№ 43
гр. Пазарджик, 24.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20235200500699 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Жалбоподателят Е. С. В. се явява лично, жалбоподателите М. С. В., Ц.
С. В. – редовно призовани, не се явяват. И за тримата се явява адв. П. Х. –
редовно упълномощен от първата инстанция. Пред настоящата инстанция
представя договор за правна защита и съдействие от Е. С. В..
Ответникът М. С. Я. – редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв. П. П. – редовно упълномощен от първата инстанция.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова при условията на чл. 142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл. 258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С Решение № 26006/03.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1115/2018 г.
по описа на РС - Велинград е признато за установено по отношение на Е. С.
В., с ЕГН **********, Ц. С. В., с ЕГН ********** и М. С. В., с ЕГН
********** и тримата с адрес: В., ул. Е.В." №**, че М. С. Я., с ЕГН
********** и адрес: гр.В., ул. "Е.В." №** е собственик на земна площ от
41,60 кв.м. при граници: от север- поземлен имот 10450.501.2916, от запад-
улица с идентификатор 10450.501.3098, от юг - останалата част от поземлен
1
имот с идентификатор 10450.501.26, от изток - поземлен имот с
идентификатор 10450.501.2338, която площ е означена като защрихована със
сиви линии и заключена между точките 1, 2, 3, 4 и 5- на приподписаната от
съда и представляваща неразделна част от настоящото решение
комбинираната скица, намираща се на лист 266 по гр.д. № 1115/2018 г. на PC
- Велинград, изготвена от вещо лице инж. С.Б., като са осъдени, на основание
чл.108 от ЗС, Е. С. В., с ЕГН **********, Ц. С. В., с ЕГН ********** и М. С.
В., с ЕГН ********** да предадат на М. С. Я., с ЕГН ********** владението
върху така описаната реална част от имота.
Осъдени са Е. С. В., с ЕГН **********, Ц. С. В., с ЕГН ********** и
М. С. В., с ЕГН **********, на основание чл. 109 от ЗС, да премахнат
изградената в северната част на собствения на М. С. Я., с ЕГН **********
поземлен имот с идентификатор 10450.501.26 по действащата кадастрална
карта на гр.В., масивна ограда, чието местоположение е обозначено графично
с линиите, свързващи точките 2, 1 и 5 на приподписаната от съда и
представляваща неразделна част от настоящото решение комбинираната
скица, намираща се на лист 266 по гр.д. № 1115/2018 г. на PC - В., изготвена
от вещо лице инж. С.Б..
Осъдени са, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е. С. В., с ЕГН
**********, Ц. С. В., с ЕГН ********** и М. С. В., с ЕГН **********, да
заплатят на М. С. Я. с ЕГН **********, сумата от 1100 лв.- съдебно-
деловодни разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба с вх. №
260191/18.04.2023 г., подадена от адв. П. Х., в качеството му на пълномощник
на Е. С. В., М. С. В. и Ц. С. В..
Твърди се в същата, че решението е необосновано. В този смисъл се
визира, че съдът неправилно е възприел фактическата и правна обстановка по
делото.
Визира се, че вещото лице е констатирало, че по регулационния план
от 1983 г., приет при режима на ЗТСУ /отм./, няма придаваемо се дворно
място от имота на ищците към парцела, който сега е собственост на тримата
ответници. Констатирала е също, че в този план от 1983г. не е отразено да има
ограда, т.е. материализирана имотна граница между имота на ищците- част от
имот пл.номер 37 и имот пл.номер 35, за който е бил отреден парцел ХХІ-35
на ответниците.
Твърди се, че съдът не е обсъдил същественото обстоятелство, че при
действието на ЗТСУ праводателят на ищците, нито ищците, не са били
предявили против Е. В., иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ за установяване на
грешки в кадастралния план, които да са повлияли на предвижданията на
регулационния план от 1983 г.
Сочи се, че в ТР № 8/2014 г. е прието, че „…Принцип в гражданския
процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на
2
иска. … Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото
си на собственост към минал момент. Такова изключение бе искът по чл.32,
ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./, при който съдебната практика приемаше, че поради
прякото отчуждително действие на одобрен дворищно- регулационен план,
правото на собственост върху неправилно заснетия имот следва да се
установи към момент на одобряване на плана.“
Твърди се, че в същото тълкувателно решение ясно са разграничени
различията в правната уредба и вещно-правни последици между ЗТСУ /отм./
и действащия ЗУТ. От това се извежда извод, че след отмяната на ЗТСУ, тази
процесуална-правна възможност за ищцата не съществува. Предвид и на това
се счита, че след като съдът не е възприел правилно тези съществени
обстоятелства, не е приложил правилно и задължителната практика на ТР №
3/1993 г. на ОСГК на ВС.
