РЕШЕНИЕ
№ / 09.10.2015 г.
Варненският
окръжен съд, Гражданско отделение, IХ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на
10.09.2015 г. , в състав:
Окръжен съдия: Д.Х.
При участието на секретаря Д.Х., след
като докладва гр.д. № 1249 по опис на ВОС за 2014 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищците С.И.В., ЕГН **********, Г.П.Т. ЕГН **********,
Д.А.Т. ЕГН **********,Т.П.Т. ЕГН **********, П.Л.П. ЕГН ********** и П.Г.П. ЕГН
**********, са предявили срещу ответниците - Община Варна, ЕООД „Пътища и
мостове" и Ретекс ООД иск за осъждането им да
премахнат насипните земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор
10135.2575.1541 по КК и КР одобрени със Заповед № РД -18-92 от 1410.2008 г.
АГКК, на основание чл. 109 от ЗС и иск за солидарното им осъждане да заплатят
сумата от 1250 лева на всеки от ищците, претендирана
като частична от общо 1 000 000 лева, предствляваща
обезщетение за претърпени вреди в следствие на струпването на земни маси в
горепосочения имот, на основание чл. 45
от ЗЗД.
Относно правата на
собственост върху имот с идентификатор 10135.2575.1541 по КК и КР одобрени със
Заповед № РД -18-92 от 1410.2008 г. АГКК ищците твърдят, че Т.П.Т. е собственик
на 1/8 ид.части, придобити с покупка на 1/4 ид.ч. от „Фонд за инвестиции в туризма - Варна" АД
през 2004г. в режим на СИО /нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот вписан в СВ - Варна с
вх.рег. №16853 от 06.08.2004г./ а след развод /решение №1049 от 10.04.2009г. на
Варненския районен съд по гр.д. 166 от 2009г. през 2009г./ собствеността е
трансформирана в обикновена съсобственост. Г.П.Т. и Д.А.Т. – съпрузи от
22.07.2009 г. , твърдят, че са придобили
1/8 ид.части в режим на СИО, чрез покупка А.Л.
Т.. С.И.В., твърди, че е собственик собственик на 3/8
ид.части /закупени 2/8 от „Фонд за инвестиции в
туризма - Варна" АД през 2004г. в режим на СИО с Д.П.В. през 2004г., 1/8 ид.ч. закупени от Диана Т. Т.а-К. през 2011г. в режим на СИО с
нотариален акт вписан в СВ - Варна с вх.рег.№27498 от 01.12.2011г., преминали в
индивидуална собственост на С.И.В. съгласно представено брачно споразумение от
2013г. П.Г.П. и П.Л.П. са собственици на
3/8 ид.части в режим на СИО / закупени 1/4 от „Фонд
за инвестиции в туризма - Варна" АД през 2004г. и 1/8 ид.ч.
от Диана Т. Т.а – К.
през 2011г. съгласно представени с исковата молба нотариални актове. На
24.01.2015г. ищецът П.Г.П. е починал и наследството му е прието от наследниците
по закон, съпругата му П.Л.П. и синовете му М.П.Г. и Е.П.Г., които го
наследяват в равни квоти. Във връзка с горното е налице правоприемство
в процеса и като ищци са конституирани М.П.Г. и Е.П.Г. на основание чл.227 от ГПК.
Ищците излагат, че съгласно Договор за
строителство №Д-8-9 200 (1240) от 16.09.2008г. за обществена поръчка по ЗОП с
финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие"2007-2013г. с
възложител Община Варна и изпълнител „Пътища и мостове" е извършена
рехабилитация на пътни отсечки в община Варна, сред които и тази минаваща покрай имота им. Твърдият, че при изпълнение на
договора имотът на ищците бил затрупан със строителни отпадъци, които е
следвало да бъдат отстранени от „Пътища и мостове" ЕООД. Твърдят, че
дружеството е признало това свое
задължение с декларация подписана от Д.Т. не по-късно от 30.05.2009г. Твърдят,
че въпреки това и към настоящия момент имотът е засипан със земни маси и
строителни отпадъци, за което е подадена жалба от С.И.В. до Началника на РДНСК,
по която е извършена съвместна проверка от представители на РДНСК -
Североизточен район и Район „Приморски" Община Варна и е установено
наличието на написани земни маси и строителни отпадъци с приблизителна височина
2,5м. с констативен протокол, който са представили.
Излагат, че към настоящия момент
нарушението все още не е отстранено, и то пречи на упражняването на правото им
собственост в това число да се разпоредят с имота или да осъществят
инвестиционни намерения в него, тъй като за използването му по предназначение
незаконно струпаните земни маси и строителни отпадъци следва да бъдат
отстранени.
