№ 6540
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110108528 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
44739/17.02.2023 г., с която з, ЕИК ***** е предявило срещу зз, ЕИК
********, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, както следва: 1/ иск с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 2051,42 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 23.04.2018 г., около 21:00 часа, в гр. София, на кръстовище
на ул. Родопски извор и бул. Тодор Каблешков, по вина на водача на лек
автомобил „Мазда 3“, с рег. № СВ2403МК, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при Застрахователно дружество Евроинс АД, при което са
причинени щети по лек автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ,
застрахован по имуществена застраховка при Застрахователно акционерно
дружество Армеец АД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 625,11 лева, представляваща лихва за
забава за периода 25.11.2019 г. - 25.11.2022 г., за които суми на 01.12.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 64650/2022 г.
1
Със заявление вх. № 259991/25.11.2022 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу зз, ЕИК ******** за суми,
както следва: 1/ сумата от 2051,42 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно
събитие и разноските по определянето му, настъпило на 23.04.2018 г., около
21:00 часа, в гр. София, на кръстовище на ул. Родопски извор и бул. Тодор
Каблешков, по вина на водача на лек автомобил „Мазда 3“, с рег. №
СВ2403МК, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
Застрахователно дружество Евроинс АД, при което са причинени щети по лек
автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ, застрахован по имуществена
застраховка при Застрахователно акционерно дружество Армеец АД, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2022 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 625,11 лева, представляваща лихва
за забава за периода 25.11.2019 г. - 25.11.2022 г. На 01.12.2022 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в
законоустановения срок. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск
за установяване на вземането си на 19.01.2023 г. Исковата молба е подадена
на 17.02.2023 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско”, а именно на 23.04.2018 г., е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него автомобил - лек автомобил „Хюндай И30“, рег. №
К6807ВВ. Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в з,
ЕИК ***** е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика
на застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на
процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „Хюндай
И30“, рег. № К6807ВВ е било застраховано при ищеца по застраховка
„Каско“ – застрахователна полица № 0306Х0367643/09.03.2018 г., със срок на
застрахователно покритие от 11.03.2018 г. до 10.03.2019 г. Поддържа, че при
ищцовото дружество била образувана преписка по щета № 10018030111661,
като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по
същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и същите били отстранени за
сметка на ищцовото дружество в доверен сервиз на застрахователя. Сочи, че
за отстраняване на щетите по увреденото в резултат на процесното ПТП,
застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от 4462,52 лева.
2
Поддържа, че вредите по МПС – лек автомобил „Хюндай И30“, рег. №
К6807ВВ, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от водача на
лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № СВ2403МК, чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответното дружество. Поддържа, че ответното
дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ размер от 4477,52
лева, включваща заплатеното застрахователно обезщетение в размер на
4462,52 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, както и че от
страна на ответника е извършено частично погасяване по заявената претенция
в размер на 2426,10 лева. В тази връзка се сочи, че непогасена останала
сумата от 2051,42 лева, която се претендира в настоящото производство,
ведно със законната лихва от 25.11.2022 до погасяването. Претендира се и
мораторна лихва за периода 25.11.2019 г. – 25.11.2022 г. в размер на 625,11
лева.
Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено,
че зз, ЕИК ******** дължи в полза на з, ЕИК ***** суми, както следва: 1/
сумата от 2051,42 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 23.04.2018 г., около 21:00 часа,
в гр. София, на кръстовище на ул. Родопски извор и бул. Тодор Каблешков,
по вина на водача на лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № СВ2403МК, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при Застрахователно дружество
Евроинс АД, при което са причинени щети по лек автомобил „Хюндай И30“,
рег. № К6807ВВ, застрахован по имуществена застраховка при
Застрахователно акционерно дружество Армеец АД, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2022 г. до окончателното
й изплащане; 2/ сумата от 625,11 лева, представляваща лихва за забава за
периода 25.11.2019 г. - 25.11.2022 г., за които суми на 01.12.2022 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 64650/2022 г. Претендират се разноски в
производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника зз,
ЕИК ******** е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага
становище за неоснователност на предявения иск. Изрично се заявява, че не
се оспорва основанието на предявените искове, като същите се оспорват само
по размер. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно
3
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на реализиране на
процесното ПТП /23.04.2018 г./, сключено между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № СВ2403МК, че на
23.04.2018 г. е реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек
автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ, че щетите са причинени от водач
на лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № СВ2403МК, че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения при ПТП автомобил е била
сключена валидна застраховка „Каско“, както и че ищецът е предявил пред
него суброгационна претенция за сумата от 4477,52 лева, по която ответното
дружество е погасило сумата от 2426,10 лева. Оспорва се, че ищцовата
претенция е завишена по размер, като се излагат подробни съображения в
този смисъл. Посочва се, че отговорността на ответното дружество се
съизмерява със сумата от 2426,10 лева, която е заплатена в полза на ищеца
извънсъдебно. Поддържа се, че калкулираните от ищцовото дружество цени
на труд и резервни части са завишени, респективно, че ищцовото дружество е
заплатило на собственика на увредения при процесното ПТП автомобил,
застрахователно обезщетение в завишен размер. Предвид горните
съображения се сочи, че сумата, платена от ответника по регресната
претенция е достатъчна за репариране на вредите, причинени на лек
автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ, в резултат на процесното ПТП.
