№ 20203
гр. С, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110140908 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. Я № 23Б, представлявано от П П и М. Ц, с които е
поискано да бъде установено по отношение на ответника М. М. Г., ЕГН
********** и адрес в гр. С, ж.к. Б, бл. ..., че дължи заплащането на следните
суми: 2 593,79 лева, представляващи стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 380,02
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 07.04.2025
г.; 65,38 лева, представляващи цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 14,93
лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 07.04.2025
г. Предявяването на установителните искове се обосновава с издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21498 от
2025 г. на СРС и постъпило възражение от страна на длъжника.
В исковата молба се твърди, че задълженията произтичат от доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
1
находящ се в град С, ж.к. Д № 1, бл...., абонатен № ..., като собственик на
последния е именно ответната страна, поради което тя има качеството на
клиент на ТЕ по смисъла на Закона за енергетиката. Представят се и правни
съображения относно отговорността за заплащане на съответните задължения
за доставена топлоенергия и съответните обезщетения за забава върху
дължимите суми. Навежда се, че съдържанието на облигационното
правоотношение между страните се регулира от общи условия, влезли в сила
през 2016 г., срещу които потребителят не възразил по реда на чл. 150, ал. 3
ЗЕ. В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесният
имот, се извършва дялово разпределение, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
преразпределение на база реален отчет. Претендират се и разноски в
производството. В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв от страна на
ответника не е постъпил.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически положения:
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот от
14.10.1997 г., от който е видно, че ответната страна е придобила право на
собственост върху апартамент № 20, находящ се в град С, ж.к. Д, бл. ..., като
не се установява ответницата да се е разпоредила с правото си на собственост.
Ето защо през процесния период между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответницата
право на собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. На следващо място, видно от
протокол от проведено през 2002 г. общо събрание на етажните собственици
от адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. ... е взето решение да се сключи договор с „Т С“
ЕООД за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за
извършване на тази услуга от дружеството. Такъв договор е сключен през юли
2002 г. По делото са приети неоспорени протоколи, представени от третото
лице помагач, отговарящи на изискванията на чл. 13 и чл. 41 от общите
условия на ищеца, в които е удостоверено, че за периода май 2022 г. - април
2024 г. не е осигурен достъп до реален отчет за процесния апартамент № 20.
Поради неосигурения достъп по служебен път е начислена стойността за
топлоенергията (чл. 69 от Наредба № Е-РД-04-1). След като достъп за отчет не
е бил осигурен, след края на отоплителния сезон е извършено изравняване, в
2
резултат от което е изчислено количеството ТЕ и неговата стойност,
възлизаща на сумата от 2 593,79 лева, поради което този иск подлежи на
уважаване, доколкото от страна на ответника не са наведени твърдения за
погасяване на това задължение.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която
се намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От събраните в хода на производството доказателства е установено, че
услугата е извършвана през процесния период от третото лице помагач, като
са били изготвени изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като
начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по
делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът и
начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се
заплаща на продавача – „Т С“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период. Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били
обвързани от договорно правоотношение през периода, а от доказателствата
по делото е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че
цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по
основание.
По претенциите за обезщетение за забава на дължимите плащания:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на дружеството от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава на
основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г.
започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца. Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна
3
енергия в размер на сумата 2 593,79 лева и за периода 01.05.2022 г. –
30.04.2024 г. следва да се уважи за претендираната сума, като съдът
съобразява момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по
всяка от двете изравнителни сметки, данните от същите, като използвайки
онлайн калкулатор определи, че се дължи обезщетение от 384.38 лева, но
предвид размера на предявената претенция, следва да присъдят
претендираните 380. 02 лева. По иска за лихва за забава върху цената на
услугата за дялово разпределение, следва да се има предвид, че по отношение
на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция
в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, разноски се следват в полза на ищеца, дължими за
заповедното и исково производство, като с оглед уважената част от исковите
претенции се дължат такива в общ размер на 303.75 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 и чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните “Т С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, ул. Я № 23Б,
представлявано от П П и М. Ц, и М. М. Г., ЕГН ********** и адрес в гр. С,
ж.к. Б, бл. ..., че ответницата дължи в полза на ищеца следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 11927/23.04.2025
г. по ч.гр.д. № 21498 по описа на СРС за 2025 г.: 2 593,79 лева,
представляващи стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в
имот, находящ се в град С, ж.к. Д № 1, бл...., с абонатен № ..., дължими за
период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
14.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 380,02 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата от 2 593.79 лева, дължима
4
за период от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г.; 65,38 лева, представляващи цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.04.2025 г. до изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за сумата от 14,93
лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху главницата от 65.38
лева, изчислена за период от 16.07.2022 г. до 07.04.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. М. Г., ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ на “Т С” ЕАД, ЕИК ... съдебно-деловодни разноски, дължими за
настоящата инстанция, както и за заповедното производство ч.гр.д. № 21498
по описа на СРС за 2025 г., в общ размер на 303.75 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач „Т С“
ЕООД на страната на ищеца „Т С“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5