Р Е
Ш Е Н
И E
№197 25.06.2018 год. град Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №172 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на „КЕН”АД, представлявано от Изпълнителния директор Й.Р. и със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.“Голеш“,
чрез пълномощника му по делото адв. М.И., против Национална агенция по
приходите – гр. София, за заплащане на сумата от 1057.00 лв., представляваща
имуществени вреди от отменено наказателно постановление №265704-F294778/25.04.2017
год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни
дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП.
В исковата молба се
твърди, че с Решение №528/02.08.2017 год., постановено по АНД №1526/2017 год.
по описа на Районен съд Стара Загора е потвърдено изцяло наказателно
постановление №265704-F294778/25.04.2017 год. на Началник на сектор
„Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален
контрол”, ЦУ на НАП, отменено с решение №410/23.11.2017 год. постановено по КАНД
№380 по описа на Административен съд Стара Загора за 2017 год. и постановено
друго по съществото на спора, като е отменено обжалваното наказателно
постановление. За представителство в съдебните производство ищецът сключил
договори за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената
процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 528.00 лв. в
производството пред Районен съд Стара Загора /за изготвяна на жалба и
процесуално представителство/ и 529.00 лв. в производството пред
Административен съд Стара Загора /за изготвяне на касационна жалба и
процесуално представителство/. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 1057.00
лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Началник
на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция
„Фискален контрол”, ЦУ на НАП. Иска от съда след установяване на твърденията в
исковата молба да бъде осъден ответника по иска Национална агенция по приходите
гр. София да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в
размер 1057.00 лева, ведно със законната лихва от 23.11.2017 год., датата на която
влиза в сила решението на Административен съд Стара Загора до окончателното
изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото
производство разноски.
Ответникът Национална
агенция по приходите гр. София, оспорва предявеният иск като твърди, че е
неоснователен. Изложени са съображения, че не следва да се присъжда законната
лихва, тъй като целта на обезщетението е възстановяване на направените разноски
по делото, а с присъждане на лихвата лицето ще получи повече от това което е
сторил като разходи. При така установеното, заплащането на лихва на тези лица,
които претендират разноските се по делото като имуществени вреди, ще са в
по-благоприятно положение от другите, които могат да си ги претендират в хода
на развилото се съдебно производство. Направено и възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждени, като счита, че
делото не е с такава фактическа и правна сложност, която да обуслови
заплащането на адвокатско възнаграждение, над минималното такова предвидено в
Наредбата – 440.00 лв.
Окръжна прокуратура Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на
исковата претенция по основание и размер.
От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното:
С наказателно
постановление с №265704-F294778/25.04.2017 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности”
Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП,
на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000.00 лева на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК. По жалба на санкционираното
лице било образувано АНД №1526/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора,
приключило с Решение №528/02.08.2017 год., с което е потвърдено изцяло като
законосъобразно обжалваното наказателно
постановление. Така постановеното решение е обжалваното от търговеца и е
образувано КАНД 380/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора,
приключило с решение №410/23.11.2017 год., с което е отменено постановеното
въззивно решение като незаконосъобразно и вместо него е постановено друго, с
което е отменено наказателното постановление, като е прието, че деянието
представлява маловажен случай.
Видно от приложените към
настоящото дело АНД №1526/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора е
видно, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие №14 от 11.05.2017
год. с „И. и Л. – адвокатско дружество“ за изготвяне на жалба и процесуално представителство
по горепосоченото дело на Старозагорския районен съд с договорено и платимо по
банков път възнаграждение в размер на 528.00 лв.. В развилото се съдебно
производство не са били присъдени разноски, който факт не се оспорва от
ответника. За изготвянето на касационна жалба против постановеното решение и
процесуално представителство е сключен договор за правна защита и съдействие от
30.08.2017 год. с договорено възнаграждение в размер на 529.00 лв., което е
платено в брой към момента на сключването на договора.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим и по същество се явява частично основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален
ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената
тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от
издадено наказателно постановление с №265704-F294778/25.04.2017
год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни
дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, които са били отменени като
незаконосъобразни по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно
производства по налагане на административно наказание. Т.е. налице е
административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите
от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на
Върховния административен съд и Тълкувателно постановление №1 от 15.03.2017 год. на общото
събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд,
постановено по тълкувателно дело №2/2017 год..
Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото
наказателно постановление ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от „КЕН”АД разноски, представляващи
заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по
смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца
разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй
като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление с №265704-F294778/25.04.2017
год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни
дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП. Наемането на адвокат в случая е било една
закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е
логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си
и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на
правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца
имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление с №265704-F294778/25.04.2017
год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни
дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП.
Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред
за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание
за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията
за разноски в административнонаказателноя процес
налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с
отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административнонаказателна репресия
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94
от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на
процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по
отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен
контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че
както във въззивното производство, така и в касационното такова, ищецът е бил
представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази
защита, а не формалният й характер.
Кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът
приема, че предявеният от „КЕН”АД иск срещу Националната агенция по приходите е
доказан по основание.
Исковата претенция не е доказана по размер.
Видно от приложеният договор за правна защита и съдействие
№14/11.05.2017 год., договореното
възнаграждение е платимо по банков път. Нито в хода на съдебното производство
пред Районен съд Стара Загора по АНД1526/2017 год., нито в настоящето
производство са представени доказателства за плащането на договореното
възнаграждение по банков път. Следователно в тази част исковата претенция се
явява недоказано, доколкото не е доказано по безспорен и несъмнен начин
реалното извършване на разхода. Ето защо не може да се приеме, че е налице настъпване
на вреда в патримониума на ищеца, тъй като не е
доказано намаляването на имуществото, изразяващо се в заплащането на
адвокатското възнаграждение.
Що се отнася до договора за правна защита и съдействие от 30.08.2017
год., то договореното възнаграждение в размер на 529.00 лв., платено в брой,
към момента на сключването на договора. Приложеният договор за правна защита и
съдействие има характера на разписка, поради което удостоверява по надлежния
ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013
год. по тълк. дело №6/2012 год,
ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е
претърпял имуществени вреди общо в размер на 529.00 лв., изразяващи се в
направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
воденото съдебно производства по обжалване на наказателно постановление №265704-F294778/25.04.2017
год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни
дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП отменено като
незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
Не може да се приеме, възражението на ответника, че с присъждането на
лихва върху направените разноски, се превишава целта на закона. В конкретния
случай водещо е разбирането, че тези разноски са вреди, представляващи пряка и
непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Ето защо, претендираното
обезщетение в конкретния случай е за действие на държавен орган, което действие
има характер на “квазиделикт”. Следователно лихвата ще се дължи от момента, в
който е признато за установено по предвидения в закона ред, че това действие е
неправомерно или неправилно. В конкретния случай това ще бъде момента на
влизане в сила на решенията на съда, с които са отменени наказателното постановление.
В този смисъл е Решение №1003 от 1996 год. на Върховния съд, ІV г.о.
Що се отнася до направеното възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от
30.08.2017 год., съдът намира същото за основателно. Налице е изготвянето на
касационна жалба срещу първоинстанционното решение, както е и осъществено
процесуално представителство. Провеждането на едно заседание, не предполага
заплащането на възнаграждение по-голямо от минималното такова предвидено в Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислено съгласно него и по реда на чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.4
същото е в размер на 440.00 лв. Именно в този си размер съдът намира, че е
адекватно на сложността на делото от фактическа и правна страна и в този размер
следва да бъде уважена исковата претенция. Не е доказано в настоящето
производство, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС и да е налице
начисляването на ДДС, което да е включено в претендираният размер на вредата,
съгласно §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „КЕН”АД иск
срещу Национална агенция по приходите гр. София, по безспорен начин е
установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което
исковата претенция се явява доказана по основание и частично доказана по размер.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по
делото от страна на ищеца, което с изхода на делото е частично основателно. По
настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие /лист 5 от
делото/ от 05.04.2018 год., съгласно който „КЕН”АД е заплатил на адв. М.И.
сумата от 359.00 лв. за процесуално представителство в брой. Доказани са и
разноските, представляващи заплатената държавна такса в размер на 25.00 лв.
Доколкото е налице частично уважено на иска, то и разноските следва да се
присъдят съобразно уважената част от иска.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „КЕН”АД, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния
директор Й.Р.и със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, кв.“Голеш“ сумата от 440.00 /четиристотин
и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №265704-F294778/25.04.2017
год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни
дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, ведно със законната лихва
върху сумата от 23.11.2017 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „КЕН”АД, ЕИК *********, представлявано от
Изпълнителния директор Й. . и със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, кв.“Голеш“ против Национална агенция по
приходите гр. София за претърпени имуществени вреди вследствие на
незаконосъобразно наказателно постановление №265704-F294778 от 25.04.2017
год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни
дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП в останалата му част до 1057.00
лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „КЕН”АД, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния
директор Й.Р. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.“Голеш“, сумата от 149.44 /сто четиридесет и девет лв. и
44 ст./ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: