Решение по дело №816/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 252
Дата: 20 октомври 2023 г. (в сила от 20 октомври 2023 г.)
Съдия: Емил Стефанов Банков
Дело: 20234400600816
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ ***52
гр. П., 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № ***0234400600816 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 91/21.06.23 г., постановена по НОХД № 1630/22 г. РС-П.
признал подсъдимата А. А. К. – родена на ***.***.*** г. в гр. М., обл. С., с
адрес за призоваване в страната - с. Б., обл. П., ул. „***“ № ***, българка,
българска гражданка, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана,
ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че през периода от 07.05.2019г. до
03.06.2019г., в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице - касиер счетоводство при „Х.Х.“ АД -
гр.С., склад на фирмата в гр. П., присвоила чужди пари - сумата от 31129,46
лева, собственост на „Х.Х.“ АД гр.С., както следва:
-На 07.05.2019 г. сумата 1506,43 лева по фактура №***/07.05.2019г. на
клиент „***“;
-На 13.05.2019 г. сумата 2127,17 лева по фактура № ***/22.04.2019г. на
клиент „С.Ф.-Л.“ ЕООД гр.Л.;
-На 15.05.2019г. сумата 686,54 лева по фактура №***/14.05.2019г. на
клиент ЕТ „С.-Д.В.“ с.Б., обл.П.;
1
-На 16.05.2019 г. сумата 1301,70 лева по фактура №***/16.05.2019г. на
клиент „***“ ООД - гр.С.;
-На 20.05.2019г. сумата 1000,69 лева по фактура №***/17.05.2019г. на
клиент „И.“ ЕООД гр.Т..
-На 21.05.2019г. сумата 900.00лева по разходен касов ордер
№***/21.05.2019г.
-На 21.05.2019г. сумата 629,15 лева по фактура №***/20.05.2019г. на
клиент „П.К.“ ЕООД гр.Г.;
-На 22.05.2019г. сумата 584,83 лева по фактура №***/21.05.2019г. на
клиент ЕТ „С.-Д.В.“ - с.Б., обл.П.;
-На 27.05.2019г. сумата 1125,85 лева по фактура №***/27.05.2019г. на
клиент „И.“ ЕООД гр.Т.;
-На 29.05.2019г. сумата 776,11 лева по фактура №***/28.05.2019г. на
клиент ЕТ „С.-Д.В.“ с.Б., обл.П.;
-На 30.05.2019г. сумата 901,74 лева по фактура №***/23.05.2019г. на
клиент „***“ ООД - гр.С.;
-На 30.05.2019г. сумата 1389,25 лева по фактура №***/30.05.2019г. на
клиент „***“ ООД гр.С.;
-На 01.06.2019г. сумата 9700.00 лева по разходен касов ордер
№***/01.06.2019г;
-На 03.06.2019г. сумата 8500.00 лева по разходен касов ордер
№***/31.05.2019г.,
връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, поради
което и на осн. чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК
я осъдил на наказание 1 /ЕДНА/ ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК отлоил така наложеното наказание лишаване
от свобода в размер на 1 /една/ година, с 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК.
Не налжил на подсъдимата А. А. К. конфискация на имуществото.
Не наложил на подсъдимата А. А. К. лишаване от права по чл. 37, ал. 1,
точки 6 и 7 от НК.
2
Осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата А. А. К. да
заплати направените деловодни разноски в размер на 3292,50, от които в
размер на 2712,50 лева по сметка на ОД на МВР – гр. П. и в размерна 580 лв.
по сметка на РС - П..
Недоволна от присъдата е останала подсъдимата, която я обжалва чрез
защитника си, като навежда доводи, че тя е неправилна-постановена в
противоречие с процесуалния закон и необоснована. Моли ОС да постанови
решение, с което да отмени присъдата и да постанови нова, с която да
оправдае осъдената подсъдима или да отмени пресъдата и да върне делото за
ново разглеждане на първоинстанционния съд..