Визира се, че в това тълкувателно решение, след като е констатирано
противоречие в нормите на чл. 32, ал. 1, т. 5 и чл. 33, ал. 1 от ЗТСУ, ВКС е
приел, че „…приложението на плана не е относимо към заемането на
придадените имоти, а към съвпадението на парцелните граници по
предходния, /т.е. по плана от 1983 г./, в имоти по новия план.
Сочи се, че следващият кадастрален план, по който парцелните
граници по плана от 1983г. са попълнени като имотни е от 2013г.. Границите
по този кадастрален план от 2013г. съвпадат и с границите по действащата
кадастрална карта от 2018г.
Твърди се, че районният съд не е обсъдил и правните последици от
всички влезли в сила индивидуални административни актове /ИАА/, каквито
са Заповедите за одобряване на всички планове от 1983 г., от 2013 г., от 2014
г., както и от действащата кадастрална карта от 2018 г., а така също и от
влязлото в сила Разрешение за строеж на ограда на Гл. архитект на Общината,
което също е ИАА.
Твърди се, че не са обсъдени констатациите на вещото лице, че
процесната масивна ограда е изпълнена от ответниците на годно правно
основание, в съответствие с издаденото им Разрешение за строеж и Протокол
за строителна линия.
Визира се, че съвсем друг е въпросът, че съдът не е обсъдил
възраженията на ответниците, че построената от тях масивна ограда
фактически не засяга имота на ищцата и че съществуващата тЕ. ограда между
двата имота не е премахната, което е видно и от сателитните снимки.
Твърди се, че обжалваното решение е и незаконосъобразно. В този
аспект се сочи, че 10-годишният срок за оспорване на грешките в кадастъра,
което е било допустимо само по реда на чл. 32 от ЗТСУ /отм./, т.е. от 1993 г.
по регулационния план от 1983 г. отдавна е изтекъл, което прави предявения
иск за собственост на ищците М. Я. и недопустим.
Визира се, че при режима на ЗТСУ е съществувала забрана за
придобиване по давност на части от парцели поради което ищците не биха
3
могли да станат собственици на процесните 41,60 кв.м., дори и да са били
включени в границите на парцела на ответниците по плана от 1983г. предвид
на това се приема, че ищцата няма правен интерес от предявяването на
настоящия иск за собственост против ответниците.
Твърди се, че при режима на ЗТСУ е съществувала забраната за
придобиване по давност на части от парцели, поради което ищцата не би
могла да стане собственик на процесните 41,60 кв.м., дори и да са били
включени в границите на парцела на ответниците по плана от 1983 г. Визира
се, че освен това, както ответниците са възразили, имотът на праводателя на
ищцата М. Я. е бил само 509 кв.м., а сегашната му площ е 544 кв.м., т.е. с 35
кв.м. по- голяма от тази, която праводателят й е притежавал след сделката от
1971 г. Ето защо се приема, че ищцата няма правен интерес от предявяването
на настоящия иск за собственост против ответниците.
Приема се, че решението противоречи на т. 4, изр. последно от ТР №
8/2014 г.
Твърди се, че съдът не е изследвал, а е бил длъжен служебно да
извърши косвен административен контрол, както и да обсъди правните
последици от всички влезли в сила ИАА, които не са обжалвани от ищците, а
именно: Заповедите за одобряване на плановете от 1983 г., от 2013 г., от 2014
г., както и на действащата КК от 2018 г., а също така и от влязлото в сила
Разрешение за строеж на ограда.
Искането е да се отмени изцяло решението на районния съд, като
въззивната инстанция отхвърли като неоснователни исковете на ищцата М.
Я., с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС.
Моли се за присъждане на съдебно-деловодните разноски и за двете
съдебни инстанции.
При условие на евентуалност се поддържа оплакването, че решението
е недопустимо, поради което следва да се обезсили, като се присъдят на
жалбоподателите съдебно-деловодни разноски. В този смисъл се твърди, че
ищцата няма правен интерес от предявяването на исковете по чл. 108 и чл.
