Р
Е Ш Е Н И Е
№1332/10.7.2023г.
град Пловдив, 10.07.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 29 по описа за 2023
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на М.И.К. срещу Решение №
2153-15-358/20.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-15-01230408/02. 11.2022 г. на Ръководителя на
ПО при ТП на НОИ-Пловдив
В открито съдебно заседание – М.И.К. не се
явява, не се представлява. С писмена молба чрез пълномощник – адв. Б. се поддържа
жалбата, претендират се разноски.
Ответникът-Директор на ТП на НОИ, чрез
процесуалния си представител юрк.В., изразява становище за неоснователност на
жалбата, претендира разноски, представя
писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
Няма
спор между страните, че в ТП на НОИ Пловдив под формата на магнитен носител е
постъпила информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по
прокурорска преписка № 2818/2019 г. на Районна прокуратура Пловдив, по което/която
са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за
които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които
е досието на М.К..
Процесното Разпореждане №
РНП-2-4-15-01230408/02.11.2022 г. /л.180/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване
/ПО/ при ТП на НОИ - Пловдив е издадено
във връзка с административното производство, образувано и приключило по повод именно
посочените по-горе новооткрити доказателства.
В отношенията между страните се
установява, че с Решение № 1367 от 02.07.2021 година по административно
дело № 1986 по описа за 2020 година и Решение № 1022 от 06.06.2022 година по административно дело №
1986 по описа за 2020 година, за поправка на ЯФГ, е отхвърлена жалбата на М.И.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № Ц2153-15-100/20.07.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********
/Протокол № Ц2141-15-1/05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е отменено разпореждане № **********/05.10.2000г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и всички
последващи.
В изпълнение на влязло в сила решение на
Директора на ТП на НОИ-Пловдив № Ц 2153-15-100/20.07.2020 г., с което е
отменено Разпореждане № **********/05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, в частта, с която е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и пенсионното досие е върнато на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне, е постановено
Разпореждане № **********/08.11.2021 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на М. К.,
считано от 11.07.2015 г. па основание чл. 68, ал. 3 от КСО, като Разпореждането от 08.11.2021 г. е влязло в
сила на 21.01.2022 г.
Стабилен акт е Разпореждане № **********/05.06.2020
г. в частта, с която са отменени Разпореждане № **********/05.10.2000 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив и всички
последващи.
Именно при съпоставяне на данните от
откритото пенсионно досие и събраните в рамките на приключилото с влязло в сила
разпореждане от 05.06.2020 г. административно производство е установено
несъответствие в размера на осигурителния стаж, при който е отпусната пенсията
с разпореждането от 05.10.2000 г. и този, посочен в новоиздадените от
осигурителите в хода на извършената проверка редовно оформени документи.
В процесните актове е посочено, че К. е
недобросъвестна по отношение получаваната пенсия, отпусната и с Разпореждане № **********/05.10.2000
г., тъй като е съзнавала, че получава пенсия, отпусната при осигурителен стаж,
който реално не притежава.
Към датата на първоначалното отпускане
на пенсията - 08.08.2000 г. К. е на възраст 50 години и 08 месеца и няма осигурителен
стаж по условията на втора категория труд и по чл. 104, ал. 3 от КСО, след като
през 2000 г. жените придобиват право на пенсия по общите условия на чл. 68, ал.
1 от КСО при навършена възраст 55 години
и 6 месеца.
В развилото се административно производство
е установено, че сумарната календарна
продължителност на зачетения на К. стаж
с разпореждането от 05.10.2000 г. е 49 години, 03 месеца и 07 дни, а реално придобитият/зачетен от нея
стаж е с обща календарна продължителност 18 години, 03 месеца и 17 дни, което несъмнено
обосновава извод за умисъл от нейна страна да и бъде зачетен стаж, който реално
не е положила, съответно – да и бъде отпусната пенсия, на която няма право.
Компетентните органи в административната
структура на ответника са извършили проверки въз основа на приложените писмени
доказателства и са извършили анализ на осигурителния стаж на жалбоподателката.
С разпореждане №
РНП-2-4-15-01230408/02.11.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл.98, ал.2, във връзка с чл.113 и чл.114,
ал. 1 от КСО е разпоредено М.К. да възстанови недобросъвестно получената сума
за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 48853.97 лв., от
които главница 28146.82 лв. за времето от 01.01.2012 г. до 29.02.2020 г. и
лихва в размер на 20707.15 лв., начислена до 02.11.2022 г.
С посоченото разпореждане е
констатирано, че задължението за периода от 08.08.2000 г. до 31.12.2011 г. в
размер на 28988.63 лв. е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.
С оспореното решение на Ръководителя на
ТП на НОИ-Пловдив предвид възражението
за изтекъл петгодишен давностен срок е заличено погасеното по давност
задължение на К. за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 36
085.02 лв., от които главница в размер на 19 243.58 лв. и лихва в размер на 16
841.44 лв.