Моли, за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
4
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил претендираното вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
в производството: че на 23.04.2018 г., около 21:00 часа, в гр. София, на
кръстовище на ул. Родопски извор и бул. Тодор Каблешков, между лек
автомобил „Мазда 3“, с рег. № СВ2403МК, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при зз, ЕИК ******** и лек автомобил „Хюндай И30“, рег.
№ К6807ВВ, застрахован по имуществена застраховка при ЗАД "Армеец" АД,
е реализирано ПТП, при което са причинени имуществени щети по лек
автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ; че щетите са причинени в
резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Мазда 3“, с рег. № СВ2403МК; че към датата на реализиране на процесното
ПТП /23.04.2018 г./ за лек автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ е била
сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
0306Х0367643/09.03.2018 г., със срок на застрахователно покритие от
11.03.2018 г. до 10.03.2019 г.; че към датата на реализиране на процесното
ПТП /23.04.2018 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил
„Мазда 3“, с рег. № СВ2403МК, е била застрахована при ответното
дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ в размер на 4462,52 лева; че направените
ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 15,00
лева; както и че ответникът е погасил, по предявената от ищеца регресна
5
претенция, сумата от 2426,10 лева, в полза на ищцовото дружество.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 24.04.2023 г.,
процесуалните представители на страните изрично заявиха, че са запознати с
проекта за доклад по делото, нямат възражения по същия, поради което и
последният е обявен за окончателен с определение, постановено в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 24.04.2023 г.,
включително и в частта, с която съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в производството горепосочените факти и обстоятелства от
значение за правилното решаване на правния спор, с чието разглеждане е
сезиран в настоящото производство.
Спорен по делото е единствено размерът на дължимото обезщетение за
репариране на вредите, причинени на лек автомобил „Хюндай И30“, рег. №
К6807ВВ в резултат на процесното ПТП. В тази връзка от ответника се
излагат съображения, че ищцовата претенция е завишена по размер, като се
сочи, че сумата, платена от ответника по регресната претенция е достатъчна
за репариране на вредите, причинени на лек автомобил „Хюндай И30“, рег. №
К6807ВВ в резултат на процесното ПТП.
Същевременно като допълнение следва да бъде посочено, че предвид
безспорното между страните обстоятелство, че по процесната претенция на
ищеца, предмет на настоящото производство, ответникът е заплатил сумата
от 2426,10 лева, следва да се приеме на още едно основание, че се е
осъществило признание на всички обуславящи факти за възникване на
процесното право на ищеца по иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ. Обстоятелството, че ответникът е заплатил извънсъдебно сумата от
2426,10 лева по заведената пред него от ищеца регресна претенция, изрично
се признава с исковата молба, което обстоятелство се цени от съда като
признание на неизгоден за страната факт, който е от значение за делото.
Същевременно това обстоятелство е отделено за безспорно с доклада по
делото, като страните не са имали възражения по отношение на същия.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението
на ищеца щети по лек автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 23.04.2018 г. Спорно е и
дали изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено по
размер и дали отговоря на размера необходим за възстановяване на щетите,
6
причинени по лек автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ в резултат на
процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - лек автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че срокът на експлоатация на лек автомобил „Хюндай И30“,
рег. № К6807ВВ, към датата на процесното събитие /23.04.2018 г./ е 6 години
и 5 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация, както и че
стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на
процесния лек автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ, определена на
база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 3856,12 лева.
Установява се още, че стойността необходима за възстановяване на щетите,
причинени на процесния лек автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ,
определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/, с приложена
отстъпка от 10 % за труд и материали и 15 % за нови части, е в размер от
3358,26 лева
Вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството е
отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като
същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите,
обективирани от вещото лице в заключението, поради което и настоящият
7
съдебен състав намира, че следва да кредитира така приетото заключение по
допуснатата в произвдоството съдебна автотехническа експертиза.