109 от ЗС.
Сочи се, че след като ищцата не е упражнила в 10-годишния срок от
одобряването на регулационния план от 1983 г. правото си да предяви иска по
чл. 32 от ЗТСУ за установяване на грешка в кадастралния план,
регулационния план е приложен и неговите регулационни граници са се
трансформирали в имотни.
Твърди се, че негаторния иск също е недопустим, тъй като
задължителна предпоставка за неговото предявяване е извършването на
закононарушение от ответниците /напр. построяване на незаконна ограда,
заграждаща част от имота на ищеца/.
Счита се, че в конкретният случай, процесната ограда, доколкото само
незначителна част от нея е построена на общата имотна граница между
имотите на ищцата и на ответниците е законно построена, на основание
4
влязло в сила Разрешение за строеж на ограда, което не е обжалвано от
ищците и е породило правни последици.
Визира се, че ищцата не само, че не може да иска премахването на
незначителната част от построената законно масивна ограда, която е на
границата на имота й, но е длъжна да им заплати половината от разноските за
тази ограда.
В срок е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба с вх. №
260257/05.06.2023 г. от насрещната страна в процеса - М. С. Я., чрез
процесуалния й представител адв. П. П. от АК - Пазарджик.
Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба се явява допустима,
но е неоснователна. В тази насока се твърди, че правилен и законосъобразен
се явява извода на районния съд, че регулацията по плана от 1983 г.,
пренесена и в плана от 2014 г. не е била приложена, поради което имотната
граница между процесните два имота с идентификатор 10450.501.2916 /на
ответниците/ и с идентификатор 10450.501.26 /на ищцата/ е тази по плана от
1957 г. и минава по линията, свързваща т. 1 и т. 2 /в решението е допусната
фактическа грешка, изписвайки се т. 2, т. 1 и т. 5/ от комбинираната скица
към заключението на вещото лице Б.. Предвид на това се приема, че спорната
площ от 41,60 кв.м., разположена между т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от
комбинираната скица е част от собствения на ищцата имот, а процесната,
построена от ответниците ограда, също се явява разположена в имота на
ищцата и подлежи на премахване.
Навеждат се твърдения за още един съществен аргумент за уважаване
на исковете по чл. 108 и по чл. 109 от ЗС, който съдът не е обсъдил, но е бил
въведен с исковата молба, като нейно основание и е бил поддържан пред
първоинстанционния съд. В този аспект се визира, че става дума за
обстоятелството, че в плана на гр. В. от 1983 г. е била допусната грешка в
отразяването на имотната и регулационната граница между процесните
имоти, която грешка впоследствие се е пренесла и в плана от 2014 г. и в
приетите през 2018 г. КККР на гр. В.. В тази насока се излагат подробни
съображения. Въз основа и на тях се приема, че предявения иск по чл. 108 от
ЗС се явява допустим и без да е проведен по-рано иск по чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР.
По същество се сочи, че този иск следва да се счете за основателен.
Цитират се части от заключението на вещото лице Б., като се извежда
констатация, че по плана от 1957 г. имотната граница между имоти пл.
№№899 и 901 е права линия и по нея минава северната регулационна линия
на парцели І-899 и VІІ-899 в кв. 338.
Твърди се, че в протокол от 19.10.1972 г. по гр.д. № 316/1972 г. на РС -
Велинград е обективирана и одобрена спогодба между Д.Г. /собственик на
имот пл. № 901 по плана от 1957 г./ от една страна и от друга страна С.К.
/собственик на парцел І-899 по плана от 1957 г./ и З.К. и М.К. /собственици на
парцел VІІ-899 по плана от 1957 г./. Визира се, че в тази спогодба изрично е
изразено съгласието на страните по регулационната линия между имотите на
5
ищеца и ответниците „…следва да остане така, както е по плана от 1957 г.
При това положение, оградата която сега съществува между парцелите на
ответниците и имота на ищеца да се премести на регулация на
регулационната линия, която съвпада с имотната граница…“.
Приема се, че тази спогодба представлява „…юридически акт /моя
бел., който/ определя границите на правото на собственост така, че да не
могат да бъдат нанесени в плана…“ по смисъла на ТР № 8/23.02.2016 г. по
тълк.д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК. Такива юридически актове представляват
и нотариалните актове, установяващи правото на собственост на страните
върху имотите им, като се цитират същите.