Ищците твърдят, че
поради горните действия на ответниците
са претърпели вреди в размер над 1 000 000 лева. Размерът на вредите
обосновават с факта, че са пропуснали да реализират обезщетение при застояване
на имота към датата на затрупването му с отпадъци и поради неизпълнение на
задължението за премахването им и поради промените в търсенето и предлагането,
към настоящия момент не могат да реализират пропуснатата полза. Ищците са
уточнили, че вредите, които са претърпели от създаденото и поддържано
противоправно състояние се състоят в пропуснатата възможност да реализират
инвестиционни намерения в имота при положение, че на собствениците е обещано
строителство срещу обезщетение в размер на общо 25 % от 14000 кв.м. РЗП който
бил допустим при изготвения ПУП за имота. Излагат, че към 2009г. ищците са
притежавали съответно: Т.П.Т.- 1/8 ид.части от имота,Г.П.Т.
и Д.А.Т. в режим на СИО - 1/8 ид.части в режим на СИО
или всеки по 1/16 ид.части, С.И.В. - 2/8 ид.части в режим на СИО или той лично, 1/8 ид.части, П.Г.П. и П.Л.П. - 2/8 ид.части
в режим на СИО.
Ищците твърдят, че на тогавашните
собственици е обещано строителство срещу обезщетение, което в случай, че не е
имало пречка да бъде реализирано е щяло да доведе доведе
до придобиване в завършен вид на самостоятелни обекти за продажба, в размер на
3500 кв.м. или 25% от допустимата РЗП за имота, като от тях ищците биха
получили, съответно:Т.П.Т. -437,50 кв.м. /1/8 от 3500кв.м/, Г.П.Т. и Д.А.Т.-всеки
по 218,75 кв.м / по1/16 от 3500 кв../,С.И.В. - 437,50 кв.м. /1/8 от 3500кв.м/, П.Г.П.
и П.Л.П. - всеки по 437,50 кв.м. Твърдят, че вредите в общ размер от 1 000 000 лв. са разликата между пазарната стойност на
самостоятелните обекти, които щели да получат ако бяха изградени през 2009г. и
стойността им, ако бъдат изградени сега. Твърдят, че пропуснатата полза е в
пряка връзка с факта, че отпадъците от имота не са отстранени от „Пътища и мостове" ЕООД..
Ответникът
Община Варна в писмен
отговор с вх. Per. № 24458 от 28.08.2014 г. оспорва
допустимостта на иска с правна основание чл. 109 от ЗС. Счита, че след като лично
не е осъществявала фактически действия, не е пасивно легитимирана да извърша
действия по възстановяване на старо фактическо положение. Оспорва се
солидарната отговорност по осъдителния иск по твърдението, че отговорно е
дружеството извършвало строителния надзор. Направено е възражение за погасяване
по давност на претенцията за осъждане за вреди. Твърди се, че е било налице съпричиняване от страна на ищците по отношение на вредите,
тъй като те не са проявили грижи на добри стопани към имота си. Оспорва датата
на съставяне на писмен документ подписан от Д.Т., а именно датата 06.04.2009 г.
като се твърди, че документът е съставен за нуждите на съдебния процес. Оспорва
доказателствената сила на декларацията на търговския директор на „Пътища и
мостове" , като твърди, че тя не се отнася за процесния имот. Не оспорва
констативните актове на РДНСК и Район „Приморски", но твърди, че те са в
качество, което нямало общо с исковете.
Не оспорва, че е възложител по договора посочен от ищците.
Ответникът ЕООД
„Пътища и мостове"
с писмения отговор заявява, че намира исковете за допустими, но неоснователни.
Не оспорва твърдението на ищците за сключен договор за строителство по обществена
поръчка, но оспорва твърдението че са складирани отпадъци в имота при
осъществяване на дейността по този договор. Оспорва се делегиране на
правомощията от ЕООД „Пътища и мостове" на Д.Т. да подписва изявления от
името на дружеството. Оспорва се още и твърдението на ищците, че декларацията
се отнася за техния имот. Твърди, че към дата 2012 г. в имота на ищците няма
струпани строителни отпадъци, като се позовават на общодостъпен сайт със
сателитна връзка, от който представят снимка. Оспорват характера на вредата и
размера на претендираното обезщетение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за исковете. Представя договор с „Хидрострой" като твърди, че е във връзка с извозването
на отпадъците.