Оставено е в сила Разпореждане №
РНП-2-4-15-01230408/02.11.2022 г. в останалата му част за събиране на сумата от
12 768.95 лв., от които 8 903.24 лв. главница за периода от 01.01.2017 г. до
29.02.2020 г. и лихва - 3 865.71 лв., начислена към 02.11.2022 г., както и
допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 02.11.2022 г. до
окончателно погасяване на задължението.
Към решението на Директора на ТП на НОИ
- Пловдив като неразделна част са приложени справки, от които е видно как е
формирано първоначалното задължение, заличеното по давност задължение и размера
на оставащото задължение.
По делото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която бе оспорена от ответната страна по
отношение отговора на въпрос № 5, като са излагат съображения, че изчисленията
са направени единствено съобразно поставения въпрос, но не и съгласно чл. 115
от КСО. В тази връзка съдът намира възражението за основателно. Като неоснователно съдът намира възражението на
жалбоподателката, че не е ясно по какъв начин са формирани дължимите суми -
главница и лихва, след като това са същите суми, които за релевантния период са
недобросъвестно получени, а и в административната преписка са налични справки за
изчислени главници и лихви за съответните периоди. В процесните актове правилно
са заличени по давност сумите за периода от 08.08.2000 г. до 31.12.2011 г. в
размер на 28988.63 лв. и за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на
36 085.02 лв., тъй като е отчетено и направеното прихващане.
На следващо място, относно приложимата
материалноправна разпоредба административният орган е посочил, че правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 ал.2 от ПЗР на КСО,
жените придобиват при 10 години стаж от първа категория труд, навършени 47
години и сбор от осигурителен стаж и навършена възраст 90. Безспорно е
установено, че М.К. няма изискуемия осигурителен стаж от първа категория труд -
10 години, положен при условията на чл.104 ал.3 от КСО, поради което за нея не
са изпълнени условията на §4 ал.2 от ПЗР на КСО. При недостиг на минимално
изискуемия стаж е изведен извод, че К. не придобива право на пенсия при горните
условия.
Съгласно чл. 99 от КСО посочен като
правно основание за издаване на потвърдено разпореждане № 49111144325/ Протокол
№ Ц2141-15-1/05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или
отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато същият
представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход,
придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 или по
инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа
на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. В
случаите по чл. 99, ал. 1 от КСО разпореждането се изменя или се отменя от
датата на представяне на доказателствата или от датата на отпускането или
промяната на пенсията. В случай че в срока за обжалване на разпореждането са
представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход,
гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на
отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.
Видно от административната преписка,
компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са
извършили проверка на осигурителния стаж на лицето. Както правилно е посочил
административният орган, а и съобразно изложените доводи в решението на
директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да удостовери
продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв
извън зачетения от пенсионния орган.
Административния орган е извършил
съвкупен анализ на всички относими доказателства, които като част от
административната преписка са приобщени
по делото, а фактическите и правни действия бяха подробно описани
по-горе в настоящото решение.
Документите както се каза са били
анализирани от ответника и не променят извода по същество за пенсионните права
на К., като те не удостоверяват осигурителен стаж от 10 години от първа
категория, положен при условията на чл.104, ал.3 от КСО.
Следва да се отбележи, че съобразно константната
и непротиворечива практика на ВАС, в тежест на жалбоподателя е да удостовери
продължителността и местоположението на трудовия си стаж, осигурителния си
доход, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган.
Видно от доказателствения материал по
делото, в настоящия случай административният орган е извършил едно пълно и
задълбочено изясняване на фактическата обстановка и при спазване на принципа на
служебното начало, регламентиран в чл.9 от АПК.
Необходимо е да се спомене, че съгласно
изискванията на НПОС (в относимата редакция) в пенсионното досие не се
съхраняват документи за стаж на лицата, поради което и за пенсионния орган не
съществува задължение да пази същите. В този смисъл, още по-малко е налице
задължение за администрацията да изследва какви документи за стаж е издал даден
осигурител на едно лице през определен период от време.
В хода на административно дело № 1986 от
2020 г. на Административен съд Пловдив, приключило с влязло в сила съдебно
решение е била назначена и изготвена съдебно-графологична експертиза, приета
без възражения от страните, с вещо лице Николай Балевски. Експертизата е
установила, че заявлението за отпускане на пенсия не е подписано от М.К..
Ръкописният текст, с който са попълнени страниците на УП-1 от Заявлението също
не е изпълнен от М.К.. От така установеното със заключението, жалбоподателката
не би могла да извлича за себе си изгодни правни последици, защото след като не
си подписал заявлението за отпускане, но си получавал пенсия е доказателство за
недобросъвестност в производството по чл.114 от КСО.
В хода на административно дело № 1986 от
2020 г. М.К. е дала лични обяснения по въпроси поставени от
ТП на НОИ-Пловдив в нарочна молба. Видно от обясненията, жалбоподателката е
подала лично заявлението си за пенсия през 2000 година. Документи не са ѝ
върнати обратно. Не си спомня кой е приел документите ѝ, тъй като не
познава никого в ТП на НОИ-Пловдив. Не познава лицето Александрина Димитрова
Георгиева. Заявява, че не е работила при нито един от изброените осигурители: "Добруждански
хляб"АД, правоприемник на "Хлебопроизводство и сладкарски
изделия", Горубсо" - Мадан АД, и "Маджарово"-Хасково.
