Решение по дело №1325/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на глава десета раздел първи от АПК.

Образувано е по жалба от Й. С. О. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вход „б“, етаж 2, апартамент 5, със съдебен адрес в [населено място], [улица], чрез адвокат А. И. А. от БАК, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0304-000201/17.07.2024 година на началник група в Районно управление – Несебър (РУ – Несебър) при ОД – Бургас на МВР.

С оспорената заповед по отношение на О., като собственик на моторно превозно средство (МПС) – мотоциклет „Дукати М 750 Монстър“ с регистрационен № ВТ 4190 В, собственост на жалбоподателя, на основание чл. 171 т. 2а б. “а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена мярка „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“, за срок от шест месеца, считано от 17.07.2024 година.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и немотивирана. Поддържа, че е издадена в нарушение на чл. 59 ал. 1 и ал. 2 т. 4 от АПК, тъй като не са посочени фактическите и правни основания за издаването и. Твърди, че не е неправоспособен водач. Изтъква, че с предварителното изпълнение на оспорената заповед е нарушен чл. 60 ал. 1 и ал. 4 от АПК. Отделно от това счита, че доколкото никъде в оспорената заповед не е посочено, че същата подлежи на принудително изпълнение, то предварителното и изпълнение се явява незаконосъобразно.

Иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Твърди, че мотоциклетът му е бил противозаконно отнет от лицето Г. Р. Д.. Посочва, че МПС е било паркирано на паркинга на заведение, като ключовете са били оставени на него. Иска отмяна на заповедта.

Ответникът представя административната преписка.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.

На 17.07.2024 година около 21:48 часа в [населено място], [улица], посока банка ДСК, служители на МВР извършили проверка на МПС мотоциклет [Марка] модел „М 750 Монстър“ с регистрационен № ВТ 4190 В, собственост на Й. О.. При проверката било установено, че МПС се управлява от Г. Р. Д. с [ЕГН], който не притежава свидетелство за управление на МПС (СУМПС) – т.е. водачът е неправоспособен. За установеното нарушение е бил съставен АУАН, серия GA, № 1352463/17.07.2024 година и били иззети регистрационните табели на мотоциклета (лист 6).

Със заповед за прилагане на ПАМ на началник група в РУ - Несебър при ОД – Бургас на МВР, на основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, по отношение на мотоциклета на Й. С. О. е наложена принудителна мярка „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че мотоциклетът е бил управляван от неправоспособния, непритежаващ СУМПС, водач Д.. В заповедта е посочено, че е иззета регистрационна табела с № ВТ 4190 В, съответстваща на номерата на мотоциклета на жалбоподателя (лист 5).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице, което има интерес от оспорването (собственика на МПС).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

По смисълът на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 171 ал. 5 от ЗДвП обжалването  е по реда на АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

При налагането на ПАМ са спазени изискванията за форма на акта (тя съдържа всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК) и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липсата на фактически и правни основания за издаването и. Като фактически основания е посочено, че на 17.07.2024 година около 21:48 часа в [населено място] , [улица], посока Банка ДСК собствения на жалбоподателя мотоциклет [Марка], модел „М 750 Монстър“ с регистрационен № ВТ 4190 В е бил управляван от Г. Р. Д., който не е притежавал СУМПС, т.е. е бил неправоспособен. Като правни основания е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП.

Заповедта е материално законосъобразна.

В хипотезата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ като в оспорената заповед се установява едно от тях - управление на МПС от водач (Г. Р. Д.), който е неправоспособен. В заповедта това основание изрично е споменато.

В настоящият случай, предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което е неправоспособно.

Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.

В случая, от преписката се установява, че водачът на МПС – Г. Р. Д., го е управлявал, без, изобщо, да е правоспособен – той никога не е притежавал СУМПС. В заповедта - като адресат на ПАМ е посочен Й. С. О. - собственик на превозното средство.

Така и двете предпоставки за налагане на ПАМ, изискуеми по закон, са налице.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана. Относимите факти и обстоятелства, съставляващи фактическото основание за издаване на заповедта, по смисъла на чл. 59 т. 4 от АПК, а именно управление на моторно превозно средство от лице, без да е правоспособен водач, са констатирани с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица, въз основа на който се издава самата заповед и към който тя изрично препраща, поради което не е налице твърдения порок.

За прилагането на процесната принудителна мярка е без значение твърдения от жалбоподателя факт, че не е предоставял и не е давал разрешение на Д. да управлява мотоциклета, а същият е бил отнет противозаконно от него. В тази хипотеза законът предвижда налагане на ПАМ спрямо собственика на моторното превозно средство при управлението му от неправоспособен водач, без да са налице допълнителни изисквания за знание, предоставяне или даване на разрешение. Както бе посочено по-горе за прилагането на процесната принудителна мярка е необходимо наличието на две предпоставки - заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което е неправоспособно, като в случая и двете предпоставки са налице.

В настоящият случай, следва да се отбележи и факта, че жалбоподателят твърди, че ключовете на мотоциклета са били на самия мотоциклет, което от своя страна води до възможността същият да бъде използван от някое лице, както се е случило и в конкретния казус – от лице, което е неправоспособно.

Недоказан е доводът на жалбоподателя, че мотоциклетът е бил отнет противозаконно от Г. Д.. За този заявен факт не са ангажирани каквито и да е доказателства нито са направени доказателствени искания за установяването му в съдебното производство. А именно върху жалбоподателя е възложена доказателствената тежест за доказване на това твърдение. Затова и в неговата правна сфера възникват неблагоприятните правни последици от недоказването му – в случая изразяващи се в отхвърляне на жалбата му срещу заповедта за налагане на ПАМ.

Без значение е и твърдението на жалбоподателя, че той не се води неправоспособен водач. Това е така, тъй като ПАМ не е наложена затова, че жалбоподателят е управлявал без СУМПС, а затова, че собственото му МПС е управлявано от лице без СУМПС.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че доколкото в самата заповед за ПАМ не е посочено, че същата подлежи на предварително изпълнение, то то се явява незаконосъобразно. Предварителното изпълнение на ЗППАМ е допуснато от законодателя със специалната разпоредба на чл. 172 ал. 6 от ЗДвП, т.е. законодателят е въвел изключение от суспензивния ефект на жалбата, регламентиран в чл. 166 ал. 1 от АПК. С оглед на това не е необходимо в ЗППАМ да бъде посочвано, че същата подлежи на предварително изпълнение.

Предвид изложените мотиви, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. С. О. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вход „б“, етаж 2, апартамент 5, със съдебен адрес - [населено място], [улица], чрез адвокат А. И. А. от БАК, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0304-000201/17.07.2024 година на началник група в Районно управление – Несебър при ОД – Бургас на МВР.

Решението е окончателно.