№ 76
гр. Кърджали, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200216 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-001957 от 25.11.2021 г.,
издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и
отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на Е.К.А. от
****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Е.К.А. сочи, че наказателното постановление е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Тези нарушения опорочили производството по установяване на
административно нарушение и налагане на съответно наказание. Твърди, че не е извършил
вмененото му административно нарушение, тъй като към процесната дата нито той като
водач, нито П.Б. като собственик на МПС-то, били уведомени, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация, още повече, че табелите с регистрационните номера на
превозното средство били поставени на определените за това места. Моли съдът да
постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, както и да му присъди разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
1
представлява. Чрез упълномощен защитник е представил молба по делото, в която поддържа
жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.07.2021 г., около 19.00 часа, жалбоподателят Е.К.А. управлявал лек автомобил
„***“ с рег.№ *** в с.Комунига, на ул.„Четвърта“. На същата дата и място той причинил
транспортно произшествие с материални щети, поради което му била извършена проверка
от свидетелите Й.Б. и Ю.Р. - полицаи в Участък Черноочене при РУ-Кърджали. Те
констатирали, че посоченото МПС имало поставени регистрационни табели, но от
21.03.2018 г. било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП
- след получено уведомление от ГФ за липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. По време на проверката водачът обяснил на полицейските
служители, че не знаел за дерегистрацията на автомобила. По повод установеното
нарушение на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение.
Съставения АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, поради това, че установеното деяние
разкривало данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. По случая била
образувана прокурорска преписка вх.№ 2750/2021 г. по описа на РП-Кърджали, съответно и
досъдебно производство № 507/2021 г. по описа на РУ-Кърджали, за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. След извършеното разследване, с
Постановление на РП-Кърджали от 19.11.2021 г. било прекратено образуваното досъдебно
производство, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като деянието не
съставлявало престъпление. Материалите били върнати на административнонаказващия
орган и на 25.11.2021 г. същият издал атакуваното постановление, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за
извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 10 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Видно от справка за собственост и регистрация на ППС, лек автомобил „***“ с рег.№
*** е собственост на П.Б.Б. от гр.***.
2
От приетата по делото справка по история за ПС марка „***“ с рег.№ *** се
установява, че на датата 21.03.2018 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията
на автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса на
застраховка „Гражданска отговорност”.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията
на свидетелите Т.У., Й.Б. и Ю.Р.; Акт за установяване на административно нарушение от
25.07.2021 г.; Справка по история за ПС марка „***“ с рег.№ ***; Справка за собственост и
регистрация на ППС лек автомобил „***“ с рег.№ ***; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на МВР; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Постановление на РП-Кърджали от
19.11.2021 г. за прекратяване на досъдебно производство; досъдебно производство №
507/2021 г. по описа на РУ-Кърджали, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Е.К.А. е
ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП
гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 25.07.2021 г. в с.Комунига
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на П.Б.Б. от
гр.***, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това
означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било
регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели.
Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП,
регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ (за липса на
сключена задължителна застраховка). Изложеното сочи, че в случая са налице елементите
от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за
осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно,
че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС,
3
но не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация от датата 21.03.2018 г. С оглед наличието на поставени на
определените места регистрационни табели, Е.К.А. не е осъзнавал общественоопасния
характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или
допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1
от ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните
признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е
осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена
регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни
изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, като от
представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като
възнаграждението е съобразено с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 и § 2а от ДР от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с
действителната правна и фактическа сложност на делото. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските
по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1300-001957 от 25.11.2021 г., издадено
от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на Е.К.А. от ****, с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Е.К.А. от ****,
общ.Черноочене, обл.Кърджали, с ЕГН **********, сумата от 360 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5