№ 6
гр. Бургас , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Иван А. Воденичаров
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка С. А.
като разгледа докладваното от Павел А. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500139 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 11 от 05.02.2021 г., постановено по т.д. № 631/2019 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас.
Въззивниците-ищци И. Н. И., П. Н. И. и Б. Н. И. са останали недоволни от
решението, с която са отхвърлени исковете им против ЗД “Б. И.” АД за осъждане на
дружеството-застраховател за застрахователно обезщетение в размер на по 50 000 лв. за
всеки от ищците за неимуществени вреди в резултат на смъртта на тяхната баба при ПТП от
14.02.2015 г. над присъдения размер от 10 000 лв. до претендирания размер от 35 000 лв.
заедно със законната лихва от датата на увреждането 14.02.2015 г. до изплащането.
Решението било неправилно, тъй като съдът основал крайните си изводи, без да
направи съвкупен и обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, които са от
значение за установяване твърдяната от ищците особена близка родствена връзка между тях
и баба им. Ищците били активно легитимирани по исковете за застрахователно
обезщетение, тъй като с оглед на конкретните житейски обстоятелства те и покойната им
баба били силно привързани един към друг. Поддържали са постоянни отношения на
взаимна обич, материална и морална подкрепа и емоционална близост, сочещи на силна
привързаност, в резултат на която те претърпели болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка. Поради това
принципът на справедливостта налагал включването на ищците в кръга на най-близките
лица, имащи право на обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД.
1
Съдът обсъдил съвсем бланкетно събраните по делото гласни доказателства, като
пропуснал да обсъди редица съществени обстоятелства, установени от разпитаните
свидетели. За грижите по отношение на ищците тяхната майка разчитала единствено и само
на починалата Н. А.. Макар ищците да имали и друга баба, то помощ от нея не са
получавали. Н. А. редовно посещавала внуците си, заедно празнували семейни празници,
като освен битово били подпомагани от нея и финансово. След смъртта те преживели
силен психически стрес, станали невъздържани и избухливи, като причина за това била
загубата на тяхната баба, към която са изградили силна обич и привързаност. Съдът
преповторил тези свидетелски показания в решението си, но нищо от тях не взел под
внимание при формиране на крайните изводи.
Още по-бланкетни били мотивите на съда при коментирането на заключението на
изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза.Тя била само спомената, но без да
е направен анализ на заключението и констатациите. Не били обсъдени обясненията на
вещото лице за важната роля, която баба им имала в живота на ищците, за доминиращата
функция, вкл. във финансово отношение, за това, че е поела и изпълнявала майчината
функция по отношение на ищците, за това, че ищците са имали оправдани очаквания тази
взаимна грижа, помощ, емоционална подкрепа и доверие да продължават и в бъдеще.
Изложени са във въззивната жалба подробни съображения и аргументи за
основателност на исковите претенции. Иска се отмяна на решението и уважаване на
исковете изцяло.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият ответник ЗД “Б. И.” АД чрез процесуалния си
представител е представил писмен отговор. Въззивната жалба и отделните оплаквания в нея
се оспорват като неоснователни. Подкрепят се изводите на съда за липса на изключителност
на връзката между ищците и покойната им баба в светлината на тълкуването, дадено с ТР №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и
доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу
акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради
което с определение от 23.03.2021 г. е допусната за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран със субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени
вреди заедно със законна лихва. Ищците И. Н. И., П. Н. И. и Б. Н. И. изложили твърдения,
че в резултат на ПТП от 14.02.2015 г., предизвикано от водача на МПС Б. К. А., който е
управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с
ответника-застраховател, е била причинена смъртта на тяхната баба Н. Р. А.. Водачът на
автомобила Б.А. бил признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по
2
пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на Н. А., с присъда по нохд № 659/2017
г. на Окръжен съд - Бургас. Ищците преживели от смъртта на баба си силни емоционални
болки и страдания и огромен психически стрес. Поискали присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за всеки от тях заедно с лихва за забава от
датата на увреждането 14.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил претенциите.
