Р Е
Ш Е Н
И Е № 659
гр.Видин,
15.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен
съд, гражданска колегия в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Нина Николова
при секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело № 539 по описа за 2020г.,и за да
се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.124 ГПК.
Подадена е искова молба от И.Н. ***
, в която е предявен отрицателен установителен иск за установяване на факта, че
не дължи сумата от 793.96 лева,
представляваща публично общинско вземане
за данък върху МПС за периода 2010- 2014 година, за което на основание Акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 ДОПК №АУ 35504000237-1/06.06.2019г. на Публичен изпълнител –О.
Видин, е образувано изпълнително дело № 20198980401742 по описа на ЧСИ Ст.Нинов,
и ищецът е поканен да изпълни доброволно задължението.
Излага се, че вземанията са погасени
поради изтекла давност.
Представени са писмени
доказателства.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е
подал отговор. Излага се от ответника, че искът е неоснователен, че с образуване на
производството по установяване на задълженията течението на давността е
спряно, че с издаване на акта за установяване
на публичното задължение е прекъснато течението на давността. Сочи се, че
длъжникът не се е позовал на изтеклата давност в административното
производство. Останалите доводи не са относими по делото. Моли да бъде
отхвърлен иска. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Събрани са писмени и гласни доказателства.
Видинският районен
съд, като взе предвид постъпилата искова молба, отговора на същата, и
съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че с Акт
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №АУ35504000237-1 /06.06.2019г., издаден от Главен специалист „Публичен изпълнител“ оправомощен
със Заповед №РД-02-11-458/05.05.2016г., са установени задължения на
ищеца за местен данък върху МПС за периода 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и
2018 години, което е в общ размер на главница 436.69 лева, върху което е
начислено и обезщетение за забавено плащане в общ размер 326.58 лева. Въз основа на същия акт е образувано
изпълнително дело № 20198980401742 по описа на ЧСИ Стефан Нинов, с район на
действие ОС Видин, и ищецът е поканен да изпълни доброволно задължението.
Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Задължението за данък за 2011г. е следвало да бъде заплатено
до 31.12.2011г., като от 01.01.2012г. е започнала да тече погасителна давност,
и е изтекла на 02.01.2017г., за 2012г. е изтекла на 02.01.2018, за 2013- на
02.01.2019г., за 2014г.- на 02.01.2020г.
Съгласно чл.172,ал.2 ДОПК Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Видно е, че в настоящия случай за задълженията за годините до 2013 включително давността не е прекъсната, тъй като е изтекла преди издаването на акта за установяване на публичното вземане на 06.06.2019г. По отношение на публичните общински вземания за 2014 година давността е прекъсната с издаването на акта, тъй като е следвало да изтече на 02.01.2020г., но течението и е прекъснато на 06.06.2019г. от който момент е започнала да тече нова давност.
В чл.172, ал.1 ДОПК са лимитирани хипотезите , в които
давността спира, но в производството не са събрани доказателства за датата на започване на
производството по установяване на публичното вземане, за да се установи спиране на основание чл.172,
ал.1, т.1 ДОПК, каквото възражение е направено от оттветника. При така изяснените
факти и обстоятелства, съдът намира искът за доказан в основанието си по отношение
на вземанията, с изключение на тези за 2014 година в размер 22.27 лева главница
за данък МПС и 11.15 лева обезщетение за
забавено плащане на същата, за които вземания искът следва да се отхвърли.
Погасяването на едно вземане по
давност не преустановява неговото съществуване, а го превръща в естествено
право, по аргумент от чл.118 ЗЗД, съгласно който кредиторът не дължи връщане на
вземане, платено от длъжника след изтичане на давностния срок, дори последният
да не е знаел за това. Искът по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде предявен за
установяване съществуването или – както в случая – несъществуването на едно
право, когато ищецът има интерес от това.
Възражението за изтекла погасителна давност е от категорията на
правопогасяващите възражения, чиито ефект е да парират притезателното право,
което насрещната страна претендира. Когато съдът уважи предявено възражение за
давност, притезанието бива отречено с влязло в сила решение, макар самото
материално право да не се погасява с оглед чл.118 ЗЗД. Същевременно, всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да
бъде предявено с иск (така Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 ГПК). Редът, по който длъжникът се защитава,
зависи от неговия собствен избор. По аргумент от мотивите към т. 2 от
Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на ВКС, диспозитивното начало в
гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя
кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на
правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се
изразява, и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Не съществува
законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия
давностен срок по отношение на вземането, като по този начин препятства
възможността на ищеца да го претендира в бъдеще. В този случай предмет на
отрицателния установителен иск не е установяване липсата на материално право
изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу длъжника-ищец, което дори в
случая е реализирано, с оглед образуваното изпълнително производство.
В допълнение към горното следва да
се отбележи, че предявяването на възражение за изтекъл давностен срок чрез
отрицателен установителен иск е предвидено в действащия граждански процесуален
кодекс – по реда на чл.439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда защита на длъжника срещу провеждането против
него принудително изпълнение, чрез предявяване на възражения по исков ред с
отрицателен установителен иск. Такива искове, основани на възражения за
давност, са разгледани по реда на чл. 439 ГПК в Решение № 325
от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК; Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК,
постановени по чл. 290 ГПК и др., а по реда на чл. 254 ГПК (отм.) в Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 41 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 575/2009 г., II т. о., ТК, и др.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да понесе направените в исковото производство разноски от ищеца - 50.00 лева ДТ
. Адвокатско възнаграждение на адв.Р.Р. следва да бъде присъдено при
условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА в
размер, съгласно чл.7, ал.1,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска -
285.00 лева.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Видин, с адрес
гр.Видин, пл.Б. №2, ЕИК********* липсата на вземане на О.
Видин, с адрес гр.Видин, пл.Б. №2, ЕИК********** към И.Н.
Й., ЕГН:********** и адрес гр.Видин, ж.к.К.Б. бл.20, вх.Б, ет.3, ап.32 в размер на 414.42 лева, представляваща
публично общинско вземане за данък върху МПС за периода 2010- 2013
година включително и 315.43 лева
обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко
вземане до 06.06.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
пълния претендиран размер.
Определя възнаграждение на адвокат Р.Р. от ВАК в размер
285.00 лева.
ОСЪЖДА
О. Видин, с адрес гр.Видин, пл.Б. №2, ЕИК******** да заплати на И.Н. Й., ЕГН:**********
и адрес гр.Видин, ж.к.К.Б. бл.20, вх.Б, ет.3, ап.32 разноски в производството в размери 50.00 лева ДТ адвокатско възнаграждение в размер 285.00 лева.
ОСЪЖДА О. Видин, с адрес гр.Видин, пл.Б.
№2, ЕИК******** да заплати на адвокат Р.
В. Р.-***, адвокатско възнаграждение в размер 285.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред ВОС по
реда на въззивното обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с оригинала
Секретар: