноски съразмерно на уважената част от предявения иск. Направените от ищеца разноски
в заповедното производство възлизат на сумата в размер на 83,94 лева, от които 33,94 лева
внесена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като в тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата в размер на 28,42 лева. Направените в настоящото
производство съдебни разноски възлизат общо на 733,94 лева, от които сумата в размер на
33,94 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, 600 лева депозит за
изслушване на комплексна експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по
съразмерност на уважената част от предявения иск в тежест на ответника следва да бъде
възложено да заплати сумата в размер на 248,51 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (фирма), ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр. (адрес) против М. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр.
(адрес) установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 574,69
лева, представляваща непогасена цена за В и К услуги за имот, находящ се в гр. (адрес),
(адрес) от за периода от 19.09.2019 г. до 25.11.2021 г., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 31323/01.11.2022 г. по ч. гр. д. №
52465/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 – ми състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата над уважената част от 574,69 лева до пълния предявен размер
от 1697,21 лева и за периода от 19.02.2015 г. до 19.09.2019 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (фирма),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 28,42 лева разноски за заповедното производство и сумата в размер на
248,51 лева разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, заверен препис от акта да се приложи по ч.
гр. д. № 52465/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3