Ответникът ООД „Рутекс"
с отговора си намира исковете за допустими, но неоснователни. Твърди че при
наличие на съответни разрешения /посочени и представени/ след приключване на
дейността, всички строителни площадки са били почистени и всички отпадъци са
били извозени. Твърди, че дейността по почистване и извозване е извършена от
ЕООД „Хидрострой" и представя документи. Оспорва
верността на представената от ищците декларация подписана от Д.Т.. В писмения
отговор се възразява срещу редовността на исковата молба относно нейната
обстоятелствена част, като се сочи, че ищците не са уточнили как са формирали
размера на обезщетението и не са въвели твърдения за вида на вредите, които са
претърпели. Позовава се на Разрешение за ползване и акт образец 16 и
Констативен протокол за установяване на годността на строежа. Твърди, че при
изпълнение на договора, на който се позовават ищците, са генерирани в пъти
по-малък обем отпадъци. Прави възражение за изтекла давност и се противопоставя
на допускането на свидетели, тъй като щели да опровергават съдържанието на
официален документ, а именно чл.165 ал.1 т.2 от ГПК.
В съдебно
заседание страните поддържат становищата и възраженията.
Съдът след като се
запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
спрямо материално правните норми, регламентиращи процесните
отношения приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представените
титули за собственост /нот. акт № 155/2004г.,
189/2009 г. 23/2011 г. /, брачен договор №44/2013г и факта на смъртта на
ответника П.Г.П. настъпил на 24.01.2015 г. се установява, че:
1.към датата на
предявяване на кумулативно съединените искове - 02.06.2014 г. собственици на
имот с идентификатор 10135.2525.1541 .,
са както следва
С.И.В. собственик
на 3/8 ид.части
Г.П.Т. и Д.А.Т.
собственици на 1/8 ид.части в режим на СИО
Т.П.Т. собственик
на 1/8 ид.части,
П.Г.П. и П.Л.П.
собственици на 3/8 ид.части в режим на СИО.
2.към датата на
обявяване на делото за решаване 10.09.2015 г. собственици на имот с
идентификатор 10135.2525.1541 ., са
както следва:
С.И.В. собственик
на 3/8 ид.части
Г.П.Т. и Д.А.Т.
собственици на 1/8 ид.части в режим на СИО
Т.П.Т. собственик
на 1/8 ид.части,
П.Л.П. е собственик
на 2/8 ид. части
М.П.Г. е собственик
на 1/16 ид. части, и
Е.П.Г. е собственик
на 1/16 ид. Част от имота.
Предвид на
твърдението, че деликтът се е осъществявал с
многократни актове – извозване на строителни отпадъци, а не с еднократен акт,
съдът приема, че деянието е започнало да се осъществява не по рано от
16.08.2008 г. /датата на сключване на договора за обществена поръчка/ е
довършено към дата 30.05.2009 г. когато ищецът твърди, че тази дата е
определена за възстановяване на старото фактически положение.
От това следва, че
субектите , които са придобили права на собственост от правна сделка след тази
дата не могат да претндират обезщетение, основано на
претенция за пропусната полза. Вреда от характера на претендираната
могат да са претърпели само тези собственици, които са притежавали права на
собственост преди затрупването на имота с отпадъци и тези които са наследили
тези права.
Към датата 30.05.2009 г. от всички ищци,
собственици на имот с идентификатор
10135.2525.1541 са само:
С.И.В., но само за придобите през 2004 г. 2/8 д. части. /останалата 1/8 този
ищец е придобил чрез правна сделка през 2011 г. /
Т.П.Т. собственик
на 1/8 ид.части придобити през 2004 г.
П.Л.П. и съпругът и
починалият в хода на процеса П.Г.П. и оставил наследници / Петка Л.П. съпруга и
М.П.Г. и Е.П.Г. – синове/ за придобитте през 2004 г.
само ¼ ид. Части от целия имот. /останалите
1/8 са придобити едва през 20011 г.
Горните факти са от
значение за материално правната легитимация на ищците по иска за присъждане на
обезщетение, тъй като поставят въпроса, дали правото на обезщетение се наследява
и дали това право следва веща върху която е осъществено деяние, когото
собствеността върху нея е прехвърлена чрез правна сделка. Този въпрос е правен
и относим към осъдителният иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД, поради което съдът ще изложи мотиви след като установи всички
останали елементи от фактическият състав на иска с правно основание чл. 109 от
ЗС.
Не е спорно и от
представените с исковата молба и писмените отговори документи, които са приети
като доказателства по делото се установява , че в периода от 16.08.2008 г. до
30.05.2009 г. е осъществявана обществена поръчка за изграждане на канализация в
района на кв. Виница, в който се намира процесния имот. Извършител на СМР е
ответникът „Пътища и мостове“ ЕООД, възложител е Община Варна, а строителният
надзор е осъществяван от ответника Рутекс ООД. Не е
спорно, че извършената дейност е такава, от която се отделя строителен отпадък,
представляващ изкъртена улична настилка и почвени земни маси. Не е спорно, че
част от нея е връщана обратно в прокопаните участъци, след полагане на
съответните съоръжения. Не е спорно, че част от строителните отпадъци,
технологично остават вън от процеса и е необходимо да бъдат извозвани на
определените за това места.
Спорно е дали части
от строителните отпадъци са складирани в
имота на ищците. В тежест на ищците е да докажат, че изпълнителят на
обществената поръчка е затрупвал със строителни отпадъци собственият им имот.
За установяване на този спорен факт ищците са представили документ с
наименование „декларация“ – стр.16 от делото.
Документът сочи като автор Д. Кирилов Т.. Документът съдържа указанието,
че това лице има качеството на Директор „Производствени въпроси“ към „Пътища и
мостове“ ЕООД – гр.Варна, и с подпис положен на 06.04.2009 г. е обективирал
изявлението, че в срок то 30.05.2009 г. ще отстрани складираните на
временно депо от имота на г-н Т. Т. /последният е бил пълномощник на
собствениците,нот.зав. пълномощно от 15.09.2004 г./.
Видно от представените титули за собственост към дата 30.05.2009 г. имотът е
бил собствен на Диана Т. Т.а, П.Л.П., Д.П.В. и Т.П.Т..
Документът с
наименование Декларация сочещ датата на съставяне 06.04.2009 г. е оспорен от
ответниците със следните възражения. Ответникът „Пътища и мостове“ ЕООД твърди,
че такова лице не притежавало правомощието да дава изявления от името на
дружеството, оспорена е истинността на подписа, но в последствие това оспорване
е оттеглено. При преценката на доказателствената сила на този документ, съдът
приема, че същия е редовен от външна страна и е
подписан от лицето, което е посочено за негов автор. Документът носи
печат на ответното дружество и този факт не е бил спорен. Съдът приема, че
съдържанието на документа, обективира изявление на
лицето посочено като негов автор. В съдържанието на документа е възпроизведено
името на лице, което към датата на документа има представителна власт дадена от
собствениците на процесния имот, поради което възражението за антидатиране е неоснователно. Ценен с останалият доказателствен материал, конкретно свидетелските показания
на Т. А. Т. и Чавдар Митков А., както и лично възприетите от съда обяснения
дадени представляващия „Пътища и мостове“ ЕООД, съдът приема този документ като
истински. Оспорването на представителната власт на подписалия заявлението не
влияе върху съдържащото се в изявлението свидетелстване от лице в трудови
правоотношения с ответника, , че имотът е засипан със строителни отпадъци и че
това засипване е извършено от „Пътища и мостове“ ЕООД.
Свидетелят Т. А. Т.,
за когото ищците са представили като доказателство нотариално заверено
пълномощно от 15.09.2004г. да представлява собствениците на процесния имот
потвърждава, че лично е възприел нарушението и, че собствениците на засегнатия
имот са писали жалба до РДНСК, в която са описали неправомерното му ползване за
сметище от ответника „Пътища и мостове" ЕООД. Заявява, че след това му се
е обадил управителя на „Пътища и мостове" ЕООД Котелиев,
че са осъществили среща в неговия офис и
се договорили „Пътища и мостове" ЕООД да махнат пръста, която са напрупали. Заявява, че по-рано от май 2009 г. е подписана
представената с исковата молба декларация от Д.Т. в същия смисъл. Посочва, че
собствениците на засегнатия имот са оттеглили жалбата до РДНСК, срещу тази
декларация, защото иначе за „Пътища и мостове" ЕООД щяло да има вредни
последствия и от дружеството признали задължението си да почистят имота.
Посочва, че въпреки, че е започнало почистване, все още имотът не е изчистен от
всички отпадъци, които са преди всичко земни маси. Сочи, че е видял лично
булдозерът при натрупването на земната маса.
Съдът приема за
достоверни показанията на този свидетел и в частта в която свидетелства за
факта, че преди да започнат ремонтните дейности в имота е имало храсти.
Същият свидетел
заявява, че като пълномощник е участвал в процедура по одобряване на план за
този имот, че има одобрен такъв, който е влязъл в сила, с процент на
застрояване 50-60 % и потвърждава намеренията на собствениците да реализират
строителство в имота, като процентът на обезщетение за всички собственици бил
25%.
