№ 19895
гр. ..., 03.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110138746 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ДЗИ „ОЗ” ЕАД срещу СО
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за
плащане на сумата от 91,20 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско+" във връзка с щета № ..... и 15,00 лв. ликвидационни разходи,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата
искова молба до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба са изложени доводи, че на ....., водачът на автомобил марка
„....", модел „...", с peг. № ..., попада в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, вследствие на което на управлявания автомобил биват причинени
щети – увредена е предна лява гума, което е наложило нейната подмяна. Сочи се, че
моторното превозно средство /МПС/ марка „....", модел „...", с peг. № ..., е застраховано
при ищеца на основание застрахователна полица „КАСКО+" с № ....., с валидност от
27.08.2020 г. до 26.08.2021 г. за застрахователна сума от 12 000 лв. Твърди се, че по
повод нанесените имуществени вреди на застрахования автомобил при „ДЗИ - ОЗ"
ЕАД е образувана щета № 9...... Сочи се, че видно от проформа фактура № .../.... г.
застрахованият Н. П. е закупил нова гума на стойност 137,00 лв. с ДДС. С
ликвидационен акт по щета от 01.10.2021 г., на база цени и методики, прилагани по
застраховките „Каско+" и въз основа на калкулация по претенцията, „ДЗИ - ОЗ" ЕАД е
одобрило да се изплати на застрахования обезщетение в размер на 76,20 лв., която
сума се твърди да е изплатена на 04.10.2021 г. Изложени са доводи, че с плащането на
застрахователното обезщетение „ДЗИ - ОЗ" ЕАД, на основание чл. 410 Кодекса за
застраховането (КЗ), встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото
имущество срещу СО, която е отговорна за поддържането на пътя. Твърди се, че до СО
е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното, но плащане не е
извършено. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
1
отговор от ответника, в който излага доводи за нередовност на исковата молба и
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил към датата на ПТП. Оспорва да е налице покрит
застрахователен риск и наличието на причинно – следствена връзка между механизма
на настъпване на процесното ПТП и причинените щети на процесния лек автомобил.
Изложени са доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения
автомобил. Съобразно изложеното е направено искане предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
На 18.09.2023 г. третото лице помагач, конституирано по реда на чл. 219 ГПК на
страната на ответника – „...” ЕООД, е депозирало становище, с което е заявило, че след
узнаване за предявената срещу СО искова претенция е заплатило по банкова сметка на
ответника пълния размер на евентуалната регресна претенция срещу него във връзка
претенцията на ищеца по делото. Направено е искане определението на съда от
18.08.2023 г. в частта, в която „...” ЕООД е конституирано като трето лице помагач, да
бъде отменено поради отпадане на правния интерес на ответника, тъй като
евентуалните му регресни права са удволетворени изцяло чрез плащане.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД за плащане на сума, претендирана от ответника, в качеството му на стопанин на
пътя, на който е реализирано процесното пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка водач.
По аргумент от чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата –
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В т. 15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е
посочено, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато са налице
основанията за това. В конкретния случай исковете са насочени срещу СО във връзка с
твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на общински път и
отстраняване и сигнализиране на препятствия по него, във връзка с което се твърди да
са настъпили твърдените имуществени вреди.
Предвид изложеното, по предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ
във вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил, 2) в срока на застрахователното покритие на който е
настъпило събитие, за което ищецът носи риска, както и 3) че в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи по неговото
определяне, както и че 4) увреждането е настъпило вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответника, който не е изпълнил
задължението си за поддържане на пътя, като негов стопанин.
В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е положило
дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
От представените по делото писмени доказателства – застрахователна полица
2
„КАСКО+" с № ....., с валидност от 27.08.2020 г. до 26.08.2021 г. /л. 12 от делото/, с
приложени към нея общи условия, съдът намира за установено по делото наличието на
валидно възникнало правоотношение по застраховка „Каско“ между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил към датата на настъпване на пътно-
транспортното произшествие – 16.07.2021 г. Застрахователният договор е формален,
като писмената форма е предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за
неговата действителност /застрахователният договор се сключва писмено във формата
на застрахователна полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ,
Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.
