№ 39293
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110119467 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
допускането им.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 6 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.10.2025г. от 09:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговорите на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове от М.
Д. И. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 23 ЗПК и чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, и срещу
„Файненшъл България“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК.
Ищецът твърди, че е между него и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен
договор за паричен заем №*** от 03.04.2024г. при следните условия: размер на
предоставената парична сума: 3 000 лева; общ размер на дължимата лихва по договора
1 323,60 лева; общ размер на дължимата сума по договора 4 323,60 лева; вид на използвания
кредитен заем- потребителски заем по продукт EasySpecial; размер на седмичната
погасителна вноска: 240,20 лева; срок на договора- 12 седмици; брой погасителни вноски-
12; фиксиран годишен лихвен процент 50%; годишен процент на разходите 63,27%.
Съгласно чл. 4 от договора ищецът в качеството на заемател се задължил в срок от три дни
от датата на сключване на договора да предостави на ответника едно от следните
обезпечения – поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество, което да предоставя гаранционни сделки. Съгласно приложения
погасителен план към договора датата на падежиране на първата вноска била 06.05.2024г., а
1
датата на падежиране на последната вноска по кредита – 28.09.2024г., като размерът на
всяка погасителна вноска се формирал като сбор от главница, договорна лихва и
възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на 240,20 лева. На 03.04.2024г.
ищецът сключил с ответника „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на
гаранция, съгласно който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу дължимо възнаграждение от страна на ищеца в
размер на 1 994,40 лева, платимо на вноски в размер от по 110,80 лева. Ответникът „Изи
Асет Мениджмънт“ АД се считал овластен да приема вместо гаранта „Файненшъл България“
ЕООД изпълнение на задължението на заемополучателя за дължимото възнаграждение.
Ищецът оспорва като недействителен сключения договор за паричен заем с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и излага доводи за неговата нищожност поради нарушение на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2,, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9
ЗПК. Ищецът посочва, че при определяне размера на приложими ГПР по договор за кредит
не е включено възнаграждението на гаранта по сключения договор за предоставяне на
гаранция. При посочване на общия размер на дължимата сума по кредитното
правоотношение не е предвидено възнаграждението на гаранта. Уговореното
възнаграждение съставлявало разход, свързан с предмета на договора за кредит, и следвало
да бъде включен при определяне размера на ГПР. Ищецът излага аргументи за нищожност
на договора за кредит поради допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото
действително приложимият ГПР е различен от уговорения в договора, което въвеждало в
заблуждение потребителя и представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68г, вр. чл. 68д ЗЗП. Ищецът сочи, че доколкото са налице основания за прогласяване
на договора за паричен заем за нищожен, то клаузата, предвиждаща дължимо
възнаграждение за гаранта, не е породила правно действие. Позовава се на относителния
характер на обезпечителната сделка като обосновава доводи за недействителност на договор
за предоставяне на гаранция поради нищожност на договора за паричен заем. Изтъква
наличието на свързаност между ответните дружества. Излага доводи за това, че договорът за
гаранция има за цел за обезщетени кредитора за вредите за възможна неплатежоспособност
на длъжника, което се намира в противоречие с въведеното изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства. Посочва, че договорът за паричен заем и договорът за
предоставяне на гаранция се намират във взаимовръзка помежду си и съставляват система
от правоотношения, поради което прогласяването на договора за паричен заем води до
прогласяване недействителността на договора за предоставяне на гаранция. Въз основа на
така изложените фактически твърдения и правни доводи ищецът претендира да бъде
прогласена нищожността на договор да паричен заем №*** от 03.04.2024г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и на договор за предоставяне на гаранция №*** от 03.04.2024г. ,
сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал
отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че клаузите на процесния
договор за паричен заем съответстват на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и излага подробни доводи в отговора. Оспорва като неоснователни твърденията на
ищеца, че при изчисляване на приложимия ГПР следва да се вземе предвид и
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Заявява, че уговореното
възнаграждение не съставлява общ разход по кредита, намира се извън предмета на
заемното правоотношение и не съставлява задължително условие за сключване на договора
за кредит и предаване на заемната сума. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца,
че невключването на възнаграждението на гаранта при формиране на ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика. Оспорва твърденията на ищеца за липса на извършена
оценка за кредитоспособността на кредитополучателя преди сключването на договора. Моли
за отхвърляне на предявените искове. Претендира за сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал
отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва факта на
възникнало правоотношение между него и ищеца по силата на сключен договор за
предоставяне на гаранция. Ответникът оспорва като неоснователни и недоказани
твърденията на ищеца за наличие на основание за прогласяване на договора за
недействителен. Посочва се, че процесният договор е сключен след договора за кредит,
поради което уговореното възнаграждение за гаранта не следва да се приравнява на разход
по кредита и да се включва при формиране на приложимия ГПР. Оспорва твърденията за
наличие на нарушения на ЗЗП, като посочва че договорът е сключен след възлагане от
2
ищеца при наличие на предоставен избор за вида на учреденото обезпечение по кредита.
Посочва, че в договора за предоставяне на гаранция по ясен и разбираем начин са описани
предмета на договора и задълженията на всяка от страните по него. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира за сторените съдебни разноски.
Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване
С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни
и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между М. Д. И. и „Файненшъл
България“ ЕООД по силата на сключен договор за предоставяне на гаранция №*** от
03.04.2024г.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването договор за договор за
паричен заем №*** от 03.04.2024г. и договор за предоставяне на гаранция №*** от
03.04.2024г. и съдържанието на оспорените договорни клаузи.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на
информация на потребителя, съдържанието на договорите и погасителния план и реда за
определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни
договорни клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3