Представителят на ОП-П. изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а присъдата е правилна. Моли ОС да постанови решение, с
което да я потвърди.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от
легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, макар и не
само поради изложените в нея съображения.
При извършената на осн. чл.314 от НПК цялостна проверка на
правилността на присъдата въззивната инстанция констатира съществено
нарушение на процесуалните правила допуснато от предходния съд, което не
е посочено от страните.
В о.с.з., проведено на 21.06.2023 г. първоинстанционният съд е
приключил съдебното следствие по делото. В хода на същото са събрани
множество доказателства, каквато е и целта на този стадий от съдебното
производство. При него обаче трябва да бъдат приобщени всички относими
доказателства, които касаят правилното решаване на делото. Конкретно за
писмените доказателства в разпоредбата на чл.283 от НПК законодателят е
предвидел специален ред. Предходният съд не е изпълнил това си задължение
и по този начин е допуснал нарушения в две посоки:
3
-На първо място писмените доказателства по делото не са били
приобщени по предвидения от закона ред, поради което не могат да бъдат
ползвани легално;
-На второ място страните не са били запознати с тях, което създава
затруднения при реализиране на процесуалните им права и най-вече при
упражняване на правото на защита.
Освен това възражението на защитника на подсъдимата, че в
конкретния случай първоинстанционният съд не е мотивирал присъдата в
съответствие с изискванията на действащото законодателство също е
основателно. Разпоредбата на чл.34 от НПК поставя изисквания към
съдържанието на съдебните актове, част от които са мотивите. Чл.305, ал.3,
изр. първо от цитирания нормативен акт задължава съда да посочи в
мотивите установените обстоятелства. Второто изречение на тази разпоредба
създава за съда задължение при противоречия на доказателствените
материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят. В процесния случай са събрани разнопосочни доказателства, които
условно могат да се разделят на две групи- в подкрепа на обвинението и в
полза на защитата. Съдът е коментирал заключенията на ВЛ по различните
видове експертизи, а относно гласните доказателствени средства е изложил
констатацията, че фактическата обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаните свидетели, като по-нататък е посочел, че дава вяра на тези
свидетели, като обективни, логически издържани и намиращи се в унисон с
останалия доказателствен материал.
Този наратив не само не дава възможност да се оцени правилността на
фактическите изводи на първоинстанционния съд, но и поставя три въпроса,
чиито отговор не може да се извлече от мотивите:
1.Кои са свидетелите посочени от РС с показателното местоимение
„Тези“?;
2.Защо съдът приема, че те са в унисон с останалия доказателствен
материал? и
3.Какво е семантичното съдържание на използваното от решаващия
орган словосъчетание „…останалия доказателствен материал.“?
Отделно от това никъде в мотивите си първоинстанционния съд не е
4
коментирал обясненията на подсъдимата. Вярно е, че те имат двояка функция,
защото от една страна са средство за защита, но от друга те са
доказателствено средство и съдържащите се в тях доказаелства трябва да
бъдат съпоставени с останалите, за да бъдат проверени.
На следващо място никъде в мотивите си решаващият съд не е
коментирал доводите на защитата и не е отговорил на възраженията й
касаещи обосноваността на обвинението.
Всички изложени дотук процесуални нарушения са съществени по
смисъла на възприетото в правната теория и съдебна практика и са основание
за отмяна на присъдата.
Ето защо ОС счита, че присъдата на РС следва да бъде отменена, а
делото да се върне на същия съд за ново разглеждане.
При този изход на процеса контролиращият съд навира, че не може да
се произнесе по наведените във въззивната жалба доводи за необоснованост
на присъдата, защото е невъзможно да се прецени правилността на
фактическите изводи на предходната инстанция, при условие, че е налице
изначална опороченост в действията и по събиране, коментар, съпоставяне и
оценка на доказателствения материал.
Воден от горното и на основание чл.335, ал.2 от НПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 91/21.06.23 г., постановена по НОХД № 1630/22 г.
по описа на РС-П..
ВРЪЩА делото на РС-П. за ново разглеждане.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5