В случая процесната застрахователна полица по застраховка „Каско +“ е подписана от
застрахователя и от застрахования, поради което изискуемата писмена форма за
действителност е спазена, т.е. възраженията на ответника СО в обратен смисъл са
неоснователни. По делото не се доказа положения за застрахованото лице на
застрахователната полица подпис да не е положен от Н. К. П.. Напротив, при разпита
му като свидетел, посоченото лице изрично е посочи, че между него и ищеца е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, във връзка с което е
депозирал уведомление за щета и му е заплатено застрахователно обезщетение във
връзка с процесното застрахователно събитие. Показанията на посочения свидетел
съдът кредитира, като логични и последователни, и намира, че същите опровергават
недоказаната по делото теза на ответника, че застрахователната полица не е подписана
от свидетеля, поради което липсва валидно възникнало застрахователно
правоотношение във връзка с което да е възникнало регресно право на застрахователя.
За неоснователно съдът намира и релевираното възражение от ответника за
липса на причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ и наличието на виновно противоправно поведение на ответника
във връзка със стопанисването на процесния общински път.
За да достигне до този извод, на първо място, съдът съобрази показанията на
свидетеля Н. К. П. /л. 123 и л. 124 от делото/, които съобразно изложеното и по-горе
кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите писмени доказателства по делото, включително и със заключението на
приетата съдебна-автотехническа експертиза. От показанията на свидетеля съдът
приема за установено осъществяването на процесния инцидент на посочените в
исковата молба дата и място – град ..., ул. „....”, както и причината за реализирането му
– наличие на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. От показанията
на свидетеля съдът намира за установено, че за него е било обективно невъзможно да
избегне дупката, тъй като за да го направи е следвало да наруши правилата за
движение по пътищата, като навлезе в платното за насрещно движение или да се удари
в бордюра.
На следващо място, съдът съобрази и неоспореното от страните заключение на
съдебна-автотехническа експертиза /л.115 и сл./, което кредитира като компетентно и
обективно изготвено. От същото се установява, че с оглед представените по делото
доказателства, от техническа гледна точка механизмът на настъпване на ПТП е
следният:
На 16.07.2021 г., в град ..., около 15:00 часа, лек автомобил марка „....”, модел
„...“, с рег. № СВ0146 МН, се движи по ул. „....“ с посока към Летище „...“ и в района на
бл. № 110, на кръстовището с бул. „Ботевградско шосе“, превозното средство
преминава през дупка на пътното платно. Видимите щети по лекия автомобил, с рег. №
СВ0146 МН, отразени в уведомление за щета са: предна лява гума. От така
представения механизъм на ПТП и сравнението на щетите в описа на застрахователя
видими увреждания, се налага извода, че щетите по процесния лек автомобил марка
3
„....” модел „...“, с рег. № СВ0146 МН се намират в пряка и причинно - следствена
връзка с настъпилото на 16.07.2021 г. пътно-транспортно произшествие в град ....
Вещото лице е констатирало, че стойността, необходима за възстановяване на щетите
на процесния лек автомобил, настъпили вследствие на обсъжданото пътно-
транспортно произшествие, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
инцидента е 96,26 лв.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
град ..., като мястото на настъпване на произшествието се установи от свидетелските
показания, то съдът приема за установено, че същият е част от общинската пътна
мрежа, което обосновава материалноправната легитимация на ответника. По аргумент
от чл. 31 от Закона за пътищата ответникът – СО, е длъжен да осъществява дейностите
по поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности, да
означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината, като юридическо лице,
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието
на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди. Това обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда
на чл. 49 ЗЗД.
Изплащането от страна на ищцовото дружество в полза на собственика на
увредения автомобил на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” в
размера, посочен в исковата молба, съдът приема за установено представеното по
делото платежно нареждане от 04.10.2021 г. /л. 27 от делото/, от което се установява, че
„ДЗИ ОЗ” ЕАД е заплатило по процесната щета № ..... на собственика на увредения лек
автомобил – Н. К. П. сума от 76,20 лв., представляваща застрахователно обезщетение
по посочената щета, заведена при ищеца, в качеството му на застраховател.
Посоченото обстоятелство е обявено и за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните по делото с изготвения доклад по реда на чл. 146 ГПК.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че по делото е
безспорно установено, че увреденият има срещу ответника вземане по смисъла на чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД. С плащането на обезщетение за причинените с деликта вреди
застрахователят по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ е встъпил в правата на увреденото лице и
за него е възникнало регресно право срещу делинквента. Съгласно заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира по гореизложените
съображения, към датата на ПТП – 16.07.2021 г., размерът на щетите, нанесени на
процесното моторно правозно средство, с регистрационен № ..., възлиза на 96,26 лв., а
с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски – на 111,26 лв. От ищеца се претендира
сума в размер на общо 91,20 лв., като с оглед принципа за диспозитивното начало в
гражданския процес, предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен до
претендирания размер. Във връзка с релевираните възражения на ответника, че е
възложил стопанисването на процесния участък в процесния период, в това число
извършването на ремонт и поддръжка на същия, на „...” ЕООД по силата на договор №
СО А19-ДГ55-359/31.05.2019 г. /л. 52 и сл. от делото/, съдът намира, че този факт не
освобождава ответника от отговорност за причинените имуществени вреди, платени по
процесната щета от ищеца, тъй като в качеството на възложител е следвало, от една
страна, да осъществи адекватен подбор при избора на изпълнител на възложените
дейности, а от друга – да осъществява контрол извършват ли се същите качествено и в
срок. Наличието на необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на
4
посочените в исковата молба време и място е реализирано пътно-транспортно
произшествие, е безспорно доказано по делото, поради което съдът намира за
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно
бездействие на ответника за поддръжка на процесния пътен участък.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. По аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди
от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно, необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
В процесния случай ответникът не е ангажирал доказателства за установяване
твърдението си, че поведението на водача на МПС е допринесъл за настъпване на
инцидента. Нещо повече, наличието на дупка на пътното платно, както е в случая, не
представлява предвидимо за водача на моторно превозно средство препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което той да е длъжен да съобразява поведението си,
включително да избира скоростта си на движение или да спре. Ето защо съдът приема,
че пътно-транспортното произшествие е настъпило единствено поради наличието на
необезопасена дупка. В тази насока съдът съобрази и показанията на свидетеля Н. К.
П., от които се установява, че за него е било обективно невъзможно да предотврати
инцидента, тъй като единствена възможност за избягване на дупката е било да навлезе
в платното за насрещно движение или да се качи на бордюра.
В обобщение, по изложените съображения, предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД срещу СО е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца. От последния се претендират такива в общ размер на 558 лв., от които 168 лв.
платен адвокатски хонорар с ДДС, 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо
лице, и 40 лв. – депозит за свидетел. Следователно, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 558 лв., представляваща разноски, при съобразяване на
факта, че извършването им е доказано по делото с представени платежни документи.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с БУЛСТАТ: ..., с адрес: град ...., да заплати на „ДЗИ-ОЗ” ЕАД, с
ЕИК ...., със седалище в град ... и адрес на управление: ул. „... ...., на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД, сума в размер на 91,20 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, на основание
сключен договор за застраховка „Каско +", обективиран в застрахователна полица №
...../2020 г., за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 16.07.2021 г.,
в град ..., на ул. „....”, пътно-транспортно произшествие с участието на автомобил
марка „....", модел „...", с peг. № ..., който при движение на пътното платно е попаднал в
необезопасена дупка, за което е образувана щета № ..... при ищеца, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2022 г., до окончателното
плащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СО, БУЛСТАТ: ..., с адрес: гр. ...., да
заплати на „ДЗИ-ОЗ” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище в град ... и адрес на управление: ул.
„... ...., сума в размер на 558 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ответника - „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище в град ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6