Свидетелят Чавдар Митков А. посочва,
че имотът бил засипан с отпадъци, че той уведомил управителя на фирмата, че
имотът е използван за депо, като това се случило във времето, в което се
полагала канализацията на пътя Свети Константин и Елена - кв. Виница.
Свидетелства за това, че през 2009г. се появили огромни камари с инертни
материали в имота на ищците. Свидетелства, че ремонтните дейности са се
извършвали от фирма „Пътища и мостове", чиито камиони са разтоварвали в
имота на ищците. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел в частта в
която той целенасочено е извършвал наблюдение с цел да види кой разтоварва в имота и е абсолютно
категоричен, че това е фирмата ответник „Пътища и мостове" ЕООД.
Конкретизира вида на отпадъците като инертни материали: чакъл, пясък и други
материали, но преди всичко земните маси с натрупване върху целия имот - камара
с пръст над 5 м. на някои места, като при 2 м. струпване нямало нужда от
машина. Потвърждава, че все още целият имот е засипан и макар да не изглежда
както „преди“, все още има разлика в нивата.
Воденият от „Пътища
и мостове" ЕООД свидетел С.П.С. работи като технически ръководител в
"Пътища и мостове" ЕООД и свидетелства за това, че кметство Виница е
посочило за временно депо точно имота на ищците. Потвърждава, че част от пръста
се изхвърля точно в този имот, но после е ползвана за започване на обратен
насип. Посочва, че е имало и строителни отпадъци като част от плочки, парчета
от асфалт и бордюри, които също са депонирани от „Пътища и мостове" ЕООД в
имота на ищците. Твърди, че след това веднага са извозени. Посочва, че имало
чували с вар от вилите. Потвърждава, че е идвала полиция, която им е направила
забележка да не изхвърлят отпадъци в този имот. Свидетелства за това, че „до
април месец всичко е изхвърлено от там.". Съдът не кредитира показанията
на този свидетел в тази част, защото са противоречиви с останалите свидетелски
показания, но кредитира показанията в частта в която свидетелства, че издалият
декларацията Д. Кирилов Т. е бил началник на обекта, но вече не работи във
фирмата ответник. Посочва, че по-късно са започнали да ползват асфалта срещу
бившето РПС - Варна за временно депо.
Свидетелят
Т. И.Д. е участвал като експерт при изграждане на канализацията на „Константин
и Елена" и работата му включвала контрол на строителните работи, но не
само на обекта, а и на площадките за извозване на строителни отпадъци. Според
този свидетел имотът е бил засипан преди започване на извозването на строителни
отпадъци в него. Заявява, че е видял имот за първи път в началото на 2009 г.,
поради което съдът не кредитира показанията на този свидетел, за твърдения от
него факт, че имотът е бил засипан преди „Пътища и мостове“ ЕООД да са
започнали извозване на отпадъци в него.
От заключението по допуснатата СТЕ, се
установява, че няма разлика между
състоянието на имота към момента на огледа и снимките от Гугъл
от 2012г. и сочи, че към 28.02.2012г. имотът е затревен и отпадъците „поне 2-3
г. са престояли", защото има трева гъсто израснала." Основните
отпадъци са земна маса и чакъл и не се виждат големи битови отпадъци. Заявява,
че представената по делото количествена сметка не е в пълен обем. След
представяне на тахиметрична снимка на релефа на имота към месец юни 2006 г.,
която не е оспорена от ответниците, е допусната допълнителна СТЕ. Заключението
по допълнителната посочва, че общият остатък на земни маси и строителни
отпадъци е 4 259.84 кубика, а натрупванията от 2006 г. до февруари месец 2015
г. са 2758 кубика и би следвало да има и извозване извън терена. Потвърждава,
че няма разлика в нивото на имота през 2012 и към настоящия момент, но има
разлика между нивото по тахиметрична снимка от 2006г.
и настоящия момент. Посочва, че процесният имот е
частично идентичен на имота посочен в н.а. от ищците, и че в изчисленията на
натрупаните отпадъци участва само процесния имот, но не и образувания имот
№1542.