Визира се, че от заключението на в.л. Б. се установява, че тези
юридически актове не са били съобразени при изготвянето и приемането на
плана на гр. В. от 1983 г. В него имотната граница не отговаря на имотната
граница между имоти пл. №№ 899 и 901 по плана от 1957 г. По този план,
имотната граница е заснета навътре в имот пл. № 37, респ. парцели І-37 и VІІ-
37, а не е на местоположението й по предходния план от 1957г.
Същевременно в този план не се предвижда придаване на площи от имота на
ищцата към парцела на ответниците. Следователно се приема, че към 1983 г.
липсват каквито и да е правни и фактически основания за промяна на
имотната и регулационната граници между имотите по описания начин. Тази
промяна не съответства на правата им на собственост. Счита се, че това
несъответствие следва да бъде преценено като грешка или непълнота по
смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР.
Приема се, че тази грешка не е била отстранена в последващите
планове и в приетите през 2018 г. КККР на гр. В.. В резултат на това се счита,
че в момента в имота на ответниците с идентификатор 10450.501.2916 се
включва площ от 41,60 кв.м., защрихована и обозначена с цифрите: 1, 2, 3, 4 и
5 на комбинираната скица към заключението на СТЕ, която е собственост на
ищцата и следва да бъде част от нейния имот с идентификатор 10450.501.26.
Твърди се, че тази част не може да се приеме, че е била придобита по
силата на изтекла в полза на ответниците придобивна давност. Излагат се
аргументи в тази насока.
Счита се, че искът по чл. 108 от ЗС се явява изцяло основателен и
доказан.
Твърди се, че като е достигнал до този краен правен извод, макар и с
други мотиви, РС е постановил правилно и законосъобразно решение.
Твърди се, че основателността на иска по чл. 108 от ЗС обуславя
основателност и на иска по чл. 109 от ЗС. Визират се съображения в този
смисъл.
Навеждат се доводи в насока неоснователност на изложеното във
въззивната жалба възражение за недопустимост на предявените искове по чл.
108 и ЗС и по чл. 109 от ЗС, поради това, че до 1993г. от страна на ищците не
е бил заведен иск по чл. 32 от ЗТСУ /отм./ за отстраняване на грешки и
6
непълноти в кадастъра, поради което понастоящем липсва правен интерес от
водене на иска по чл. 108 от ЗС.
Искането е да се отхвърли като неоснователна въззивната жалба на
ответниците Е. С. В., М. С. В. и Ц. С. В. против обжалваното решение на РС -
Велинград, като се потвърди същото като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на сторените във въззивната инстанция
разноски.
С въззивната жалба и постъпил писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
С Решение № 260009/26.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1115/2018
г. по описа на РС - Велинград е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 26006/03.04.2023 г. по гр.д. № 1115/2018 г. по описа на
РС - Велинград, като диспозитивът на съдебният акт е прието да се чете:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. С. В., с ЕГН **********, Ц.
С. В. с ЕГН ********** и М. С. В. с ЕГН **********, и тримата с адрес: В.,
ул. Е.В." №**, че М. С. Я., с ЕГН ********** и адрес: гр. В., ул. "Е.В." № **,
е собственик на земна площ от 41,60 кв.м. при граници: от север - поземлен
имот 10450.501.2916, от запад - улица с идентификатор 10450.501.3098, от юг
- останалата част от поземлен имот с идентификатор 10450.501.26, от изток -
поземлен имот с идентификатор 10450.501.2338, която площ е означена като
защрихована със сиви линии и заключена между точките 1, 2, 3, 4 и 5 - на
приподписаната от съда и представляваща неразделна част от настоящото
решение комбинираната скица, намираща се на лист 266 по гр. д. №
1115/2018 г. на PC - Велинград, изготвена от вещо лице инж. С.Б., и по
отношение която площ е налице грешка в кадастралната карта на гр. В..
одобрена със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, изразяваща
се в неправилно заснемане на описаната територия като част от притежавания
от ответниците имот с идентификатор 10450.501.2916 по КККР на гр. В..
ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС, Е. С. В., с ЕГН **********, Ц.
С. В., с ЕГН ********** и М. С. В., с ЕГН ********** да предадат на М. С.
