№ 1062
гр. Пловдив, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501804 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Кредисимо“ ЕАД против Решение №
1010/07.03.2024г., пост. по гр.д.№ 16538/2024, ПдРС, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя против Д. И. В. иск за признаване за установено в
отношенията помежду им, че В. дължи на дружеството сумата над присъдените
1400лв. до пълния предявен размер на чистата стойност по чл.23 от ЗПК от
1716,51лв., на главницата по договор за потребителски кредит № 2809477 от
23.07.2023г., сключен по между им, ведно със законната лихва върху тази сума от
26.06.2024г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК по ч. гр. д. №
11123/2024г., ПРС.
Жалбоподателят „Кредисимо“ ЕАД поддържа, че решението в обжалваната част
е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че от събраните по делото доказателства се
установява, че кредитополучателят е усвоил не само сумата предоставена като заем, но
и сумата от 316,51лв., като част от главницата, послужила за заплащане на
застрахователната премия. Тази сума има характер на заем за стоков кредит, преведена
е на застрахователя. Поддържа, че изводът на съда, че тази сума е допълнителна
услуга по договора за кредит е неоснователен. Това е част от главницата, според
1
жалбоподателя, която по желание на кредитополучателя е послужила като покупна
цена на стока/услуга. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за
постановяване на ново такова, с което уважи жалбата и присъди разноски, както за
настоящата инстанция, така и промени разноските в първоинстанционното решение с
оглед изхода на спора.
Въззиваемата страна Д. И. В. е подал отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва. Позовава се на практика на СЕС, според която удържаните от главницата по
кредита суми за разходи не формират общия размер на кредита – решение от
21.04.2016г. по дело С-377/14. Счита, че по своята същност застраховката
представлява финансиран разход, която не следва да се включва в общия размер на
кредита. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски –
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец по делото, останал недоволен от обжалваната част на съдебното решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Предявен е иск пр. осн. чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.9 от ЗПК, от „Кредисимо“ ЕАД против Д. В.
за установяване в отношенията помежду им, че ответникът дължи на жалбоподателя
сумата 2517,37лв., съставляваща главница по Договор за потребителски кредит №
2809477 от 23.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 26.06.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 5556/03.07.2024 г., по ч.гр.д. № 11123/2024г., ПдРС. Приложено е и
заповедното производство, от което се установява, че е постъпило възражение от
длъжника и в дадения месечен срок заявителят е предявил настоящия иск, т.е.
установява се допустимостта на производството по чл.422 от ГПК.
С обжалваното решение съдът е уважил така предявения иск до размер от
1400лв. , като е приел, че договорът за кредит е недействителен поради неравноправни
клаузи, чистата стойност на кредита е 2400лв., от които са погасени 1000лв. и
2
кредитополучателят дължи връщане само на присъдената сума.
От фактическа страна по делото се установява от писмените доказателства, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № 2809477 от
23.07.2023г., неразделна част от който е Приложение № 1 към същия, по силата на
който „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на кредитополучателя заем в размер на
2716,51лв., която сума е съставена от 2400лв. размер на кредита и 316,51лв.
-застрахователна премия. Срокът на връщане на кредита е 24 месеца, при фиксиран
лихвен процент от 40% и ГПР 48,21%.. Със съдействието на „Кредисимо“ ЕАД между
кредитополучателя и ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД е сключен договор за застраховка
„Живот“ с конкретно посочени покрити рискове. Прави впечатление, че
застраховатената премия не е посочена в сертификата, а единствено в погаситения
план към кредитора. Застраховката е сключена в полза на кредитора.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза
размерът на предоставената от „Кредисимо“ ЕАД главница по договор за
потребителски кредит № 2809477/23.07.2023г. е в размер на 2716,51лв., от които
2400лв. усвоена главница и 316,51лв. изплатена на трето лице застрахователна премия.
Реалният ГПР , при включване на всички разходи по кредита – възнаграждение на
гаранта и застрахователна премия е в размер на 208,78%. Погасената сума по кредита е
в размер на 1000лв.
При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи :
Пред настоящата инстанция не е повдиган спор относно изводите на съда за
недействителност на потребителския договор поради противоречие с разпоредбите на
ЗПК, а спорът се концентрира единствено около въпроса кои суми съставляват
главница по договора и респ. подлежат на връщане. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. За да се разграничи чистата стойност на кредита от разходите по
същия, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
общият разход по кредита за потребителя включва всички разходи по кредита, в т.ч.
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето
на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Макар в случая
да се твърди от въззивника, че застраховката е сключена по желание на
кредитополучателя, то обстоятелството, че ползващо се лице по същата е кредитора
„Кредисимо“ ЕАД, а не застрахованото лице – кредитополучател, което дължи
застрахователната премия, означава, че на практика сключването на застраховката е
било задължително условие за отпускане на кредита, тъй като потребителят няма
интерес от сключване на застраховка в полза на кредитора и реално не се ползва от
3
средствата, с които е финансирано заплащането на застрахователната премия. Ето
защо следва да се приеме, че застрахователната премия не е част от чистата стойност
на кредита. В подкрепа на този извод е и факта, че в Приложение № 1 към договора за
кредит размерът на кредита от 2400 лева е разграничен от застрахователната премия в
размер е 316,51лв.. Доказва се и факта, че кредитополучателят е получил реално
единствено сумата от 2400лв. Следователно чистата стойност на кредита е именно в
размер на 2400лв.. Претенцията на кредитора относно вземането за застрахователна
премия в размер на 316,51лв., представлява разход по сключения договор за кредит,
чиято дължимост изрично е изключена при недействителен договор за потребителски
кредит. Ето защо предявеният иск относно признаване за установено, че длъжникът
дължи връщане и на сумата, дадена като застрахователна премия, като част от
главницата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В тази част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на въззиваемата страна адв. Р. Р. сумата от 480лв. с ДДС
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38 от ЗА за оказана безплатна
правна помощ във въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1010/07.03.2024г., пост. по гр.д.№ 16538/2024,
ПдРС в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. Р. Н. Р., АК-
Пловдив, сумата от 480лв. с ДДС, възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъществено
процесуално представителство на въззиваемата страна Д. И. В. във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5