Изслушаната СТЕ и допълнителна СТЕ
дават заключение, че за процесния имот има ПУП - ПРЗ одобрен със Заповед №Т -
79/07.04.2005г. на зам.кмета на Община Варна. Имотът е затрупан с отпадъци,
които са земни маси и строителни, които отговарят по обем и характер, на
такива, които могат да бъдат генерирани в хода на изпълнението на договора
между Община Варна и „Пътища и мостове" ЕООД. Няма сключен договор за
извозване на отпадъците. Натрупаните отпадъци в процесния имот в сравнение с
2006г. са 2758 куб.м., а общият остатък от изпълнението на дейностите на
„Пътища и мостове" ЕООД по договора е 4259,80 кв.м., което кореспондира с показанията на свидетелите, че е имало извозване,
но не всички отпадъци са извозени. Съдът възприема наличието на Договор от 10.06.2008 г., проект от 2008
г.,обяснителна записка за рекапитулация на нарушен терен, в землището на с.
Здравец, но от тези документи не следва, че не е осъществено натрупване на маси
в имота на ищците./същото се отнася и за представените Регистър на земеделски
земи партида на имот № 046024/08.04.1999 г.; Решение № ОЗ-ДО-210-02/31.10.2008
г.; Условия към Решение № ОЗ-ДО-210-02/31.10.2008 г.; Разрешение за строеж №
116/ГИ/14.06.2006 г. и План за движение на строителни отпадъци както и за
представените от ответника Община Варна писмо с вх.рег. № 36459/29.12.2014
г.приложени към него копия на Писмо с вх. № РД-9-9100/182/01.04.2009 г.; Писмо
вх. № РД-9-9100/182/09.04.2009 г. и Нотариален акт № 155/2004 г., от които е
видно, констатирането на нарушението на „Пътища и мостове" ЕООД и
признанието на този факт от община Варна.
Пред съда са дадени обяснени от
управителя на „Пътища и мостове" ЕООД Р.И.К. в които сочи, че техническият
ръководител на обекта е потърсил съдействие от местната администрация,
тогавашния изпълняващ пълномощник на кметството посочва мястото във въпросния
терен, в десния ъгъл, където е възможно да се депонират земните маси, които
след това ще се възстановят, ще се върнат на обекта. Признава, че техническият
ръководител на „Пътища и мостове" ЕООД е извикан да дава обяснения в
полицията. Потвърждава, че Д. Кирилов Т. е бил технически ръководител и е имал
„поглед върху нещата", макар и да оспорва представителната му власт да
подписва декларация от името на „Пътища и мостове" ЕООД.
От анализа на
събраните по делото доказателства съдът приема, за доказани фактите, че ищците
са собственици на процесния имот към датата на предявяване на иска и към датата
на обявяването му за решаване /по правилата заместване при смърт на страна/,
поради което С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т.,Т.П.Т., П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г. са активно легитимирани да
претендират за защита на правото им на собственост чрез предявения иск с правно
основание чл. 109 от ЗС. Правото на защита на собствеността включително и чрез негаторен иск, не се погасява по давност, поради което
възражението на ответниците е неосвоветелно и същите
следва да бъдат осъдени да възстановят фактическото състояние на имота от преди
2008 г. като отнемат насипаните земни маси през 2009 г. и изравнят терена до нивото на уличната
регулация на процесния имот.
По иска за присъждане
на частично обезщетение, в общ размер на 1 000 000.00 лева, съдът намира следното:
Активно легитимиран
да претендира пропуснати ползи е този субект, който е разполагал с
реализирането на едно право по начин, по който не е могъл да го реализира,
поради деянието на друг субект, за които твърди, че са осъществил деликта. В настоящия случай правото на претендират такова
обезщетение имат само тези субекти, които са съществували като носители на
правото на собственост преди деликта и към датата на предяване
на иска. Това право не принадлежи на тези субекти, които са придобили права
чрез правни сделки, след края на 2008 г. до настоящия момент. Макар и
легитимирани като собственицици, т.е. лица с
установен правен интерес, за тези част и от собствеността които са придобити
след като е започнало натрупването на земни маси, собствениците не притежават
материално правна легитимация за присъждане на вреди. Това са ищците С.И.В. за
придобитите през 2011 г. 1/8 ид. Части от имота; Г.П.Т.
и Д.А.Т. за придобитите през м. юли 2009 г. 1/8 ид.
Части от имота, П.Л.П. за придобитите 2/8 ид. Части, М.П.Г.
за 1/16 ид. Части и Е.П.Г. за 1/16 ид. Част от имота.
Правото за бъдат
обезщетени за пропуснати ползи имат онези само субекти, което са притежавали
права на собственост към момента, в който са имали право да застроят имота при
по-благоприятни пазарни параметри на застроената площ и към момента в който
тези параметри са били променени в следствие на деликта
осъществен от ответниците. Това са ищците С.И.В., но само за придобите през 2004 г. 2/8 д. части,Т.П.Т. за придобитите
през 2004 г. 1/8 ид.части, П.Л.П. и съпругът й,
починалият в хода на процеса П.Г.П. и оставил наследници / Петка Л.П. съпруга и
М.П.Г. и Е.П.Г. – синове/ за придобитите през 2004 г. само общо ¼ ид. Части от целия имот.