За да обоснове тезата си за
недобросъвестност административният орган е приел, че М.К. е започнала да
получава пенсия без наличие на изисквания по пар.4, ал. от ПЗР на КСО, или
същата се е пенсионирала значително по-рано, без да отговаря на условията на
КСО.
Административните актове в случая са
издадени на основание чл. 114, ал.1 във вр. с чл.98, ал.2 от КСО. Съгласно
първата посочена норма недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113,
а разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО изрично сочи, че длъжностните лица по
ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми
за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на
пенсионера.
С основание административният орган се е
позовал и на разпоредбата чл. 9, ал. 1 от НПОС в редакцията и към датата на
отпускане на пенсията, че към досието се прилагат документи за осигурителен
доход, а не за осигурителен стаж.
Съгласно чл. 108, ал. 3 КСО физическите
и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния
осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации,
обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното
законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен
институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им
задължения, което означава, че тези задължения се отнасят и при проведеното
производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е
проверка по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО(в този смисъл Решение № 1468 от 1.02.2018
г. на ВАС по адм. д. № 8359/2017 г., VI о.).
Във всеки отделен случай фактите,
установяващи дали е налице добросъвестност при получаване на осигурителното
вземане са различни и следва конкретно да бъдат установени.
Съдът намира, че не може да бъде прието,
че към датата на издаване на разпореждане № **********/05.10.2000г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ К. не е знаела
действителния размер на стажа си, обуславящ
условия за пенсиониране по параграф 4, ал.2 от ПЗР на КСО, считано от 08.08.2000 г. Събраните в хода на делото и по
административната преписка доказателства водят до извод, че К. при подаване на
заявлението си за отпускане на пенсия се е ползвала от неверни данни.
Действително в Кодекса за социалното
осигуряване не се съдържа легално определение за понятието
"добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания по смисъла
на Кодекса и съпътстващите го материалноправни норми. Изхождайки от общото
понятие за добросъвестност на едно лице, следва да се отчете неговото
субективно възприятие (усещане, отношение) към фактите от обективната
действителност при наличието, на които то ще претендира свое материално
субективно право. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало,
че няма право да получи съответното плащане. Общо положение в гражданското
право е добросъвестността да се предполага винаги. Този, който обвинява в
недобросъвестност следва да го докаже, т. е. не може да се предполага
недобросъвестност в поведението и действията на дадено лице.
Добросъвестността по КСО е
обстоятелство, което се предполага, като в тежест на административния орган е
да докаже наличие на недобросъвестност, проявена от лицето. (в този смисъл:
Решение № 11095 от 25.09.2017 г. по адм. д. 1339/2017, Решение № 1234 от
04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г., Решение № 6207 от 27.05.2008 г. по
адм. д. № 1440 от 2008 г., Решение № 11902 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 7531
от 2009 г., Решение № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., Решение
№ 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., Решение № 4132 от
22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г.)
Фактите и обстоятелствата от значение за
случая, а именно недобросъвестността на получателя на осигурителното плащане,
следва да се докажат от административният орган.
Представените в хода на
административното производство доказателства, както и тези събрани в хода на
административно дело № 1986 от 2020 г. не отразяват действителната фактическа
обстановка, при която е следвало да бъде отпусната пенсията към 08.08.2000 г.,
респективно постановен отказ за отпускане. Същите формират вътрешното убеждение на съдебния
състав, че лицето е било недобросъвестно, тъй като е знаело, че получава
пенсия, която не му се следва, защото няма доказан необходим осигурителен стаж
за това.
Жалбоподателката с оглед указаната от
съда доказателствената тежест следваше да ангажира доказателства, че и се
следва отпусната по – рано през 2000 г. пенсия по пар.4, ал.2 от ПЗР на КСО и
че има необходимия за това осигурителен стаж.
До приключване на устните състезания по
делото пред първоинстанционния административен съд, от М.К. не са представени
доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС, от които да се приеме за
установено, че лицето е имало правото на пенсия на осн. пар.4, ал.2 от ПЗР на КСО,
при „параметрите“ установени с разпореждане № **********/05.10.2000г.
Получената на основание издаденото
разпореждане от 2000 г. пенсия, в частта, в която не е погасена по давност, е
получена недобросъвестно от М.К. по смисъла на чл. 114 от КСО и подлежи на
връщане, ведно с акцесорното задължение за лихви по чл. 113 от КСО.
При този изход на делото, на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено на основание чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, Х състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.К. срещу Решение №
2153-15-358/20.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-15-01230408/02.11.2022 г. на Ръководителя на
ПО при ТП на НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА М.И.К., с ЕГН **********, да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от
100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на
съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/