Възразил, че между ищците и покойната им баба не съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка и че от нейната смърт те не търпели продължителни болки и страдания.
Претендираният размер бил прекомерен с оглед разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ.
Повдигнал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед обстоятелството,
че починалата пътувала в автомобила с непоставен предпазен колан. Оспорил претенцията
за лихва от датата на настъпване на смъртта. Поискал отхвърляне на иска, а евентуално -
определяне на редуциран размер на обезщетение, който да отчита приноса на починалата за
вредоносния резултат и разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР на КЗ.
С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете изцяло.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо. По съществото на
спора решението е правилно, като на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав
препраща към мотивите му.
В допълнение и по повод на конкретните оплаквания във въззивната жалба:
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд бланкетно е коментирал
и обсъдил събраните по делото гласни доказателства и заключението на извършената по
делото съдебно-психологическа експертиза. Съдът, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, е длъжен да
изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Тези задължения са
изпълнени. Съдът е изложил в решението си ищцовите твърдения за нанесените им
неимуществени вреди, преразказал е дадените показания на свидетелките Й. А. и З. С.,
обяснил е защо не вярва напълно на показанията на свид. А., която е майка на ищците и е
вероятно заинтересована от изхода на делото в тяхна полза. Съдът е обсъдил и
заключението на вещото лице по извършената съдебно-психологическа експертиза. Въз
основа на свидетелските показания и експертното заключение съдът е приел за установено,
че приживе починалата баба на ищците помагала много на майка им в грижите за тях, както
помагала и на всичките си 5 деца и 18 внуци; че семейството се събирало да празнува
заедно; че ищците наричали баба си “маминка”; че те преживели тежко смъртта на баба си,
били изнервени, споменавали я до ден днешен. Промените в емоционалния и психологичния
им статус били адекватни на събитието - загуба на близък родственик, с когото са имали
близки отношения, основани на грижа, внимание и подкрепа. Негативни чувства не са
обусловили патологични изменения. Липсвали симптоми на посттравматично стресово
3
състояние, депресивно или тревожно разстройство.
Въз основа на така установените факти следва извод, че не са налице
предпоставките за обезщетяване на ищците. Съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
“материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.” В случая, макар съдът
да не поставя под никакво съмнение топлите и близки отношения приживе и страданието на
ищците от смъртта на тяхната баба, не се установяват изключителни обстоятелства. Данните
по делото не позволяват да се направи извод за наличие трайна и дълбока емоционална
връзка на ищците с починалата им баба, нито за търпени продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени в конкретния случай. Починалата е
била майка на 5 деца и баба на 18 внуци. Грижила се е с любов и внимание за всички тях, а
когато е починала, е липсвала на тримата ищци (в частност) и те продължават да я
споменават. Така установените по делото отношения и обстоятелства са традиционни,
обичайни, нормални и най-често срещани в семействата, независимо от техния социален
статус, имуществено състояние или етнос. Не се установяват по делото обаче такива
конкретни житейски обстоятелства, от които да се направи извод, че между всеки от тримата
ищци и неговата баба са възникнали и съществували такива необичайни близки отношения,
които са довели до изключителна привързаност, заради която настъпилата смърт е
причинила морални болки, надхвърлящи по интензитет и сила най-често срещаните. Не се
доказва особено близка връзка на тримата ищци с починалата. Не може, при това
положение, да се обоснове изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и №
5/69 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В заключение: оплакванията във въззивната жалба се неоснователни, каквито са и
предявените субективно съединени искове, и тъй като окръжният съд е стигнал до същия
краен извод, решението следва да се потвърди изцяло.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на разноски. С оглед
представените доказателства в негова полза ще се присъди сумата 5520 лв. - уговорено и
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11 от 05.02.2021 г., постановено по т.д. № 631/2019 г.
4
по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН *******, П. Н. И., ЕГН **********, и Б. Н. И., ЕГН
**********, тримата от гр. С., ул. М. № 5, тримата със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Ц. А. №
26, ет. 1, адв. И.М., да заплатят на ЗД “Б. И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Д. Б. № 87, сумата 5520 лв. - разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5