Претенцията има
извън договорен облигационен характер и е от категорията права, които се
погасяват по давност. Претенцията произтича от деликт,
който е основният елемент от фактическият състав на увреждането. Деликтът в случая е натрапването на земни маси в чужд имот,
т.е. той се счита за довършен /съобразно фактите основани на писмени
доказателства в процеса на 13.10.2009 г. датата на която е въведен в
експлоатация строежът от която е натрупана земната маса /Разрешение за ползване
№ ДК-07-340 от 13.10.2009 г. на ДНСК/.
Съдът приема, че от
този момент е преустановено извозването на строителни отпадъци.
Искът е предявен на
02.06.2014 г., преди да изтече общата погасителна 5 годишна давност.
За да е основателна
претенцията за пропусната полза, е необходимо ищците да докажат, освен че е
налице разлика в цената на реализиране на едно право и че е налице причинно
следствена връзка между неговото нереализиране в изгодните условия, т.ел че
тази пречка е точно натрупаните земни маси..
За обосноваване на
основателността на претенцията, ищците са ангажирали следните доказателства:
Съдът приема за
доказано натрупването на земни маси и строителни отпадъци от ответника „Пътища
и мостове" ЕООД в процесния имот, действал като изпълнител на Община
Варна. Това обстоятелство е потвърдено от всички водени свидетели, в това число
и водените от ответника „Пътища и мостове" ЕООД, от представените от
ищците и от Община Варна документи във връзка с жалби и констатирани нарушения
в началото на април 2009г. Същото е потвърдено и от обясненията на Р.И.К. в
о.с.з. и от изходящата от Д. Кирилов Т. декларация от 06.04.2009г., чиято
длъжност е потвърдена от Р.И.К. и чийто подпис не се оспорва. Датата на
декларацията е потвърдена от свидетеля Т. Т..
Не
се доказа възражението други лица да са изхвърляли земни маси и строителни
отпадъци в процесния имот преди началото на изпълнението на договора между
Община Варна и „Пътища и мостове" ЕООД, по време на изпълнението му и след
това. Свидетелят Т., който не е заинтересуван и към настоящия момент няма
връзка с ищците, сочи, че имотът не е бил затрупан преди „Пътища и
мостове" ЕООД да започнат да го засипват, както и, че не е изчистен
напълно. Констатираното несъответствие на нивата съгласно тахиметричната
снимка от 2006г. и нивата от 2012г. са потвърдени със заключението на СТЕ. Писмото от
09.04.2009г. от Общината, че имотът на ищците е засипан и ще бъде изчистен е с
дата след оттегляне на жалбата на собствениците от 08.04.2009г. Номерът на
имота е посочен в сигнала от 01.04.2009г., на който Община Варна е отговорила с
признание. Натрупаните отпадъци в процесния имот в сравнение с 2006г. са 2758
куб.м., а общият остатък от изпълнението на дейностите на „Пътища и
мостове" ЕООД по договора е 4259,80 кв.м., което кореспондира с
показанията, че е имало извозване, но не всички отпадъци са извозени.
Посочените обстоятелства в тяхната съвкупност сочат на единствения възможен
извод, че имотът е засипан с отпадъци от ответника „Пътища и мостове" ЕООД
през 2009г. и не е напълно изчистен. Община Варна не оспорва ролята си на
възложител, а водените от ответника „Пътища и мостове" ЕООД свидетели
сочат, че тя е посочила имота на ищците за временно депо за отпадъци.
От неоспорената от страните и приета
от съда съдебно-оценителна експертиза се доказа разлика в пазарната цена на
кв.м. разгъната застроена площ в размер на 31 лв. Доказа се РЗП от 6000 кв.м. и
предвидено обезщетение в размер на 25 % за собствениците разпределено спрямо
доказаните им квоти на собственост. За инвестиционните им намерения в тази
насока говори представения от ищците подробен устройствен
план за имота и показанията на свидетеля Т. Т..
Частичните искове за заплащане на
вреди са допустими, но неоснователни, макар и съда да е възприел факта, че е
налице промяна на пазарната цена при реализиране на правото на застрояване на
имота. Ищците не са представили доказателства, че тези права са били реално
договорени с инвеститор и че не са реализирани поради виновното противоправно
поведение на ответниците. Съдът възприема напълно съжденията на пр.