Я., с ЕГН ********** владението върху така описаната реална част от имота.
ОСЪЖДА Е. С. В., с ЕГН **********, Ц. С. В., с ЕГН ********** и М.
С. В., с ЕГН **********, на основание чл. 109 от ЗС, да премахнат
изградената в северната част на собствения на М. С. Я., с ЕГН **********
поземлен имот с идентификатор 10450.501.26 по действащата кадастрална
карта на гр. В., масивна ограда, чието местоположение е обозначено графично
с линиите, свързващи точките 2, 1 и 5 на приподписаната от съда и
представляваща неразделна част от настоящото решение комбинираната
скица, намираща се на лист 266 по гр. д. № 1115/2018 г. на PC - Велинград,
изготвена от вещо лице инж. С.Б..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. С. В., с ЕГН **********,
Ц. С. В., с ЕГН ********** и М. С. В., с ЕГН **********, да заплатят М. С.
Я., с ЕГН **********, сумата от 1100 /сто/ лева - съдебно-деловодни
разноски.
7
Против това решение не са постъпили въззивни жалби, като същото е
неразделна част от Решение № 26006/03.04.2023 г. постановено по гр.д. №
1115/2018 г. по описа на РС - Велинград.
АДВ. Х.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Представям списък с разноски. Да се приключи съдебното дирене.
АДВ. П.: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания нямам.
Да се приключи съдебното дирене.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Х.: Уважаеми Окръжни съдии, тънкият момент е във връзка с
редовността на първоначалната искова молба и с оглед възраженията на
колегата, които направи по предишното дело. Обърнете внимание: там имаме
множество ищци - съседи, които нямат никакви общи права и интереси, не са
другари, предявяват общи искове за граници за отделни имоти, като след това
е имало прехвърляне на права в хода на процеса, което не трябваше да има
значение за страните, след като е по време на процеса. В крайна сметка при
разделянето на делото имаме съвсем различни, отделни ищци, съвсем
различни обстоятелства за конкретния имот и съвсем различен петитум по
отношение на конкретния имот, така че имаме съвсем нови искови молби,
които трябваше да си ги предявят по надлежния ред отново. Този порок се
отразява до края. Имаме отговор - подробен от другата страна на моите
възраженията, които не бяха взети предвид, но Вие имате правомощията да
отстраните тези нередовности. Само за това и този иск е недопустим.
Другото, на което искам да обърна внимание е, че всичко това, което
Вие докладвахте е така, но същественото по негаторния иск е, дали трябва да
има някакво закононарушение. А в конкретния случай тук имаме правни
последици във връзка със строителното разрешение и последвалата
кадастрална карта е съобразена с действащата ограда, против която пак няма
никакви възражения. Има една техническа процедура, която те бяха длъжни
да извършат преди да заведат тези исковете. Това е именно процедурата по
чл. 53 с преписки, с документи, с доказване пред началника на Службата по
кадастъра – Пазарджик, и ако не я уважи, и констатира спорно материално
право, тогава по чл. 54, ал. 2 да го констатира и да тръгнат да се съдят, така че
имаме недопустими производства и недопустими искове. И двата иска са
недопустими – искът за собственост, защото не може да се предявява вече,
невъзможно е поради ЗУТ, а другият пък няма закононарушения. Оградата е
законно построена, никой не е възразил, има влязло в сила решение за строеж
– индивидуален административен акт, каквото е разрешението за строеж на
гл. архитект на общината и протокол за строителна линия. Става въпрос за
ограда, която струва 25000 лева към момента. Току така не може да се
уважават искове, когато няма законово решение – да се премахват такива
скъпи строежи.
8
Моля за разноските и за двете инстанции.
АДВ. П.: Уважаеми съдии, няма да ангажирам вниманието Ви надълго
и нашироко. Препращам изцяло към отговора.
Само по нововъведеното възражение за недопустимост след
разделянето, моля да обърнете внимание на това, може ли в резултат на
изпълнение на указания по чл. 129, дадени от съда, да се стигне до
недопустимост на иска. Струва ми се, че такава последица не може да има. А
в случай, че има някаква друга съществуваща нередовност, тя трябва да бъде
отстранена по реда на чл. 129, а не като обезсилване на решението, тъй като
указанията на съда са изпълнени точно и в резултат на тях едва ли се стига до
недопустимост.
Съдът счита делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 24.02.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:42
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9