Същевременно заключението не е оспорено от страните.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна
практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична
увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение
№ 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС). Същевременно, по
становище на настоящия съдебен състав, деликтната отговорност е насочена
към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено
в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице
8
не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени
(вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с по-
ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 3856,12 лева, като към тази сума следва да се
прибавят 15,00 лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
3871,12 лева. По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно частично
погасяване по заявената регресна претенция, като в полза на ищеца е
заплатена сума в размер на 2426,10 лева, която следва да бъде приспадната от
дължимото от ответника обезщетение по регресната претенция. Следователно
предявеният иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се явява основателен и
доказан до размера от 1445,02 лева и следва да бъде уважен до този размер,
като за разликата над него до пълния предявен размер от 2051,42 лева – искът
следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /25.11.2022 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
настоящият съдебен състав намира следното:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата
гражданска отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД. В случая
моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на
регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на
9
30-дневен срок от представянето на всички доказателства, в който
застрахователят трябва да определи и изплати размера на задължението си по
предявената претенция или мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По делото се установява, че ищцовото
дружество е отправило до ответника покана за изпълнение на паричното му
задължение, получена от последния на 05.10.2018 г., към която са били
приложени документите по процесната ликвидационна преписка.
Тридесетдневният срок за изпълнение е изтекъл на 04.11.2018 г., като след
тази дата ответното дружество е изпаднало в забава и за претендирания в
исковата молба период от 25.11.2019 г. до 24.11.2022 г. /включително/ дължи
мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, чиято
дължимост се установи в настоящото производство /1445,02 лева/, а именно
сумата от 439,96 лева /изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвен калкулатор на НАП/.
Следователно, акцесорният иск се явява основателен и доказан за
размера от 439,96 лева и за периода 25.11.2019 г. – 24.11.2022 г.
/включително/. Искът следва да се отхвърли за разликата над уважения
размер от 439,96 лева до пълния предявен размер от 625,11 лева и за деня
25.11.2022 г. /доколкото за същия ден се претендира и присъди от съда
законна лихва за забава, считано от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането и присъждане два пъти на законна
лихва за забава за един и същи ден не е допустимо/.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса за разглеждане на
предявения иск в размер на 53,33 лева, за заплатен депозит за вещо лице по
изготвената в производството съдебна автотехническа експертиза в размер на
300,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100,00 лева, като са представени и доказателства за извършването
на претендираните разноски.
10
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът зз, ЕИК
********, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца з, ЕИК *****,
сумата от 319,26 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 8528/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
От името на ответното дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебна автотехническа експертиза в размер на 100,00 лева и
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00
лева, като са представени и доказателства за извършването на претендираните
разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът з, ЕИК
*****, следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника зз, ЕИК
********, сумата от 59,15 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 8528/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 64650/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав за заплатена държавна такса в размер на 53,33 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, като са представени
и доказателства за извършването на тези разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът зз, ЕИК
********, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца з, ЕИК *****,
сумата от 107,99 лева, представляваща разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 64650/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
От името на ответното дружество се претендират разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 64650/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100,00 лева.
11
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът з, ЕИК
*****, следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника зз, ЕИК
********, сумата от 29,57 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 64650/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от з, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ************ срещу зз, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: *************, иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ,
че зз, ЕИК ******** дължи в полза на з, ЕИК ***** сумата от 1445,02 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 23.04.2018 г., около 21:00 часа, в гр. София, на кръстовище
на ул. Родопски извор и бул. Тодор Каблешков, по вина на водача на лек
автомобил „Мазда 3“, с рег. № СВ2403МК, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при Застрахователно дружество Евроинс АД, при което са
причинени щети по лек автомобил „Хюндай И30“, рег. № К6807ВВ,
застрахован по имуществена застраховка при Застрахователно акционерно
дружество Армеец АД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума на
01.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 64650/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ за разликата над уважения размер от 1445,02 лева до пълния
предявен размер от 2051,42 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от з, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ************ срещу зз, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: *************, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че зз,
ЕИК ******** дължи в полза на з, ЕИК *****, сумата от 439,96 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 25.11.2019 г. - 24.11.2022 г., за
12
която сума на 01.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 64650/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
439,96 лева до пълния предявен размер от 625,11 лева и за деня 25.11.2022 г.
ОСЪЖДА зз, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
************* да заплати в полза на з, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 319,26
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 8528/2023
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА з, ЕИК ***** да заплати в полза на зз, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 59,15 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 8528/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА зз, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
************* да заплати в полза на з, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 107,99
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
64650/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от предявените искове.
ОСЪЖДА з, ЕИК ***** да заплати в полза на зз, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 29,57 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 64650/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13