представител на ищците което обосновава
солидарността в отговорността, но счита, че не е налице факт от фактическият
състав на осъдителната претенция. Недоказана е причинно следствената връзка
между една правна възможност и пречката
за нейното реализиране.
С оглед изхода от спора, всяка от
страните има право на разноски, но съдът с настоящото решение ще присъди
разноски само в полза на ищците тези които са направени по предявения иск с
правно основание чл. 109 от ЗС. По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД правото на разноски принадлежи на
ответниците, но той като по представения списък от ответника „Пътища и мостове“
ЕООД липсва дефиринциране на разходите по двата иска
съдът е в невъзможност да определи техния размер поотделно.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община
Варна, представлявана от Кмета Иван Николаев Портних
с адрес гр. Варна 9000,"Осми приморски полк" № 43 „Пътища и
мостове" ЕООД ЕИК *********,гр. Варна 9000, ул." Д-р Пюскюлиев" 3 ет.4, и Рутекс
ООД с ЕИК ********* със седалище г.р. С.,***
ДА ПРЕМАХНАТ насипаните земни
маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор 10135.2575.1541 по КК и КР
одобрени със заповед РД -18-92 от 14.10.2008г. на и.д. на АГКК, с адрес гр.
Варна, район Приморски кв. "Виница"Св.св.
Константин и Елена" № 41, НТП ниско застрояване (до 10 ш), площ 5451
кв.м., стар идентификатор парцел XXIII - 1020 в кв.52, образуван от ПИ 1020 кв.
42а при граници 10135.2575.1104, 10135.2575.1136, 10135.2575.1137,
10135.2575.1014, 10135.2575.1540 и 10135.2575.1542, като ИЗРАВНЯТ терена в съотвествие
със състоянието му преди 2009 г. на нивото на уличната реглация, по иска на С.И.В., ЕГН **********, Г.П.Т. ЕГН
**********, Д.А.Т. ЕГН **********,Т.П.Т. ЕГН **********, П.Л.П. ЕГН **********
, М.П.Г. с ЕГН ЕГН ********** и Е.П.Г. с ЕГН **********,на основание чл. 109 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.И.В., ЕГН **********,
Г.П.Т. ЕГН **********, Д.А.Т. ЕГН **********,Т.П.Т. ЕГН **********, П.Л.П. ЕГН **********
М.П.Г. ЕГН **********и Е.П.Г. **********з***, представлявана от Кмета Иван
Николаев Портних с адрес гр. Варна 9000,"Осми
приморски полк" № 43, „Пътища и мостове" ЕООД ЕИК *********,гр. Варна
9000, ул." Д-р Пюскюлиев" 3 ет.4,
представлявано от Р.И.К. и „Рутекс" ООД ЕИК *********,
със седалище гр. С. и адрес ***, за солидарно осъждане за заплащане частично претендирани суми от цялата претенция в размер на
1 000 000 лева както следва: сумата
от 1250 лв. претендирана като част от претърпените вреди от причиненото
противоправно състояние в имот с идентификатор *********.1541 по КК и КР ,
одобрени със заповед РД – 18-92 от 14.10.2008 г., от всеки от ищците С.И.В.,
ЕГН **********, адрес ***, Г.П.Т. ЕГН ********** адрес ***, Д.А.Т. **********
адрес ***, Т.П.Т. ЕГН ********** адрес ***, П.Л.П. ЕГН **********, с адрес ***
поотделно и сумата от 416,66лв. претендирана на същото от П.Л.П., ЕГН **********,***, М.П.Г.
ЕГН **********, постоянен адрес ***, Е.П.Г., ЕГН **********,*** поотделно, в
качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса ищец П.Г.П. ЕГН **********, ведно със законна
лихва върху горните суми считано от завеждането на
исковата молба 02.06.2014 г. до окончателното им заплащане, на основание чл. 49
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета
Иван Николаев Портних с адрес гр. Варна
9000,"Осми приморски полк" № 43 „Пътища и мостове" ЕООД ЕИК
*********,гр. Варна 9000, ул." Д-р Пюскюлиев"
3 ет.4, и Рутекс ООД с ЕИК ********* със седалище
г.р. С.,*** ДА ЗАПЛАТЯТ общо на
ищците С.И.В., ЕГН **********, Г.П.Т. ЕГН **********, Д.А.Т. ЕГН **********,Т.П.Т.
ЕГН **********, П.Л.П. ЕГН ********** , М.П.Г. с ЕГН ЕГН
********** и Е.П.Г. с ЕГН **********,
сумата от 21 139.78 лева,
представляваща направени по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.
Окръжен съдия: